English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

Пуска ли Европа отново граничните бариери?

Published on , , София

Шенген трябва да се промени, за да живее, заяви в Рим френският президент Никола Саркози. Двамата с италианския премиер Силвио Берлускони демонстрираха дружески отношения, въпреки напрежението между двете страни заради тунизийските имигранти. Италия, протестирайки, че е оставена да се оправя сама с наплива от бежанци от Северна Африка, им даде временни разрешителни за престой, които имигрантите използваха, за да отидат във Франция. Това на свой ред провокира недоволството на Париж, който отказа да приеме бежанци, неспособни да се издържат сами.

В крайна сметка двете страни обединиха усилията си, за да поискат промени в шенгенското законодателство заради потока от бежанци от юг (и очакванията за нови имигрантски вълни от Либия). Основната идея е страните-членки да могат да връщат временно вътрешния граничен контрол в случай на „извънредни трудности”, както е записано в съвместното писмо на лидерите на Франция и Италия до президента на Европейския съвет Херман Ван Ромпой и председателя на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу. Макар Никола Саркози и Силвио Берлускони да не конкретизират какво точно да се разбира под „изключителни трудности”, в писмото е записано, че конкретните условия трябва да бъдат ясно и точно определени. Ясно е също, че се търси разширяване на основанието страните-членки да решават за връщането на граничния контрол.

Кой управлява Шенген?”, попита риторично г-н Саркози на съвместния си брифинг с италианския премиер. Той имаше предвид, че Съветът по правосъдие и вътрешни работи трябва да има по-голяма роля и вътрешните министри трябва да имат думата в промените на Шенгенското законодателство. Двете страни искат и по-голяма роля на страните-членки в механизма за оценка по Шенген. В писмото се предлага Frontex (Европейската агенция за гранична охрана) да има ключова роля в координацията на системата за оценка, като се създадат експертни екипи за оценка и контрол, включително с оглед на създаването на европейски инспектори, провеждане на мисии и съставянето на доклади. Предлага се да бъдат увеличени оперативните способности на агенцията, както и да се създаде специален офис за Средиземноморието.

На съвместния брифинг президентът Саркози даде пример с промените в икономическото управление на ЕС, които бяха предизвикани от дълговата криза в еврозоната. „Искахме единна валута и реформирахме икономическото управление в Европа. Е, ние искаме същото за Шенген.” В писмото дори е използван същият термин - „засилено управление на шенгенското пространство”, което „да се основава на по-строги изисквания и по-ефективни инструменти, за да се постигне по-голямо сближаване и колективна дисциплина”, включително и по отношение на разширяването на Шенгенското пространство. А засилването на управлението на шенгенското пространство трябва да бъде следено и на политическо ниво. И още един паралел с еврозоната - в писмото се говори за финансова солидарност по отношение на наплива от имигранти, точно както се наложи да се прояви финансова солидарност със затруднените страни в еврозоната.

Шенген означава доверие, припомни Саркози. „Какво правим, ако една страна се провали да опази границите на останалите?” Тази забележка на Саркози може да се приеме и като намек за разширяването на Шенген към България и Румъния. Техническите оценки за двете страни вече са окончателно завършени и потвърждават готовността им за членство. Все още стои, обаче, въпросът с политическата оценка и, както неведнъж euinside писа - с доверието. Неслучайно в писмото на Никола Саркози и Силвио Берлускони се говори за политическа оценка на управлението на Шенген - това е легализиране на политическия фактор, който в момента привидно е изместен от техническите оценки.

А както става ясно, политическият фактор придобива решаващо значение в настоящата ситуация. Както знаете, Франция и Германия, подкрепени и от други страни-членки, открито поставиха въпроса за обвързването на членството на България и Румъния в Шенген с оценките по мониторинговия механизъм в областта на правосъдието и вътрешния ред, наложен на двете страни от ЕК. Първоначално се очакваше, въпреки известно отлагане във времето, евентуално решение за членството на София и Букурещ в Шенген да има след летните доклади на Комисията. Сега, обаче, тази перспектива става още по-несигурна, с оглед на исканите от Франция и Италия промени в шенгенското законодателство и ситуацията в Северна Африка.

За България подобно развитие на ситуацията означава, че шенгенското членство се отдалечава осезаемо. Това не следва да се приема драматично, освен от търсещите политически дивиденти от темата Шенген, защото в крайна сметка, не е сигурно доколко това в момента е изгодно за страната. В Европа реакциите са разделени на две - от една страна, критиците обвиняват Париж и Рим, че посягат на такъв символ на европейската интеграция като шенгенското пространство. От другата страна са тези, които предупреждават, че спирането на имигрантите отвън няма да реши проблема с имигрантите вътре в Европа.

А именно този проблем оказва допълнителен натиск върху европейските политици, в търсене на политическа подкрепа на национално ниво. Още повече в конкуренция с популистките, анти-имигрантски настроени партии, които печелят популярност в Стара Европа. А във Франция догодина предстоят президентски избори, което допълнително мотивира президента Никола Саркози.

Само след броени дни (на 4 май) Европейската комисия ще представи предложението си за промени по шенгенското законодателство. Тогава ще стане ясно дали е основателно усещането ни, че Италия и Франция не предприемат просто спонтанна инициатива в отговор на собствените си проблеми, а за голяма част от исканията им почвата вече е подготвена. Съдим за това и от совалката на президента на ЕС Херман Ван Ромпой в Гърция, Кипър и Малта, от която стана ясно, че именно имиграцията (и Шенген) ще са основната тема на юнския Европейски съвет.

Ако прибегнем до аналогията на Саркози с икономическото управление, където Франция си партнира с Германия, две подобни френско-германски инициативи (Европейският механизъм за стабилност и Пактът за еврото) вече се материализираха в решения на Съюза. Така че е много вероятно за много от идеите в писмото да съществува необходимият политически консенсус и да се пристъпи към действие доста бързо.

Но има и един много силен аргумент, който може да блокира част от идеите на Париж и Рим - парите. Много от северните страни може да не са вдъхновени от идеята да плащат повече за охрана на южните граници. Точно както работещата Северна Европа не е склонна да плаща дълговете на бедстващата Южна. Доколко този аргумент ще надделее над търсенето на вътрешнополитически дивиденти ще стане ясно съвсем скоро. А трябва да се оправдае и европейският интерес. Както и в случая с еврозоната, вероятно промените в Шенген ще доведат до по-голяма интеграция. Но критериите за оставащите отвън ще станат още по-тежки.

comments
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required
gallery
newsletter


You can unsubscribe here from our newsletter

follow us
Абонирайте се за мен в YouTube
partners Citizen-E
Open Montenegro
One Europe
euinside