English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

Дяволът от Довил

Published on , , София

По силата на известната фраза, според която дяволът е в детайлите, той се оказа в Довил. Там, в доста странен формат, се събраха лидерите на Франция и Германия в очакване и на руския президент. А още по-странното е, че срещата произведе обща френско-германска декларация, посветена на икономическото управление на ЕС. Документът се появи буквално едновременно със съобщението на президента на Европейския съвет Херман ван Ромпой, че оглавяваната от него работна група е приключила доклада си по същата тема и е готова да го представи на Съвета идната седмица. Самият доклад не е публичен и всички осведомени бягат от коментар за него като дявол от тамян, за да останем в същата стилистика.

Френско-германската декларация, обаче, ясно показва какво не ни е съобщил ван Ромпой на този етап. Като цяло, решенията на работната група потвърждават известните и досега позици, подробно разработени в предложението на Европейската комисия от миналия месец. На първо място, по-строгата фискална дисциплина и засиленото макроикономическо управление, с по-ранни и по-строги санкции за страните-нарушителки на Пакта за стабилност и растеж.

Санкциите - кой решава?

Предложението на Комисията предвижда на страните от еврозоната да се налагат и финансови санкции под формата на лихвоносен депозит, който при липса на съответните коригиращи мерки, ще се превърне в безлихвен и в крайна сметка - в глоба. При това, санкциите влизат в сила с решение на Комисията, освен ако не бъдат отхвърлени изрично от Съвета с квалифицирано мнозинство - така наречения „механизъм за обратно гласуване".

Правилото, което се прилага за първи път, дава съществени правомощия на Европейската комисия и значително намалява влиянието на Съвета, където участват страните-членки. Както обясни председателят на ЕК Жозе Мануел Барозу, „В миналото, когато Комисията даваше строги съвети, това не беше подкрепяно достатъчно от Съвета. Тези промени ще предотвратят това да се случи отново.”

Според съобщението на ван Ромпой, работната група е постигнала съгласие за „повече автоматичност в процеса на взимане на решения” чрез механизма за обратното гласуване. Според френско-германската декларация, обаче, нещата не изглеждат точно така. В нея изрично е записано, че, да, санкциите трябва да станат по-автоматични, но „зачитайки ролята на различните институции и институционалния баланс”.

Ако все още се чудите какво означава това, има го и в прав текст: „Съветът трябва да бъде овластен да реши с квалифицирано мнозинство да наложи санкции под формата на лихвоносен депозит на всяка страна-членка, чиято фискална консолидация се отклонява особено значително от коригиращите мерки, предвидени в Пакта за стабилност”. Санкциите се задействат автоматично едва, когато Съветът заключи, че в 6-месечен срок засегнатата страна не е предприела съответните коригиращи мерки. Тоест, решението за санкциите се взима от Съвета, с което на практика се отменя механизма за обратното гласуване и евентуалната по-голяма власт на Комисията.

Въпросът е защо Германия, която най-много настояваше за по-ранни, по-строги и по-автоматични санкции отстъпва от позицията си? Отговорът, очевидно е, защото Франция беше против.

Каква е сделката?

Според мнозина това е била цената Франция да подкрепи настояването на Германия спешно да се изработи постоянно действащ кризисен механизъм, който да замени създадения заради Гърция временен спасителен фонд за еврозоната. Постоянният механизъм трябва да осигури „необходимите споразумения за адекватно участие на частните кредитори и да позволи на страните-членки да предприемат подходящи координирани мерки за запазването на финансовата стабилност на еврозоната като цяло.”

Освен това, двете страни настояват в случаи на сериозно нарушение на основните принципи на Икономическия и валутен съюз (ИВС), засегнатата страна да се наказва с отнемане на правото на глас.

За да се случи това, обаче, са необходими промени в Договора за ЕС, който забранява спасяване на страни от еврозоната и не предвижда политически санкции. Франция и Германия вече предложиха начин да се заобиколят промените по отношение на правото на глас чрез политическо споразумение между страните от еврозоната. В дългосрочен план, обаче, обвързването на политическите санкции с постоянния механизъм за решаване на кризи е по- сигурният начин те да бъдат приети и записани в Договора.

Още повече, че поуките от гръцката криза са все още пресни и сега е подходящ момент да се вземат трудни решения, каквито може би не биха били възможни след година. Затова и Франция и Германия настояват от президента на Европейския съвет да бъде поискано да представи конкретни предложения по въпроса още преди пролетния Съвет на лидерите през Март 2011. А съответните промени в Договора да бъдат ратифицирани от страните-членки преди 2013 година, когато изтича действието на спасителния фонд.

Че ван Ромпой е наясно с бъдещата си задача и работната група очевидно ще продължи работата си по въпроса, става ясно от следния пасаж в съобщението му:

Работната група смята, че е необходима надеждна рамка за решаване на кризи в еврозоната в средносрочен план. Тя трябва да е способна да се справи с финансови нужди и да не позволи разпространяването на проблема в останалите страни. Трябва да избягва моралния риск, заложен в една превантивна (ex-ante) спасителна схема. Точните характеристики и средства на подобен кризисен механизъм ще изискват последваща работа.”

Работната група прави и едно интересно предложение, което се появява за първи път официално: на национално ниво "да бъдат използвани или създадени публични органи, които да провеждат независим анализ и прогнози по въпросите на вътрешната фискална политика". Вероятно това е в отговор на съмненията, че Европейската комисия ще се справи с подробния преглед на бюджетите на всичките 27 страни в рамките на европейския семестър. И за да не се превърне той в едно формално упражнение, е по-добре Комисията да може да разчита на независими институции в самите страни-членки, които познават по-добре националните обстоятелства. Друг е въпросът доколко те могат да останат независими от правителствата, но това е тема на отделен анализ, ако предложението изобщо бъде прието.

А това ще стане ясно в края на идната седмица, когато лидерите на 27-те страни от ЕС се събират в Брюксел на последния за годината и решаващ Съвет, където ще бъде и euinside. Те ще разгледат доклада на работната група, както и очевидно - френско-германските предложения. И най-вероятно ще ги приемат, защото семестърът започва от началото на 2011 година, а останалите предложения трябва тепърва да бъдат одобрени от парламента и финално от Съвета.

На този етап не става ясно дали изобщо ще се стигне до санкции за целия ЕС, а не само за еврозоната, както обеща Комисията, заради съпротивата на някои страни-членки и фокусирането върху спешните проблеми в еврозоната. Което не бива да успокоява никого, нито да му позволява да чете европейските решения като дявола - евангелието. Защото в крайна сметка, Брюксел не е надзирател на хитруващи правителства, които се стремят единствено да не бъдат санкционирани. Целта на разумните икономически политики, в крайна сметка, е благополучието на собствените им държави, за което правителствата отговарят пред своите избиратели.

comments
charlyb
19 октомври 2010 16:32
Това няма да замени фискалния борд, от който спешно се нуждае България, но поне е стъпка в тая посока. А може да подейства и отрезвяващо на бат'Бойко, който най-откровено пропада вляво.
Левскар
19 октомври 2010 17:19
"да бъдат използвани или създадени публични органи, които да провеждат независим анализ и прогнози по въпросите на вътрешната фискална политика"
------------------------------------------------------
Тия ще ме уморят от смях! Независими публични органи :D
Ралица
19 октомври 2010 18:06
At the national level, the Task Force recommends the use or setting up of public institutions or bodies to provide independent analysis and forecasts on domestic fiscal policy matters.
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required