English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

Държава с мониторингов механизъм: какво "цъка" в доклада на ЕК за България

Published on , , София

Четейки годишния доклад на ЕК за напредъка на България по механизма за сътрудничество и проверка, непрекъснато се опитвахме да прочетем онова, което не е написано. И което, по думите на говорителя на Комисията Марк Грей, често е най-интересното. С риск да изтълкуваме превратно думите му, може би тази липсваща част от текста, е прочитът. Защото това, което прочитаме в един текст често не е точно това, което е написано. Зависи най-вече от четящия. И от имплантираните от пишещия послания - къде по-видими, къде подлежащи на широка интерпретация.

Затова започваме от четенето. Първото условие да се прочете Доклада, е да се чете в оригинал (в случая на английски език), при това задължително с приложението към него. Това не е излишна претенциозност, а начин да се уловят нюанси, често липсващи в превода, който понякога ражда истински смехотворни неща като „устрем за реформи” (reform momentum). А именно това се оказа любимият израз на премиера Бойко Борисов от доклада.

Министър-председателят събра целия кабинет и журналистите (под чийто именно натиск за коментар се наложила пресконференцията, обясни Борисов) и прочете извадки от доклада. Прочитът претендираше да представя както положителните оценки, така и критиките и препоръките. Някои от заключенията на министър-председателя обаче, откровено противоречат на написаното в доклада. Например:

„Специализираните съдилища ще започнат да действат от първи януари 2011 година, вече сме подсигурили сграда и дотогава трябва да минат всички конкурси. В доклада специализираните съдилища, специализираните състави от полицаи, следователи и прокурори се толерират изключително силно.”

По този въпрос в препоръките на Доклада е записано следното: „Да се насърчава специалното обучение и специализацията на полицейските служби, прокурорите и съдиите, за да могат те да усъвършенстват експертните си знания и ефективността си при работата със сложни дела, по-специално по отношение на престъпленията от икономически и финансов характер и организираната престъпност.”

В този контекст специализацията очевидно се разбира като придобиване на специализирани знания и умения за работа, но не и като „специализирани съдилища”. На въпрос на euinside относно тълкуването на този текст, говорителят на Европейската комисия Марк Грей отговори с едно, пределно ясно изречение: "Комисията насърчава създаването на специализирани съдилища по отношение на обучението и специализацията”. (Подробен коментар по темата на директора на Правната програма на Институт "Отворено общество" Иванка Иванова вижте тук).

Премиерът цитира и някои от най-острите критики в доклада срещу прокуратурата: „На практика Комисията забелязва нежелание от страна на прокуратурата да започне разследвания въз основа на очевидни сигнали и да води сложни разследвания, които отнемат време”.

И особено към съда: „От юли 2009 г. насам се увеличи броят на повдигнатите обвинения по дела, свързани с организираната престъпност в България. Напредъкът по важни дела в съда обаче е малък. Съдебната власт в България трябва да докаже, че също е в състояние да налага възпиращи санкции за тежките престъпления.”

По средата на този абзац, обаче има още една, доста съществена част и тя е: „Към настоящия момент повечето присъди по дела, свързани с организираната престъпност, са в резултат на производство за решаване на делото със споразумение и съкратена процедура, понякога под законовоустановения минимум на наказанието, след като обвиняемият е направил самопризнания.” Този детайл ясно показва, че не става дума просто за увеличаване на присъдите, както често се говори у нас, а за правосъдие, което осигурява наказание, съизмеримо с провинението.

Не стана дума и за друга, очевидна критика в доклада - че обжалванията се точат с години, а през това време обвиняемите, макар и вече осъдени, са на свобода. Както коментира още преди време говорителят на комисията Марк Грей, не трябва да се обжалва от плажа, а от затвора. Той отново подчерта, че тази възможност съществува в българските закони, но не се използва. Това обаче са критики, чийто коментар ще търсим от представителите на съдебната власт.

Към която премиерът се обърна така: „И аз тука имам молба голяма към независимата съдебна власт, към прокуратурата, много внимателно да изчетат доклада, препоръките към него и съответно да го коментират и също така да кажат независимата съдебна власт какви мерки ще приеме в следващия юлски доклад това да го няма.”

Борисов често натъртва на независимата съдебна власт и това всеки път звучи като в кавички. Този път, обаче, повече: „Магистратите разбират, че с този доклад тегнат като воденичен камък върху народа, върху оценката и просперитета на държавата.” Не за първи път докладът противопоставя изпълнителната и съдебната власт. Но сме убедени, че първосигналната реакция, че основните критики са към съда и прокуратурата, е прибързана и задълбоченият прочит на доклада и техническото му приложение дава друг поглед върху нещата.

Например, в прочита на премиера напълно липсваха оценките за работата на полицията. По-скоро докладът беше оценен като успех за МВР, както стана ясно след няколко дружески закачки между премиера и министъра на вътрешните работи Цветан Цветанов на тема бъдещите полицейски акции (сред които и една, особено очаквана от Борисов и „актуална”, стана ясно). Цветанов благодари на служителите на системата, „защото това е успех на цялата система на МВР”, на парламента (групата на ГЕРБ), на колегите си, на министър-председателя и на медиите.

Истина е, че в доклада не е отделено много място за полицията. Има две изречения, но пък еднозначни: „България увеличи усилията си, провеждайки няколко полицейски акции срещу организирани престъпни групи, въпреки че са отчетени малко съдебни последици от тези акции.” И препоръка „да продължи реформата на полицията, за да се създаде компетентна криминална полиция, която е в състояние да прилага най-добрите практики от другите държави-членки”. В приложението към доклада пък е записано, че „събирането на качествени доказателства в досъдебната фаза остава сериозен проблем”.

На въпроса на euinside приема ли тези критики и какво ще предприеме, министър Цветанов отговори така:

"Ако сте следили последните няколко месеца след влизането на новите промени в НПК, съвместно с фондация „Хайнс Зайдел” бяха проведени семинари точно за подобряване на административния капацитет точно по разследването и това, което цитирате много ясно е казано да продължи реформата на полицията. Така че, ние сме в процес на реформиране и аз съм убеден, че това, което е като препоръка, ние го приемаме като основателно и ще бъде изпълнено. Така че, в тази посока нямаме някакво разминаване с това, което имаме ние като констатации. И ще ползваме възможният ресурс на нашите евроатлантически партньори за повишаване точно на този административен капацитет и подобряване квалификацията на българските полицаи”.

Журналистите и премиерът не се разбраха по отношение на борбата с корупцията. euinside обърна внимане на тежките констатации в доклада по този въпрос: „Ефективното изпълнение на приетата през ноември 2009 г. национална стратегия за противодействие на корупцията все още не е започнало. Прилагането на закона за конфликт на интереси не е достатъчно ефективно. България трябва да усъвършенства възможно най-скоро Закона за предотвратяване на конфликт на интереси, за да бъде създадена независима централна комисия, която ще отговаря за прилагането му.”

Премиерът, обаче, вместо за борбата с корупцията, обясни, че до три месеца ще има нов закон за обществените поръчки, а агенцията за обществените поръчки ще бъде подсилена с още 20 души. Вицепремиерът Цветанов пък коментира изоставането в борбата с корупцията така:

„Това, което искам да спомена и смятам че е важно, защото е така написано като една препоръка и дори така малко е негативно в изпълнението на стратегията, която беше приета от МС за организираната престъпност и корупцията, т.нар проект БОРКОР, единственото забавяне за неговото реализиране беше липсата на финансиране и липсата на сграден фонд. Това вече е уточнено и смятам, че в рамките на не повече от месец ще започне да функционира тази структура и всички министерства ще бъдат пряко ангажирани със свои служители, за да можем действително да изградим една екипна работа, за да изведем констатациите в порочните практики по закона за обществените поръчки, защото знаете, че в голямата си част там се крие и корупционния елемент.”

Ако се абстрахираме за миг от прочита на премиера, в действителност, обществените поръчки са повод за най-острите забележки в доклада. Според данните, предоставени на Брюксел от българските власти, нередности има при 60% от всички проверени търгове и „при почти 100 % от мащабни проекти за публични инфраструктури, за които органите са задължени да извършват предварителен контрол.” Причините, според Комисията, са честите промени в законовата база и прилаганите процедури през последната година в конфликта на интереси, фаворизирането на местно ниво и честото заобикаляне на процедурата и сключване на договор без търг. Комисията припомня, че нееднократно е посочвала тези слабости и е направила конкретни предложения за коригиращи действия.

Прави впечатление акцентът, който докладът поставя (дали заради кризата с публичните финанси в Съюза?) върху финансовата страна на правораздаването - от една страна, защитата на публичните финанси (чрез борбата с конфликта на интереси и подобряване на контрола върху обществените поръчки) и от друга - чрез по-бързото отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност. Затова Комисията съветва да се засили капацитетът на съвместните екипи срещу организираната престъпност като в тях се включат и представители на т.нар комисия "Кушлев", която да има право да замразява и да отнема имущество още във фазата на разследването.

За да обобщим, какво показа прочитът на премиера? Съвсем основателна гордост от отчетената за първи път в годишен доклад на Комисията (от 2007-ма година насам) политическа воля. „Новата стратегия за съдебна реформа демонстрира съществуването на силна политическа воля в България за постигането на дълбока и трайна съдебна реформа” - заслуга, която незнайно защо не беше отбелязана по достойнство на правосъдния министър Маргарита Попова. Добри думи в доклада има и за промените в НПК и готвените промени в Закона за съдебната власт. И, както правилно отбеляза министър Попова, Комисията подкрепя предложенията и призовава да бъдат приети.

Избирателният прочит лансира тезата, че основните критики са към съдебната система. Внимателният прочит показва, че там има и положителни оценки, но голямата препоръка остава да се подобри съдебната практика. Защото, както неведнъж е ставало дума, работещата съдебна система е крайната цел на реформите и гаранцията, че сме правова държава. Сериозна тежест, при това за първи път в такива детайли, пада върху обществените поръчки. И неизбежно свързаният с тях конфликт на интереси.

Премиерът неколкократно цитира крилатата фраза от българската версия на доклада, че след юли 2009 г. „в България се е появил силен устрем за реформи.” „Тези, които казваха, че нямало реформи в България, да го прочетат”, отсече Борисов. Прочетохме го няколко пъти. Но както и да преведем „устрема” (momentum) - дали като импулс, тласък или движеща сила за реформите, значението не е, че има реформи, а че може да се осъществят. Точно сега, заради „устрема” и „политическата воля”. Въпросът е как.

От доклада често изскача една дума, в която се крие коренът на един от най-съществените проблеми - компетентност. На няколко пъти се говори за повишаване на компетентността на администрацията, на полицаите, на съдиите и на прокурорите. Проблемът с компетентността е характерен за България изобщо, не само в споменатите гилдии. Но той е може би най-труден за решаване, защото изисква усилия, пари, време. И индивидуалното усилие на всеки един гражданин. Това е движещата сила на реформите, която трябва да се мобилизира, защото политическата воля не е достатъчна.

Както каза Марк Грей, представяйки доклада, “тъй като сме в четвъртата година на докладите, разбираемо виждаме медиите да пишат за усещане за умора от механизма. Това определено не важи за Европейската комисия.” Със съжаление мога да кажа, обаче, че важи за голяма част от българските журналисти, които отразиха новината вяло, още по-вяло изслушаха коментара на правителството и нямаха никакви въпроси.

Какво следва сега: правителството да се възползва от началната скорост, набрана през първата година от мандата му, съдебната система да покаже воля за саморегулация и самопречистване, а гражданите да докажат, че искат и заслужават да живеят в нормална европейска държава. Това е, което не е написано в доклада. Трябва да го осъзнаем сами.

comments
charlyb
22 юли 2010 08:36
С пословичната си скромност и вродена самокритичност, за бат'Бойко всеки доклад ще звучи положително и хвалебствено, стига в него да няма откровени ядни псувни по отношение на несвършената работа.
Мая
27 април 2011 16:05
"а гражданите да докажат, че искат и заслужават да живеят в нормална европейска държава" - именно това е нещо много съществено, което ни липсва - гражданското общество. Съзнанието, че И от нас зависи нещата да се променят и само с оплаквания и най-вече - само с примирение, нищо няма да се промени никога!
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required