English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

Неформалният съвет на еврозоната - една weissbier за г-жа Меркел!

Published on , , София
Last change on

Лидерите на еврозоната постигнаха важен компромис по отношение на спасителния фонд за еврозоната, който вече ще отпуска заеми на по-ниска цена и ще може да изкупува правителствени облигации на първичните пазари. Лидерите подкрепиха и Пакт за еврото, макар и доста по-смекчен от първоначалната идея на Франция и Германия, който поставя основата на по-силен политически и партньорски контрол в еврозоната.

Очакванията за резултатите от срещата не бяха високи, затова решенията предивзикват изненада. Не може да се игнорира контекста, в който бяха взети - извънредният Европейски съвет за Либия и разрушителното земетресение в Япония, както и силният пзарен натиск върху периферните икономики, провокиран от новината за понижаването на испанския кредитен рейтинг. Не знам дали лидерите на еврозоната са заседавали с усещането за разпадащ се свят, което витаеше в глобалната „инфосфера” през целия ден, но определено голямата им грижа беше да излъчат послание за стабилност.

Наложи се дори португалското правителство да обяви точно в петък допълнителни мерки за съкращаване на дефицита, които бяха оповестени със задоволство от Комисията и отбелязани в заключенията на лидерите на еврозоната. Защото именно Португалия се смята за страната-кандидат за следващия спасителен заем, а спасяването на Португалия със сигурност ще насочи погледите към Испания.

Спасителният фонд

Може би най-неочакваното решение е спасителният фонд за еврозоната (EFSF) да получи правото да изкупува дълг на първичните пазари. Условието, обаче, е засегнатата страна да се ангажира с коригираща програма, подобна на тази за спасителните заеми. Очакваше се Германия да е основният противник на подобна възможност, след като Бундестагът гласува резолюция в този дух.

Г-жа Меркел, обаче, явно е преценила, че това все пак може да се случи, но срещу прилагането на съответните ограничителни мерки от проблемната страна. По този начин затруднените държави ще могат да набират финансиране на по-ниска цена от пазарната. Фондът обаче може да изкупува дълг само директно от държавите, но не и от трети играчи на вторичните пазари, включително от ЕЦБ, каквито идеи имаше.

Лидерите са се договорили още да се увеличи ефективният заемен капацитет на EFSF до максимума от 440 милиарда евро. В момента фондът оперира с около 250 милиарда, защото се налага да поддържа резерви в подкрепа на високия си рейтинг ААА. Само 6 страни в еврозоната имат такъв рейтинг и именно тези страни трябва да увеличат дела си, за да се вдигне ефективно заемният капацитет, най-вече Германия и Франция. Според президента на Европейския съвет Херман Ван Ромпой, до срещата на лидерите на ЕС на 24 и 25 март финансовите министри трябва да предложат конкретните начини да се увеличи ефективният капацитет на фонда.

Друго важно решение е, че „ценообразуването на EFSF трябва да се намали, за да отразява по-добре устойчивостта на дълга на страните- получатели [на финансовата помощ], но като остане по-високо от разходите за финансиране на фонда.” В този контекст, лихвата по гръцкия заем е намалена с 1%, а матуритетът му е удължен на 7 години и половина. Условията са Гърция да продъжи структурните си реформи, да приключи бързо с програмата за приватизация на стойност 50 милиарда евро и да въведе стриктна и стабилна фискална рамка, с възможно най-силната законова база.

Същата сделка е била предложена и на Ирландия, но при условие, че увеличи корпоративния си данък. Новоизбраният премиер на страната Енда Кени, обаче е отказал да приеме. Корпоративният данък от 12,5% беше препъни-камъкът в преговорите за ирландския спасителен заем от ЕС и МВФ и предишното правителство успя да извоюва запазването му, като изрично записа в 4-годишната бюджетна стратегия, че корпоративният данък няма да бъде увеличаван при никакви обстоятелства.

Европейски медии отбелязват, че по този въпрос са избухнали яростни спорове между ирландския премиер и френския президент Никола Саркози, който е цитиран да казва в прав текст на г-н Кени: „Значи от нас се очаква да даваме милиони, а вие дори не искате да говорите за данъци?!” Енда Кени, който е премиер само от няколко дни и това беше първата му среща с колегите му от еврозоната, е поставен пред серизно изпитание, тъй като намаляването на лихвата по заема беше основното предизборно обещание на неговата партия Фина Гейл, но пък запазването на ниската ставка на корпоративния данък е въпрос на национална чест за ирландците. Г-н Кени е получил срок до Европейския съвет на 24 и 25 март да обмисли предложението.

Пакт за еврото

Лидерите на еврозоната подкрепиха и Пакт за еврото, предложен първоначално от Франция и Германия като Пакт за конкурентоспособност. В новия документ, обаче, ясно личат промените, направени под натиска на европейските институции и отделни страни. Изпълнени са исканията на Комисията и Парламента Пактът да се интегрира в рамката на съществуващото икономическо управление на ЕС и неговите инструменти (Европа 2020, Европейския семестър, Интегрираните насоки, Пактът за стабилност и растеж, новата рамка за макроикономическо наблюдение).

Подчертана е ролята на Комисията, която да следи за спазването на поетите ангажименти, както и на Европейския парламент „в съответствие с неговите компетенции”. Пактът ще се фокусира върху насърчаване на конкурентоспособността, заетостта, устойчивостта на публичните финанси и стабилността на финансовия сектор. За целта на ниво лидери на страните-членки (от еврозоната и други, които поискат да се присъединят) ще бъдат поставяни общи цели, в съответствие с които всяка страна ще определя собствени национални ангажименти и политики.

Страните трябва да отчитат най-добрите практики и да се съизмерват с най-добре представящите се страни-членки и стратегически партньори, е записано в документа. Това е доста по-препоръчителна формулировка, в сравнение с настояването на Франция и Германия най-добре представящата се страна да служи като измерител за останалите.

В документа ясно личат всички възражения на страните от еврозоната срещу първоначалното френско-германско предложение. То не даваше никаква възможност за национални отклонения от „правия път”, записан ултимативно в предложението. В сегашния си вариант Пактът изрично уточнява, че право на всяка страна е да избере сама политиките, чрез които да изпълни общите цели и правото да не предприема действия в определена област, ако смята, че такива не са необходими.

Политическото наблюдение на изпълнението на ангажиментите ще се извършва от лидерите на страните-членки на Пакта на годишна база, въз основа на доклад на Комисията. За целта ще бъдат изработени конкретни индикатори за конкурентоспособноста, заетостта, фискалната устойчивост и финансовата стабилност. Страните се задължават да се консултират с партньорите си, преди да предприемат важни икономически реформи, които могат да имат отражение върху останалите. В документа изрично е записано, че „Пактът ще зачита изцяло целостта на Единния пазар”.

Особено интересни са мерките за повишаване на конкурентоспособността, където имаше най-много спорове и съответно - текстът е възможно най-обтекаем. Специално внимание ще бъде отделено на разходите за единица труд (unit labour cost, ULC), за да се прецени дали заплатите и производителността се развиват в синхрон. По този показател всяка страна ще бъде сравнявана с осталите в еврозоната и с основните търговски партньори. На базата на това ще бъде направена оценка на разходите за единица труд за икономиката на всяка страна, както и по сектори. Където се налага, ще се направи преглед на споразуменията, уреждащи заплащането, нивото на централизация на договорния процес и механизмите на индексация. Всичко това обаче ще се случи при условие, че се „зачитат националните традиции на социален диалог и индустриални отношения”.

По отношение на публичните финанси и специално на пенсиите и социалните плащания, формулировката също е силно пожелателна - реформите биха могли да включват, се казва в текста, например обвързване на пенсионната възраст с продължителността на живота. Нещо, което в първоначалното френско-германско предложение звучеше с доста по-императивен тон.

Искането за т.нар. дългови спирачки също е облечено в доста по-общата формулировка „превеждане на фискалните правила на ЕС, записани в Пакта за стабилност и растеж, в националното законодателство”, а дълговите спирачки са само една от възможностите, които страните-членки биха могли да изберат.

По отношение на координацията на данъчните политики, нещата също изглеждат доста обтекаеми. Изрично се посочва, че директното облагане остава въпрос от национална компетенция, но страните ще се ангажират в „структурирани дискусии” по въпросите на данъчната политика. Предложението на Франция и Германия за обща база за корпоративно облагане, предизвикало сериозни спорове, е сведено до пояснение за евентуалните предимства и уточнението, че Комисията ще представи в следващите седмици предложение по въпроса.

Що се отнася до финансовия сектор, страните се ангажират да въведат национално законодатество за банково преструктуриране, а нивото на частната задлъжнялост на банките, домакинствата и нефинансовите фирми ще бъде внимателно наблюдавано.

Пактът за еврото ще бъде одобрен окончателно на заседанието на Европейския съвет в края на март. Тогава се очаква да стане ясно и кои страни извън еврозоната ще се присъединят към него. Според EUobserver, Швеция, Дания, Великобритания и Полша се очаква да бъдат поканени да се включат. България първоначално обяви, че е против участие в Пакта заради искането за обща база на корпоративното облагане. Но няма да е изненада, заради условния и пожелателен дух на документа, някои страни да променят позицията си. В края на краищата, в Пакта не са записани никакви принудителни мерки или санкции, а контролът от страна на партньорите ще бъде чисто политически - практика, която през годините не даде желаните резултати.

Чудя се дали г-жа Меркел се е прибрала доволна в Берлин, дотолкова доволна, че да си свали обувките, да си опъне краката на табуретката и да си отвори една weissbier? По-скоро е изпитала облекчение от края на един безкраен работен ден, изпълнен с компромиси. С борба за доказване кой всъщност управлява ЕС. Напоследък този въпрос като че измести дори дълговата криза от светлината на прожекторите. А дали Пактът за еврото ще проработи? Това зависи изцяло от страните-членки. В крайна сметка, целта на разумното държавно управление не е Брюксел (или г-жа Меркел) да те похвалят или поне да не те накажат, целта е гражданите да живеят по-добре, но не за сметка на бъдещите поколения.

comments
ел Президенте !
14 март 2011 09:49
Ако Мама не иска weissbier-а ще го пийна аз
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required
gallery
newsletter


You can unsubscribe here from our newsletter

follow us
Абонирайте се за мен в YouTube
partners Citizen-E
Open Montenegro
One Europe
euinside