English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

Еврозоната и Шенген - две паралелни реалности, които се пресичат в Гърция

Published on , , Twitter: @AdelinaMarini
Last change on

Колко удобно щеше да бъде, ако и този път се беше оказало, че единственият виновник за несправянето с бежанската криза е Гърция. Само че, не е. И е много опасно да се върви към изолирането й и дори да се говори за "жертването" й в името на оцеляването на Шенген, каквито призиви имаше словашкият премиер Роберт Фицо тази седмица. В интервю за Hospodarske noviny в понеделник той е казал, че вече е достигната точката, когато "Гърция вероятно ще бъде пожертвана" за доброто на ЕС, пише The Financial Times. По отношение на поведението на Атина в еврозоната подобна реплика нямаше да звучи ни най-малко притеснително, но по отношение на бежанската криза тезата е много опасна. Нещо повече, изгонването на Гърция няма да спаси Европа от бежанския наплив.

Възможно е дори евентуално изгонване да принуди Гърция да спре да полага усилия да задържа бежанците при себе си. А ЕС на кого разчита? На малката, корумпирана, с полупризнато име бивша югорепублика Македония и на преливащата от бежанци и терористични заплахи авторитарна Турция, която е в конфликт с Русия, а също и с друга корумпирана страна по външната граница на ЕС - България, от която бежанците бягат като дявол от тамян, защото там се стреля, бежанците биват обирани, бити, държани в лоши условия, а настроенията в страната са не по-малко ксенофобски от тези във вишеградския сектор на ЕС.  

Шенген не е еврозоната

В ЕС поне за едно нещо има съгласие и то е, че Съюзът е в екзистенциална криза. Следващата крачка е да се диагностицира правилно проблемът и да се види решим ли е той. Дотук диагнозата е неточна. На институционално ниво се прокарва тезата, че Шенген е еврозоната и обратното. Тази теза беше артикулирана за първи път от председателя на ЕК Жан-Клод Юнкер (Люксембург, ЕНП) в края на ноември в Европарламента, когато заяви, че единната валута няма смисъл, ако Шенген се провали. Целта на изказването му беше да покаже, че така както се положиха усилия за спасяването на еврозоната, трябва да се направи и с Шенген. Всъщност, еврозоната и Шенген са доказателството, че ЕС на няколко скорости е невъзможен, нищо че лидерите на страните-членки официално записаха подобно твърдение под сделката с Великобритания през февруари.

Разликите между еврозоната и шенгенското пространство са много. Страните от еврозоната имат един залог - запазването на финансовата стабилност. Тях ги обединява общата валута, интеграцията помежду им е доста по-дълбока. Шенгенската група е разнородна. В нея членуват както членки на еврозоната, така и страни, които не споделят общата валута, а дори и държави, които не са членки на ЕС. В Шенген има интеграционни джобове. Това прави залозите многобройни и дори взаимноизключващи се. В еврозоната имаше несъгласия по провежданата най-вече фискална политика, но натискът на финансовите пазари наложи пестеливия подход, станал известен като остерианство. Запазването на общата валута беше водещата цел до степен, че с Гърция бяха направени множество компромиси, оставили тежки рани и в Гърция, и в страните от еврозоната, най-вече Германия. 

В Шенген ситуацията е коренно различна. Гръцкото правителство не може да бъде обвинявано за ситуацията с бежанците. Страната е подложена на огромен бежански натиск, а географията й прави охраната на външната граница изключително трудна. Германската канцлерка Ангела Меркел също направи ясно разграничение - не положихме толкова усилия да спасим оставането на Гърция в еврозоната, за да я изоставяме сега сама да се справя с бежанския проблем, каза наскоро тя. Правят се опити за общоевропейски решения, но те са системно бойкотирани от Вишеградската четворка. Под ръководството на унгарския премиер Виктор Орбан групата се съпротивлява срещу задължителните квоти за справедливо разпределение на бежанците между 28-те страни-членки с изключение на онези, които имат договорени неучастия по договор. Такава е Ирландия, но тя уведоми Комисията, че независимо от това ще се включи в квотното разпределение.

За да бъде ситуацията още по-тежка, Виктор Орбан обяви, че ще проведе референдум против бежанските квоти. Това означава още протакане на и без друго вървящото изключително слабо разпределение на договорените 160 000 бежанци. До момента са разпределени по-малко от 400 души. Гърция също се опита да извие ръцете на еврозоната миналата година, като организира референдум за третия спасителен пакет, но й беше показан червен картон. 

По македонско-гръцката граница вече се струпва напрежение. Избухват сблъсъци. Капацитетите на Гърция са препълнени. Страната не успява да се справи достатъчно бързо с изграждането на нови места за настаняване и обработка на бежанците, независимо че ЕК обещава да й отпусне още пари. Освен това пролетта иде. Тук вече основният фактор е времето. А проблемът в ЕС е идеологически. Докато старите членки, водени от Германия, виждат решението в общи координирани действия и солидарно разпределение на бремето, източноевропейските държави искат проблемът просто да изчезне като смятат, че това ще се постигне със затваряне на външната граница на ЕС. Те обаче не дават отговор на въпроса какво да се прави с бежанците. Не ги интересува. Заплашват оцеляването на ЕС, само и само да не бъдат принуждавани да приемат бежанци. Настояват за план Б.

Защо не може да има план Б?

План А е базиран на съвместни действия, колективна отговорност и солидарност, на международното законодателство, базирани на изводите от кризата в еврозоната. Приоритет номер 1 при план А е да се осигури защита на бягащите от ужаса на войната без това да застрашава стабилността на отделни страни-членки на ЕС. План Б иска невъзможни неща. Нито план А, нито план Б, В или Г са възможни без справедливо разпределение на бремето и без разработването на общи насоки за интеграция на бежанците и стимулиране на оставането им по местата на разпределение, нито без обща визия за решаване на конфликта в Сирия и особено за ролята на Русия.

Дори и планът с Турция да сработи, наивно е да се смята, че Турция за шепа трудно извоювани европейски пари ще се превърне в гигантска гореща точка, която да се грижи за здравеопазването, образованието и работата на милиони бягащи от война, докато в същото време трябва да се бори с преливането на конфликта в Сирия на нейна територия. Наивно е също да се смята, че с Путинова Русия е възможно бързо решение на конфликта в Сирия, който е основен генератор на бежанските потоци към Европа.

Наивно е също да се мисли, че Гърция може да се превърне във втория по големина хотспот след Турция, за да осигури спокойствието на Орбан и електоралната мощ на Фицо. Гръцкото правителство също има електорат. Още по-наивно е да се мисли, че затварянето на външните граници и изграждането на национални прегради ще осигури дългосрочно спокойствие за страните, които го правят, или че това ще спре потоците. Решението е бежанските вълни да бъдат контролирани и справедливо разпределяни, а не да се образуват балони, както се прави в момента. Ако се затисне западнобалканския маршрут, вълната ще избие другаде. Спокойствието на Орбан, ограден от стени, е илюзорно. Последиците тепърва ще идват - някои косвено, други директно. 

Поредица от грешки

Колкото и да е неприятно за популистите, виновникът за нерешаването на проблема не е един. Много са. ЕС направи поредица от грешки, с което само влоши ситуацията и тя излезе извън контрол. Съюзът изгуби месеци да преповтаря договореното спешно през септември, а дори тогава беше договорена само капка в морето. В опит да се осигури временно облекчение на ситуацията германската канцлерка отказа да прилага шенгенския кодекс. Добри намерения, но с отчайващи последици. Примерът й не беше последван. ЕК първоначално аплодираше решението, тъй като към момента то изглеждаше правилното и почтеното, но след това започна да повтаря противоречивата мантра, че Шенген може да бъде спасен, само ако се прилага, и че Шенген не е мъртъв. По гръцко-турската граница обаче той е колабирал, заради техническата неспособност на Гърция да обработва такова огромно количество бежанци. Противоречието е заложено и в новите мерки, които Комисията представи през декемеври, както стана ясно по време на обсъжданията им в понеделник в комисията по граждански свободи и правосъдие в ЕП. 

Румънската евродепутатка Моника Маковей (ЕНП) постави въпроса дали с предложението за създаване на агенция за брегова и гранична охрана се цели запазването на Шенген или на ЕС. По думите й в текста се говори ту за границите на ЕС, ту за Шенген. Само че България, Румъния и Хърватия не са членки на Шенген. Евродепутатите видяха и други недостатъци в проектите на Комисията. Шенгенският кодекс беше променен преди само няколко години. Предлаганите набързо нови промени докога ще бъдат валидни и не трябва ли да се отдели повече време, за да се направи по-сериозна реформа на това изключително важно законодателство. Зелената евродепутатка Ска Келер (Германия) попита ЕК защо бърза. Мнозина критикуваха идеята Фронтекс да може да се намесва в страна-членка без нейното съгласие. 

Друга грешка беше, че твърде дълго се толерираше разделението на страни-дестинации и транзитни държави. Тогава се получи измамен синхрон - транзитните държави се организираха добре в прехвърлянето на бремето към богатите държави. Само че Австрия каза "баста". Австрийският канцлер Вернер Файман избухна по време на февруарската среща на върха като заяви, че Австрия в последните 25 години постоянно е с отворени обятия. Тя приемаше бежанци от конфликтите в бивша Югославия, след това прие огромен брой източноевропейци след влизането на страните им в ЕС, а сега се налага да приема и бежанци от Близкия изток, докато в същото време други държави си позволяват лукса да казват "не". Ситуацията се влоши допълнително и с назряването на момента да се реши британския въпрос, заради който ЕС направи голяма крачка назад в името на оставането на Великобритания в ЕС. Това поблазни и други страни-членки да поискат отстъпки, изключения, че дори и да подлагат членството си на референдум. 

Грешка е и да се твърди, че се прибягва до национални решения, защото няма общи. Обратното е, няма общи решения, защото се прибягва до национални. 

ЕС работи на парче

Това е друга голяма грешка. В момента Съюзът трябва да решава няколко големи кризи едновременно. Избраният подход обаче е хаотичен. Търси се най-малкото общо кратно, бърза се и се работи на парче. Това води само до отлагане на проблемите, не и до тяхното решаване. Ситуацията в еврозоната ясно показа това - след първоначалния силен импулс, довършването на интеграцията беше изоставено. Дори се чуват все повече гласове за изключения от правилата. Икономическият растеж обаче е недостатъчен, а и над глобалната икономика са се струпали тъмни облаци. Ситуацията с бежанците показва много ясно, че ЕС на няколко скорости няма да работи. Еврозоната се движи със собствена орбита, по отношение на границите няма яснота дали шенгенските са с приоритет или външните на ЕС, Великобритания е вече с крак и половина навън. Сегашната ситуация е добра илюстрация на последиците от по-малко Европа. 

Ако някой твърди обратното, той със сигурност не вижда добре голямата картина. Както наскоро писа The Financial Times, ЕС е изправен пред дилема - да избере Орбан или Меркел. Гръцкият вестник Kathimerini отива [на английски език] още по-далече като посочва, че Европа се Тръмпизира. Това е още по-валидно днес, след като Тръмп триумфира в супер вторника. Сблъсъкът е наистина идеологически и много, много опасен. Днес ще поискате Гърция да излезе, утре кой е на ред? Защото нито една страна-членка не може да се справи сама с обуздаването на тълпи хора, бягащи от ада на войната. Срамно е, че има хора в Европа, които са забравили какво означава това. Ако някой трябва да получи червен картон, този път не е Гърция, а Унгария.

Дори Дейвид Камерън не успя с договорената сделка да спъне толкова силно ЕС, колкото го прави Виктор Орбан. Той не само бойкотира европейско законодателство, но дори не споделя европейската ценностна система. Неговият референдум е далече по-опасен от този на Камерън. Така че ако някой трябва да бъде изгонен от Шенген, това е той. След това може по-лесно да дойде отговорът на въпроса - шенгенските граници ли охраняваме или външните на ЕС. Но е важно също да си отговорим и на въпроса, поставен от евродепутатите - охраната на границите означава ли затварянето им и новите мерки, които се предлагат, ще важат ли и след като един ден кризата приключи? Въпроси, въпроси, а на хоризонта само Орбан, Путин и Тръмп. 

comments
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required
gallery
Вернер Файман, Ангела Меркел
newsletter


You can unsubscribe here from our newsletter

follow us
Абонирайте се за мен в YouTube
partners Citizen-E
Open Montenegro
One Europe
euinside