English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

Шенген се затваря

Published on , , Twitter: @euinside
Last change on

Досега основен двигател на евроинтеграцията в ЕС беше еврозоната. След кризата, започнала през 2009-а година, в ЕС настъпиха значителни промени на ключово законодателство, което включваше дори минимални промени в устройствените договори. До избухването на бежанската криза на европейския хоризонт се виждаше само един интеграционен кораб - на еврозоната. Бежанската криза постави на изпитание самото съществуване на ЕС. Въпреки че опасността все още не е преминала, на хоризонта се задава нов интеграционен кораб - Шенген. Причината за неговата поява са терористичните нападения в Париж от 13 ноември, когато на няколко места във френската столица загинаха 130 души и бяха ранени десетки други. Шенген беше в центъра на прогнозите за разпад заради бежанската криза. Атентатите в Париж обаче значително променят ситуацията. Демонстрацията на безпрецедентна солидарност с Франция и френския народ отвори пътя към задълбочаване на интеграцията и в сферата на сигурността и борбата с тероризма. Само че в Шенген.

Това стана ясно след извънредната среща на Съвета на министрите на вътрешните работи и правосъдието (JHA) миналия петък (20 ноември). Тогава отново беше демонстрирано рядко единство в убеждението, че отговорът на тероризма трябва да е европейски, а не национален. В духа на европейската програма за сигурност, обявена от ЕК миналата пролет, това се основава на взаимно доверие. Разбира се, все още е твърде рано да се вади шампанското за поредната интеграционна стъпка, но с петъчната среща се полагат основите. И това е много лоша новина за онези, които са извън Шенген не защото искат, а защото не са готови за това и заради липсата на доверие. Министрите поискаха някои промени в ключово законодателство, като шенгенското споразумение и по отношение на Фронтекс. Министрите възложиха на Комисията да подготви предложение за целенасочена промяна на кодекса за шенгенските граници, така че да се осигури правна основа за въвеждане на системен контрол на граждани на ЕС, включително и проверка на биометрична информация. 

Другото искане на министрите е да се разшири мандата на европейската гранична агенция Фронтекс, така че да й се позволи да участва активно в борбата срещу тероризма и организираната престъпност. Освен това Съветът иска Фронтекс да участва и в охраната на външните граници, но не кои да е. В заключенията [на английски език] си страните-членки приканват Фронтекс и Европол да подпомагат страните-членки, граничещи с района на Западните Балкани да увеличат контрола по външните граници, така че да засичат контрабанда на оръжие. Говори се също и за създаване на регионални платформи за обмен на информация по отношение на борбата срещу тероризма със страните от Западните Балкани.

Посланието е повече от ясно - липсва доверие към България и Румъния. Двете страни са извън Шенген, защото все още са с механизъм за наблюдение на усилията им в борбата с корупцията, а в случая на България и с организираната престъпност. И докато Румъния безспорно се справя в пъти по-добре от България, двете страни са блокирани за Шенген в пакет. Има и още една лоша новина от петъчните заключения. Тя е свързана с обмена на информация между страните-членки, голяма част от който ще се осъществява в рамките на второто поколение на Шенгенската информационна система (SIS II). В заключенията на министрите този въпрос е под точка 7 и съдържа 8 подточки. Всички те се отнасят до засилване на сътрудничеството между правоприлагащите органи на страните-членки. Те се ангажират системно да обменят данни за предполагаеми чуждестранни терористи и бойци.

Това че Западните Балкани влязоха в полезрението на общоевропейските усилия, е много добра новина. Френският вътрешен министър Бернар Казньов специално отбеляза по време на пресконференцията след края на срещата в петък, че ЕС трябва да се бори с нелегалния трафик на оръжие през Балканите. Той съобщи, че работи съвместно по този въпрос с германския си колега Томас де Мезиер, с когото са били заедно това лято в района. До края на годината се очаква да бъде разработена операционна програма и с ЕК по този въпрос. 

Развален телефон между Брюксел и София

Заключенията, свързани с Шенген предизвикаха разминаване между фактите и това, което твърдяха вицепремиерката и министърка на вътрешните работи Румяна Бъчварова и правосъдният министър Христо Иванов след срещата. Според тях, в тези заключения България е третирана като шенгенска страна, което не е точно така. Двамата цитират мнение на правната служба на Съвета, според което, тъй като България и Румъния са изпълнили техническите критерии, те са на практика третирани като част от Шенген. Това обаче юридически не е вярно, защото за да могат да бъдат възприемани като част от шенгенското пространство, е необходимо одобрение от Съвета, каквото все още няма. Според вътрешен български документ, в понятието "шенгенски граници" влизат България и Румъния, тъй като по отношение на външните им граници се прилагат шенгенските правила. 

Това е вярно по отношение на външните граници. Шенгенската информационна система работи само в онези страни, които са членки на Шенгенското споразумение. Това включва и няколко страни, които не са в ЕС. Системата обаче не е изцяло отворена за България, Хърватия, Кипър, Ирландия, Румъния и Великобритания. Кипър и Хърватия са в преходен период, докато се подготвят за членство. В момента се прави оценка на молбата на Хърватия за присъединяване, която също е технически готова, тъй като това беше едно от предприсъединителните условия. Великобритания използва системата в контекста на сътрудничеството между правоприлагащите органи, а Ирландия се подготвя за интеграция в системата до нивото на Великобритания.

Случаят с България и Румъния е по-различен. Двете страни могат да използват системата само до нивото на Великобритания и Ирландия, тоест само когато се отнася до сътрудничество на правоохранителните органи и по отношение на външните граници. Това не е доброволно, какъвто е случаят на Обединеното кралство и Ирландия, а е по принуда, тъй като България и Румъния не са годни за членство в Шенген по оценка на отделни страни-членки. Те ще използват SIS по отношение на охраната на външните граници, докато не бъде взето решение за вдигане на вътрешния граничен контрол. А кога ще бъде взето това решение е ясно - когато двете страни демонстрират необратими резултати в борбата с корупцията и организираната престъпност. Много е възможно предвид засилената паника от терористични нападения, влизането в Шенген да стане доста по-взискателен процес. 

В заключенията става дума за две нива на граничен контрол. Едното е на външните граници на ЕС, което включва България, Румъния, Хърватия, а другото е засилен граничен контрол по шенгенските граници. Това означава, че Шенген ще се превърне в гранично ядро, в което ще се влиза след системни проверки и на граждани от ЕС и в което сътрудничеството между правоприлагащите органи ще бъде много по-тясно, отколкото с останалите. От това се възмути хърватският вицепремиер и министър на вътрешните работи Ранко Остоич, според когото решението на проблема трябва да се търси на външните граници, а не на шенгенската. Това е доста чувствителен въпрос за Хърватия, тъй като в момента Словения довършва изграждането на телена ограда по границата си с Хърватия. Затварянето на Шенген вече дава резултати - Хърватия започна да връща емигранти, за които смята, че не отговарят на критериите за международна закрила на Сърбия. В отговор Сърбия и Македония също започнаха да връщат емигранти назад по веригата. 

С други думи твърдението, че България и сега има достъп до Шенгенската информационна система е само частично вярно.

Обмен на данни за пътниците

Друга важна стъпка за задълбочаване на интеграцията в сферата на сигурността покрива всички страни-членки и се отнася до събирането на данни за пътниците и по вътрешносъюзните полети. Съветът издига това за свой приоритет, което е коренна промяна от досегашното поведение. Директивата за обмена на информация за пътниците, събирана от авиопревозвачите при резервация и купуване на самолетни билети, както и при чекиране за полет е от 2007-а година и изтече с влизането в сила на Лисабонския договор. През 2011-а година Комисията внесе отново предложението си, но оттогава досега напредък няма, като основната спънка е в Европарламента. Комисията предлага въздушните превозвачи да прехвърлят данните за пътниците по международни полети в специализирано звено в страната на пристигане или отпътуване. Страните-членки да нямат достъп до базите данни на въздушните превозвачи. Те ще им бъдат предоставяни при поискване. 

Проблемът между Съвета и Европарламента е, че последният иска срока за задържане на данните да бъде само месец, докато страните-членки настояват това да е една година. Френският министър на вътрешните работи Бернар Казньов обясни в петък, че един месец просто не е сериозно. "Няма нито един европейски гражданин, който може да разбере защо ЕП продължава да блокира това досие. Данните за пътниците са от жизнено важно значение за нас". Министърът на сигурността на Люксембург, който в момента държи ротационното председателство на Съвета, заяви, че поставеният от председателството срок за приемане на това законодателство до края на годината си остава важна цел. Той добави, че то трябва да включва също и вътрешните европейски полети, с което се съгласиха и други министри. Според Етиен Шнайдер, директивата не бива да се ограничава само до транснационални престъпления. 

Освен това министрите обещаха да ускорят работата си по пълното прилагане и ефективно използване на взаимосвързаността на националните бази данни, съдържащи ДНК, пръстови отпечатъци и автомобилни регистрации, т.нар. законодателство от Прюм, което се отнася само до някои страни-членки - Белгия, България, Германия, Испания, Франция, Люксембург, Холандия, Австрия, Словения, Словакия, Италия, Финландия, Португалия, Румъния и Швеция. Министрите са възложили на ЕК да изготви предложение за осигуряване на необходимите ресурси на Европол, за да може новосъздаденият антитерористичен център системно да сравнява данните си с тези от SIS II. Това ще бъде пресечната точка между обмена на информация вътре в Шенген и извън него. Комисията е натоварена също така да проучи операционната съвместимост на различните бази данни, специално в SIS II, Интерпол и системата му за проследяване на незаконно оръжие iARMS.

Залючението от тази среща е, че вместо да се разпадне Шенген по-скоро ще стане по-интегриран. Както винаги става в моменти на криза, имаше и много смели крачки. Такава направи еврокомисарят по миграцията и вътрешните работи Димитрис Аврамопулос (Гърция, ЕНП), който заяви, че е време да се направи и следващата стъпка, а именно създаването на Европейска разузнавателна агенция - идея, предложена от лидера на групата на либералите в Европарламента Ги Верхофстад (АЛДЕ, Белгия). Министрите бяха хладни към тази идея, въпреки че по-скоро възприемат междуправителствения й вариант - по-интензивно сътрудничество между разузнавателните служби. Разбира се, важно е да се помни, че макар да беше направено много след финансовата и икономическата криза, в момента гъвкавостта при прилагането на правилата, тоест неприлагането им, е доста голяма. Така че, всяка интеграционна стъпка е голяма, докато трае нуждата от нея. След това влиза в сила гъвкавостта на правилата. Независимо от това, новините са лоши за България. 

comments
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required