Опитах се да преброя колко пъти през годината премиерът Бойко Борисов отчете като успех на ГЕРБ възвърнатото доверие на Брюксел към София. И колко пъти влизането на България в Шенген през март 2011 беше обявено като абсолютно сигурно и в този смисъл - като най-големият успех на правителството. Убедеността на управляващите в това не беше разколебана дори когато се появиха първите сигнали от страни-членки, че изпълнението на техническите критерии за влизане в Шенген е необходимо, но не е достатъчно условие.
Стана ясно, че партньорите ни в ЕС искат, когато се взима политическото решение (от Съвета на министрите) за влизането на България и Румъния в Шенгенското пространство, да се вземат предвид и докладите на Европейската Комисия по мониторинговия механизъм в областта правосъдие и вътрешен ред (т.нар. CVM).
Първа и най-категорична беше Холандия - дори в коалиционното си споразумение новото холандско правителство записа: „В контекста на Европа, правителството ще настоява за включването на двата годишни доклада за корупцията и правните реформи в Румъния и България в оценката за Шенген на двете страни. Ако докладите покажат, че те не изпълняват стриктните критерии, Холандия нама да подкрепи пълното присъединяване на Румъния и България към Шенген и премахването на вътрешниия граничен контрол в ЕС, а Румъния и България няма да бъдат допуснати в Шенген.”
Защото съгласете се, че охраната на външните граници на ЕС не зависи само от това какви кораби патрулират по границите, има ли достатъчен брой хеликоптери и с какви компютри работят полицаите. Тук ключовите думи, както и в мониторинговите доклади на Комисията, са „корупция” и „организирана престъпност”. А докладите не отбелязват практически напредък в тези болезнени сфери, макар последният да регистрира „политическа воля”.
Въпреки нарастващия натиск от страните-членки в тази посока, българските власти упорито твърдяха, че решението за присъединяване на България към Шенгенското пространство ще бъде факт през пролетта на 2011 година. Единственият признак, че нещо не е наред, беше появата на уточнението „техническо” в изказванията на премиера Бойко Борисов и вътрешния министър Цветан Цветанов относно решението за приемането на София в Шенген.
А българската готовност стана просто „техническа” готовност. Първи министърът на външните работи Николай Младенов призна, че макар и формално да няма връзка между приемането ни в Шенген и Механизма, политически връзка има и бъдещото решение много ще зависи от резултатите от доклада на Комисията. Кой доклад, обаче - февруарският (който е технически и се води междинен) или юлският?
Официалната българска позиция неуморно повтаряше позицията на ЕК, че 
между Шенген и Механизма няма връзка. Макар че, както свенливо уточнява Комисията, все пак решението се взима от Съвета на министрите, т.е. от страните-членки. На 20 декември, в отговор на въпрос на euinside министърът на вътрешните работи Цветан Цветанов обясни, че обвързването на приемането на страната ни в Шенген с мониторинговия доклад на ЕК е отпаднало. На другия ден дойде новината, че вътрешните министри на Германия и Франция са изпратили писмо до еврокомисаря на вътрешните работи Сесилия Малмстрьом, в което в прав текст излагат всички опасения на страните-членки от евентуално прибързано приемане на България и Румъния в Шенген.
В своя „Брюселски блог” "Файненшъл таймс" публикува писмото с превод на английски език. Томас Де Мезиер и Брис Ортфьо подчертават, че макар да няма пряка връзка между приемането в Шенген и Механизма, не е „реалистично или отговорно да се пренебрегнат установените дефекти”, а именно: „отсъствието на задоволителна административна и правна среда в областта на сигурността и правосъдието, феноменът на корупцията на различни нива и продължаващото съществуване на тревожна организирана престъпност”.
И ако все пак някой не е разбрал, в случай че България 
и Румъния бъдат приети в Шенген, „тези недостатъци ще имат сериозни последици за вътрешната сигурност на Европейския съюз и отделните страни-членки заради отражението им върху контрола на границите в един стратегически регион и пълният достъп до данните в Шенгенската информационна система”, пише в писмото. Министрите настояват решението за присъдиняването на двете страни към Шенген да се отложи за след март 2011 година, защото на този етап то би било преждевременно и не са изпълнени всички условия за това.
Българската реакция, за разлика от румънската, беше сдържана и много напомняше тази на последния доклад. Изказванията на премиера бяха в стил „Прави са, съдебната система е проблем”, точно както и през юли. Българските власти продължават да се дистанцират от съдебната система, която е представяна като единствена спънка в напредъка ни по мониторинговия механизъм, а сега вече и към Шенген. И продължават да обвързват срока за взимането на решението за Шенген с междинния доклад на Комисията през февруари.
Съдейки от писмото на Франция и Германия обаче, които ясно подчертават, че март 2011 не може да бъде краен срок, по-скоро става дума за годишния доклад – през юли. Самият Бойко Борисов също говори за политическо решение през лятото и приемане през есента на 2011-а. Като цяло, обаче, новината не произведе разтърсващия ефект, който би следвало да се очаква, а българските власти имитират спокойствие и демонстрират увереност.
Истината, обаче е, че френско-германското писмо нанесе голям удар не просто върху шенгенските амбиции на България, а върху имиджа на правителството. Най-рекламираният му успех се оказа развенчан мит, при това в лош момент - догодина предстоят избори за президент и местна власт и ГЕРБ разчиташе много на добрите новини за Шенген през март. Неслучайно именно името на вътрешния министър беше пуснато в обращение като кандидат- президентска кандидатура, а за вдигането на рейтинга му МВР не пожали сили и ресурс. При положение, че икономическата карта няма как да бъде успешно разиграна на предстоящите избори, сега ГЕРБ остава без единствения си силен коз - членството в Шенген.
И ако от французите подобен ход можеше да бъде очакван, на фона на проблема с ромите през лятото, то от страна на германците той изглежда изненадващ. Германия неведнъж демонстрира подкрепа за България по отношение на Шенген, известни са и топлите отношения на ГЕРБ с германския Християн-демократически съюз (ХДС, партията на канцлера Ангела Меркел). На фона на нарастващото напрежение в Европа в областта на сигурността, обаче, реакцията на двете най–големи страни в ЕС е разбираема.
Освен външните заплахи за европейската сигурност, има и огромен вътрешен натиск, свързан с имиграцията. Европейците са твърде изнервени от сблъсъка с нежелаещите да се интегрират в западните общества чужденци, които вече са твръде много, за да останат незабелязани или игнорирани. Освен опасенията на правителствата за надеждността на България и Румъния като външни граници и допуска им до Шенгенската информационна система, съществуват и опасенията на редовите граждани, които виждат в България и Румъния просто източник на нови и нови имигранти. Имиджът и на двете страни в Европа не е ласкав, благодарение на многобройните роми, нелегално работещи нискоквалифицирани работници и откровени престъпници.
Не на последно място, при липсата на всякакви други санкциониращи механизми в тази област, отлагането на членството на България и Румъния в Шенген е политическа санкция. Видя се, че мониторинговите доклади на Европейската комисия се четат политически удобно и не предизвикват нужния ефект. Макар Комисията многократно да подчертава, че смисълът от докладите е да подпомогнат работата на националните власти, а не да санкционират, очевидно е, че само с моркови не става.
По отношение на икономиката и финансите това беше отчетено и Европейският съюз се обзаведе, ако не с тояга, поне с пръчка, с която да бие през пръстите. Франция и Германия настояват за политически санкции и в тази област - на страните-нарушителки на финансовата дисциплина да се отнема правото на глас в Съвета. Макар по този въпрос да срещат съпротивата на много страни-членки, Париж и Берлин очевидно прилагат подобна тактика и по отношение на сигурността. Залогът е голям, а Съюзът вече се опари от преждевременно взети политически решения.
Затова единственият възможен ход на София и Букурещ е вместо да се държат като обидени деца, останали без подарък за Коледа защото не са слушали, следващата година да се постараят повече. И то не защото Брюксел, Париж или Берлин искат това, а защото ние, техните граждани, имаме нужда от функциониращ правов ред. Това разбиране би било една добра първа крачка към решаването на конкретните проблеми. Първата крачка не просто към Шенген, а към присъединяването ни към общността от правови държави и демократични общества, към която засега се числим само формално.
Има 2 начина да се налагат правила - гражданите сами да участват във вземането на решения или един пастир да ни подбира с кривака и да ни вкара в пътя. Аз се чувствам достатъчно зрял сам да вземам решение за бъдещето на града, общината и държавата ми, но никой не ми дава това право. Защо ли? Защото им е по-изгодно да решават сами и да ни информират пост фактум за решенията си. В нашата демокрация "племето" никога не е имало дума, за да му се приписва вина.
Колкото до Шенген - този анализ на ситуацията много ми харесва. Само не разбирам защо българските експерти усвояват маниера да говорят за страната си на стерилния език на европейските институции.
И последно - нека не абсолюртизираме влизането в Шенген - това, че ще станем част от това пространство не означава, че проблемите са решени. Както става ясно от статията, решението е политическо и по-скоро зависи от настроенията в другите страни. Нека не се водим от перцепцията на Германия и Франция за българската действителност, за да се ориентираме в нея. Това съвсем изкривява представите ни и ни лишава от идентичност.