English Български
Следвай ни
Абонамент
Търсене : [ ]
|

Европарламентът се състезава със Съвета

публикувано на , , Страсбург

"Меркел и другите от Съвета само говорят, а ние действаме", така започна изказването си лидерът на групата на социалистите и демократите в Европейския парламент, австриецът Ханес Свобода, след приемането на промените в предложението на Комисията по т.нар. "Пакет от 2" в Страсбург на 13 юни. Пакетът от две предложения е допълнение към влезналия в сила през декември "Пакет от 6" за реформа на икономическото управление на ЕС. Вторият пакет за икономическото управление се състои от две основни части - едната се занимава изцяло със страните с финансови затруднения в еврозоната, а другата - с бюджетната дисциплина на страните от валутния съюз. В гласуваните текстове по докладите на двама евродепутати - Elisa Ferreira (С&Д, Португалия) и Jean-Paul Gauzès (ЕНП, Франция) - парламентът реши да включи и силно оспорвания на европейско ниво фонд за обратно изкупуване на дълг.

В изказването си след гласуването на текстовете австрийският евродепутат каза още, че парламентът още преди две години е говорил за банков съюз, но идеята е била отхвърлена от същите хора, които се събират на 28 и 29 юни за поредна среща, на която да начертаят бъдещето на ЕС. На въпрос на euinside дали ЕП не отваря пореден военен фронт със Съвета (след Шенген), евродепутатът отговори, че не става въпрос за борба. "Проблемът е, че Съветът до голяма степен е блокиран от онези, които не искат да продължат напред. Ето ние имахме различия, но поне произведохме решение. Разочароващо е колко пъти ние се срещаме и довеждаме до резултат и колко често те се срещат и не произвеждат нищо. Г-жа Меркел говори за политически съюз, но не става дума за говорене, а за действия. Съветът се проваля. С това предложение ние поне ги принуждаваме да кажат нещо. Не вярвам, че всичко ще мине, но поне принуждаваме Съвета да каже твърдо да или не", добави г-н Свобода.

Залогът

Всъщност войнствената реторика между Парламента и Съвета е освен признак за засилената осъзната роля на Европарламента, особено под водачеството на амбициозния и агресивен германски социалист Мартин Шулц, но е симптом още и за големия залог - бъдещето на еврото, а оттам и на целия ЕС. Както стана вече традиция в разгара на поредния епизод от кризата в еврозоната и в навечерието на ключов Европейски съвет, напрежението допълнително се натяга от високи очаквания. Този път обаче по всичко изглежда, че очакванията може да се окажат оправдани.

Преди гласуването на втория пакет еврокомисарят по паричните въпроси Оли Рен заяви пред евродепутатите, че на срещата на върха в края на месеца ще се обсъжда "следващата фаза от задълбочаването на интеграцията". Той спомена изрично пакта за растеж (за който се съобщава по неофициални източници, че ще бъде отделен документ, но все още не е ясно дали ще бъде само декларация или отделен договор, както беше с фискалния пакт), финансов и фискален съюз. "Така че, отново ще бъдем свидетели на потенциално определящ момент в задълбочаването на европейската интеграция. Тази Комисия и този Европейски парламент имат уникалната отговорност да докажат, че общностният подход ще бъде в центъра на следващата глава от създаването на Европа", каза с необичайно приповдигнати думи и тон иначе твърде стегнатия и директен Оли Рен.

Еврокомисарят подчерта, че приемането на пакета от две е от съществено значение за прилагането на фискалния пакт, защото ако той бъде ратифициран от минимално изискуемия брой страни-членки на еврозоната (12) и влезе в сила преди втория пакет за икономическото управление, ще се образува правен вакуум. "Тогава никаква правна акробатика няма да ни помогне да скрием факта, че сме се провалили да изпълним отговорностите си", предупреди Оли Рен и припомни, че като бивш евродепутат е напълно наясно и дълбоко уважава демократичните процеси. "Мисля, че след близо 7 месеца обсъждания, сега е моментът да преминем от обсъждане към решаване. В наш общ интерес е да не бъдем институционално превзети от още едно междуправителствено споразумение". Тази реплика на Оли Рен, която се отнася до фискалния пакт (тъй като той е междуправителствено споразумение, основно критикувано заради потъпкването на общностния подход), предизвика бурни аплодисменти в пленарната зала.

Промените

Одобрените от парламента текстове внасят някои много любопитни промени, които едва ли ще отговорят на призивите на Оли Рен за бързо приемане. Един от тях променя фундаментално подхода към страни с тежки финансови проблеми, тъй като въвежда диференциран подход. Така например в предложението на ЕК е записано, че страна-членка на еврозоната ще бъде поставена под засилено наблюдение, ако изпитва или има риск да изпита сериозни финансови проблеми, за да се предотврати "зараза". Това наблюдение, според Комисията трябва да включва "по-широк" достъп до информация за тясно наблюдение на икономическото, фискалното и финансовото положение. Същото трябва да се приложи и за страните, които са поискали предпазна помощ от Европейския механизъм за финансова стабилност, Европейския механизъм за стабилност, МВФ или друга международна финансова институция.

Парламентът обаче изисква засиленото наблюдение да бъде "пропорционално на сериозността на проблемите и да се степенува съобразно с това". Освен това евродепутатите настояват данните от това наблюдение да бъдат докладвани и пред компетентните комисии в Европейския парламент, а не само пред Икономическия и финансов комитет, както предвижда предложението на ЕК.

Значителна промяна има и в подхода на парламента към правото на страните-членки да възразят, ако бъдат поставени в процедурата по засилено наблюдение. В предложението на Комисията се посочва, че след като вземе решение да постави страна със сериозни трудности под засилено наблюдение, тя ще получи правото да изрази вижданията си, а Комисията ще решава на всеки 6 месеца дали да продължи надзора. Формулировката на парламента обаче е съвсем различна. В нея се иска Комисията не просто да вземе решение да постави страна-членка на еврозоната под засилен надзор, а да вземе това решение след като вземе предвид предупреждения на Европейския борд за системен риск, докладите на Европейския парламент и на Съвета по Европейския семестър.

Освен това парламентът дава шанс решението за засилено наблюдение над страна-членка да бъде отхвърлено до 10 дни с квалифицирано мнозинство от Съвета. Запазва се правото на страната да изрази позицията си, както и Комисията да решава самостоятелно на всеки 6 месеца дали да удължи процедурата, както беше гласувано и в икономическата комисия на Парламента през февруари.

Опитът с Унгария очевидно е повлиял силно на Европейския парламент, тъй като той предлага да се премахне изцяло текста от предложението на Комисията, който предвижда страна-членка с коригираща програма, която не я изпълнява да бъде санкционирана с преустановяване на плащанията или на еврофондовете. Унгария беше наказана с точно тази мярка заради неизпълнение на препоръките по процедурата по свръхдефицит - решение, което впоследствие беше отменено, след като Будапеща успя да вкара публичните си финанси в ред. Парламентът обаче е против този тип наказания с аргумента, че това ще вкара проблемната страна в още по-дълбока спирала на икономически и финансови затруднения.

Третото предложение за добавка на текст на Европарламента е страните-членки да поемат ангажимент правителствените бюджети да са балансирани или с излишък в средносрочен план, което е съществена част от фискалния пакт. Пояснението "общото правителство" в този текст е от особено значение за страни като Испания, която има добра централна правителствена фискална политика, но среща трудности да консолидира бюджетите на автономните области.

Фондът за обратно изкупуване на дълг

Няма значение как ще го наречете - фонд за изкупуване на дълг, еврооблигации, облигации за стабилност, взаимно споделяне на дълга - парламентът го иска. С цел засилване на натиска към Съвета евродепутатите решиха да включат изцяло нови текстове, свързани с идеята на германските експерти, които съветват правителството в Берлин, за създаване на фонд за обратно изкупуване на дълг. Парламентът обаче е наясно, че ако иска прекалено много, може и да не получи, затова предлага приемането на "пътна карта за създаването на общи инструменти за суверенен дълг в еврозоната, включително и създаването на рамка за засилена координация на икономическата политика".

За някаква форма на общо споделяне на дълга стана дума и на четворната среща на върха между Германия, Франция, Испания и Италия в Рим миналата седмица, но Германия остана непреклонна в нежеланието си да споделя чужд дълг без това да е съпътствано с по-централизирано управление на еврозоната, което да гарантира, че този изблик на "солидарност" няма да е всъщност последната пробойна, заради която еврозоната ще потъне окончателно.

коментари
Ако имате коментар, може да го напишете тук.
Име:  
Полето 'Име' не е задължително. Ако го оставите празно, вашия коментар ще бъде създаден с автор: 'anonymous'. Можете да се регистрирате на нашия сайт и тогава коментарите ви ще бъдат наименовани автоматично с името на вашия потребител.