English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

Меркел срещу Европарламента или обратното?

Published on , , Загреб

Едно от най-очакваните събития тази есен беше посещението на германския канцлер Ангела Меркел в Европейския парламент и дискусията й с евродепутати по най-щекотливите теми от европейския дневен ред. Това е първото "независимо" участие на г-жа Меркел в дебати в Европарламента след германското ротационно председателство на ЕС през 2007 г., когато тя трябваше да се явява в качеството си на ротационен председател пред евродепутатите. Събитието на 7 ноември обаче беше различно и многозначително. Отделни политически групи и дори отделни евродепутати от месеци критикуват слабата германска позиция, липсата на лидерство от страна на Германия за преодоляване на кризата в еврозоната и за задълбочаване на интеграционните процеси в Икономическия и валутен съюз (ИВС).

Канцлерът Меркел през двата мандата на своето управление си създаде образ, допълнително подсилван от Европарламента, на "желязна лейди", чиято единствена цел е да притиска за по-голямо рязане на разходи в страните с огромен дълг и икономически проблеми. Политиката й към решаването на проблемите в еврозоната се базираше на логиката "първо вземете мерки да ограничите разходите, после евентуално ще ви дадем пари на заем, за да се съвземете, но работете повече, пенсионирайте се по-късно и гледайте нашия пример". Този подход беше истерично отхвърлян като "нацистки" от бунтуващите се общества по цялата южна периферия на ЕС. А не малко евродепутати призоваха германския канцлер от трибуната в Страсбург или Брюксел да отиде и да се срещне с хората в страните, подложени на тежка трансформация, за да види колко болезнени са реформите.

И Ангела Меркел чу. Тя направи първото си посещение в Гърция от началото на кризата, посрещнато съвсем очаквано от масови протести в центъра на столицата Атина. Основната цел на визитата й беше да засвидетелства разбирането на германския данъкоплатец за трудностите, през които преминават гръцките граждани, но и да напомни колко много реформи още трябва да бъдат направени, за да може да се излезе на главния път на реформите към по-доброто бъдеще. Макар и закъсняла, тази визита беше оценена високо. Явяването на Меркел в Парламента пък е още един ход, който свидетелства за промяна в германския подход, но не и на политиката на най-мощната икономика в Европа.

Речта на германския канцлер в препълнената зала на Европарламента в Брюксел беше изключително премерена, целенасочена и с много ясна мисия - дойдох, за да ви изслушам, за да видим къде можем да се срещнем в нашите позиции. И въпреки че за Европарламента основният проблем в отношенията с Германия са преговорите по многогодишната финансова рамка, тъй като Германия иска драстично орязване на парите за следващите 7 години (2014-2020 г.), докато парламентът не просто не иска те да бъдат намалявани, а дори да бъдат увеличени, това съвсем не беше водещата тема за г-жа Меркел.

И именно с бюджета откри срещата шефът на парламента, германския социалист Мартин Шулц. Госпожа канцлерът обаче се концентрира върху друго. Тя започна със свободата в навечерието на 23-ата годишнина от падането на Берлинската стена (9 ноември). В този контекст тя отправи и първото си важно послание, което евродепутатите очакваха да чуят - че германците никога няма да забравят, че тяхното щастливо развитие е пряко свързано с историята на ЕС; че никога няма да забравят, че дължат благополучието си на всички източни съседи, които са се борили за свободата си. И ключовото послание: "Ние германците сме наясно с отговорността ни за едно добро бъдеще на ЕС".

По време на речта [на немски език] си тя направи два големи жеста. Първо цитира първата реч на Мартин Шулц след избирането му за председател на Европейския парламент, когато той заяви "или ще загубим, или всички ще спечелим". След това цитира и "федералната" реч на Жозе Мануел Барозу, шефа на Еврокомисията, от 12 септември тази година, когато той в рамките на годишното си обръщение за състоянието на съюза пред Европейския парламент призова за голям скок напред и преминаване към "федерация на националните държави". След това г-жа Меркел обеща официално пред евродепутатите: "Германия ще направи всичко възможно, за да може ЕС да продължи да осигурява свобода и просперитет".

В допълнение канцлерът обяви, че ще разчита на помощта на Европейския парламент, който впрочем вече присъства недвусмислено и с важна роля във всички идеи за задълбочаване на европейската интеграция, включително и в тези по инициатива на Германия, която беше обвинявана миналата година, заради решението й да пренебрегне така наречения "общностен подход" и да премине към междуправителствено споразумение, за да гарантира приемането на фискалния пакт. В него ролята на парламента е нищожна, което доведе до остри критики от страна на Страсбург. Германският канцлер, в опит да поправи тази грешка на фона на все по-нарастващата роля на Европарламента, обясни, че тази европейска институция е единствената, която е легитимен представител на европейските граждани.

Старата политика, но с нов подход

Под милите думи към Европейския парламент, Комисията и трудностите, през които минават много европейски граждани обаче, прозираше старата германска политика на реформи. Г-жа Меркел обяви, че е наясно, че кризата е засегнала гражданите в някои страни-членки и че знае, че много се очаква от тях. "Но, мога да ви кажа в тези трудни времена, че има и добри новини - реформите дават резултат. Усилията не са напразни. Заслужава си". Тя даде за пример Ирландия, Португалия, Испания, а също и Гърция, където по думите й значително са спаднали разходите за единица труд. "Това е важен фактор за конкурентоспособността", припомни тя. Тя даде за пример и балтийските страни, които преминаха през тежки реформи, но вече са значително по-добре. В отговор на многобройните критики, че Германия се застъпва единствено за мерките за ограничаване на разходите канцлерът заяви, че бюджетната консолидация и растежът са взаимнозависими, но подчерта, че растежът идва от предприемаческа дейност. "Това не е нещо, което се решава политически".

И в контекста на предприемаческата дейност и растежа Ангела Меркел припомни защо се стигна до пакта "Евро+", който беше първия опит за по-тясна координация на икономическите политики в съюза, оказал се неспособен да реши проблемите, основно защото си остана пожелателен политически документ за разлика от фискалния пакт, който е с правнообвързваща стойност.

За излизането от настоящата криза за германския канцлер от съществено значение са четири елемента: обща политика към финансовите пазари; обща фискална политика; обща икономическа политика; подсилване на европейските институции. През декември канцлерът Меркел очаква лидерите на ЕС да приемат "амбициозна пътна карта за обновяване на икономическия и валутен съюз", която да съдържа мерки за прилагане в следващите две до три години. Нещо повече, въпросът с промените в уставните договори на ЕС вече съвсем не е табу. Ангела Меркел предупреди, че промените в договорите не бива вече да стресират никого. Това ще се превърне в съвсем нормална практика, добави още тя.

По повод опасенията, че задълбочаването на интеграцията в еврозоната може да доведе до разделянето на ЕС на две - 17/27 (скоро 28, когато Хърватия се присъедини), г-жа Меркел увери, че няма затворен клуб на евространи и припомни, че от самото си начало ИВС е създаден с презумпцията всички страни-членки на ЕС да приемат единната европейска валута. Тя се зарече, че ще работи "във всички случаи" за по-задълбочена еврозона, а не за двускоростна Европа.

ЕС е вътрешна политика

Въпреки че се застъпи за водеща роля в трансформиращите процеси в ЕС на Европарламента, Ангела Меркел припомни, че националните парламенти трябва все повече да поемат своята отговорност за интеграцията на ЕС. Тя цитира речта на Херман Ван Ромпой, шефа на Европейския съвет, от февруари тази година, когато той нарече националните парламенти "европейски институции". "Можем да обобщим тази идея по следния начин: Европа, това сме всички ние заедно - Европа, която е вътрешна политика", каза германският канцлер и обясни, че става дума за засилен диалог между националните парламенти и членовете на Европейския парламент. Целта е да има повече демократична легитимност и контрол в процеса на взимането на решенията. Но, подчерта тя, важно е тази легитимност и контрол да бъдат упражнявани на нивото, на което се взимат и прилагат решенията, което означава националните парламенти.

Вместо да разчисти още едно притеснение, че еврозоната, като се отдели, ще има освен собствен бюджет, но и собствен парламент, Ангела Меркел на практика ги задълбочи като заяви, че "трябва открито да обсъдим по какъв начин решенията на европейско ниво, които засягат само еврозоната, да легитимират бъдещето. Например можем да помислим за това дали да не гласуват само депутатите от евространите". Каквото и да се реши обаче, Европарламентът трябва да е основата, подчерта канцлерът.

Британският случай

Великобритания все повече се отдалечава от ЕС и това пролича особено ясно наскоро, когато Камарата на представителите (долната камара на парламента) задължи правителството на Дейвид Камерън да се бори за реално намаление на бюджета на ЕС за следващия многогодишен бюджет, а не както досега само за замразяване на размера му на сегашните му нива. Това постави британския премиер в още по-трудна ситуация на европейско ниво, където все по-често се говори за Brexit (на английски сливане на думите Великобритания и изход). Веднага след посещението си в Брюксел канцлерът Меркел трябваше да отпътува директно за Лондон за вечеря със своя британски колега, основна тема на която да бъде именно средносрочният европейски бюджет. По време на сесията с въпросите, в която участваха само шефовете на политически групи в парламента, темата за британския статут в ЕС беше многократно повдигната.

Кулминацията обаче, както обикновено, настъпи с изказването на британския ултраконсервативен евродепутат Найджъл Фарадж, съпредседател на групата Европа на свободата и демокрацията, който все повече набира сила във Великобритания и представлява реална заплаха за политическото статукво. Той препоръча на Ангела Меркел като се види с Камерън да обсъдят "доброжелателен и приятелски развод". Според г-н Фарадж каквото и да бъде предприето на европейско ниво, британският министър-председател ще е принуден от британското общество да каже "не". Германският канцлер вложи много емоция в отговора си като заяви, че не може да си представи ЕС без Великобритания. "Когато сте някъде сам, загубен сред 7-милиардното население, не мисля, че е добре за Великобритания", каза тя като припомни приноса на Великобритания за освобождаването на Германия от националсоциализма.

Метафората за развода беше подета и от шефа на най-голямата парламентарна група - на Европейската народна партия - г-н Жозеф Дол, който заяви, че в крайна сметка е важно кой ще вземе децата (останалите 26 страни-членки). Едно от най-проблемните деца - Гърция - предизвика и най-пламенната реакция в иначе доста сдържаното поведение на г-жа канцлерът. Тя беше изнервена от постоянните упреци за прилагането на неподходящи политики спрямо Гърция, което само е утежнило положението на гръцките граждани. Говорител в този смисъл беше съпредседателката на групата на Зелените и Европейския свободен алианс в Европарламента Ребека Хармс, също германка. Ангела Меркел се обърна към нея като заяви, че "не е редно да се правят стачки, когато се извършва приватизация и когато железниците не получават постъпления, за да плащат заплати, когато има данъчна система, но няма данъчни постъпления. Ако ние в Европа не сме в състояние да си казваме дружески това, тогава извънземните ли?"

След близо два часа дискусии Ангела Меркел отпътува за Лондон. Евродепутатите изглеждаха удовлетворени, че лидерът на най-влиятелната страна-членка на ЕС им отдели от времето си. Предвид загрижеността им за европейското бъдеще на Великобритания обаче, може би следващият, който трябва да бъде поканен в Страсбург или Брюксел да говори с евродепутатите трябва да бъде Дейвид Камерън.

comments
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required