English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

Поуките от добрите новини

Published on , , София

Две добри новини за новите страни-членки на ЕС дойдоха на 30 май, когато ЕК представи оценките си за бюджетните и икономическите им политики и своите препоръки по тях - прекратяването на процедурата по свръхдефицит срещу България и отмяната на санкциите за Унгария. Би било твърде прибързано и погрешно обаче да приемаме тези новини с чувство на облекчение. Време за фанфари няма, защото големите проблеми остават нерешени, както става очевидно от препоръките на ЕК за почти всички страни.

Българският свръхдефицит

си отиде, както и дойде – сякаш повече в резултат на местенето на цифри от едни колонки (чекмеджета) в други, отколкото на някаква целенасочена и далновидна фискална политика. Защо споменавам чекмеджетата? Нали помните как се появи дефицитът - през април 2010 г. правителството изненадващо съобщи, че дефицитът за 2009 г. ще бъде не -1.9%, а -3.7%, защото в едни чекмеджета по министерствата били намерени едни анекси към договори за много пари. Отгоре на всичко окончателните данни на Евростат показаха още по-голям дефицит: -3.9%. А месец по-късно се оказа, че ще бъде направена актуализация на бюджет 2010, която според икономистите целеше узаконяване на огромния дефицит. И планираше дупките в бюджета да се пълнят с пари от фискалния резерв - нещо, което наскоро МВФ предупреди да не се прави повече, а да се търсят начини за увеличаване на резерва.

Междувременно се оказа, че никой в Брюксел няма представа защо България ревизира плана си за Бюджет 2010 от балансиран на бюджет с дефицит, при това прекомерен. А еврокомисарят по икономическите и валутните въпроси Оли Рен изрази съмнение в българските статистически данни, което тогава, на фона на прясно разкритите гръцки статистически номера звучеше хем срамно, хем заплашително. Историята придоби комично-абсурден характер, когато се оказа, че всъщност публичното изразяване на съмнение е било последно средство за натиск от страна на еврокомисаря Рен, за да получи от България необходимата информация. Очевидно натискът е свършил работа, защото всички папки и документи са били занесени в Брюксел незабавно и лично от министъра на финансите, разказа тогава източник на euinside от ЕК.

Още една хем смешна, хем нелепа подробност около прекратяването на родната процедура по свръхдефицит е, че управляващите от ГЕРБ оповестиха новината една година по-рано - през януари 2011 г. Всъщност тогава в рамките на редовния преглед по процедурата ЕК обяви, че не се налагат допълнителни стъпки от страна на Брюксел, защото страната е предприела необходимите мерки за коригиране на прекомерния дефицит в поставените срокове.

В крайна сметка съвсем логично и очаквано, при положение че дефицитът на страната за 2011 г. е под 3% от БВП на 30 май ЕК обяви, че предлага на Съвета да прекрати процедурата по прекомерен дефицит за България. И понеже същото решение беше взето и за Германия, премиерът Бойко Борисов побърза да коментира как новината, че сме в една група с Германия отеквала по целия свят. Ако премиерът и финансовият му министър бяха отделили повече време, вместо да режат ленти, да прочетат препоръката на ЕК към България и задълбоченият доклад на ЕК към нея (подробен анализ четете тук), трябваше да кажат съвсем други неща.

Например как ще се справят с рисковете пред фискалната консолидация, произтичащи от занижените бюджетните приходи в сравнение с предкризисния период, неефективността на публичните харчове и огромните разходи за пенсии и здравеопазване. И в тази връзка да обяснят защо големите приказки не се припокриват със съответните дела, както е забелязала Комисията. Например, въпреки увеличението на пенсионната възраст, ЕК оценява пенсионната реформа така: "Планираните реформи са стъпка в правилната посока, но промените са недостатъчно амбициозни, тъй като не намаляват ранното пенсиониране". А увеличението на необходимия за пенсиониране трудов стаж на полицаите и военните с две години изобщо не засяга възрастта им за пенсиониране. Не че това не е казвано и преди както от Брюксел, така и от родни икономисти и анализатори. Но кучетата си лаят …

Унгарската сага

Като стана дума за пенсионната реформа да разкажа и за Унгария, защото нейната драма с бюджетния дефицит е пряко свързана с темата. През есента на 2010 г., когато българското правителство обяви, че прехвърля събраните в професионалните пенсионни фондове 100 милиона лева в НОИ, унгарското правителство директно национализира частните пенсионни схеми и така запълни бюджетната си дупка. В резултат започна един продължителен спор с Европейската комисия - Унгария твърдеше, че е намалила дефицита си и дори ще приключи 2011 г. с излишък от 3.6%, затова процедурата по свръхдефицит срещу страната трябва да бъде прекратена. Страната е в процедура по прекомерен дефицит още от присъединяването си към ЕС през 2004 г., което е рекорд в съюза.

Брюксел на свой ред твърдеше, че това е еднократна и козметична мярка с краткотраен ефект и още през 2013 г. бюджетният дефицит отново ще надвиши лимита от 3%. Затова ЕК настояваше страната да предприеме мерки, които да гарантират устойчиво намаление на дефицита. И след като Унгария не направи нищо по въпроса, на 13 март 2012 г. финансовите министри на ЕС одобриха предложението на Комисията Унгария да бъде санкционирана с блокиране на 495 милиона евро по кохезионната политика от 1 януари 2013 година. За да избегне реалната загуба на средствата, страната трябваше да представи мерки, с които да коригира (устойчиво) прекомерния си дефицит още в рамките на 2012 г.

Очевидно този път Будапеща наистина се е стреснала, защото такива мерки са били представени на ЕК. Според оценката на Брюксел, макар заложената фискална консолидация да е по-малка от препоръчаната от Съвета може да се приеме, че препоръката е спазена, предвид прогнозите за спад на икономиката и по-ниските очаквани приходи в бюджета. Но Комисията препоръчва правителството да търси възможности за допълнителни приходи. Има известен напредък и по отношение на засилването на фискалното управление, но до лятната ваканция на парламента трябва да бъдат приети важни реформи. ЕК препоръчва новите бюджетни правила с конкретни числа да се заложат в обвързваща средносрочна бюджетна рамка и да се повиши прозрачността на публичните финанси. И предупреждава, че предвид дългата история на унгарската процедура по свръхдефицит, ще наблюдава страната особено внимателно и във всеки момент, когато оцени предприетите действия като неадекватни, може да предложи на Съвета отново да й наложи санкции.

Защо се фокусирах именно върху България и Унгария от всички нови страни-членки? Защото представляват красноречив пример как опитът проблемите да се заобиколят, маскират и отложат във времето се връща като бумеранг и носи трайни негативни последици за страните. Да, в българския случай дефицитът е намален, процедурата е прекратена и финансовата стабилност е налице. Докога обаче, е основният въпрос. Защото вече няма как да се бърка във фискалния резерв, а трябва да се търсят реални начини да се намалят разходите и да се задвижи икономиката. При това рязането на разходи не бива да става на принципа от всеки по малко, а да следва целенасочена политика към насърчаване на икономическия растеж, което, както изрично е указано от ЕК, означава инвестиции в образование, наука и иновации.

Има още една прилика между двете страни - в маниера на управляващите. Често стилът на Виктор Орбан и на Бойко Борисов се определя като авторитарен и популистки, в двете страни парламентите са обезличени и са превърнати във функция на изпълнителната власт, а управляващите партии Фидес и ГЕРБ не се свенят да използват всякакви начини, за да си осигурят избирателен и медиен комфорт с цел да гарантират оставането си на власт. Основната разлика може би е, че докато Виктор Орбан се опитва да спечели народната любов, опълчвайки се на Брюксел, Бойко Борисов прави точно обратното, демонстрирайки (поне пред телевизионните камери) преданост и благодарност към ЕС. Само че, както става ясно, и двата подхода не работят. Нито съпротивата на Орбан може да спаси страната му от фалит и да му донесе нова изборна победа, нито подмазването от страна на България.

Защото целта не е да се получи добра оценка от Брюксел, била тя за икономическата политика или за правосъдието и вътрешните работи, където България е под наблюдението на ЕК, а срещу Унгария текат наказателни процедури. Нито е да се впечатлят избирателите преди следващите избори. Целта е в крайна сметка да се създадат добри условия за живот на гражданите, което означава върховенство на закона и работеща икономика.

Да, ще кажете, но защо Комисията не прави нищо, толкова ли са наивни, че не виждат какво става. Очакването, че някой в Брюксел ще размаха вълшебната пръчка (или тоягата) и ще оправи нещата у нас, битува в България вече пет години, откакто е член на ЕС. И фактът, че това не става, разочарова мнозина и ги кара да се съмняват в ползите от еврочленството. Но положението вече не е същото. Макар да съм убедена, че идеята никога не е била (а и не бива да бъде) Европейската комисия да се превръща в пъдар на непослушните държави-членки, кризата показа обратното. И вече има (и продължава да се създава) законова основа за строг контрол и най-вече за санкциониране на онези, които нарушават правилата. Така че хитруването на дребно вече няма да остава ненаказано, поне от Брюксел. Докато дори в страните с неуверена демокрация стане ясно, че окончателната и най-тежка санкция трябва да идва от другаде - от избирателите.

comments
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required