ЕС глобява Унгария с половин милиард евро заради бюджетния дефицит
Ралица Ковачева, February 22, 2012
Европейската комисия предложи спирането на 495 милиона евро по кохезионната политика за Унгария, заради липсата на мерки за намаляване на бюджетния дефицит. Ако Съветът одобри предложението, санкцията ще влезе в сила от 1 януари 2013 година. Сумата представлява 0,5% от унгарския брутен вътрешен продукт и 29% от средствата, полагащи се на страната по кохезионната политика за следващата година.
До безпрецедентната мярка се стигна, след като в началото на годината ЕК заключи, че Унгария не е изпълнила препоръката за трайно и устойчиво намаляване на дефицита, направена в рамките на процедурата по свръхдефицит срещу страната още от 2009 година. Съветът на министрите подкрепи мнението на Комисията и така се стигна до санкциите. Всъщност, страната ще приключи 2011 г. с излишък от 3,6%. Но този излишък е резултат от решението на правителството през 2010 година да национализира вноските в частните пенсионните фондове като по този начин запълни дупката в бюджета. Въпреки това, още през юни 2011 г. ЕК отбеляза, че тази мярка, макар и да има ‘разкрасяващ’ ефект върху националните финанси „увеличава дългосрочните задължения и може да влоши дългосрочната фискална стабилност”.
"Днешното предложение трябва да бъде разжлеждано като силен стимул Унгария да води стабилна фискална политика и да създаде правилните макроикономически и фискални условия да гарантира ефикасно използване на ресурсите на кохезионния фонд. Унгарските власти трябва да действат веднага, преди спирането да влезе в сила,” коментира еврокомисарят по икономическите и паричните въпроси Оли Рен. С други думи не ги наказваме, стимулираме ги. Очевидно, след като се видя, че принципът на тоягата и моркова не сработва, Европейската комисия използва като морков заплахата за предстоящата тояга.
В случая на Будапеща беше крайно време Брюксел да покаже, че търпението му се изчерпва, защото тя не реагира на многократните призиви да сложи финансите си в ред, дори и когато се наложи да поиска заем от ЕС и МВФ. Напротив, цялостното поведение на страната демонстрираше невъзмутима самоувереност. А нищо не дава основания за нея, защото европейското членство на Унгария напоследък е помрачено освен от бюджетните проблеми, също и от съмнения за спазването на върховенството на закона и демократичните ценности.
През януари ЕК започна три ускорени наказателни процедури срещу Унгария заради новото законодателство, влязло в сила от началото на годината, включително новата конституция на страната. Според Комисията унгарското законодателство противоречи на европейското, защото не осигурява независимост на централната банка, на органите за защита на данните и на съдебната система. Преди няколко дни ЕК е получила 100 страници обяснения от унгарските власти, които предстои да анализира. Ако процедурите стигнат до край, резултатът ще бъде нови санкции за Унгария.
Ситуацията в страната предизвика и вниманието на Европейския парламент, който проведе разгорещени дебати и прие резолюция, предложена от социалистите, либералите, зелените и обединената левица. По време на дебатите партньорите на управляващата унгарска партия „Фидес” от Европейската народна партия изразиха подкрепата си за Виктор Орбан и правителството му. Но останалите политически групи настояха парламентарната комисия по граждански права, правосъдие и вътрешни работи (LIBE) да изготви доклад на базата на член 7(1) от Договора за ЕС (ДЕС), в който да отговори недвусмислено на въпроса дали в Унгария има риск от сериозно нарушение на европейските ценности.
Това беше записано и в резолюцията на парламента, който особено държи Унгария да съвмести законите си с европейското право като гарантира пълната независимост на законодателната власт и на централната банка; свободата и плурализма на медиите; спазването на европейските демократични стандарти и принципите на политическия плурализъм в новото изборно законодателство на страната; зачитането на религиозните права и свободи.