English Български
Следвай ни
Абонамент
Търсене : [ ]
|

Грамотността и интелигентният растеж - заедно и в добро, и в зло

публикувано на , , София

Употребата на понятието "интелигентен растеж" е толкова голяма, че едва ли някой изобщо се замисля какво означава. Интелигентният растеж като неизменна част от реториката на европейските институции, особено в контекста на многогодишната финансова рамка (МФР) и стратегия "Европа 2020" (все дългосрочни стратегически документи на ЕС) донякъде изгуби съдържанието си. Съвсем не е малка вероятността да се превърне и в поредното политическо клише. "Ако интелигентният растеж е свързан с образованието и иновациите, то инвестицията в грамотност е предпоставка за постигането му". С тези думи започва отвореното писмо на Нейно кралско височество принцеса Лаурентин от Холандия, председател на специалната група по грамотността към европейския комисар по въпросите на образованието, културата, многоезичието и младежта Андрула Василиу. Писмото придружава доклада на специалната група от септември 2012 г.

Документът очертава колко важна е грамотността във всичките й аспекти: социален – за адекватно гражданско участие в обществения живот, личностен – като критерий за самоуважение, пригодност за заетост и професионално развитие, и икономически – като предпоставка за напредък. Още във встъпителните думи към доклада се припомнят резултатите от изследването на "Програма за международно оценяване на учениците” (PISA), които очертават твърде неприятна картина - всеки пети от петнадесетгодишните, както и почти 73 милиона възрастни в Европа не разполагат с основни умения за четене и писане. Или казано по-просто, почти 80 милиона граждани на ЕС, завършили основното си образование (по-възрастни от 15 години), имат проблеми да четат и пишат.

Недостатъчно доброто ниво на грамотност създава значителни трудности при намирането на работа и излага тези уязвими групи на по-голяма опасност от бедност и социално изключване. Подобни данни създават усещането, че постигането на интелигентен растеж ще се окаже особено сложна задача. С пълното съзнание за предизвикателствата пред грамотността, като миграцията, цифровите технологии и съвременните нужди на трудовия пазар, ЕС се опита да зададе насоки за повишаване качеството на обучението и уменията на гражданите още през 2002 г..

ЕСЕТ 2020

За първи път обща координирана рамка в областта на образованието и обучението е създадена през март 2002 г., когато Европейският съвет одобри в Барселона работната програма "Образование и обучение 2010 г." Тя е насочена към подобряването на националните системи за образование и обучение чрез разработване на допълващи инструменти на равнище ЕС, взаимно обучение, обмен на знания и добри практики. По-късно, през 2009 г., е създадена и стратегическата рамка за европейско сътрудничество в областта на образованието и обучението (ЕСЕТ 2020 г.), чиито основни цели са свързани с реализиране на идеята за учение през целия живот и мобилността; подобряване на качеството и ефективността на обучението чрез възможности за придобиване на ключови умения и модернизиране на образованието чрез разработване на системи за качество.

Утвърждаването на равнопоставеността, социалното сближаване и активното гражданско участие е още една от приоритетните области в стратегическата рамка. Нейното изпълнение изисква от системите за образование на страните-членки на ЕС да се стремят всички учащи, включително тези с неравностоен социален произход, както и със специални потребности и имигрантите, да завършват образованието си, като при необходимост им бъдат предоставени възможности за втори шанс за образование или по-индивидуален подход в обучението.

През 2009 г. държавите-членки договарят пет критерия (допълнение към критериите за "Образование и обучение 2010") като средство за наблюдение на напредъка и определяне на предизвикателствата пред стратегическите цели за периода 2010-2020 г. и които да отчитат различното положение във всяка страна-членка:
- Най-малко 95% от децата между 4 години и възрастта, в която започва задължителното начално образование, да участват в предучилищни занимания;
- Делът на 15-годишните със слаби умения в четенето, писането, математиката и науката да се намали от 20% на 15%;
- Делът на напусналите системата на обучение и образование да се ограничи до 10%;
- Хората с висше образователно равнище между 30 и 34-годишна възраст да бъдат най-малко 40%;
- Най-малко 15% да бъдат гражданите в групата между 25 и 64 години, които подобряват образованието и квалификацията си по време на цялата си трудоспособна възраст.

Всичко това е чудесно, но, твърде пожелателно. "Те [тези критерии] не бива да се възприемат като конкретни цели, които отделни страни трябва да достигнат до 2020 г. По-скоро държавите-членки се приканват да обмислят, въз основа на националните приоритети и като отчитат променящото се икономическо положение, как и до каква степен могат да допринесат за общото постигане на европейските критерии чрез национални действия", пише в Приложение I към заключенията на Съвета за ЕСЕТ 2020 от 12 май 2009 г.

Кризата в/и образованието

В съвместния доклад на ЕК и Съвета за 2012 г. относно прилагането на стратегическата рамка в областта на образованието и обучението е посочено, че дори преди кризата заделените средства в някои държави-членки са много малко - около или под 4 % от БВП - а средната стойност за Европейския съюз е около 5% от БВП. Съкращенията в бюджетите за образование крият риска да бъде осуетен потенциалът за растеж и конкурентоспособност. Подходът на държавите-членки към кризата по отношение на бюджетите за образование не се подчинява на общ модел. Много от тях са ги намалили, като са използвали разнообразни методи: намаляване на разходите за персонал или на средствата, предвидени за инфраструктура, поддръжка и оборудване, ограничаване предоставянето на образователни услуги в етапите преди началното училище, отлагане и забавяне провеждането на реформи и други мерки.

Какво е положението днес?

На фона на главоломно растящата европейска безработица и значителния брой на младите хора без работа, а също и на перспективата кризата да продължи още няколко години, министрите на образованието на ЕС стигат в своите заключения [на английски език] от заседанието им на 26 ноември до извода, че изпълнението на зададените чрез стратегията насоки за подобряване качеството на европейската образователна политика е незадоволително и че предприемането на по-ефективни мерки на ниво национални правителства и ЕС за увеличаване грамотността сред децата и възрастните и най-вече сред тези в социално-икономическо неравностойно положение е спешно. В приетите решения се акцентира върху положителните ефекти от по-широкото използване на новите технологии, осигуряването на възможности за езиково обучение на имигранти от всички възрасти и дори индивидуализирано обучение на подобни групи, използването на програмата "Учене през целия живот", както и на средствата по Европейския социален фонд в подкрепа на нови обучителни подходи в рамките на образователните системи на страните-членки.

Една от най-важните задачи на националните правителства остава ангажиментът да се състави единна политика, изискваща координирани усилия на бизнеса, медиите, неправителствените организации, социалните партньори, културните институции, администрацията в социалния ресор, заетостта и здравеопазването. В доклада на Специалната група по въпросите на грамотността се уточнява, че за реалното постигане на по-добри нива в тази област "трябва да се осигури политическа ангажираност по високите етажи на управлението за включване на проблема в общия дневен ред, за да остава видим интересът към темата у цялото общество и да се поддържа динамиката за местни инициативи". Уви, това в България на този етап изглежда труднопостижима задача.

коментари
Ако имате коментар, може да го напишете тук.
Име:  
Полето 'Име' не е задължително. Ако го оставите празно, вашия коментар ще бъде създаден с автор: 'anonymous'. Можете да се регистрирате на нашия сайт и тогава коментарите ви ще бъдат наименовани автоматично с името на вашия потребител.