English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

Европейското образование в упадък*

Published on , , София

euinside беше медиен партньор в България на инициативата "My Europe", организирана от ICCA (Institute for Corporate Culture Affairs) и Frankfurter Zukunftsrat (Frankfurter Future Think Tank). Чрез серия от семинари с млади хора от 29 европейски страни под патронажа на Вивиан Рединг, заместник-председател на Европейската комисия, проектът цели да създаде транснационална мрежа от млади европейци. Церемонията по награждаването на българските участници в инициативата “My Europe” се състоя в София на 29 юни 2012. Тук ви представяме статията на националния победител Мартин Величков, ученик в 91-ва Немска езикова гимназия “Проф. Константин Гълъбов” в София.

На 23 ноември 2011 в Брюксел госпожа Андрула Василиу, европейският комисар по въпросите на образованието, културата, многоезичието и младежта, която по ирония на съдбата е на 68 години и освен майчиния си език – гръцки -говори единствено английски и то с ясно забележим акцент, заяви с голяма увереност, че текущата политика за образование и култура в Европа била извънредно успешна. В същото време хиляди ученици не виждат смисъл в ходенето на училище или пък възприемат образованието си като неприятно задължение по пътя към успешното бъдеще.

На какво се дължи това противоречие? Дали незрелите ученици просто не осъзнават колко полезно може да се окаже тяхното образование в бъдеще? Това тяхната поредна прумица ли е или трябва да се усъмним в думите на г-жа Василиу? "В училище не научаваш нищо поне малко приложимо в истинския живот. Просто наизустяваш глупави факти, правиш контролно и забравяш научения материал: разтрий, изплакни, повтори" – споделя Самуил в интернет форум. Тази саркастична метафора за следване на инструкции или процедури подражателски, без каквато и да е критична мисъл, коята се използва от много марки шампоани, илюстрира напълно отчетливо образа на общественото образование в очите на модерните тинейджъри.

Според експерти индоктринирането и принудителният конформизъм изпъкват като най-сериозни проблеми в образователната ни система. Въпреки че самото им съществуване е категорично отречено във всички европейски страни, те неуловимо си пробиват път в класните стаи, насаждайки чувство за национална и културна идентичност в подрастващите ученици, учейки ги как да се придържат към конвенционалния стереотип, показвайки им единствения правилен начин на поведение, функциониране и дори мислене. Всичко това възпрепятства естественото развитие и уникалността на децата. Тяхното нестандартно и разностранно мислене, това съществено качество да виждаш множество възможни отговори на един въпрос, постепенно се загубва. Децата прекарват дванадесет години в училище, учейки стриктно каквото се очаква от тях да научат, дори то да пренебрегва техните лични интереси и приоритети. Дванадесет години ти бива казвано, че има един отговор – той е отзад в учeбника. В противен случай учениците биват класифицирани като слаби и съответно с малка стойност за обществото.

"Не харесвам училището, защото всеки с мнение, различно от това на учителя, автоматично греши", признава гимназиална ученичка. Тогава защо образованието се движи към стандартизация и унификация, когато децата се нуждаят от индивидуален подход, за да се развиват естествено и свободно. Кому е нужна тази вредителна намеса въобще? "Отговорът е съвсем прост", казва сър Кен Робинсън - световно известен експерт по образованието. "Навсякъде по света държавното образование не насърчава личните права на избор, мечти или желания, а е по-скоро подчинено на повелителните изисквания на обществото. Трябва да се освободим от тази остаряла представа и да насърчаваме децата си да открият своето собствено възприятие за света и да оставят своя собствена следа, а не такава, наложена от родителите, културата или обществот", препоръчва сър Робинсън.

И докато уважаемата г-жа Василиу и нейните почитаеми колеги седят удобно в офисите си в Брюксел, правейки от време на време по някое бомбастично изявление колко мъдро са похарчили парите на данъкоплатците, учениците ще останат потиснати в училище с единствената утеха от възможността да общуват и да се развличат с връстниците си. Докато не бъдат предприети конкретни мерки, бъдещото поколение ще трябва да се задоволи с текста на добре познатата песен**: "Society, have mercy on me. Hope you’re not angry if I disagree ..." ("Общество, имай милост над мен. Надявам се няма да се сърдиш, ако не се съглася ...")

*Текстът е написан за конкурса на английски език. В английската част на euinside сме запазили текста нередактиран, за да покажем пълната картина на таланта на този млад автор

**Песента "Society" на Еди Ведър

comments
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required