English Български
Следвай ни
Абонамент
Търсене : [ ]
|

Пазарът на труда е Ахилесовата пета на България

публикувано на , , София

От всичките 7 препоръки, които Европейската комисия отправи към България миналата година като част от Европейския семестър за по-голяма координация на икономическите и бюджетните политики, правителството в София е успяло да изпълни само една. Това е да намали бюджетния дефицит, от който произтича и единствената добра новина в представения от Комисията днес нов пакет от резултати по Европейския семестър. България не само, че е успяла да свали бюджетния дефицит под изисквания праг от 3% от БВП, но е успяла и да преизпълни тази задача. Затова ЕК препоръчва процедурата по свръхдефицит срещу нея да отпадне. С това обаче добрите новини приключват и започват не просто лошите, а лошите в дългосрочен план, ако не бъдат взети мерки.

Най-спешните предизвикателства са пазарът на труда, образованието, иновациите, бизнес-средата, енергетиката и ефективността на ресурсите

Това, което прави впечатление при прочита на доклада за България е, че от Комисията са усетили традиционната българска склонност да сме големи на думите и малки на делата. Затова и е записано, че страната ни потвърждава своите съществуващи стратегии и планове, фокусирани върху фискалната консолидация, увеличаване на инвестициите и усвояването на европейските фондове във всички сектори, подобряване на бизнес-средата и публичната администрация, но все пак е необходимо да се извършат и реформите. "Но реформите в някои сфери, по-специално пазара на труда, образованието и енергийния сектор, нямат нужната амбиция, за да посрещнат предизвикателствата по съответния начин", са думите от документа.

Освен това се посочва, че макар корекцията на свръхдефицита през 2011 г. да се очаква да възстанови доверието в правителствените политики, пред фискалната консолидация има големи рискове. Първият е, че бюджетните приходи вероятно ще останат структурно по-ниски от предкризисния период. Второ, неефективността на публичните харчове и рисковете пред дългосрочната устойчивост на публичните финанси, най-вече в сферата на пенсиите и здравеопазването, представляват предизвикателство пред фискалната стабилност и предсказуемостта. Здравеопазването дори е посочено като сектора, в който реформите практически са спрели, което може да се обясни с честата смяна на министри (това не е отбелязано в доклада). Преодоляването на неадекватността на пенсионната система също си остава основно предизвикателство пред страната в средносрочен план.

Както наскоро отбелязаха в работен документ на МВФ Притха Митра и Сирил Пувел, безработицата и по-специално младежката безработица са много сериозен проблем. В доклада на ЕК се посочва, че кризата е имала особено сериозен ефект върху нискоквалифицираните работници, които, забележете, представляват 70% от незаетите българи. България е с най-високия дял млади хора, които нито са в образователната система, нито са заети - 21.8% през 2010 г. като средното за ЕС е 12.8 процента. Близо пет процента от активното население е дългосрочно безработно. От 2009-а година насам увеличаването на дългосрочната безработица е значително по-бързо от останалата част на ЕС. Комисията предупреждава, че ако не бъдат започнати реформи, голяма част от сегашните безработни ще се превърнат в структурна безработица в бъдеще, което е сериозна заплаха на фона на продължаващото изтичане на мозъци от страната и застаряващото население.

Като цяло заетостта е спаднала с близо 8% в периода 2008-2010 г., което е много по-голям спад от средното в ЕС. Броят на заетите е спаднал с още 4 процента миналата година, а очакванията да се мине към растеж се отлагат за след 2012 г. Освен това се отбелязва, че прилагането на програми за трудова заетост и мерките от 2011 година реално не са предотвратили спада в заетостта. Още по-лошото е, че голяма част от увеличението на безработицата е структурна по своя характер и отразява увеличението на квалификационните и географски несъответствия, тъй като повечето от загубените работни места са нискоквалифицирани. Като цяло мерките, предприети от правителството за замразяване на заплатите в публичния сектор в периода 2010-2012 са уместен и ефективен отговор на проблема, тъй като това е довело до приближаване на заплатите и разходите за труд с производителността. Все още обаче липсват механизми, които да гарантират по-силна връзка между заплатите и производителността на труда.

Бъдещите безработни

И ако ситуацията на пазара на труда сега изглежда зле, то образователната система не прави нищо, за да спре изливането на ненужни кадри на този пазар. От данните на Комисията става ясно, че твърде високият брой нереализирани студенти подсказва за наличието на значителни структурни препятствия в начина, по който се предоставя качествено образование. Образованието, което се предлага все още е лошо, липсват поощрения за по-доброто представяне на учителите, учебният материал се нуждае от осъвременяване, системата за национално оценяване е лоша, липсва достатъчна отчетност. В допълнение към тази мрачна оценка е и положението с висшето образование, което според документа предоставя ограничени възможности за изследователска дейност и иновации, въпреки че се старае да предлага курсове с по-високо качество, които да съответстват малко повече на пазара на труда.

Освен това България пропуска възможностите за отбелязване на икономически растеж чрез иновации. Липсва многогодишна програма за финансиране на изследователска и развойна дейност, двата национални органа за това - фонд "Научни изследвания" и Националният иновационен фонд - работят зле, а само малка част от финансирането е конкурентно и се разпределя прозрачно и според заслугите. Достъпът до финансиране за иновативни начинаещи компании и малки и средни предприятия е силно ограничено, както и нивото на сътрудничество между изследователски центрове, университети и иновативни бизнеси, се казва в доклада.

Работещите пенсионери

Критики има и по отношение на пенсионната реформа, която се съдържа в третата препоръка на ЕК, въпреки че се отбелязва сериозен напредък. Това, което Комисията отчита като напредък на правителството е постепенното увеличаване на задължителната пенсионна възраст от 2012 г. с цел тя да достигне 65 години за мъжете и 63 за жените, съответно до 2017 и 2020 г. "Планираните реформи са стъпка в правилната посока, но промените са недостатъчно амбициозни, тъй като не намаляват ранното пенсиониране", се казва в доклада. Изискването трудовият стаж на полицаите и военните да се увеличи с две години е изпълнено, но като цяло това изобщо не засяга възрастта им за пенсиониране. Липсват и планове за изравняване на задължителната пенсионна възраст при мъжете и жените. Основно предизвикателство си остава включването на хора, които не плащат осигуровки в системата на социалното осигуряване, както и затягане на контрола върху отпускането на пенсии за инвалидност, което в миналото е водило до множество злоупотреби.

България се представя като цяло зле по отношение на индикаторите за пенсионна адекватност. Заетостта на възрастните работници, ефективната пенсионна възраст и кариерната продължителност са под средното за ЕС. Затова, препоръчва ЕК, е важно да се създадат по-добри условия за гарантиране на адекватни добавки чрез борба с неплащането на осигуровки, ограничаване на достъпа до ранно пенсиониране, включително поради инвалидност, изравняване на пенсионната възраст за мъжете и жените и засилване на усилията за наемане на възрастни работници.

Публичната администрация - неефективна и тромава

"Данъчната система в България се характеризира със значително неплащане на данъци и относително ниска административна ефективност", е друга критика в доклада на ЕК. Сивата икономика в страната се оценява на около една трета от БВП, което е най-високото ниво в ЕС и е повече от два пъти над средното за съюза. Необявеният труд в България също е много над средното за европейските стандарти - оценява се между 20 и 30% от заетостта. Административните разходи за събиране на приходи са високи, времеемки и скъпи за бизнеса. Според ЕК, ако България подобри ефективността на събираемостта и намали неплащането на данъци, това ще помогне на страната да увеличи разходите си за стимулиране на растежа.

Бизнес-средата и конкурентоспособността също не са похвалени. Основната критика е, че конкуренцията се възпира от липсата на правна сигурност, специално в сферата на услугите и от ограниченото функциониране на системата "едно гише". Публичният транспорт е лош, както и инфраструктурата за широколентов интернет. Енергийната ефективност също е ниска. Конкурентоспособността е допълнително намалена и от мощната енергийна консумация - най-високата в ЕС.

Силна енергийна зависимост

Не е новина, че за пореден път се отбелязва високата зависимост на България от един-единствен енергиен доставчик и неадекватното функциониране на вътрешния енергиен пазар. Всичко това излага страната на рискове от значителни сътресения, свързани с доставките. Препоръчва се България да сътрудничи по-активно за създаването на прозрачен и интегриран регионален пазар на газ и електричество. Без никакво забавяне страната трябва да завърши текущите инвестиционни проекти за изграждане на газови интерконектори (особено с Румъния, Сърбия и Гърция) и да направи обратим потокът на газ по връзката с Турция. България трябва да играе проактивна роля при отварянето си към южния газов коридор, тъй като той предоставя възможност за разнообразяване на доставчиците и маршрутите, което ще увеличи сериозно конкуренцията.

В заключение по тази точка се посочва, че макар и да са официално приети желаните реформи, изпълнението им си остава незадоволително заради обществени поръчки, частни интереси и лошо управление на държавните енергийни компании.

В доклада е посочена таблица, в която са записани постиженията на България по миналогодишните препоръки както по Европейския семестър, така и по пакта "Евро+" и по стратегията "Европа 2020". До голяма степен препоръките по пакта "Евро+" се припокриват с гореспоменатите. По отношение на стратегията "Европа 2020", насочена към създаване на растеж и заетост в ЕС до 2020 г., Комисията отбелязва следната липса на напредък:

- В Националната програма за реформи правителството е заложило цел от 76% заетост. През 2010 г. тази стойност е 65.4% и няма никакъв напредък към постигането на целта;

- Липсва напредък и по ангажимента за отделяне на 1.5 процента от БВП за изследователска и развойна дейност. През 2010 година делът на тези инвестиции е бил 0.6%;

- Напредък обаче има по отношение на целите за използване на възобновяеми енергийни източници. До 2020 г. страната ни си е поставила за цел 16% от енергията да идва от ВЕИ. През 2009 г. този дял е 11.6%, а през 2010 - 12.6%;

- По отношение на енергийната ефективност Комисията отбелязва, че няма възможност да направи оценка на състоянието, тъй като съвсем наскоро беше договорен форматът, по който да се отчита напредък по този показател;

- Преждевременно напускащите училище деца да не бъдат повече от 11% през 2020 г. е друга цел по стратегията "Европа 2020", по която Комисията отчита известен напредък като е свалила броя на рано напускащите училище деца до 13.9% за периода 2007-2010 г.;

- Колеблив напредък се отбелязва и при гоненето на целта от 36% висшисти до 2020 г. като за 2010 година те са имали дял от 27.7 на сто. Това обаче все още е по-ниско от средното за ЕС, се отбелязва в таблицата;

- По критерия намаляване на бедността също е отбелязан напредък от милион и 632 хиляди бедни през 2008 г. техният брой през 2010 г. е бил милион 565 хиляди. Целта е до 2020 година да има не повече от 260 хиляди души в риск от бедност.

Общият извод от препоръките на Комисията е напълно в съответствие с най-новата европейска мантра - фискалната консолидация сама за себе си не е достатъчна, нужен е и растеж. Поуките, които България трябва да си извади от годините на икономически бум е, че трябва да заложи не на евтин растеж, а на устойчив растеж, който може да бъде гарантиран единствено с дългосрочни инвестиции в образование, квалификация, обучения, иновации и научни разработки. Подобряването на инфраструктурата и борбата с корупцията и организираната престъпност също ще допринесат до устойчиво развитие на икономиката и съответно до увеличаване на благоденствието. Дали това ще стане, е избор, който трябва да направят българските управляващи, които и да са те. От гражданите пък зависи да подкрепят онези управляващи, които могат да им осигурят бъдеще, не настояще или пък минало.

коментари
Томчо
30 май 2012 18:35
Само пазарът на труда ???.....вие се шегувате, нали ?
Ако имате коментар, може да го напишете тук.
Име:  
Полето 'Име' не е задължително. Ако го оставите празно, вашия коментар ще бъде създаден с автор: 'anonymous'. Можете да се регистрирате на нашия сайт и тогава коментарите ви ще бъдат наименовани автоматично с името на вашия потребител.