English Български
Следвай ни
Абонамент
Търсене : [ ]
|

Още веднъж за съкращаването на разходи. Този път защото ще живеем по-дълго

публикувано на , , София

На заседанието на министрите на финансите на ЕС (ЕКОФИН) от 15 май 2012 г. беше одобрен докладът на Европейската комисия и на работната група по въпросите, свързани със застаряването на населението към Комитета за икономическа политика. За целите на изследването Евростат изготви прогнози за демографските процеси, които ще засегнат населението на Европа в периода 2010-2060 г. При обсъждането на резултатите ЕКОФИН призова към изпълнение на стратегията Европа 2020 и на тристепенната стратегия за справяне с икономическите и бюджетни последици от застаряването. В частност тези политики предвиждат намаляване на държавния дълг, увеличаване на заетостта и производителността, реформи на пенсионната, здравната и социалната система с цел намаляване на вредите от очакваните демографски тенденции.

Дотук добре. Само че в ситуация на тежка и дълга рецесия, държавният дълг се увеличава, безработицата също се повишава, а свиването на публичните разходи е „десетката” на мишената и се постига на висока социална цена. От прогнозата на експертите на ЕК и Комитета за икономическа политика става ясно, че върху социалната система ще има и допълнителен натиск, а именно - очертаващият се процес на силно застаряване на населението при слабо увеличение на общия му брой.

Демографските процеси и предизвикателствата пред икономиката

До 2060 г. много от страните в ЕС ще харчат повече за пенсии - с около 1.5 процентни пункта от БВП. Ако при някои държави-членки вече успешно се прилагат реформи в пенсионната система, то при други напредъкът в тази посока е относителен. Това ще доведе и до нарастване на разходите за здравеопазване до 2.7 процентни пункта от БВП за периода 2010-2060 г., като в някои случаи те ще достигнат до 3.4 процентни пункта. Подобни перспективи изискват от правителствата, които и без това работят в режим на постоянни бюджетни ограничения да намерят вариант, в който пенсионната и здравната система да посрещнат нуждите, които ще донесат демографските тенденции.

Една от стъпките е да се ревизира ефективната пенсионна възраст и с това да се избегне ранното излизане на работоспособни граждани от пазара на труда. Те ще са особено необходими предвид намаляването на населението във възрастовата група 15-64 години с около 14% до 2060 г. във всички държави в ЕС, с изключение на Белгия, Ирландия, Франция, Кипър, Люксембург, Швеция и Великобритания. Гражданите на възраст 65 г. и повече ще се увеличат почти двойно - от 87.5 млн.души през 2010 г. до 152.6 млн.души през 2060 г. С това техният процентен дял (12%) от общата картина на Евроейското население почти ще се приравни до този на най-младите хора в Европа (15%). Броят на хората на преклонна възраст (над 80 г.) ще нарасне почти три пъти, като очакванията са тази група да достигне до 62.4 млн.души през 2060 г.

Предприетите мерки за увеличаване на пенсионната възраст ще се отразят в прогресивно нарастване на заетите лица на възраст от 55 до 64 години. Ако през 2010 г. те са били 46.3%, то в края на изследвания период те ще представляват малко над 60%. Нарастването възлиза на 16.4 процентни пункта за страните-членки на ЕС, а за еврозоната - с 1.7 процентни пункта повече. Това обаче няма да компенсира недостига на работна ръка, който се предвижда да настъпи след пика на заетост през 2026 г. (228.3 млн. души). За периода 2020–2060 г. експертите предвиждат спад в броя на работещите с около 18.2 милиона.

Трите фактора, които „рисуват” картината на населението са раждаемостта, продължителността на живота и миграцията. Според настоящите прогнози ръстът на раждаемостта ще се увеличи с 0.12 процентни пункта - от 1.59% през 2010 г. до 1.71% през 2060 г. Средната продължителност на живота за мъжете ще достигне 84.6 години, като през 2010 г. тя е била 76.7 г. За жените увеличението ще е с 6.5 години и през 2060 г. се очаква те да доживяват близо деветдесет годишна възраст (89.1 г.). Причините за миграцията – третият фактор - най-често са свързани с търсене на по-добър стандарт на живот, по-високо заплащане и сигурност. Нетната миграция към Европейския съюз възлиза на 55 млн. души за периода на изследване, като 42 млн. от нея е към държавите от еврозоната.

Страните, в които към 2010 г. има най-много имигранти са Италия, Испания и Великобритания и следващите десетилетия ще ги потвърдят като предпочитана дестинация за граждани от други страни. За сметка на това, в държавите–„износителки” на мигранти, а именно България, Румъния, Литва, Латвия и други, тенденцията е за спад в броя на емигрантите.

Така изложените данни свидетелстват, че възрастовата структура на населението на ЕС ще се измени драстично. Общият брой на гражданите обаче ще се увеличи едва с 5% до 2040 г., т.е. ще достигне 526 млн.души и след това ще започне да намалява. Тенденциите за растеж или спад на населението обаче за отделните държави са различни. Като цяло се очаква близо половината от страните да отбележат ръст на броя на гражданите си. Той ще бъде най-висок за Ирландия, Великобритания, Белгия, Люксембург, Кипър и Швеция. Така, ако преди две години Германия е имала най-голямо население – 82 млн. души, то през 2060 г. тя ще отстъпи първото място на Великобритания, чиято популация тогава ще наброява 79 млн. души.

Мястото на България в статистиката

В повечето случаи, когато България е включвана в статистика, резултатите са тъжни. Изследваните в доклада процеси винаги са били болезнена тема за страната ни, чиито загуби на човешки капитал в последните години са особено големи. По отношение на другите два фактора България оглавява групата на страните с най-ниска продължителност на живота при жените, а също и на групата на държавите-членки, чието население ще претърпи значителен спад. През 2060 г. българските граждани ще са с около 27% по-малко, а ръстът на раждаемостта у нас ще бъде едва 0.1 процентни пункта за периода 2010-2060 г.

Застаряването на населението и реформите за увеличаване на пенсионната възраст ще доведат до увеличаване на заетостта на лицата във възраст 55-64 години с 10.5 процентни пункта. Трудовата ангажираност на работещите граждани между 15 и 64 г. ще скочи едва с 4.4% до 2060 г. Очевидно е, че пред заветната цел – постигането на дългосрочен растеж - стои не само сегашната рецесия. Съпътстващият икономиката ефект на застаряването на населението и ниската раждаемост е още едно предизвикателство за Европейския съюз.

Работните места ще трябва да стигат за повече хора – за тези, които ще излязат на пазара на труда и за тези, които не трябва да излизат от него, за да не създават допълнителна „тежест” за бюджета. И въпреки че съотношението на фактора раждаемост с фактора застаряване определено е в полза на последния, сегашната ситуация няма как да не доведе до висок процент безработица при младите - проблем, който се превърна в централен за Европа, както стана ясно и от последния неформален Европейски съвет на 23 май. Поради важността на демографските предизвикателства в следващите десетилетия и очертаващите се трудни икономически години в ЕС, Екофин призова Комисията да включи и демографския фактор под надзора на Европейския семестър, за да може да бъдат взети предвид всички последици при координацията на икономическите политики в съюза.

коментари
Ако имате коментар, може да го напишете тук.
Име:  
Полето 'Име' не е задължително. Ако го оставите празно, вашия коментар ще бъде създаден с автор: 'anonymous'. Можете да се регистрирате на нашия сайт и тогава коментарите ви ще бъдат наименовани автоматично с името на вашия потребител.