English Български
Следвай ни
Абонамент
Търсене : [ ]
|

Който прави пенсионна реформа - да излезе напред!

публикувано на , , София

Близо сме до компромис - така еврокомисарят по икономическите и валутните въпроси Оли Рен обобщи дискусиите в Съвета на финансовите министри на ЕС (ЕКОФИН) по повод искането на 9 страни (сред които и България) разходите за пенсионни реформи да бъдат извадени от бюджетния дефицит.

На последното заседание на финансовите министри (на 7 декември) е било обсъдено предложение на Комисията в тази посока, а белгийското председателство ще изготви специален доклад по въпроса за Европейския съвет на 16-ти декември. Според Оли Рен, компромисът ще бъде факт скоро. Може би още на срещата на лидерите другата седмица. През октомври те призоваха финансовите министри да ускорят работата си „относно начина, по който въздействието на пенсионната реформа се отчита при изпълнението на Пакта за стабилност и растеж, и да докладва по този въпрос на Европейския съвет през декември. Като се има предвид значението на цялостните пенсионни реформи, следва да се осигурят равнопоставени условия в рамките на Пакта за стабилност и растеж".

Макар че очевидно ще се вземе решение в полза на страните, провеждащи пенсиони реформи, засега не са ясни никакви подробности. По думите на Рен „ще разрешим да не бъде задвижвана процедура по свръхдефицит срещу страна с дефицит близо до границата от 3 процента ако дългът й е под 60”% като ще вземем предвид системните пенсионни реформи и тяхното отражение.” Всяка държава ще бъде преценявана поотделно като се държи сметка за дългосрочната стабилност, без да се увеличава риска за краткосрочната фискална позиция на страната, обясни Рен. Според него е важно да се намери баланса между спазването на Пакта за стабилност и даването на стимули на страните, които провеждат системни пенсионни реформи.

На журналистически въпрос дали по този начин не се променят маастрихтските критерии за дълг и дефицит, белгийският финансов министър и председател на ЕКОФИН Дидие Рейндерс отговори, че нищо такова не се променя. В анализа на дълга и решението за стартиране на процедура по свръхдефицит ще се взимат предвид и факторите свързани с допълнителния стълб на пенсионната система, обясни Рейндерс.

Както знаете, като част от засиленото икономическо управление на ЕС се предвижда процедурата за свръхдефицит да се използва и в случаите на прекомерна задлъжнялост. При това, значително по-рано, още преди дългът да достигне границата от 60% от БВП, фиксирана в Пакта за стабилност и растеж, когато се прецени, че той не намалява със задоволителни темпове.

Още през септември, обаче, когато представи предложението си по този въпрос, Комисията уточни, че процедурата за свръхдефицит няма да се прилага автоматично по отношение на дълга, а ще се отчитат допълнителни фактори, например: дали много нисък растеж затруднява намаляването на дълга; рискови фактори, свързани със структурата на дълга; задлъжнялостта на частния сектор и имплицитната задлъжнялост, свързана със застаряването. Тези фактори ще имат значение при оценката за влизане в процедурата за свръхдефицит и, ако дадена страна не изпълни критерия за дефицита (3% от БВП), но задлъжнялостта й е под границата от 60%.

На тази база сега Комисията очевидно предлага като такъв допълнителен фактор да се приемат разходите за системни пенсионни реформи. От думите на Оли Рен може да се съди, че не става дума за някакво преизчисляване на дефицита, а по-скоро за смекчаващи обстоятелства при оценката дали да се приложи процедурата за свръхдефицит. Също така е очевидно, че ключът дали и кога тези разходи ще се признават се крие в думата „системни” - кои реформи са системни и какво е тяхното отражение вероятно ще се решава страна по страна, в рамките на анализа на дълга и дефицита.

Любопитното е, че две от 9-те страни, поискали изключението за пенсионните реформи (Латвия, Литва, България, Швеция, Словакия, Унгария, Румъния, Полша и Чехия) вече изненадаха неприятно Европейската комисия. В сходен маниер, но в различен мащаб Унгария и България направиха крачка назад от реализирането на пенсионните реформи като обявиха един вид национализация на частни пенсионни схеми.

И докато българското правителство посегна само на професионалните пенсионни фондове и прехвърли събраните в тях 100 милиона лева в НОИ, унгарците са изправени пред избор - или получават държавна пенсия и се отказват от частната си пенсия в полза на държавата, или губят изобщо правото си на държавна пенсия, независимо че са правили вноски и продължават да се осигуряват само частно. Като резултат от тези действия двете страни са постигнали изкуствено намаляване на дълга и дефицита си, като не са включили разходите за реформата в бюджетните си дефицити, което е довело до противоречия с Европейската комисия, коментира изданието EurActiv.

Говорителят на еврокомисаря по икономическите и валутните въпроси Оли Рен - Амадеу Алтафаж Тардийо заяви, че ЕК е обезпокоена от действията на унгарските власти в областта на пенсионната система. Комисията се опасява, че натрупаните в пенсионни фондове средства ще бъдат използвани от държавата за погасяване на настоящите разходи, казва говорителят, цитиран от европейското издание. Според говорителя е особено притеснително, че изглежда унгарското правителство е на път изцяло да отмени задължителното частно пенсионно осигуряване.

Що се отнася до България, Комисията все още проучва действията на София, които на пръв поглед изглеждат не толкова радикални, колкото тези на Будапеща, коментира изданието. Ще бъде истинска ирония, когато в края на краищата формулата как да бъдат стимулирани страните, провеждащи пенсионни реформи бъде намерена, България и Унгария да загубят правото да се възползват от нея.

Защото едва ли това, което се случва в Унгария и може би тепърва започва в България, може да се определи като системни пенсионни реформи. По-скоро - като пенсионно дереформиране (особено като добавим всички отстъпки, направени от българското правителство под натиска на синдикатите) и статистическо манипулиране. От което, както знаем, Брюксел вече се опари и със сигурност няма да допусне отново.

Освен това, логичен беше журналистическият въпрос към Оли Рен и Дидие Рейндерс дали не се страхуват, че ако приемат „облекчението” за пенсионните реформи, ще отворят кутията на Пандора. Защото и други държави-членки могат да се опитат да се възползват от прецедента и Комисията да бъде затрупана с лавина от искания едни или други разходи да не се отчитат в бюджетния дефицит.

България, например, вече има ново искане - банковите гаранции, които държавите-членки на Европейския съюз ще трябва да вземат от европейските финансови институции за реализирането на проекта „Набуко”, да не бъдат изчислявани при определянето на бюджетния им дефицит. Все още не е ясно каква е позицията на останалите страни-участнички в проекта.

Комисарят и министърът не отговориха на въпроса, но със сигурност мислят върху това. Защото в крайна сметка, целта на търсения компромис е да се стимулират реформите, а не да се придаде удобен и благоприятен вид на бюджетните показатели, което както показва кризата в еврозоната, може да се окаже твърде опасно.

коментари
Радан
8 декември 2010 15:22
Къде, Борисов, къде???
Ако имате коментар, може да го напишете тук.
Име:  
Полето 'Име' не е задължително. Ако го оставите празно, вашия коментар ще бъде създаден с автор: 'anonymous'. Можете да се регистрирате на нашия сайт и тогава коментарите ви ще бъдат наименовани автоматично с името на вашия потребител.