English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

Има ли двойни стандарти в ЕС?

Published on , , София

Две решения на европейските финансови министри разбуниха духовете и предизвикаха упреци в “двойни стандарти” и неравнопоставено третиране на страните във и извън еврозоната. Първото решение, взето от финансовите министри от еврозоната (т.нар. Еврогрупа) е да уважат, макар и не съвсем, решението на испанското правителство да облекчи по своя воля целта за намаление на бюджетния дефицит през 2012 г. Преди две седмици Мадрид взе „суверенно решение”, по думите на премиера Мариано Рахой, да се цели в дефицит от 5,8%, вместо в планираните 4,4%. Причините са неуспехът на страната да изпълни поставената цел за 2011 г. да намали дефицита на 6% (отклонението е над 2%) и лошата икономическа прогноза за 2012 г. Финансовите министри коригираха целта на 5,3%, но така или иначе тя продължава да е значително по-облекчена от първоначалните 4,4%. Испания, обаче, се ангажира да постигне „голямата цел” да сведе дефицита си под границата от 3% от БВП през 2013 г.

Второто решение на финансовите министри, този път на ниво ЕС, е да замразят близо 500 милиарда евро от европейския кохезионен фонд, предвидени за Унгария. Причината е неизпълнение на препоръките за корекция на прекомерния дефицит, а санкцията ще влезе в сила от 1 януари 2013 г., ако до тогава Будапеща не е предприела необходимите действия.

Двете решения предизвикаха коментари, че има „двойни стандарти” по отношение на двете страни. Някои финансови министри (според EUobserver – на Австрия, Великобритания, Полша и Чехия) са заявили, че Унгария трябва да получи повече време, подобно на Испания и че санкциите са политически. Според полски медии, полският финансов министър Яцек Ростовски не е подкрепил санкциите с мотива, че размерът им е много по-голям, отколкото този за страните от еврозоната и е предложил да се приложи двустепенен подход - първо санкция в размер на 0,2% от БВП, която евентуално да нарасне до 0,5%. България също се застъпи за 0,2%. Обилни коментари по въпроса имаше и в медиите, които атакуваха с полу-въпроси и полу-упреци еврокомисаря по икономическите и паричните въпроси Оли Рен.

Открийте разликите

Общото между Испания и Унгария е, че и двете страни са в процедура по прекомерен дефицит. В подобна ситуация са 23 от общо 27 страни от ЕС и 13 от 17-те страни в еврозоната. Тук, обаче, започват разликите. Испания е обект на процедурата от април 2009 г. и това е първото й нарушение на Пакта за стабилност и растеж от въвеждането на еврото през 1999 г. Крайният срок за корекция на прекомерния дефицит е 2013 г.

Унгария е в процедура по прекомерен дефицит още от присъединяването си към ЕС през 2004 г., което е рекорд в съюза. Въпреки удължаването на сроковете, досега Будапеща не е успяла да върне дефицита си в допустимите граници, макар и да е изпълнявала в задоволителна степен препоръките на съвета. Обтягането на отношенията между Будапеща и Брюксел настъпи, след като унгарското правителство със задоволство обяви, че е изпълнило изискванията и страната ще приключи 2011 г. с излишък от 3,6%. В отговор Европейската комисия многократно припомни на Будапеща, че този излишък е резултат от решението на правителството през 2010 година да национализира вноските в частните пенсионните фондове и още през 2013 г. бюджетният дефицит отново ще е над лимита от 3%. Затова Брюксел настояваше за прилагане на мерки с устойчив и дългосрочен ефект.

Оли Рен припомни, че през есента на 2011 г. ЕК е предупредила страните, за които есенната икономическа прогноза е показала, че може да не успеят да изпълнят сроковете за корекция на прекомерния си дефицит. Специално внимание беше обърнато на страните с крайни срокове през 2011 г. и 2012 г. – Белгия, Кипър, Малта, Полша и Унгария. Четири от петте страни са предприели допълнителни мерки за фискална консолидация, които Комисията е оценила като достатъчни. Единствено по отношение на Унгария заключението беше, че мерките не гарантират устойчиво намаление на дефицита и така се стигна до предложението за санкциите, одобрено на 13 март от финансовите министри. Те ще обсъдят отново въпроса през юни и ако се прецени, че Унгария е предприела необходимите мерки, санкциите може да бъдат отменени.

По отношение на Испания в момента ЕК събира данни от испанските власти за причините за неизпълнението на бюджетните цели за 2011 г. Очаква се в края на март страната да приеме и бюджета си за 2012 г. В първата половина на май ЕК ще представи пролетната си икономическа прогноза и ще оцени хода на процедурите за прекомерен дефицит. Ако се прецени, че Испания не се е съобразила с препоръките няма да се поколебаем да предприемем мерки, каза Оли Рен.

Има ли двоен стандарт?

Що се отнася до сравнението между размера на санкциите за страните във и извън еврозоната, това е „все едно да сравняваме ябълки и портокали”, отбеляза еврокомисарят. Той напомни, че след последните промени в прилагането на процедурата по прекомерен дефицит, приети като част от пакета за засилване на икономическото управление на ЕС през миналата година, страните от еврозоната могат да бъдат санкционирани с глоба в размер на 0,2% от БВП, която може да нарасне до 0,5% при повторно нарушение. В този случай санкцията „се задейства незабавно като глоба и тези пари са загубени, има дупка в националния бюджет”, обясни Оли Рен. При страните извън еврозоната санкцията се задейства отложено и не става дума за пари от националния бюджет, а за средства, които страната би получила от европейските структурни фондове. При това, страната разполага с допълнително време за коригиращи мерки и може да избегне ефективното влизане в сила на санкцията.

Има обаче една съществена разлика и тя е в начина на взимане на решението за санкции за страните във и извън еврозоната. Според промените, приети в пакета за икономическото управление, решението за санкции срещу страна в еврозоната се взима от Съвета с т.нар. обърнато квалифицирано мнозинство. Това означава, че ако Комисията реши да наложи санкции, Съветът може да отхвърли решението само, ако има квалифицирано мнозинство. В противен случай решението влиза в сила автоматично. Докато в случая на страните извън еврозоната, решението за налагане на санкции се взима с нормално квалифицирано мнозинство, „което означава по-малко автоматизъм, по-малко базиран на правилата подход и, да кажем, повече политическо влияние в дискусията”, призна еврокомисарят Оли Рен.

Въвеждането на правилото за гласуване с обърнато квалифицирано мнозинство беше обект на продължителни спорове между Европейския парламент и Съвета по време на преговорите по т.нар. „Пакет 6”. В крайна сметка, то беше прието именно с мотива, че по този начин санкциите стават по-автоматични и не зависят от политическите пазарлъци между страните-членки. Направените промени, обаче, бяха фокусирани единствено върху еврозоната, което е обяснимо предвид разрастването на дълговата криза.

Случаят на Унгария, обаче, показа ясно недостатъка на обичайната процедура за гласуване - винаги има място за политически маневри. Още повече, че в конкретната ситуация става дума за огън срещу Будапеща по всички фронтове - срещу страната се водят и три наказателни процедури заради съмнения в нарушаване на независимостта на централната банка и съдебната система. Затова не е изненадващо, че санкциите се приемат като част от това мащабно и продължително противопоставяне между унгарските власти и европейските институции. Факт е, обаче, че Унгария е притисната до стената, защото е принудена да поиска заем от ЕС и МВФ, но няма да го получи, ако не спазва правилата. ОИСР публикува доклад за състоянието на унгарската икономика, според който получаването на външна финансова помощ е необходимо, за да може страната да предприеме фискална консолидация и да намали дълговото си бреме.

В този смисъл, еврокомисарят Оли Рен е прав като казва, че санкциите всъщност не са наказание, а стимул. Истинското наказание ще дойде от самата Унгария, ако не успее да сложи финансите си в ред и да подкара икономиката си. А прогнозите не са никак обещаващи - според ЕК унгарската икономика ще отбележи символичен ръст от 0,1% през 2012 г. ОИСР пък предупреждава, че страната се нуждае от структурни реформи и мерки за намаляване на големия дълг на домакинствата.

Все пак е важно да се има предвид, когато се говори за двоен стандарт, че тук става дума за сравнение на страна от еврозоната и страна извън нея. Решенията, които се взимат за страна от еврозоната може да имат последици за всички останали членки на валутния съюз, докато решенията за страна извън еврозоната си остават основно с национални последствия.

comments
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required