English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

Унгария на прицел: Орбан посегна на централната банка и съдебната система

Published on , , София
Last change on

Европейската комисия започна три ускорени наказателни процедури срещу Унгария заради новото законодателство, влязло в сила от началото на годината, включително новата конституция на страната. Според Комисията, унгарското законодателство противоречи на европейското, защото не осигурява независимост на централната банка, на органите за защита на данните и на съдебната система.

Безспорно най-тревожен е опитът на Будапеща да постави под политически контрол централната си банка при това в момент, когато страната е на ръба на фалита и се опитва да получи заем от ЕС и МВФ. Те вече предупредиха, че въпросът с независимостта на централната банка ще има решаващо значение в преговорите. Миналата седмица след среща с унгарски представители директорът на МВФ Кристин Лагард заяви, че „преди фондът да може да определи кога и дали да започне преговори за стенд-бай споразумение, той трябва да види реални стъпки, които показват силния ангажимент на властите да се ангажират с в всички политически въпроси, които имат отношение към макроикономическата стабилност. Подкрепата на европейските власти и институции също ще бъде от критично значение за успешно обсъждане на нова програма".

Проблемът трябва да се реши, за да можем да започнем преговори за исканата финансова помощ, каза във вторник (17 януари) в прав текст еврокомисарят по икономическите и паричните въпроси Оли Рен.

”Независимостта на централната банка е един от крайъгълните камъни на Договора. Правителствата трябва да се въздържат от търсене на влияние върху централните си банки. Новият закон за Унгарската национална банка и определени разпоредби в новата конституция са в нарушение на тези принципи. Призовавам унгарското правителство да гарантира пълна независимост на централната банка. Това включва преглед на цялото съответно законодателство, включително конституцията”.

Новото унгарско законодателство влиза в директно противоречие с член 130 от Договора за функциониране на ЕС (ДФЕС), който гласи:

"... нито Европейската централна банка, нито национална централна банка, нито някой от членовете на техните органи за вземане на решения имат право да искат или да приемат указания от институциите, органите, службите или агенциите на Съюза, от правителство на държава-членка или от някой друг орган. Институциите, органите, службите или агенциите на Съюза, както и правителствата на държавите-членки се задължават да спазват този принцип и да не се стремят да оказват влияние върху членовете на органите за вземане на решения на Европейската централна банка или на националните централни банки при изпълнение на техните задачи."

Както и с член 127(4), според който "с Европейската централна банка се провеждат консултации [...] от националните органи, във връзка с всеки проект на нормативна разпоредба в областите на нейната компетентност".

Новият закон за Унгарската национална банка (УНБ) дава възможност на правителството директно да влияе върху работата на банката, например министър може да участва в заседанията на паричния съвет, а дневният ред на заседанията на централната банка трябва да бъде изпращан предварително на правителството. Според Комисията с новия закон се създават условия за финансов и политически натиск върху управителя на УНБ и членовете на паричния съвет (дори парламентът може да предложи освобождаване на член на паричния съвет), смята ЕК.

И едно заключение, което може да прозвучи познато на българската публика, тъй като визира охотно използвани и у нас практики: "Честите промени в институционалната рамка на УНБ будят съмнения, например чрез увеличаването на броя на членовете на паричния съвет, заедно с възможността да се увеличи броя на заместник управителите без оглед на нуждите на УНБ." Проблемен текст има и в новата конституция, която регулира възможността за сливане на УНБ с органа за финансов надзор. Според Комисията сливането само по себе не е проблем. Проблемът е, че по този начин управителят на УНБ ще стане обикновен заместник-председател на новата структура, което ще подрони неговата независимост.

Съмнения в независимостта на съдебната система

са причината за втората наказателна процедура срещу Будапеща. Комисията настоява да получи повече информация относно новото законодателство за организацията на работата на съдилищата. То концентрира в ръцете на президента на новата Национална съдебна служба цялата власт по отношение оперативното управление на съдилищата, човешките ресурси, бюджета и разпределението на делата. "Една единствена личност взима всички важни решения в съдебната ситема, включително за назначаването на съдии."

"Само действителни промени във въпросното законодателство или тяхното незабавно отменяне ще бъдат в състояние да удовлетворят юридическите притеснения на Комисията", заяви еврокомисарят по правосъдието Вивиан Рединг.

Другата причина за безпокойството на Комисията е решението на унгарските власти да намалят пенсионната възраст за съдии и прокурори от 70 на 62 години от 1 януари. Комисията смята, че е налице дискриминационно отношение спрямо съдиите и прокурорите, но и нещо повече: "В унгарския случай, Комисията не намери никакво обективно основание съдиите и прокурорите да бъдат третирани различно от други групи, осебно в момент, когато пенсионната възраст в цяла Европа прогресивно се увеличава, а не намалява." Отгоре на всичко, правителството вече е съобщило на ЕК, че възнамерява да увеличи общата пенсионна възраст до 65 години.

Заиграването с пенсионната система вече донесе достатъчно проблеми на унгарското правителство. През 2010 година то практически национализира вноските в частните пенсионните фондове като по този начин напълни сериозна дупка в бюджета. В резултат, страната ще приключи 2011 година с излишък от 3,6%. Но номерът не мина. Още през юни 2011 г. ЕК отбеляза, че тази мярка, макар и да има ‘разкрасяващ’ ефект върху националните финанси „увеличава дългосрочните задължения и може да влоши дългосрочната фискална стабилност”.

В крайна сметка, миналата седмица Комисията заключи, че Унгария не е изпълнила препоръката за трайно и устойчиво намаляване на дефицита, направена в рамките на процедурата по свръхдефицит срещу страната още от 2009 година. ЕК препоръчва на Съвета да се премине към следващия етап от процедурата по свръхдефицит, което означава нови препоръки от Комисията и евентуално - санкции. Същият финал грози страната и ако не успее да съгласува законите си с европейските и наказателните процедури стигнат до край.

По-сериозният проблем, обаче, е примерът, който дава Унгария, особено в такъв решаващ момент за ЕС. Докато страните-членки и европейските институции водят битка да формулират фискален пакт за управление на еврозоната в съотвествие с европейското право, Унгария (която засега не е заявила желание да подпише пакта) демонстрира точно обратното. Със сигурност Европейската комисия ще бъде безмилостна в унгарския случай още повече, че Будапеща очаква финансова помощ от ЕС и МВФ. А както вече е очевидно, спасяването на която и да е европейска страна ще й струва скъпо. Вероятно скоро Виктор Орбан ще бъде сполетян от съдбата на Силвио Берлускони и Георгиос Папандреу и то не защото е неудобен на Брюксел, а защото ще струва твърде скъпо на собствените си граждани.

Все пак Унгария, подобно на останалите бивши социалистически страни, вече е платила скъпо свободата и демокрацията си, за да си позволи да ги изгуби лесно. А авторитарните тежнения на Виктор Орбан, макар и изкусителен пример за подражание за други лидери от новите членки нямат място в Европейския съюз. Това беше ясно демонстрирано още по време на дебатите около спорния медиен закон, приет в период, когато Унгария председателстваше Европейския съюз. Очевидно обаче, управляващите в Будапеща не си извадиха необходимите поуки. Само че, този път играта загрубя.

comments
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required