English Български
Следвай ни
Абонамент
Търсене : [ ]
|

И Словения е заплашена от дългова криза

публикувано на , , София

На фона на слабата подкрепа от страна на избирателите, няколкото неуспешни референдума по ключови реформи и проблемите вътре в ЕС, словенското правителство вече стана и правителство на малцинството. От общо 99 народни представители, кабинетът има само 33 свои депутати в местния парламент, след като партията Зарес обяви, че напуска коалиционното правителство на премиера Борут Пахор.

С оттеглянето си, креслата си освобождават и трима министри, а в управлявщатата коалиция остават само две партии – на демократите и на либералдемократите. Отказът на правителството за смени в кабинета преди няколко месеца накара и партията на пенсионерите ДЕСУС също да се оттегли от управлението на страната. Оставките си вече са депозирали министрите на публичното управление, икономиката и културата, а председателят на парламента, също от редовете на Зарес, ще запази поста си, но вече като представител на опозицията.

В началото на месеца словенците категорично отхвърлиха на референдум идеята пенсионната възраст да бъде увеличена от 63 на 65 години, след като през април отказаха да подкрепят нов трудов закон, който предвиждаше да бъдат увеличени данъците на работещите студенти и да бъде ограничено правото им на полагане на труд. С отказа си да покрепят реформите на кабинета, словенците затвърдиха и резултатите от последните социологически проучвания: че 20 години след като страната обяви независимост, доверието в кабинета все повече пада. Според последните изследвания, сегашното правителство се ползва с подкрепата на едва 15.3% от словенците, докато преди десет години са го подкрепяли 63 на сто, а на 15-тата годишнина от независимостта този процент е бил 45%.

Въпреки слабата подкрепа и очевидното несправяне със ситуацията, Пахор е решен правителството на малцинството да продължи да работи до провеждането на редовните парламентарни избори през следващата година.

Дотогава, обаче, страната трябва да приеме актуализация на бюджета, с която държавните разходи да бъдат съкратени с повече от 455 милиона евро, а премиерът Пахор вече заяви, че гласуването за промените в бюджета ще бъде използвано и за да бъде гласуван вот на доверие на правителството. В същото време, коалиционният партньор на демократите – либерално-демократичната партия, е против подобен вот, тъй като, ако кабинетът изгуби вота на доверие и бъдат свикани предсрочни избори, тя може и да не влезе в следващия парламент.

Освен от политическата криза, в която полека изпада, страната е сериозно заплашена и от икономически срив. Докато всички в Европа говорят за Гърция, Ирландия и Португалия, почти никой не обръща внимание на една малка, но все пак членка на еврозоната страна като Словения.

Гуверньорът на Словенската народна банка, Марко Кранйец, обясни наскоро, че Словения може да тръгне по пътя на на най-засегнатите от дълговата криза държави, ако не овладее разходите си, бюджетния си дефицит и ръста на задлъжнялостта. Интересното е, че според него основната причина за нарастването на бюджетния дефицит тази година ще бъдат бюджетните помощи към предприятия като държавните железници и най-голямата банка в страната, която също е държавна собственост.

Проблемът е отчетен и в препоръките на Европейската комисия към Словения в рамките на Европейския семестър. Според документа, държавата продължава да има висока степен на участие в икономиката, а „някои сегменти в сектора на услугите са защитени от конкурентен натиск и се характеризират с висока надценка и висока концентрация, което повишава разходите на цялата икономика.” Словения планира да ускори изпълнението на директивата за услугите и да определи държавни активи за продажба, но на този етап не е предоставила конкретна информация как ще го постигне, констатира Комисията.

Любляна трябва да намали дефицита си от 5.6% през 2010-а до под 3% до 2013 година. Правителствената стратегия предвижда това да стане предимно чрез съкращаване на разходите, но в препоръките си Комисията е доста критична към липсата на конкретни мерки и детайли как ще бъдат постигнати целите. Въпреки резултата от референдума, Комисията препоръчва пенсионната възраст все пак да се увеличи като се въведат стимули за по-късно пенсиониране.

Ситуацията в Словения, не можем да отречем, доста напомня гръцката криза в момента. Естествено, ако се стигне до подобна криза в Словения, тя едва ли ще разклати Европа по начина, по който това направи Гърция, но е достатъчно това да повлияе на страните от региона, които макар и вече 20 години да са независими, все още разчитат доста една на друга в икономическо отношение.

коментари
Ако имате коментар, може да го напишете тук.
Име:  
Полето 'Име' не е задължително. Ако го оставите празно, вашия коментар ще бъде създаден с автор: 'anonymous'. Можете да се регистрирате на нашия сайт и тогава коментарите ви ще бъдат наименовани автоматично с името на вашия потребител.