English Български
Следвай ни
Абонамент
Търсене : [ ]
|

Счетоводен лифтинг срещу пенсионни реформи

публикувано на , , София

Колко „струва” пенсионната реформа и може ли тази цена да се „приспадне” от бюджетния дефицит и държавния дълг? Този въпрос следва от писмото на 9 предимно източно европейски страни-членки на ЕС, сред които и България (Латвия, Литва, Бъгария, Швеция, Словакия, Унгария, Румъния, Полша и Чехия).

Писмото, инициирано от Полша, е предложение до работната група, оглавена от президента на ЕС Херман ван Ромпой, която трябва да изработи новите правила на европейското икономическо управление. Очаква се финалният доклад на работната група да бъде обсъден (и най-вероятно приет) на Европейския съвет през откомври.

Вероятно точно затова писмото на 9-те страни се появява именно в този момент - за да влезе в общия пакет идеи, обсъждани от работната група. И тъй като нейната задача е предимно да засили контрола и санкциите за страните-нарушителки на Пакта за стабилност, и то с обострено внимание към задлъжнялостта, кога ако не сега потенциалните нарушителки могат да спазарят „опт аут”, за да се застраховат от наказателни процедури в бъдеще?

Предложението

В писмото 9-те страни предлагат да се промени методиката на изчисляването на бюджетния дефицит и задлъжнялостта, така че да се приспаднат разходите за пенсионните реформи. Идеята е, че прехвърлянето на част от стредствата към частни фондове е отворило дефицит в общественото осигуряване, който трябва да се пълни с бюджетни средства и води до нарастване на дефицита и дълга.

Според икономиста от Института за пазарна икономика Петър Ганев, писмото е израз на стремежа на тези страни да изпълнят поетите обещания за пенсионни реформи, но без това да натежи на показателите дълг и дефицит: „Колкото повече вноските се пренасочват от солидарния модел към личната пенсионна сметка, толкова по-трудно е на държавата да финансира сегашните пенсии – това често се нарича цена на реформата, но това всъщност е цената на старата неработеща система. Ако няма реформа, тази цена пак я има и става все по-голяма. Тези пенсионни плащания утежняват бюджета, което често води до дефицит и до поемането на дълг. Именно за това се отнася писмото. Страните очевидно осъзнават, че реформата е неизбежна, но търсят начин да избягат от тежестта на дадените обещания – от тежестта на старата система. Няма как тези обещания да не бъдат спазени, тъй като това би означавало падане не само на правителството, но най-вероятно и на сградата, където то се помещава.”

Доколко е реалистично и основателно искането на 9-те разходите за пенсионите реформи да се приспаднат от дълга и дефицита? Полша например е изчислила, че годишните вноски в частни пенсионни фондове се равняват на 2 процента от БВП. Ако разходите за пенсионната реформа бъдат приспаднати, полският дълг ще намалее с 10 процента - от 50 на 40% от БВП, по изчисления на управляващата партия Гражданска платформа.

Според Петър Ганев „дългът не е просто изфабрикуван показател, който се гледа за влизане в еврозоната. Той показва каква е задлъжнялостта на една държава, доколко финансите й са устойчиви, доколко тя е платежоспособна и т.н. Няма значение какво оправдание (пенсионна реформа) имаш за дадено задължение, важно е самото задължение. Дори и някои разходи да не бъдат калкулирани при мониторинга на изпълнение на критериите от Маастрихт, то това би било политически акт, далеч от сферата на икономиката – този разход пак си тежи и реално влияе на платежоспособността на страната.”

В писмото 9-те страни твърдят че сегашният метод на изчисляване на дълга и дефицита ще доведе до неравно третиране на страните-членки и на практика ще накаже реформиращите се държави. Точно обратната е позицията на германското финансово министерство, което обяви, че е "скептично" към идеята и че подобно различно отношение ще направи още по-трудно сравними бюджетните политики на отделните страни. Въпреки че в писмото 9-те изрично заявяват, че подкрепят германското предложение за автоматични санкции срещу страните-нарушителки на Пакта за стабилност, това очевидно не е достатъчно да умилостиви Берлин. Според германското финансово министерство, допускането на това изкючение ще отвори кутията на Пандора за специални молби, които ще обезсмислят европейските правила за националните бюджети в момент, когато Германия иска затягането им.

Според икономиста Петър Ганев, облекчаването на критериите за дълг и дефицит (защото приспадането на разходите за пенсионната реформа би било именно това по определен начин) би лишило държавите от стимул да водят разумна бюджетна политика, да съкращават разходи и да търсят ефективност. И не по-маловажно е как ще се определи кой разход е обвързан с
реформата и кой не, каква част от пенсионните плащания няма да се взима под внимание и каква част ще се калкулира?

Пазарлъкът

Икономистът от Институт Отворено общество-София Георги Ангелов споделя тезата, че искането на 9-те страни е част от големия пазарлък в рамките на договарянето на новите правила на Пакта за стабилност и растеж, форма на натиск на малките страни върху големите за някакви отстъпки в замяна на подкрепата за затягането на бюджетната политика: „След спасяването на Гърция и създаването на спасителен фонд от близо 1 трилион долара, натискът за затягане на правилата е огромен и очевидно ще се върви в тази посока. Както всяка голяма промяна и тази дава възможност за търговия и договаряне - но само ако събереш достатъчно голяма подкрепа. Малките страни трудно биха имали някакво влияние по отделно, но заедно 9 страни биха могли да се преборят за нещо.”

Георги Ангелов обаче лансира интересен вариант, точно обратен на предложения в писмото на деветте членки: „всички задължения (сегашни и бъдещи) на пенсионните системи на всички страни да се изчислят и да се включат в някакъв по-обхватен измерител на държавния дълг. Така, пазарите ще са наясно с тежестта на бъдещите пенсионни задължения във всички страни, а страните извършващи пенсионна реформа и засилващи капиталовия стълб ще бъдат в по-добра позиция, тъй като дългосрочните им дългови показатели ще бъдат по-добри.” Георги Ангелов основателно се опасява, че това предложение вероятно би срещнало отпор от страните с нереформирани пенсионни системи.

Българската следа

В целия този контекст България е особено интересен случай. Първо, за разлика от повечето от останалите страни, подкрепили инициативата, България има малък дълг (около 15%)* и не е застрашена от санкции по отношение на дълга. Новите идеи на работната група предвиждат запазване на бариерата от 60 процента в Пакта за стабилност, но по-строг контрол върху тенденциите на нарастване на дълга и налагането на превантивни санкции на страните, които не покажат задоволителни темпове на намаляване на държавния си дълг.

Всъщност, обаче, България задлъжнява, само че с „невидим дълг”, коментира за euinside икономистът Георги Стоев от Идъстри Уоч. Българските правителства години наред са обещавали на хората, че ще получават едни пари, без да е ясно откъде ще бъдат взети тези пари, а това е дълг - натиск върху фиска и потенциална невъзможност да бъдат посрещнати тези задължения, смята икономистът. Подобна теза разви по-горе и икономистът от Института за пазарна икономика Петър Ганев.

Проблемът на България, обаче, е дефицитът, тъй като страната вече е със започната процедура по свръхдефицит и е задължена да го свали до под 3% от БВП още тази година. София има интерес да се включи в групата на деветте именно заради по-високия бюджетен дефицит, който ще се увеличи значително, ако страната предприеме по-сериозна пенсионна реформа. Същото ще се случи, обаче и ако не предприеме, като проблемът ще се задълбочава в бъдеще.

Въпреки това, обаче, реални мерки на хоризонта не се задават. Последните промени в кодекса за социалното осигуряване, приети от кабинета, увеличиха осигурителния стаж, с цел бъдещите пенсионери да плащат по-дълго осигурителни вноски и да получават по-кратко време пенсии. Само че, не се прави нищо по отношение на прехвърляне на повече средства (и обхващане на повече хора) в лични песниони сметки в частни фондове, което би било реално начало на реформата на разходопокривният пренсионен модел и изграждането на устойчив капиталов стълб, успоредно на социалния. Именно такава мярка би увеличила още повече дефицита и, вероятно, дълга.

Интересно е, след като България е подписала общото писмо, с какви срокове, мерки и цифри би аргументирала разходите за пенсионната реформа, които иска да й бъдат признати и отчислени. Засега, по информация на euinside, такъв анализ не е правен и няма яснота за бъдещите действия по реформата, нито за времевия хоризонт. Ясно е само, че опитът да се маскират проблемите със счетоводни трикове и фризирането на бюджетните показатели може и да печелят време на правителството, но на фона на реалното състояние на пенсионната система и лошите демографски перспективи, те изглеждат нелепо.

От Министерството на финансите уточниха, че България е сложила подписа си под писмото с цел да даде заявка да се включи в последващи дискусии по въпроса - нещо, което предположи и Георги Ангелов от Институт Отворено общество. Според Министерството, все още не е ясно какъв ще бъде времевия хоризонт на тази дискусия, защото тепърва ще се правят разчетите, а всяка страна-членка има самостоятелен подход към пенсионната си система.

Интересни времена

Засега лаконичният коментар на Брюксел е, че предложението се анализира и ще получи отговор в началото на септември. Любопитното е, че по същото време България очаква още отговори оттам: дали ЕК е съгласна София да усвои пари по заеми от Световната банка за инфраструктурни проекти, с цената на по-висок дефицит. И дали българските статистически данни и методите, въз основа на които страната прави бюджетните си прогнози и основни допускания, отговарят на стандартите на Евростат. Както казват китайците, предстоят интересни времена.

*Данни на Евростат за 2009 година за публичния дълг и бюджетния дефицит (първото число е нивото на дълга, а второто на бюджетния дефицит):
България - 14.8%, 3.9%
Латвия - 36.1%, 9%
Литва - 29.3%, 8.9%
Унгария - 78.3%, 4%
Полша - 51%, 7.1%
Словакия - 35.7%, 6.8%
Швеция - 42.3%, 0.5%
Румъния - 23.7, 8.3%
Чехия - 35.4%, 5.9%

коментари
Ако имате коментар, може да го напишете тук.
Име:  
Полето 'Име' не е задължително. Ако го оставите празно, вашия коментар ще бъде създаден с автор: 'anonymous'. Можете да се регистрирате на нашия сайт и тогава коментарите ви ще бъдат наименовани автоматично с името на вашия потребител.