English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

Тежки глоби за финансова безотговорност грозят еврозоната, а скоро и останалите страни от ЕС

Published on , , София

Европейската комисия прие законодателен пакет за засилване на икономическото управление на съюза. Това са най-мащабните промени от създаването на Икономическия и валутен съюз насам. Целта е да се направи по-ефективно наблюдението на бюджетните и макроикономическите политики, както и на структурните реформи, а страните-членки да бъдат принудени да изпълняват заложените цели.

За първи път засилваме решително превантивните средства на Пакта за стабилност и растеж; за първи път предлагаме санкциите да се прилагат на много по-ранен етап; за първи път предлагаме структурирана система за справяне с макроикономическите дисбаланси”, обобщи новите моменти председателят на ЕК Жозе Мануел Барозу.

6-те предложения разширяват и конкретизират идеите на Комисията, представени на 12 май и 30 юни тази година. 4 от тях са за справяне с фискалните проблеми, включително реформа на Пакта за стабилност и растеж, а 2 са посветени на макроикономическото наблюдение в ЕС. И по двете теми се въвежда „специален режим” за еврозоната, като се предлагат по-стриктно наблюдение и финансови санкции за страните, които не спазват новите правила. Причината за този подход, обясни Барозу, е че така се обръща внимание на някои от корените на дълговата криза.

Съветът вече одобри въвеждането на първия Европейски семестър още от следващата година. Процедурата трябва да гарантира, че бюджетните политики на страните-членки в средносрочен план са в съответствие с европейските цели и съблюдават изискванията на

Пакта за стабилност и растеж (ПСР)

По отношение на превенцията, предложената реформа на ПСР цели страните-членки да бъдат принудени да водят благоразумна финансова политика и да не излагат на риск публичните финанси. Това означава годишният ръст на разходите да не превишава ръста на БВП в средносрочен план. При неизпълнение на това изискване страните-членки ще получават предупреждение от Комисията, а ако нарушението се повтори - и от Съвета. Новината, обаче, е за страните от еврозоната, където за първи път предупреждението е подплатено с финансови санкции под формата на лихвоносен депозит от 0.2% от БВП. Другата съществена новост е, че тази санкция ще влиза в сила автоматично, освен ако изрично не бъде отхвърлена от Съвета с квалифицирано мнозинство.

Така нареченият „механизъм за обратно гласуване", който се прилага за първи път, дава съществени правомощия на европейската комисия и значително намалява влиянието на Съвета, където участват страните-членки. Както обясни председателят на ЕК Жозе Мануел Барозу, „В миналото когато Комисията даваше строги съвети, това не беше подкрепяно достатъчно от Съвета. Тези промени ще предотвратят това да се случи отново.”

Голямата промяна по отношение на процедурата за свръхдефицит,

която продължава да бъде основен коригиращ инструмент, е фокусът върху задлъжнялостта. Освен да следят за бюджетните дефицити, страните-членки трябва да гарантират, че дългът им не само, че не надвишава границата от 60% от БВП, но и намалява със задоволителни темпове (а именно за последните три години е намалявал с по една двайсета годишно). Дори при отклонение от този показател, обаче, процедурата за свръхдефицит няма да се прилага автоматично, а ще се отчитат допълнителни фактори, например: дали много нисък растеж затруднява намаляването на дълга; рискови фактори, свързани със структурата на дълга; задлъжнялостта на частния сектор и имплицитната задлъжнялост, свързана със застаряването. Тези фактори ще имат значение при оценката за влизане в процедурата за свръхдефицит и ако дадена страна не изпълни критерия за дефицита (3% от БВП), но задлъжнялостта й е под границата от 60%.

По-гъвкавият подход при определянето на свръхдефицита е от полза за страните, извършващи пенсионна реформа, дори и след предвиждания 5-годишен преходен период, се казва в предложението. Както знаете 9 страни, включително България, поискаха разходите за пенсионна реформа да бъдат изключени от бюджетния дефицит. Отговорът на Комисията гласи, че нетните разходи за системни пенсионни реформи ще бъдат взимани предвид при оценката на изпълнението на критериите както за дефицита, така и за дълга.

И по отношение на процедурата за свръхдефицит за страните от еврозоната са предвидени финансови санкции - успоредно с решението за влизане в процедурата, на страните ще бъде налаган безлихвен депозит в размер на 0.2% от БВП, който при неизпълнение на препоръките за корекции ще се превръща в глоба. И в този случай е предвидено това да става автоматично с решение на Комисията, освен ако не бъде изрично отхвърлено от съвета с квалифицирано мнозинство. Промяна в размера на глобата или на безлихвения депозит може да бъде направена от Съвета само чрез гласуване с единодушие или по предложение на Комисията, на базата на изключителни икономически обстоятелства, изтъкнати от засегната страна-членка.

В допълнение на предложението за реформа на Пакта за стабилност и растеж, се предлага и директива за националните бюджетни рамки, в която изрично се уточнява че счетоводните и статистически въпроси, както и прогнозирането, трябва да са в съответствие с европейските стандарти, за да може да се осъществи наблюдение на фискалното развитие. Националните бюжетни рамки трябва също така да се ориентират към многогодишно фискално планиране, за да се гарантира постигането на средносрочните цели на европейско ниво. Страните-членки трябва да въведат редица финансови правила, свързани с изпълнението на критериите за дълга и дефицита.

Макроикономическите дисбаланси

са другото голямо предизвикателство, залегнало в предложенията на Комисията. По думите на Барозу, целта е „да дръпнем ръчната спирачка преди колата да се търкулне надолу по склона.” Въвежда се изцяло нова Процедура за прекомерен дисбаланс, която ще се прилага за всички страни-членки. Тя включва предупредителен механизъм за ранно откриване на потенциални рискове и коригиращ механизъм, основан на препоръки и санкции (за еврозоната). Комисията ще разработи таблица с определени индикатори за всяка страна-членка, с цел ранна идентификация на възникващи дисбаланси в различни сектори на икономиката. Показателите не бива да се тълкуват механично, а на базата на задълбочен икономически анализ, уточнява Комисията, защото може да имат различно значение според спецификите на всяка страна. Например, дефицит по текущата сметка от 3% може да е приемлив за страна, която е в процес на икономическо изравняване и има силни инвестиционни нужди, но не за и по-напреднала държава с бързо застаряващо население.

Комисията ще издаде отделен документ с пълното описание на индикаторите, граничните им стойности и методологията за определянето им. Показателите могат да бъдат както външни, така и вътрешни – например реален ефективен обменен курс или задлъжнялостта на публичния и частния сектор. Комисията ще публикува редовно резултатите от наблюдението на показателите и ще прилага доклад за перспективата и потенциалните противоречиви сигнали.

На базата на тази информация, Комисията ще съставя списък на страните-членки, изложени на риск от дисбаланси. В рамките на Съвета и Еврогрупата страните-членки ще имат възможност да обсъдят проблемите, а впоследствие Комисията ще предостави задълбочени доклади за всяка страна. Ще бъдат взети предвид и предупрежденията или препоръките, направени от Европейския борд за системен риск, както и политиките, заложени от страните-членки в техните стабилизационни и конвергетни програми и националните програми за реформи.

В резултат на този задълбочен анализ и в зависимост от степента на риска, Комисията може да препоръча на Съвета да излезе с превантивни препоръки към страните-членки или да обяви съществуване на прекомерен дисбаланс. В този случай засегнатите страни са задължени да предприемат коригиращи действия в определен срок. Комисията предупреждава, че страните ще бъдат подложени на нарастващ партньорски натиск, включително и като задължителните препоръки бъдат оповестени публично.

В резултат на препоръките, страните трябва да представят план за коригиращи действия, който да бъде приет от Съвета. Изпълнението му трябва да бъде отчитано редовно пред Комисията, която ще оценява напредъка. Тъй като от прилагането на мерките до практическия им ефект има дълъг път, процедурата за прекомерен дисбаланс няма да влиза в сила веднага, а страните-членки ще имат време за отстраняване на дисбалансите.

Ако обаче Комисията оцени, че не се взимат необходимите мерки, по нейно предложение Съветът ще взима решение за прилагане на процедурата. За страните-членки извън еврозоната това означава само допълнителни препоръки с по-кратък срок за изпълнение. За страните от еврозоната, обаче, може да доведе до незабавни финансови санкции под формата на годишна глоба в размер на 0.1% от БВП.

Това ще става ако страните повторно не изпълнят препоръките в новия срок или не предоставят план за коригиращи действия. И в този случай важи правилото за обратното гласуване и максималният размер на глобата ще бъде налаган от Комисията, освен ако Съветът не отхвърли предложението с квалифицирано мнозинство или не гласува единодушно за намаляването на размера на глобата. Особеното е, че в гласуването ще участват единствено страните от еврозоната, а вотът на засегнатата страна няма да се взима предвид. И в този случай Комисията може да отмени санкцията, ако засегната страна докаже изключителни икономически обстоятелства.

Събраните глоби ще се разпределят между страните от еврозоната, срещу които няма започната процедура за прекомерен дисбаланс или свръхдефицит, пропорционално на техния дял от общия им брутен национален доход.

В предложенията, донякъде изненадващо, не фигурира вече обявената възможност като санкция за страните извън еврозоната да се използва замразяването на средства от европейските фондове. Комисията, обаче, планира до края на годината да излезе с отделен документ за това. Това е жизнено необходимо, защото докато вниманието е насочено към еврозоната, проблемите в останалите страни може да наберат сериозна скорост.

Необходимо е, защото, обясни председателят на ЕК Барозу, няма безплатен дефицит, както няма и безплатен обяд. "Дългът трябва да се плаща и не можете да използвате парите, с които го плащате, за да финансирате образованието, здравеопазването, пенсиите ... Огромният публичен дълг отклонява средствата от там, където са най-необходими. Затова целта на мерките, които предлагаме, не е Комисията да смъмри страните-членки. Целта е да избегнем ситуация, в която държава-членка трябва да наказва собствените си граждани. Може би предложенията няма да се харесат на всички страни-членки. Но работата на Комисията е да гарантира, че гражданите не плащат данъците си днес в замяна на малко или нищо в бъдеще".

comments
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required