English Български
Следвай ни
Абонамент
Търсене : [ ]
|

Вие синдикат имате ли? Аз не, благодаря!

публикувано на , , София

Загубих един час ценно време, за да се опитам да намеря информация за броя на членовете на синдикатите в България. Според официалния сайт на КТ „Подкрепа”, конфедерацията „наброява над 150 000 члена”. Няма да се хващам за „члена”, бройката е важна.

КНСБ включва 34 синдикални формирования, без обаче да посочва членска маса. Има включително напълно дублиращи се по ресор като Синдиката на българските учители и Независимия учителски синдикат.

Единствените данни, които открих са доста стари, но показват драстично намаление на синдикалните членове, което очевидно се дължи на обективни промени в структурата на българската икономика през 90-те години на миналия век.

Аз лично не познавам нито един човек, който членува в синдикат. Освен лекари, които обаче са длъжни да членуват в съсловната си организация, за да практикуват. Задължението им се изчерпва с плащане на членски внос, а задължението на БЛС към лекарите е неясно.

Защо е важно кои са синдикатите?

Защото тези призрачни формирования, представлявани от шепа медийно активни лидери, правят държавната политика, както стана ясно тези дни. Отиват при премиера, плашат със стачки, обещават нещо вероятно и ето ти не обрат, а цял преврат в правителствената политика. И вместо да напират да защитят правата на работещите дългосрочно, чрез пенсионна реформа, организират протест срещу реформата?! Друг е въпросът, че в случая синдикатите послужиха като удобното оправдание за поредното отмятане от трудните решения.

Кого представляват синдикатите, че с такава безкомпромисна наглост говорят от името на „хората”? Както написа колегата Галя Горанова във в."Сега": ”Държавните предприятия са последният рубеж на синдикализма у нас. Донякъде по инерция от социализма, донякъде заради по-либералния режим на колективния работодател, синдикатите успяха уютно да се наместят в държавното производство. В резултат профсъюзите процъфтяха, а работниците драстично намаляха. Ликвидирането на голяма част от държавните заводи и предприятия отслаби профсъюзната хватка, а големите приватизатори и частни собственици изобщо не допуснаха профсъюзна дейност на тяхна територия. "Кремиковци" бе нещо като синдикалното Ватерло.”

Без да подценявам ни най-малко труда на миньорите, енергетиците, тютюнопроизводителите, полицаите и т.н., не мога да разбера защо техните права са по-важни не просто от тези на много други хора, а от стратегическите приоритети на страната. Защото, ако отворите правителствената стратегия за икономическото развитие на България, ще прочетете:

„Необходим е нов модел за икономическо развитие на България, ориентиран към нарастване на износа на стоки и услуги с висока добавена стойност.”

„Секторите, които имат най-голям потенциал за допълнително развитие в България и могат да осигурят дългосрочен икономически просперитет на страната са свързани с висок интензитет на иновациите. Основните приоритети в областта на иновациите са: информационните
технологии, еко технологиите и технологиите свързани със здравето.”

„България трябва да остане привлекателно място за големи капиталови инвестиции, чрез поддържане на ниски данъчни ставки и изграждане на добра транспортна и енергийна инфраструктура”.

Как с отстъплението си пред „синдикалния натиск” правителството защити тези приоритети? Как развива отраслите с висока добавена стойност при положение, че те трябва да дотират губещите сектори, само и само да има социален мир? Как насърчава инвестициите в иновации, увеличавайки осигурителната тежест? Как създава нови работни места за младите и образовани хора, сглупили да не избягат навреме в чужбина? Как реформира пенсионната и здравната система, така че да не продължат да бъдат каца без дъно?

Никак.

При това с безумни аргументи, против всякаква логика. Вчера Европейската комисия в прав текст каза, че повишаването на осигурителните вноски не е оправдание за отлагане на пенсионната реформа. Премиерът отговори, че нищо не го кара на най-бедната държава и на най-болните хора в ЕС да вдига сега възрастта за пенсия. Защото в Европа тепърва вдигали възрастта за песиониране до нивата у нас, при това за след няколко години.

Да, господин Борисов, обаче за съжаление България не е Европа, освен географски. Защото когато си най-беден, работиш най-много и най-дълго. Отгоре на всичко, за да има полза от работата, трябва да се напънеш здраво, защото никак, ама никак не си конкурентоспособен. И трябва хем да произвеждаш по-качествено, хем на по-ниски цени. Питайте бизнеса, но не както питахте за осигуровките, как става това.

Няма как човек да не оглупее, като види социологическите изследвания, как българите искали да работят малко, да се пенсионират рано и да взимат високи пенсии. Нещо като желанието на Вежди Рашидов Наоми Кембъл да му е скеретарка.

Най–лошото е, че това мислене не просто не се парира от страна на правителството, то се насърчава. С обещания за безплатно здравеопазване и за високи пенсии, с умишлени паралели с близкото минало на зрелия соц, с убийственото пропагандиране на „народното” благо, вместо на личната инициатива. В светлината на предстоящите догодина местни и президентски избори, все по-малко ще се говори за реформи и все повече - за блага.

На изпроводяк френският посланик Етиен дьо Понсен призова българите да говорят повече за комунистическото минало, защото този период някак си беше подминат, без да бъде осмислен. С риск пак да разгневя премиера, цитирайки „един държавен чиновник”, ще кажа, че това изказване много ме впечатли. И ме накара да се замисля, че може би и той (и не само той) е забелязал, че освен паметниците на Тодор Живков, у нас все още живее тодорживковщината. При това процъфтява.

Невероятно е как след 20 години опити да направи крачка в посока на свободата, на идеите, на духа, на личната инициатива, българското общество е готово с лекота да отстъпи на някой друг правото да взима решения. Дори много се облекчава, като не се налага да поема отговорност, независимо дали става дума за децата, за пенсиите или за бюджета. Позата на осиновено дете се възприема дори от държавата спрямо Европейския съюз - взехте ни, сега ни оправете.

А ние ще хитруваме, ще си променяме програмните документи, когато ни скимне, ще се опитаме да минем метър, ще се снишаваме, но няма да направим нищо, ама нищо, което може да ни коства усилие.

Преди време в едно китно хотелче в Германия, стопанисвано от изключителната Гертруде, гледах група пенсионери, които бяха дошли за уикенда - да вечерят риба и бяло вино, на фона на стари шлагери, а на другия ден да се разходят в планината и да отидат на масаж. И си помислих дали и аз, ако остарея в България, ще правя това. Отговорът е не.

Защото нищо не зависи от мен. Ще получа толкова, колкото ми отреди системата. Независимо от това колко дълго или качествено съм работила. Малкото, което има в бюджета за пенсии, ще го споделя с много други хора, без да знам те колко са работили. Ще трябва да има и за тези, които не искат да работят, защото сме социална държава и принципът на солидарността е водещ. Не е важен приносът, важни са нуждите.

Солидарност с мързела? С безотговорността? С оплакванията? С носталгията по социализма? Не, благодаря. Предпочитам да работя накъде, където от това има смисъл. За мен, за децата ми, за общество от други работещи и мислещи хора. А като остарея, ще почивам при Гертруде.

коментари
anonymous
7 октомври 2010 11:45
а вие /да, знам че се пише с главна буква/ опитвали ли сте се да си намерите работа на възраст над 45 години, нищо че сте със солидно бразование и реален стаж? каквито са една голяма част от хората, останали в България. или сте без връзки (връзки да се чете като видовете зависимости, които могат да ти гарантират работа, без значение колко си можещ и знаещ). повечето от работодателите изобщо не обръщат внимание на тези хора. много от тях продължават да се възползват от кризата и да шантажират работниците си. много от тях перфектно използват новите технологиите за да плащат същата заплата на един човек, който реално върши работата на трима. а за нашите пенсионери, майки и бащи, баби и дядовци, дори няма да говоря. не и с вас.
Аделина
7 октомври 2010 12:21
Добре, не искате да говорите с нас, но аз искам. Тези случаи, които описвате ги виждаме всеки ден. Това обаче дава ли Ви основание да смятате, че държавата ще се погрижи добре за Вас? И това е едната гледна точка. А другата? На онези хора, които са дръзнали (къде заради причините, които Вие посочвате, къде защото разчитат да се справят по-добре сами) са си създали някакъв бизнес с пари на заем, с кредити, с помощта на близки и роднини и държавата ги смуче и не дава обяснения за какво харчи парите им? Въпросът не е Вие или Ние. Въпросът е принципен. И, когато се създадат добри условия за развиване на бизнес, за собствена инициатива, тогава ще сработи и механизмът на конкуренцията - не сте доволен от работодателя си, ами сменете го. Няма къде да си намерите работа, помислете за преквалификация. А и честно казано хората, за които говорите ме карат да си мисля, че не са в състояние или поради страх от загуба на работата си не биха си потърсили правата. Така ли е? Ако е така, кой тогава трябва да бъде отговорен?
anonymous
7 октомври 2010 13:02
Не не е така. Говоря и от свое име, и от името на много други хора, които са като мен. Не мога да си намеря работа, не защото не съм се преквалифицирала - тази година завършвам второто си образование. Говоря два чужди езика. Кредит няма как да ми дадат, защото съм безработна. Нямам близки или приятели, които разполагат с такива суми, че да проява "собствена инициатива". Друг е въпросът, защо пък всеки трябва да създава бизнес сам. Може да искам да съм работник. Ако всички са собственици, кой ще работи за тях? Това само между другото. Аз също не съм съгласна държавата да разполага с моите осигуровки. Само че, докато влезе тази реформа в сила..... краят ще го оставя на вас. Очудвам се, че не разбирате за какво става въпрос. Не е необходимо да сте на мястото на хора като мен. Просто е необходимо малко повече чувствителност. И обективно мислене.  Както и сбогуване с клишето - тук е държавата, тук сме ние. Защото ние сме държавата.
Ралица
7 октомври 2010 13:14
"О"чудвам се, че под лична инициатива разбирате само собствен бизнес. Също така, къде прочетохте, че сме против сегашните пенсионери, които са и наши родители, баби и дядовци? Или че сме за всички начини, използвани от някои работодатели да злоупотребяват с работниците си и да мамят държавата? Въпросът е другаде: след като ние сме държавата, с което по един или друг начин съм съгласна, защо не упражняваме правото си на мнение, не отстояваме правата си, не сме критични към хората, които взимат решение от наше име, представяйки се за "държавата"?. Това е темата на текста, той не е против едни или други хора, а против определен манталитет, който, мисля, Вие също не споделяте. 
anonymous
7 октомври 2010 13:32
Да, направил съм грешка. А за каква друга лична инициатива става въпрос? Подскажете, аз не се сещам. Подскажете и на управляващите, как да направят така, че все по-намаляващата част от българите, които работят, да могат да издържат пенсионерите, които няма как да се защитят, защото такава е съществуващата система. Освен това, аз искам те да живея по-дълго, вие не искате ли? Което означава, че ще са необходими все повече средства. При положение че цял свят се тресе от проблема безработицата, вие наричате тези хора мързеливи, безотговорни, оплакващи се? Все повече хора ще остават без работа поради бързината, с която новите технологии променят битието ни като унищожават съществуващи професии. Хората не могат толкова бързо да сменят квалификациите си. Дори да успеят да прогнозират какви проблеми ще възникнат, не биха могли да ги предотвратят.
Антон
7 октомври 2010 14:56
В последвалия мини дебат изпъкна отнова на преден план лайтмотива - "не сме свикнали да се грижим за себе си, нали държавата вечно го е правила", а дали го е правила или е по-удобно да живееш в контейнера пред опасността да отговаряш сам за себе си е въпрос на личен избор, соц манталитета упорито отказва да отстъпи място на 21-ви век, вероятно поради страха дали ще успеем сами. Подкрепям основната идея - да изоставим неочаквано устойчивата комбинация 3 в 1 - андрешко + бай ганио + развит социализъм и да пробваме като какво е да се чустваш европеец и живееш като такъв. Относно липсата на визия за переспектива ще подскажа една - преквалифициране и придобиване на нови умения, разбира се ако се изостави убеждението, че живота е статичен и всяко усилие е ненужно и обречено на провал. Няма нищо страшно да се приеме реалността , че сигурност няма във нищо, но това не е защото сме необичаните деца на държавата и целия свят ни мрази, а просто така  устроен живота.Кризата е добър момент за личен катарзис.
Левскар
7 октомври 2010 15:06
Каква "държава" и какви "синдикати" бре. Такива структури в България няма и няма и да има. Каква частна инициатива като нямаш капитал, лихвите по кредитите са най-високите в света, няма съдебна система - само Красьовци с телефони пълни със съдии и прокурори. Частни квартали, селища и т.н. които официално не съществуват... В момента паля свещи и се кръстя с двете ръце да се измъкна някъде в чужбина - ето това е реалността.
anonymous
7 октомври 2010 15:27
Антоне, упорито отказвате да прочетете какво всъщност пиша - НЯМА пари за пенсионерите и няма да има. Тях ли пращаш на квалификации и прекавлификации? Или е толкова по-удобно да ги оставиш на доизживяване и то какво! Аз като съм преквалифициран и имам 4 професии, кой ми е прочел автобиографията, нищо, че имам много години до пенсионна възраст. Айде стига с този лозунг за страхливите и нерешителните. Кой иска да живее в мизерия? В живота си съм разчитал само и единствено на себе си - и работа така съм си намирл, без да използвам връзки и подкупи. Нито веднъж. А ти? Не искам отговор.
anonymous
7 октомври 2010 15:32
Един човек на 50 години като се преквалифицира кой ще му обърне внимание бе умник такъв!!
Аман от теоретици и пребоядисани комунисти
eldred
7 октомври 2010 15:51
"много от тях перфектно използват новите технологиите за да плащат същата заплата на един човек, който реално върши работата на трима"
"Все повече хора ще остават без работа поради бързината, с която новите технологии променят битието ни като унищожават съществуващи професии."
Майчице мила! Все едно съм на някакво лудитско събрание от началото на 19 век. Аз се чудех за какво била кризата, пък то отговорът бил прост. Новите технологии оставили хората без работа. Хем смешно, хем тъжно.
Безработен
7 октомври 2010 15:51
Познавам доста хора, които и над 50 са си намирали работа. Ако имаш какво да предложиш и ако се намери кой да го вземе - имате сделка. А иначе каква е идеята? като не можеш да си намериш работа, какво правиш?
Ралица
7 октомври 2010 15:53
Аз наистина не разбирам защо не е ясно, че дебатите за пенсионната реформа се водят за бъдещите поколения, настоящите пенсионери ще си получават пенсиите. Въпросът е да се направи така, щото след 20, 30, 50 години да не се окаже, че пенсионери има, а средства не. Факт е, че в момента хората на 50 години с професии, които вече не се търсят, са ощетени, но не можем да махнем компютрите и машините, за да намерим работа за повече хора. Икономическият профил се променя и тази промяна трябва да се насърчи, а не да се спъва.
Аделина
7 октомври 2010 15:55
Драмата с "новите технологи", които само у нас са нови, а всъщност са твърде стари, не изземват изцяло нуждата от човешка намеса. Но е притеснително, когато някой има претенции на колкото и години да е, с каквито и висши образования, а като види компютърната мишка и бяга в ужас и се съпротивлява и настоява ръководството да върне папките. Извинете!
eldred
7 октомври 2010 16:03
@Ралица,
според мен не е само за бъдещите поколения. Ако се приеме стратегията на синдикатите и се започне с вдигане на осигуровките само след 5 години вече няма да има пари за пенсии. Няма да има и инвестиции, че и работещо, защото всичко живо ще се изнася навън. При това положение дори вече пенсионираните не могат да са сигурни, че ще си получават пенсиите.
eldred
7 октомври 2010 16:05
Извинявам се за болднатия шрифт. Предполагам случайно съм натиснал бутона.
anonymous
7 октомври 2010 16:13
Съжалявам, ако сте останали с впечатление, че искам да махаме компютрите - Опазил Бог. Нито съм с професия, която е излишна. С компютър работя от 15 години. Не знам защо реши че бягам, като видя компютърна мишка :).
Нещо подобно се е случило когато овцете са изяли хората. 
И не мисля, че дебатът е само за бъдещите поколения. Аз наистина не виждам с какви пари ще разполага едн пенсионер (60) след 15 години, например, и какво ще може да си купи с тях. Както и да е. Съжалявам че изобщо се намесих.
Колкото до претенциите, имам само една - да водя достоен живот.
 
Антон
7 октомври 2010 16:30
Опасявам се, че Ралица едва ли има възможнаст да решава конкретни казуси, но има възможността да даде гласност на конструктивни предложения. Споделете Вашите виждания за реформата.Определено иноватции е това което е нужно. Колкото за достойния живот, това даже е вписано в конституцията , така че ако са нарушени тези правила има Страсбург.

anonymous
7 октомври 2010 16:48
@ eldred
никъде не казвам, че кризата се дължи на новите технологии :) Но те определено играят важна роля в променящата се икономическа действителност. Ето малко свежа информация
http://www.ibtimes.com/articles/61316/20100910/third-it-revolution-to-cut-many-white-collar-jobs.htm
обадете се, ако се затруднявате да го прочетете.
eldred
7 октомври 2010 18:27
@anonymous
в тезата си имате един голям пропуск, а именно, че разглеждате само непосредствените, но не и дългосрочните последствия от новите технологии и проследявате тези последици само за една конкретна група, а не и за всички групи.
Ако собственик на завод/предприятие/фирма съкрати служители поради въвеждането на нови технологии, то със спечелените пари той може да направи три неща:
1) да разшири производството/предлагането на услуга
2) да инвестира в друг сектор
3) да увеличи собственото си потребление
И в трите случая тези пари ще създадат нови работни места. В първият те ще са във същият сектор в който са внедрени новите технологии, във втория и третия ще са в съвсем различни сектори.
От гледна точка на потребителите се случва същото. Ако потребителят е харчел за дадена стока или услуга примерно 100 лева и в резултат на новите технологии цената и е спаднала на 80 лева, то той ще разполага с 20 лева които да изхарчи за нещо друго т.е. ще налее допълнителни пари в някакъв друг сектор в който печалбите ще се увеличат и ще се открият нови работни места.

Цялата икономическа история е пълна с подобни примери:
Работниците в Англия са унищожавали с чукове предачните машини Ричард Аркрайт, защото са вярвали, че много от тях ще си загубят работата. Случило се е обаче точно обратното. Евтиното производство на памучни тъкани е позволило на потребителите да купуват повече и по-качествени стоки. При изобретяването на машината през 1760 в памучната индустрия на Англия са работели 9600 човека. През 1787 те са били 320 000. Отделно от това е била осигурена работа и на много инженери, техници занимаващи се с производството на машините. Общият резултат е бил хиляди нови работни места и понижена обща безработица.

Масовото производство в САЩ е позволило един автомобил да се произвежда с по-малко на брой служители, което би трябвало да увеличи безработицата, обаче това не се е случило. Цената на автомобилите рязко е намаляла и все повече хора са могли да си купят. Да погледнем заетостта в автомобилната индустрия на САЩ: 1910 - 140 000 души; 1920 - 250 000; 1930 - 380 000. До преди кризата, ако не ме лъжа паметта автомобилната индустрия осигуряваше пряко около 1 600 000 работни места, а вторичната заетост 4-5 пъти повече.

На където и да погледнем виждаме хиляди подобни примери. Навсякъде новите технологии рязко увеличават работните места и качеството на живота. Сега да се спрем на статията на IBT в която ни обясняват как cloud computing-а щял да отнеме работни места. Слабото място се вижда още в първото изречение:  "Cloud computing, optical fiber lines and mobile devices are combining to form an increasingly powerful information technology (IT) network that makes the cost of communication virtually zero." Рязкото спадане на разходите за комуникации ще спести милиарди долари в световен мащаб които ще бъдат инвестирани в нови сектори и ще осигурят хиляди нови работни места. Особено в условията на криза подобни решения спестяват цели компании от фалит, което запазва хиляди работни места.

Че новите технологии "играят важна роля в променящата се икономическа действителност" е безспорен факт, но той винаги е в посока оптимизиране на производството и намаляване на ненужните разходи, което в крайна сметка довежда до повече заетост и по-високи заплати.
Аделина
7 октомври 2010 18:37
@Anonymous, аз не съм решила, че бягате от компютърна мишка. Аз само казах, че има доста такива хора и често се сблъсквам с тях в работата си. Още по-неприятното е, че тези хора успяват да убедят много други, че са прави - ако може нещо да се прави по трудния начин (ръчен документооборот), така е по-добре, щото иначе ще му се види края, ще може да се направи отчетност кой колко и как ии става дявол на магаре. А така, никой не му се занимава с тонове бумащина и затова е уютничко. Ако вие сте се разпознали сред тези дето си падат по убиването на хиляди дървета, за да се замерят с хартии по етажите, които да трупат прах и да стимулират фармацевтичната индустрия - ок и те трябва да ядат, нали? Особено лекарствата за астматици са изключително високотехнологични и скъпи. Сериозно, не виждам къде е проблема с изключение на това, че сте в момента без работа. Временната безработица обаче също е перо в бюджета, така че държавата каквото може прави. Въпросът наистина е какво може държавата и това е смисълът на статията. А вторият въпрос в тази статия е докога държавата ще може колко
anonymous
7 октомври 2010 19:00
@eldred
прогресът винаги е посока на оптимизирането. съвършенството е в простотата и аз мога само да се радвам, че е така.  
само че това не се случва изведнъж и колкото по-несъвършенна е една държавна система, каквато е нашата, и непригодена да се овладява тези транзитни периоди, толкова повече хора ще пострадат. Крайният резултат е положителен, да. "Общата безработица" след известно време ще бъде понижена.
charlyb
8 октомври 2010 01:28
..."освен паметниците на Тодор Живков, у нас все още живее тодорживковщината. При това процъфтява."
anonymous
9 октомври 2010 15:57
Защо коментарите се завъртяха около безработицата при хората над 45 години? Тезата не беше ли за синдикатите, които трябва да пазят интересите на своите членове, били те и на възраст над 45 години? И аз не познавам нито един член на синдикат, а единствените такива виждам по телевизията или чета в някое интервю в медиите... И кого всъщност представляват те, когато излязат пред камерата и започнат да мърдат устните си?
anonymous
10 октомври 2010 15:11
"Превратът" в политиката на Борисов тези дни може да бъде успешен. Най-накрая има шанс да се проведе наистина пенсионна реформа, при която всеки да понесе отговорността си - и бизнесът с увеличението на вноските, и всички граждани с повишаването на стажа, което действително е неизбежно и се случва в цяла Европа. А по въпроса за синдикатите - вие направихте ли си труда да се разходите край протестиращите преди дни? "Призрачните" синдикати с магия ли бяха събрали поне 10 000 души на площада? 
Синдикалист
11 октомври 2010 07:28
Напълно основателен въпрос - с магия ли бяха събрани (аре да не са 10,000)? Не, с пари бяха събрани и е редно да питате с чии пари бяха докарани десетките автобуси.
БизнесменО
11 октомври 2010 19:21
Моите пари ? На гражданина капиталист ? Дето държавата стриже и оножда по 3 пъти на месец ?
За да може някакви пост-комунистически динозаври да си играйкат на синдикати
anonymous
30 октомври 2012 07:43
Защо никой от вас не отваря и дума за "младите", за поколението на сегашните гимназисти? Какво ще работят те, след като половината от хората на около 20 години притежават само елементарна грамотност? Те са на "ти" с компютърната мишка, но въпросът е: Могат ли да произведат продукт или услуга?
хоп
1 ноември 2012 07:32
В България няма синдикати. С къкво да запомним Тренчев освен стова че пуши с лулата и друго нищо не прави.
anonymous
1 ноември 2012 14:54
Прекрасни задръствания правят синдикатите в столицата. Днес бяха запушили кръговото около Александър Невски. 40 полицая пазеха 20 синдикалисти под есенния дъждец.
Ако имате коментар, може да го напишете тук.
Име:  
Полето 'Име' не е задължително. Ако го оставите празно, вашия коментар ще бъде създаден с автор: 'anonymous'. Можете да се регистрирате на нашия сайт и тогава коментарите ви ще бъдат наименовани автоматично с името на вашия потребител.