euinside

Cause and Effect in European Politics and Law

Неуместното българско отсъствие

Ралица Ковачева, November 3, 2010

Германският канцлер Ангела Меркел и френският президент Никола Соркози дойдоха на Европейския съвет със сделката си от Довил - искането за промени в съюзните Договори, с цел създаване на постоянен кризисен фонд за еврозоната и политически санкции за евро-държавите, които нарушават бюджетната дисциплина. Изненадващо, Съветът подкрепи искането за промени, макар и да реагира сдържано по отношение на санкциите.

Британският премиер Дейвид Камерън дойде на Съвета със своя кауза - да се бори срещу близо 6-процентното увеличение на бюджета на ЕС за следващата година. И не просто успя да вкара точката в дневния ред, а и спечели подкрепата на повечето страни-членки. За последно подобен обрат Великобритания е постигала, когато Маргарет Тачър успя да извоюва британския рабат през 1984-а.

Марк Руте, новият холандски премиер, дебютира на Съвета с предварително обещана подкрепа за британската позиция по въпроса за бюджета. Дебютът на Руте на съвета беше очакван и защото той дойде на власт с доста евроскептични обещания, включително намаляване на вноската на Холандия в европейския бюджет. И който ще има много сериозни проблеми, ако коалиционният му партньор Герт Вилдерс поиска референдум заради промените в договора, както вече се закани.

Мари Кивиниеми, премиер на Финландия едва от 6 месеца, дойде на Съвета с ослепителна външност и с цял куп папки. Оказа се, че е направила и алтернативно предложение за създаване на кризисния фонд без да се налагат промени в договора. Очевидно то не е било прието, но това не затъмни дебюта й на Европейски съвет.

Полският премиер Доналд Туск дойде на Съвета, за да постави отново въпроса за изваждането на разходите за пенсионни реформи от бюджетния дефицит. 9 страни от ЕС (сред които и България) поставиха въпроса в специално писмо преди няколко месеца. Туск е повдигнал темата на Съвета (според Бойко Борисов) и според европейски медии е спечелил, в замяна на подкрепата си за промените в Договора.

Българският премиер дойде на Съвета ... с дъвка. Тъй като не за първи път ходи на Съвет, премиерът би трябвало добре да знае, че пристигането на лидерите се предава на живо от слизането от колата до влизането им в залата. Премиерът обаче дъвчеше невъзмутимо, както между другото и придружаващият го постоянен представител на България в ЕС Бойко Коцев. Вижте видеото, любезно предоставено от Асен Генов:


Get the Flash Player to see this player.

Не знаем какво изказване е направил Борисов вътре, но отвън каза, че лидерите са приели от 2013 година да има политически санкции. Докато журналистите се осъзнаят от изненадата (защото такова нещо нито е записано в заключенията, нито някой от останалите участници обяви), Борисов побърза да обясни, че всъщност това никога няма да стане на практика.

По въпроса за бюджета Борисов каза, че е подкрепил искането за увеличение на бюджета не с 5,9% а с 2,9%. Но на въпроса с колко ще се увеличи българската вноска при двата варианта, премиерът отговори: "Не съм подготвен в момента, ще я изчислят, ще ви я кажа. Днеска няма да я плащаме.” Само за сравнение, колегата му Дейвид Камерън обясни на журналистите, че всеки процент надолу от предлаганите 6% увеличение на съюзния бюджет означава спестени 100 милиона лири на британските данъкоплатци.

Не може да се отрече, че премиерът беше петимен да говори с журналистите, но това, което обясни, не изясни много приетите решения. Отгоре на всичко, както и през юни, единствено Борисов даде брифинг не в специално определената за това българска стая, а във фоайето. Макар че неведнъж сме питали за причината, досега не сме я установили.

Струва си да се отбележи и българският медиен интерес към Съвета - с изключение на няколко постоянни кореспонденти в Брюксел, нулев интерес. И докато Съветът беше водеща тема за всички големи европейски вестници, българските медии се вълнуваха предимно от сексуалната ориентация на Яне Янев. За разлика от нас, полските колеги например, бяха голяма и добре организирана група. Те седяха заедно, получаваха редовно информация от неофициални източници от Съвета, изобщо личеше, че темата очевидно е важна за тях и за страната им. Същото важи и за британците, испанците и т.н.

България, независимо от многото особености на националната политика, е пълноправен член на ЕС. Участва равноправно в процеса на взимане на решение. А решенията, взети от този Съвет, са наистина сериозна промяна за Съюза и ще се отразят пряко на решенията на националните правителства. В този смисъл, няма абсолютно никакво основание темата да бъде пренебрегната от българските медии.

Освен едно: България все още не е пълноценна част от Европейския съюз като разбирания, ценности и манталитет. В този смисъл, страната ни просто отсъства от Европейския съюз. Българският премиер не вижда нищо нередно в това, че е отишъл на Съвета „неподготвен”. Българските медии не виждат нищо нередно в провинциалното си политическо интригантстване и пренебрегването на "скучните" европейски теми. Българските граждани не виждат нищо, освен собствената си паница.

Погледнато от Брюксел, това изглежда още по-неуместно. И неприемливо.