English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

От невъзможна, промяната в Договора за ЕС стана неизбежна

Published on , , Брюксел

Октомврийският Европейски съвет беше колкото решаващ, толкова и предпоследен. Защото макар да отвориха вратата пред важните решения, лидерите ги оставиха за Съвета през декември. Нямаше как да е иначе, при положение, че броени дни преди срещата френско-германското предложение от Довил напълно промени фокуса на дискусиите, като извади на преден план темата за промени в съюзните договори.

Германия, подкрепена от Франция, настоява за изменения, които да легитимират създаването на постоянен спасителен механизъм за еврозоната, на мястото на сегашния временен фонд за Гърция. Причината е, че ако бъде създаден при наличието на чл. 125, който забранява „спасяването” на страна от еврозоната с финансови затруднения, фондът може да бъде оспорен от германския конституционен съд. А без Германия той просто не би могъл да се случи. Както простичко обясни положението Ангела Меркел: „Ние имаме нужда от промяна в договора и, ако има и една страна членка, която изисква промяна в договора, той просто трябва да се промени”.

Резултатите от съвета напълно потвърдиха прогнозата ни, че лидерите ще подкрепят принципно необходимостта от създаването на постоянен механизъм за решаване на кризи в еврозоната и в този смисъл - евентуални промени в договора. Но само принципно и най-общо, защото тепърва предстои да се проучат вариантите това изменение да бъде направено възможно най-безболезнено.

В заключенията на Съвета е записано, че лидерите канят „президента на Европейския съвет да проведе консултации с членовете на Съвета за необходимите ограничени промени в договора, без да се променя член 125 (клаузата, забраняваща спасяването)”.

Според член 125 нито Съюзът, нито отделните държави-членки носят отговорност или поемат задълженията на друга страна-членка. Затова, както обясни г-жа Меркел, промяната ще бъде не в посока спасяване на затруднена страна, а гарантиране на целостта и стабилността на еврозоната. Така проблематичният член може да бъде заобиколен и да се приложи т.нар. опростена процедура, описана в чл. 48. Условието за да бъде приложен той, обаче, е да не се разширяват областите на компетентност, предоставени на Съюза с Договорите.

Според чл. 48 изменение в Договора може да бъде направено чрез решение на Съвета с единодушие, след консултация с Европейския парламент и Комисията, както и с Европейската централна банка в случай на институционални изменения в паричната област. Това решение влиза в сила едва след като бъде одобрено от държавите-членки в съответствие с конституционните им изисквания.

Това означава, че ратифицирането от националните парламенти е задължително, но референдумите спокойно може да бъдат избегнати, дори и в Ирландия, коментира за euinside преподавателят по европейско право доц. Атанас Семов. Той прогнозира, предвид постигнатия консенсус от лидерите, че „промяната ще бъде оформена като предложение сравнително бързо (до края на годината), подписана в началото на следващата - навярно под наименоването "Брюкселски договор" и ратифицирана без референдуми до края на 2011 г.

Всъщност, изобщо не става дума за изменение на "Лисабонския договор", обяснява доц. Семов, защото той сам по себе си е договор за изменение. „Изменят се Учредителните договори - това са: Договорът за ЕС (ДЕС, Маастрихт) и Договорът за фукциониране на ЕС, така че новото изменение ще е поредният договор за изменения, точно както е и Лисабонският договор, а преди него договорите от Ница, Амстердам и т.н.

Специално в случая с Ирландия, където темата е най-болезнена, референдум може да бъде избегнат в случая, при който промените няма да доведат до прехвърляне на повече правомощия на ЕС. За разлика от Германия, в Ирландия по този въпрос се произнася главният прокурор, който е и член на правителството.

От всичко казано дотук става ясно, че промяната в Договора едва ли ще е чак толкова драматична и проблематична, поне доколкото става дума за спасителния фонд. По друг начин, обаче, изглеждат нещата по отношение на другото германско искане - за лишаване от право на глас на страните от еврозоната, нарушаващи Пакта за стабилност. Самата г-жа Меркел обясни, че това изисква доста по-сериозна промяна в Договорите, затова на този етап в заключенията пише само, че президентът на Съвета ще проведе консултации със страните- членки относно въпроса с „правото на страните от еврозоната да участват в процеса на взимане на решения по процедури свързани с ИВС (Икономическия и валутен съюз) в случаите на продължителна заплаха за стабилността на еврозоната като цяло.”

Предварително беше ясно, че това предложение ще срещне категоричен отпор, както от останалите страни-членки, така и от председателя на Комисията Жозе Мануел Барозу. Още на влизане в Съвета той го определи като "неприемливо" и "нереалистично". Въпреки това, Ангела Меркел заяви, че въпросът все още е в дневния ред.

На този фон, лек смут внесе изказването на българския премиер Бойко Борисов пред българските медии в Брюксел, който каза: „Точно това приеха. От 2013 година всъщност да влезе за страните от еврозоната правилото, че който системно нарушава бюджетния дефицит над 3% ще бъде санкциониран и с възможността да му се отнеме правото на глас в тази област само. Всъщност, това, което ние искаме.”

10 минути по-късно, на въпроса на euinside как се отнася към политическите санкции (отнемането на правото на глас), премиерът отговори: „Това практически най-рано може да стане 2013-а ... Трябва да мине през парламентите на всичките 27 държави. Практически аз не го виждам да се случи. Това значи отново през Чехия, отново през къде ли не, където знаете колко трудно се прие самия Лисабонски договор. Но за мен важното и затова в изказването си подкрепих канцлера Меркел и Саркози в тази му част, че тези, които извлякоха и Гърция от кризата; тези, които подписваха чековете и даваха гаранциите, ние пък сега сме длъжни да ги подкрепиме пред техните парламенти за това, бих казал, геройство да спасят еврозоната и еврото през тези тежки месеци. Затова сме длъжни да подкрепиме тази фраза: че включително може да има и лишаване от право на глас. Но това е толкова, толкова крайна мярка, която аз съм убеден, че никога няма да бъде приложена в ЕС.”

От това изказване можем да съдим, че очевидно, Германия (и Франция) не се е отказала от намеренията си, че може би официалните заключения не отразяват в пълна степен готовността на лидерите все пак да вземат подобно решение и че България е подкрепила евентуални политически санкции за страните от еврозоната. Не става ясно, обаче, защо тогава българският премиер смята, че тя никога няма да бъде използвана.

Що се отнася до самия спасителен фонд и как ще изглежда той, в заключенията на Съвета е записано само, че Комисията ще извърши подготвителна работа по отношение на „общите характеристики на бъдещия механизъм, в това число ролята на частния сектор, на МВФ и много строги условия, при които да оперират такива програми”. Г-жа Меркел особено акцентира на включването на частните играчи, най-вече банките: „Ние искаме да включим частния сектор, който спечели добри пари от проблема на една страна.” Също така, на много строгите условия, при които фондът да предоставя помощ: „Важно е също една страна да е задължена да представи много силна програма за да излезе успешно от кризата”.

„Файненшъл таймс” цитира официални лица, според които отхвърляйки изменения на член 125, на практика европейските лидери са отхвърлили възможността за каквато и да е форма на кредитни гаранции от страна на ЕС като част от бъдещия механизъм. Според правителствени източници на вестника в Берлин, бъдещият механизъм няма да е просто процес на „организирана несъстоятелност”, а ще гарантира, че членовете на еврозоната няма да фалират и ще продължат да плащат лихвите по заемите си. Механизмът ще комбинира средство за финансиране на затруднени държави (каквото е в момента EFSF, създаден заради Гърция) с процедури за преструктуриране и разсрочване на дълговете им.

В средата на декември лидерите на ЕС ще се съберат отново в Брюксел, за да вземат окончателните решения. По всичко личи, че промените ще съберат нужната подкрепа, още повече, че много страни вече успешно изтъргуваха гласа си: Франция - срещу смекчаване на германската позиция по въпроса за санкциите, Великобритания - срещу германската подкрепа за по-малко увеличение на бюджета на ЕС, Полша - срещу изваждане на разходите за пенсионните реформи от бюджетния дефицит. Анализите на euinside по темата за бюджета на ЕС очаквайте в следващите дни.

comments
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required