English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

Когато морковите свършат

Published on , , Брюксел, София

Лидерите на 27-те страни от ЕС подкрепиха плановете за икономическото управление на Съюза, разработени от финансовите министри в рамките на специалната работна група. На базата на предложенията на Комисията от 29 септември, реформите отиват в Парламента, където се очаква да бъдат разглеждани приоритетно и да бъдат приети до следващата лятна ваканция.

Макар и да не отразяват в пълна степен предложенията на Комисията (както е отбелязано и в заключенията на Съвета), препоръките на финансовите министри представляват мащабна рамка за по-координирана и по-строга икономическа политика. Тъй като euinside е писал многократно в какво се изразяват промените, сега просто ще ги обобщим, без да влизаме в детайли.

На първо място, по отношение на финансовата дисциплина, фокусът се премества върху задлъжнялостта. Предлага се използването на процедурата за свръхдефицит в случаите на прекомерна задлъжнялост. При това, значително по-рано, още преди задлъжнялостта да достигне границата от 60% от БВП, фиксирана в Пакта за стабилност и растеж, когато се прецени, че не намалява със задоволителни темпове.

За да се засили ефективността на процедурата, се предвиждат санкции както от финансов, така и от политически и репутационен характер, които да се прилагат на по-ранен етап в процеса на бюджетното наблюдение. Политическите и репутационните санкции варират от засилени изисквания към отчетността на страните-членки, през ад хок-отчетност пред Съвета, до публичен доклад.

Финансовите санкции започват от лихвоносен депозит и стигат до глоби. На този етап те ще се прилагат само за страните от еврозоната. Но „колкото се може по-скоро, най късно в контекста на следващата многогодишна финансова рамка, санкциите ще бъдат разширени върху всички страни от ЕС”. За целта изпълнението на Пакта за стабилност и растеж ще бъде поставено като условие за получаването на някои от европейските фондове.

Допълнителна ефективност се очаква да внесе новото правило, според което препоръките на Комисията ще се смятат за приети, освен ако Съветът не ги отхвърли с квалифицирано мнозинство в определен срок. Така нареченият механизъм на обратно гласуване предизвика доста спорове, заради опита на Комисията да избегне ролята на Съвета и така да направи санкциите автоматични. В крайна сметка, обаче, както обясни президентът на ЕС и председател на работната група за икономическото управление Херман ван Ромпой, няма как Съветът да бъде заобиколен. Затова „обръщането” се изразява в необходимостта от отхвърляне с квалифицирано мнозинство, а не както обикновено - от одобрение.

Евродепутатите от Групата на Зелените изразиха съжаление от отхвърлянето на предложението на Комисията тя да има решаващата роля при налагането на санкциите. Според тях това би засилило превантивната функция на Пакта за стабилност и би предотвратило "важните решения за икономическото управление да станат жертва на политически опортюнизъм". Подобна е позицията на лидера на либералите в ЕП Ги Верховстад, според когото бъдещите промени в Договора трябва да бъдат по-широки и в посока намаляване правомощията на Съвета, за сметка на тези на Комисията по отношение на санкциите.

Другата новост, одобрена от Съвета, е засиленото макроикономическо наблюдение с цел ранно откриване на потенциални рискове от дисбаланси в икономиките на страните-членки. За целта, на базата на пакет от индикатори ще се прави годишна оценка на риска от макроикономически дисбаланси.

Показателите могат да бъдат както външни, така и вътрешни – например реален ефективен обменен курс или задлъжнялостта на публичния и частния сектор. Това е особено важно в еврозоната, където големите разлики в конкурентоспособността на икономиките създава рискове пред икономическия и валутен съюз. Важно е, обаче, и за страни като България, поради опасността от „балони” (като имотния например), които в дългосрочен план могат да изложат икономиката на риск.

В случай на налични или потенциални дисбаланси в страна-членка, тя ще бъде поставяна в „положение на прекомерен дисбаланс”. Страната ще разполага с определен срок да предприеме коригиращи мерки. И в този случай се предвиждат финансови санкции за страните от еврозоната при системно неизпълнение на препоръките. Това е подробно описано в предложението на Комисията от септември, но тепърва предстои определянето на показателите, границите им и детайлните процедури.

България вече изрази несъгласие с новата процедура, по отношение на логиката на определяне на праговете за всички държави-членки на ЕС, липсата на кохерентност (съгласуваност) при разглеждането им, както и от неотчитането на различните начални позиции на държавите-членки. София предлага „въвеждане на различни индикатори за държавите-членки в еврозоната и извън нея”, както и въвеждане на прагове по държави за по-пълното отчитане на националните особености на икономиките.

С други думи, българската позиция е, че не може по едни и същи показатели и гранични стойности да се сравняват и оценяват икономиките на Германия и България, да речем. Тепърва предстои да се види какви показатели ще определи Комисията за всяка страна. Още в предложението от 29 септември обаче, е казано, че показателите не бива да се тълкуват механично, а на базата на задълбочен икономически анализ, защото може да имат различно значение според спецификите на всяка страна. Например, дефицит по текущата сметка от 3% може да е приемлив за страна, която е в процес на икономическо изравняване и има силни инвестиционни нужди, но не за и по-напреднала държава с бързо застаряващо население.

При оценката на всяка страна ще се води активен диалог с правителството, ще се взимат предвид и политиките, заложени от страните-членки в техните стабилизационни и конвергентни програми и националните програми за реформи.

Най-голяма яснота има по отношение на „Европейския семестър” - процедурата на бюджетното наблюдение, която лидерите одобриха още на юнския си Съвет. Той ще започне още от следващата пролет, за да даде възможност за оценка на бюджетните мерки и структурните реформи в посока растеж и заетост в страните-членки. Замисълът е европейските цели да бъдат по-адекватно отразени в националните бюджети и програмите за реформи.

За да се осигури ефективното бюджетно наблюдение и сравнимост между всички страни, Комисията вече разработи изискванията към националните фискални рамки в най-важните области, одобрени от Съвета. Те трябва да бъдат изпълнени до края на 2013 година. Предлагат се и редица мерки за засилване на Евростат и на европейската статистическа система.

В заключенията си лидерите на ЕС препоръчват до лятото на следващата година ЕП и Съветът да постигнат споразумение по законодателството, необходимо за прилагане на новите правила.

Каква е българската позиция? „Ние сме за дисциплина и в следващите години всички европейски държави да може да си приведем бюджетите в тази посока”, коментира премиерът Бойко Борисов пред журналисти в Брюксел. Нещо повече: „Настоях лично аз за такава строга дисциплина. В мойто изказване аз го аргументирах с това, че в отделните държави в един момент могат да дойдат политически партии (не визирам само България, а всяка една), които просто да кажат ние няма да спазваме този бюджетен дефицит, похарчваме фискалния резерв ... Тогава к`во се случва?”

Отговорът на въпроса „К`во се случва?” ще стане ясен само след няколко месеца, когато започне Европейският семестър и правителството трябва да представи бюджетните си планове в Брюксел. И още повече - Националната програма за реформи. Тогава ще се види дали беше прав премиерът, когато преди няколко месеца каза, че Брюксел няма да ни се сърди за дефицита. Най-вероятно ще се случи това, което стана с пенсионната реформа: след дълго протакане, отмятане и заигравки със синдикатите, разчетите за увеличаване на възрастта и стажа са факт, само два дни след Съвета (очаквайте скоро и нашия анализ по темата).

Очевидно, когато морковите свършат, тоягата помага.

comments
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required