English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

ЕС най-после се стресна и спешно стрес-тества банките си

Published on , , София
Last change on

Европейският банков орган (ЕБО) прави в спешен порядък това, което трябваше да направи преди повече от година - оценява способността на банките в ЕС да понесат последиците от масирано преструктуриране на суверенни дългове. Новината съобщи The Financial Times като уточни, че потенциалният недостиг на капитал в банковата система е в размер на 200 милиарда евро.

Европейските банки бяха подложени на стрес-тестове през 2010 и 2011 година, но и двата пъти не беше включен сценарият за преструктуриране на дълг или фалит на страна от еврозоната, заради което тестовете бяха критикувани от икономисти и анализатори. Първият сигнал, че тестовете не са проведени достатъчно стриктно беше срива на ирландската банкова система малко след като ирландските банки преминаха успешно стрес-тестовете. Необходимостта от спешна рекапитализация на финансовия сектор принуди Дъблин да поиска спасителен заем от ЕС и МВФ. Тази година тестовете бяха проведени с обещанието, че са по-строги и по-надеждни от миналогодишните, но само два месеца по-късно директорът на МВФ Кристин Лагард призова ЕС спешно да рекапитализира банковата си система.

Макар тогава Брюксел да се обиди от изявленията й и да отрече тази необходимост, днес вече е публична тайна, че Европа обмисля спешен, масивен и общ план за рекапитализиране на банките. Причината са опасенията на пазарите, че дълговата криза може да се превърне в банкова заради опасността от фалит на Гърция. Първият очевиден знак беше френско-белгийската банка Dexia, която е заплашена да потъне заради голямата си екпозиция към гръцкия дълг. Според белгийски медии, през септември вложителите са изтеглили от банката средства в размер на 1 милиард евро. Макар Dexia да премина юлския стрес-тест, вероятно ще бъде „спасена” с публични средства за втори път в рамките на три години. Затова се наложи ЕБО спешно да провери кои са другите потенциални „жертви” на гръцките (и не само) проблеми сред европейските банки.

След срещата на финансовите министри от еврозоната на 3 октомври еврокомисарят по икономическите и валутните въпроси Оли Рен също акцентира на нуждата от общ и съгласуван подход по отношение на стабилността на банковата система. „Не е тайна, че европейските власти и Европейската комисия работят заедно върху план за вливане на повече публичен капитал в банковия сектор, точно за да възстановят доверието”, коментира директорът за Европа в МВФ Антонио Борхес. Според него има консенсус, че въпросът е спешен и трябва да се предприемат мерки още в следващите седмици.

В Европейския парламент вчера германският канцлер Ангела Меркел заяви, че Германия е готова да рекапитализира банките си. Г-жа Меркел обаче обясни, че най-напред банките трябва да опитат да си набавят капитал сами и едва ако не успеят ще се намеси правителството. „Ако определена страна не може да направи това и ако е заплашена стабилността на еврото заради трудностите в тази страна, тогава може да бъде използвана възможноста на EFSF”. Както знаете, една от новите функции на спасителния фонд за еврозоната е именно да бъде използван за рекапитализация на банките. Разширяването на периметъра на действие на фонда в момента е в процес на ратификация, като вече беше одобрено от повечето страни от еврозоната. Предстои до средата на октомври промените да бъдат гласувани и в Холандия и Словакия.

Въпросът обаче е дали фондът ще има достатъчно средства, за да изпълни новите си функции, които освен рекапитализация на банки включват изкупуване на дълг на вторичните пазари (което в момента се прави от ЕЦБ) и отпускане на кредитни линии за страни без спасителни програми. Европейските лидери са в търсене на възможности да увеличат средствата на фонда като увеличат „ефективността на инструментите му”, без да се налага страните от еврозоната да внасят още капитал. Една от опциите е фондът да се регистрира като банка, която да има достъп до рефинансиране от ЕЦБ. Срещу този вариант обаче се обявяват ключови страни от еврозоната и самата Европейска централна банка.

По време на последното си изслушване в Европейския парламент председателят на ЕЦБ Жан-Клод Трише беше запитан многократно от евродепутатите какво мисли за това предложение, но не отговори нито веднъж в прав текст. Задоволи се само да припомни, че сред „нестандартните мерки”, използвани от ЕЦБ, осигуряването на неограничена ликвидност на банките е най-важната, но остава невидима, защото не се критикува. „Не бих призовал за каквато и да е промяна в мандата на ЕЦБ на този етап”, лаконично коментира Трише.

Усилено се обсъжда и вариант постоянният спасителен фонд (Европейският механизъм за стабилност, ЕМС) да бъде активиран по-рано, от 2012 година, защото има по-голям капацитет и предоставя допълнителни възможности. Трудността на ситуацията идва оттам, че Европа трябва да реши спешно и едновременно два проблема, които се подсилват взаимно в порочен кръг - дълговата криза изисква допълнителни средства, които същевременно са необходими за рекапитализацията на банките, а всякакво преструктуриране на дълг ще увеличи нуждата от наливане на пари във финансовите институции.

Най-вероятно договореното на 21 юли участие на частния сектор в преструктурирането на гръцкия дълг ще бъде увеличено, защото при сегашните условия то просто няма да намали задлъжнялостта на Атина в достатъчна степен. Същевременно това поставя въпроса за способността на банките да се справят със загубите и евентуалната необходимост от публична подкрепа за сектора, в условията на нарастващо пазарно недоверие.

Очаква се въпросът да бъде обсъден на предстоящата среща на германския канцлер Ангела Меркел и френския президент Никола Саркози в неделя, 9 октомври. Френските финансови институции са с огромни експозиции към дълговете на периферните икономики в еврозоната. Париж не е склонен да предприеме рекапитализация на банките си с национални средства и лобира за общоевропейска операция с пари от спасителния фонд. Въпросът е чувствителен и с оглед на заплахата Франция да изгуби кредитния си рейтинг три пъти А, което пък ще създаде проблеми за EFSF, който разчита на най-високия рейтинг на шест страни, за да набира пазарно финансиране.

Срещата на лидерите на Франция и Германия е обичаен подход преди всеки Европейски съвет, за да координират позициите си. Следващата среща на върха на европейските лидери е на 17 и 18 октомври и euinside ще я проследи на живо в Брюксел.

comments
anonymous
7 октомври 2011 11:02
"Спешен порядък" е квадратен чиновнически русизъм. "Прав текст" пък си е нашенско клише за полуинтелигенти. Жалко, че авторът попада в такива капани на речника. Иначе не е много ясно какъв журналистически жанр е този текст, освен copy paste на 5-6 новини от еврокомюникета покрай нещо, което вече не е новина, и средство за прехрана  "с финансовата подкрепа на Европейския парламент".
Питащ
7 октомври 2011 11:45
Не е честно! Защо разбирачите винаги са анонимни? Така кого да следваме ние неуките? Как да разберем кой е този, който чете еврокомюникета и явно е гладен, за да можем да му помогнем?
Питащ и забравящ
7 октомври 2011 11:46
А, забравих да кажа, анонимния явно е и доста объркан от невъзможността да сложи в познатата кутийка, явно създадена в университета, жанра. Ами сега? Лоша работа
Залухавия Админ
8 октомври 2011 09:13
Въпросният/ната anonymous е някой преподавател от Шуменския Университет "Епископ Константин Преславски".
Личните ми подозрения са че е преподавател заради назитателния менторски болшевишки тон.
Най-вероятно в този "университет" все още боя с пръчка на голо и наказването в ъгъла на колене са основните методи на О-бучение.
Анонимността пък издава възрастта на автора - над 40-те по скоро 50-60 години. Поради неотмиращите привички за анонимни доноси и дописки до ръководството.
Използването на сложните термини "copy-paste" пък издават начетеността на въпросната персона която освен завършения курс по "Педагогика и Полит-Икономика" в Киевския институт за международен обмен, има и някаква специализацийка по някоя евро-програмка я на острова я в Бруселс.
От там и завистта за "нажабените несправедливо пари от тези мизерници euinside" които не са отишли за "НАШИЯ ПРОЕКТ" в шуменския университет.
Драги Анонимоус - не смесвайте моля медийните проекти на ЕП с програма Еразъм - ние НЕ крадем от вашите пари!
Даже съм доста раздвоен дали въпросната персона е от нАучното звено по тюркология (намерил нашия сайт заради дискусията която организирахме "ЕС-Турция") или е преподавател в "Центъра за езикова подготовка на чуждестранни граждани".
Оставям правото на Анонимния да се разкрие в целия си блясък тук пред нас невежите лапачи на евро-средства или пък да плюе с презрение на плебса и да отмине жалките ми заядливи слова.

Поздрав най-сърдечен - Залухавия Админ
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required
gallery
newsletter


You can unsubscribe here from our newsletter

follow us
Абонирайте се за мен в YouTube
partners Citizen-E
Open Montenegro
One Europe
euinside