English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

Ирландия все пак ще получи финансова помощ от ЕС и МВФ

Published on , , София

Късно снощи Ирландия потвърди, че е отправила формално искане за финансова помощ от ЕС и МВФ. Което финансовите министри от еврозоната мигновено одобриха. Макар на този етап точната сума да не е ясна, тя вероятно ще е около 80-90 милиарда евро за 3 години и, по думите на ирландския финансов министър Брайън Ленихън, в никакъв случай няма да е трицифрена сума.

Макар все още да не е финализирана програмата, по която страната ще получи помощта, беше важно новината да бъде обявена преди отварянето на пазарите в понеделник. От четвъртък в Ирландия работи мисия на ЕС и МВФ, което засили очакванията на пазарите за предстоящо споразумение. И подобно на Гърция, то беше обявено в неделя вечерта, за да се хване реакцията на пазарите в началото на работната седмица. Пазарният натиск върху Ирландия в последните седмици се пренесе и върху други т.нар. периферни икономики в еврозоната, като Испания и Португалия, които призоваха Ирландия да отстъпи и да приеме външна помощ, за да паднат лихвите по заемите им.

Затова е обяснима реакцията на финансовите министри от ЕС, които приветстваха ирландската молба и я подкрепиха с облекчение, „в името на стабилността в ЕС и еврозоната”. В изявление на Еврогрупата и ЕКОФИН се казва, че вероятно финасовата помощ, осигурена от ЕС и МВФ, ще бъде допълнена с двустранни заеми от Великобритания и Швеция, които са изразили такава готовност.

"Файненшъл таймс" цитира данни на Банката за международни разплащания, според които трите най-големи кредитори на ирландската икономика към края на юни - в това число на ирландското правителство, банки и нефинансови предприятия - са Германия със 109 милиарда евро, Великобритания със 100 милиарда евро и Франция с 40 милиарда евро. На този фон, чувството за облекчение от решението на ирландските власти, не е изненада.

Програмата, по която Ирландия ще получи заема, ще се базира на фискалната консолидация и структурните реформи, заложени в 4-годишната бюджетна стратегия на правителството, която се очаква да стане факт тази седмица, се уточнява в съобщението на министрите от еврозоната. Целта е да се постигне финансова консолидация в размер на 6 милиарда евро още през 2011 година и общо 15 милиарда до 2014-а година, а дефицитът да бъде сведен в рамките на 3%. В момента той заплашва да достигне рекордните 32% процента заради огромните средства, които правителството трябва да налее в преструктуриране на банковата система. Именно там ще бъде насочена голяма част от средствата, които Ирландия ще получи от ЕС и МВФ.

„Споразумението ще включва финансиране за потенциални бъдещи капиталови нужди на банковия сектор. Казано просто, ирландските банки ще станат значително по-малки, отколкото бяха преди, така че да могат постепенно да се изправят отново на крака”, коментира премиерът Брайън Коуен.

В този смисъл, задоволство от споразумението изрази и Европейската централна банка, която неколкократно изрази позиция, че правителството в Дъблин трябва да поиска заема и да преструктурира банковия си сектор, вместо да разчита ЕЦБ да продължи да налива ликвидност в ирландските банки. МВФ също приветства решението на ЕС и Еврогрупата да одобрят ирландската молба за финансиране и изрази готовността си да участва в общите усилия, "включително с многогодишен заем". Представителите на фонда ще започнат незабавни разговори с местните власти, ЕК и ЕЦБ за икономическа програма, по която страната да получи финансиране.

Макар все още да не са ясни условията за финансовата помощ, вероятно те ще приличат на тези в гръцката програма по тежките условия и ниската лихва. Според ирландското правителство и дума не може да става за увеличение на корпоративния данък. Вероятно, обаче, ще бъде вдигнат данъкът върху доходите. Според европейски медии върху Ирландия е бил оказан силен натиск именно за увеличение на корпоративния данък и това е една от причините страната толкова дълго да се съпротивлява, преди да поиска външно финансиране.

„Вторият ключов елемент от споразумението ще бъде програма за намаляване на бюджетния ни дефицит. Казано просто, правителството трябва да увеличи данъците и да намали разходите на нива, които можем да си позволим”, обясни на сънародниците си ирландският премиер.

Ирландският заем ще бъде финансиран от Европейския механизъм за финансова стабилност и Европейското средство за финансова стабилност (EFSF), които бяха създадени през май, за да бъде оказана спешна помощ на Гърция. В рамките на механизма, страните могат да получат до 770 милиарда евро от Европейската комисия, МВФ и EFSF. Така нареченото Средство за европейска финансова стабилност - EFSF - е учредено като компания в Люксембург и ще набира финансиране от пазарите на стойност до 440 милиарда евро, гарантирани от страните-членки на еврозоната. EFSF получи най-високият възможен кредитен рейтинг (ААА), което означава, че ще може да се финансира при най-благоприятни условия. Миналата седмица директорът му Клаус Реглинг обяви, че има сериозен интерес, особено от страна на азиатските инвеститори, към инструментите на фонда.

Прави впечатление, че във всичките си коментари от седмица насам и ирландските, и други европейски лидери, силно акцентират върху разликата с Гърция - в Ирландия не става дума за фалшифицирана статистика, корупция и съсипани публични финанси, а за преструктуриране на банковия сектор, който сериозно пострада от финансовата криза. В дъното на банковите проблеми е имотният балон, който в последна сметка ще се окаже сновният двигател на така нареченото "ирландско икономическо чудо". Очевидно посланието е, че в случая помощта не просто е полезна и необходима, а е морално оправдана, за да се подкрепят усилията на ирландското правителство за запазване на финансовата стабилност както в страната, така и в еврозоната като цяло.

Не на последно място - и за да се демонстрира нуждата от постоянния спасителен фонд за еврозоната, за който Германия трябва да убеди останалите страни от ЕС до 16-ти декември. Вероятно на Европейския съвет тогава Ирландия ще бъде силен аргумент в подкрепа на позицията на г-жа Меркел, че трябва не просто да се помага на закъсали страни, а и да има гаранции за общата стабилност на еврозоната. Лидерите на ЕС трябва да се произнесат бързо и еднозначно за създаването на фонда и по-специално - за участието на частния сектор в него, за да разтоварят пазарния натиск в очакване на предстояща трета криза в еврозоната - в Португалия.

comments
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required