English Български
Следвай ни
Абонамент
Търсене : [ ]
|

EП: Няма да се справим с дълговата криза, докато не решим банковата

публикувано на , , София

Членовете на Европейския парламент поискаха от Европейската комисия гаранции, че тазгодишните стрес-тестове ще са по-добре организирани от миналогодишните, резултатите ще са по-достоверни, а публикуването им - по-прозрачно. Депутатите зададоха своите въпроси към еврокомисаря по вътрешния пазар и услугите Мишел Барние, който увери, че си е взел бележки от изказванията и че необходимите изводи от първия тестов кръг през 2010-та са направени (запис от дебатите вижте тук).

Корин Вортман-Кол (ЕНП, Холандия) заяви, че критериите трябва да са по-строги и по-хармонизирани, а покритието на стрес-тестовете да е еднакво във всички страни. „Доволна ли е Комисията, че в някои страни на тестове са подложени 85% от банките, докато в други едва 50 процента?”, попита г-жа Вортман-Кол. Тя подчерта, че за да може да се направи реалистична оценка, е необходимо „стрес-тестовете да вкючват и експозицията съм суверенни дългове”.

Колегата й от ЕНП Томас Ман (Германия) напомни, че трябва да се обърне внимание на ликвидността на банките, защото преди две години те се срутиха именно заради проблема с ликвидността.

Г-жа Шарън Боулс (АЛДЕ, Великобритания) попита дали Комисията може да оправдае липсата на по-прозначна информация за експозициите на банките към определени суверенни дългове или към дългове на други банки. Както и какви са причините в стрес-тестовете да не са включени най-лошите сценарии.

Според колегата й Силви Гулар (АЛДЕ, Франция) в сравнение с предишния кръг стрес-тестове този път критериите са по-строги и включват анализ на експозициите към суверенния дълг и разкриването на тези експозиции. Това е жизненоважно, за да бъдат стрес-тестовете приети за надеждни. Освен това, тя подчерта, че „има ясна връзка между суверенната дългова криза и решаването на кризата в банковия сектор и това трябва да се признае, за да се намери решение. Вярвам, че тези стрес-тестове са първата стъпка в тази посока.”

В тази посока бяха и изказванията на повечето евродепутати. Г-жа Вики Форд от групата на Европейските консерватори и реформисти (Великобритания), подчерта, че целта на стрес-тестовете е да откроят рисковете, които предизвикват загрижеността на пазарите, а в момента пазарите са загрижени за нивата на дълга: „Суверенната дългова криза няма да бъде решена, докато не бъде решена банковата криза, а тя няма да бъде решена, докато пазарите не бъдат уверени да предоставят капитал и ликвидност на банките.”

Същият акцент постави и депутатът от групата на Зелените/ЕСА Свен Гиголд (Германия), който попита защо тестовете не покриват експозиците към суверенен дълг в търговския потфейл на банките. „Заради провалите в банковата система не предприемаме необходимите мерки за преструктуриране на дълговете в слабите страни”, подчерта Гиголд. Според него е необходимо провеждането на стрес-тестове и на застрахователния пазар.

На въпросите по отношение на суверенния дълг еврокомисарят Мишел Барние отговори, че онези, които са проектирали тестовете са смятали, че подобен шок свързан с тях не е реалистично да се очаква. Но увери, че Комисията е решена да извлече необходимите поуки от миналогодишните стрес-тестове и да проведе настоящите взискателно и строго, като зачита независимостта на европейския надзорен орган. Същевременно напомни, че страните-членки са тези, които трябва да осигурят необходимите финансови резерви и да са готови да реагират на резултатите от тестовете. По отношение на ликвидността, г-н Барние припомни, че както обяви в началото на годината, Европейският баков орган ще проведе отделен тест на ликвидността на банките, успоредно с общите стрес-тестове. Еврокомисарят каза, че ще бъдат подготвени и подобни стрес-тестове за застрахователния сектор.

В началото на май в дискусия с евродепутатите заместник-председателите на Европейския съвет за системен риск Марвин Кинг и Андреа Енриа също подчертаха, че е много важно националните власти да са готови с план за реакция преди публикуването на резултатите, за да не се получи луфт, ако се наложи рекапитализация на банки. Националните власти ще имат 6 месеца да предприемат необходимите действия спрямо проблемните финансови институции.

Андреа Енриа отбеляза, че за първи път надзорниците възнамеряват да предприемат партньорска проверка на тестовете, защото досега в ЕС не се е случвало орган да може да проверява банка, която не е в неговата юрисдикция. Според него е необходима европейска методика, за да може данните да бъдат достатъчно надеждни.

Резултатите от европейските банкови стрес-тестове трябва да бъдат оповестени до края на юни.

коментари
Ако имате коментар, може да го напишете тук.
Име:  
Полето 'Име' не е задължително. Ако го оставите празно, вашия коментар ще бъде създаден с автор: 'anonymous'. Можете да се регистрирате на нашия сайт и тогава коментарите ви ще бъдат наименовани автоматично с името на вашия потребител.