English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

Еврозоната създава Европейски валутен фонд. Още 109 милиарда евро за Гърция

Published on , , София

По пладне в четвъртък лидерите на страните от еврозоната започнаха да пристигат в сградата на Съвета на ЕС в Брюксел. По програма те трябваше да проведат работен обяд и около 16 часа местно време да излязат с окончателни решения.

На всеки, запознат с дневния ред на извънредната среща на върха тази програма е прозвучала прекалено оптимистично. Условията за втория спасителен заем за Гърция и решителни мерки за справяне с дълговата криза в цялата еврозона едва ли могат да се договорят за някоолко часа, дори и при положение, че Франция и Германия са се разбрали предварително. Отгоре на всичко, са се споразумели и с упорития президент на Европейската централна банка Жан-Клод Трише.

Така че, в крайна сметка, срещата продължи до късно вечерта. Журналисти и работещи в институциите проверяваха дали лидерите не са си поръчали и вечеря, за да се ориентират дали ще им се наложи да чакат новините от срещата до сутринта. Около 10 часа местно време обаче лидерите се разпуснаха и започна истински маратон от брифинги. Първи беше френският президент Никола Саркози, последван от президентите Жозе Мануел Барозу (на Комисията) и Херман Ван Ромпой (на Европейския съвет), заедно с гръцкия премиер Георгиос Папандреу, после президентът на ЕЦБ Жан-Клод Трише и накрая директорът на МВФ Кристин Лагард. Успоредно течаха брифингите на германския канцлер Ангела Меркел и на премиера на Люксембург и президент на Еврогрупата Жан-Клод Юнкер.

Описвам това, за да стане ясно колко наистина решаваща беше срещата, от една страна, а от друга - колко възможности имаха медиите и съответно - тяхната публика, европейските граждани, да разберат какво наистина е решено и да получат отговори на всичките си въпроси. Включително ако се намират на стотици километри от Брюксел, благодарение на съвременните технологии. Ето какво стана ясно в крайна сметка:

Гърция

ще получи втори заем от ЕС и МВФ в размер на 109 милиарда евро. Той ще има по-дълъг матуритет и по-ниска лихва от сегашния. Според решението на лидерите, бъдещите заеми за Гърция ще са с матуритет минимум 15 и максимум 30 години, с 10-годишен гратисен период (при 7,5 години в момента). Лихвата ще е около 3,5% (в момента е 4%). Ще бъде удължен „значително” и матуритетът на сегашния гръцки заем. В допълнение, страните от еврозоната ще осигурят „адекватни ресурси за рекапитализация на гръцките банки, ако това се наложи”.

Частният сектор ще подкрепи Гърция на доброволна основа с различни мерки, като общият му принос се изчислява на 37 милиарда евро до 2014-а година. Вариантите за преструктуриране на гръцкия дълг, предложени на кредиторите, предвиждат намаляване на лихвите (които в момента достигат космическите 25%), удължаване на матуритета, различни видове замени, а в някои случаи и директно намаление на дълга (haircut) със средна загуба от 21% от стойността на гръцките книжа. Банките са се съгласили да участват в програма за обратно изкупуване на гръцкия дълг на стойност 12,6 милиарда евро, което ще увеличи приноса на частния сектор до 50 милиарда евро. За периода 2011-2019 година общият нетен принос на частния сектор ще достигне 106 милиарда евро.

Освен това, „ще бъде осигурено увеличение на кредитирането, така че да се подкрепи качеството на гаранциите, за да продължат да бъдат използвани за достъп на гръцките банки до ликвидните операции на евросистемата”. Това е важно уточнение с оглед на възможността, ако агенциите за кредитен рейтинг все пак решат да обявят Гърция във фалит, ЕЦБ да откаже да приема гръцки облигации като гаранции, за да продължи да финансира банковия сектор в страната. Очевидно този ангажимент на банките, както и решението за увеличен периметър на действие на спасителния фонд за еврозоната, са склонили президента на ЕЦБ да подкрепи решението на лидерите. Според The Financial Times, другата причина е уверението на лидерите, че участието на частния сектор ще се отнася само за Гърция, но не и за Ирландия и Португалия, което също е допринесло за омекването на съпротивата на г-н Трише.

Що се отнася до банките, те от една страна печелят сигурност, защото ЕС гарантира, че Гърция ще продължи да плаща задълженията си към банките, макар и при променени условия. От друга, се разминаха с налагането на нова банкова такса, при това не само на банките с експозиции към гръцкия дълг, а на всички. Според някои коментари, идеята за таксата е била френска и е отпаднала под натиска на Германия, а според други - тя просто е била използвана, за да бъде принуден финансовият сектор да приеме да участва „доброволно” в намаляването на гръцкия дълг. Така или иначе, споразумение има, а председателят на ЕК Жозе Мануел Барозу коментира: „За първи път в кризата политиците и пазарите действат заедно”.

Европейски валутен фонд?

Третият елемент на спасителната програма е увеличаването на обхвата на действие на спасителния фонд за еврозоната – European Financial Stability Facility. Фондът ще има право, за разлика от досега, да изкупува дълг на вторичните пазари (само след анализ на ЕЦБ), при извънредни пазарни обстоятелства и след единодушно решение на страните-членки), както и да рекапитализира банки чрез правителствени заеми, включително и в страни, които нямат спасителна програма.

С тези решения ЕС атакува дълговата криза не просто в Гърция, а на ниво еврозона и то в най-болезнената точка - връзката с възстановяването на банковия сектор. Както обясни г-н Барозу, вторите европейски стрес тестове „разкриха уязвими места в европейската банкова система. Ние даваме на пазарите надежден ангажимент да рекапитализираме банките, които не издържаха или почти не издържаха теста”. Барозу припомни, че Комисията настояваше за подобна промяна в обхвата на действие на спасителния фонд още преди половин година и подчерта, че сега „ще бъдем в позиция да действаме откъдето и да се появи заплаха. За разлика от преди, когато трябваше да чакаме да се случи значителна вреда, преди да можем да се намесим”.

Решението е израз на качествено ново ниво на интеграция в еврозоната. Германският канцлер Ангела Меркел го определи като историческо, а френският президент Никола Саркози го нарече „началото на Европейски валутен фонд”. "Това, което правим сега, е пример за по-дълбока интеграция - предаваме повече компетенции на европейските институции. Това е исторически ден”, заяви г-жа Маркел. Облечена в стилно бежово сако (за разлика от сините и лилави цветове, запазени за тежки битки) тя изглеждаше доволна. Германия постигна целта си частният сектор да поеме част от загубите в спасяването на Гърция, за да може канцлерът да аргументира участието на страната в спасителната операция пред германските данъкоплатци. Същевременно, въпреки че е склонила за промените в спасителния фонд, срещу които беше твърдо против, Германия е извоювала той да действа при много строги условия, в изключителни случаи и с единодушно решение на страните-членки.

Според френския президент Никола Саркози, в резултат на договорените мерки съотношението на гръцкия дълг спрямо БВП ще се намали с 24 процентни пункта - в момента то е 150%, а дългът възлиза на 340 милиарда евро.

Ирландия и Португалия

Решението за намаляване на лихвите и удължаването на матуритета на заемите от EFSF ще се приложи и спрямо другите две страни със спасителни програми - Ирландия и Португалия. В ирландския случай, обаче, тази възможност има висока цена - след месеци съпротива дори да обсъжда промяна на корпоративния си данък, Ирландия се е съгласила „да участва конструктивно в обсъждането на директивата за общата консолидирана база за корпоративно облагане (Common Consolidated Corporate Tax Base -CCCTB) и в структурираните дискусии по въпросите на данъчната политика в рамките на пакта Евро +”, пише в официалното съобщение. Въпреки че това не означава автоматично увеличение на корпоративния данък, е отстъпление от първоначалната категорична позиция на Дъблин, че корпоративният данък не подлежи на обсъждане.

Никола Саркози коментира облекчаването на условията по заемите за Ирландия и Португалия с думите, че не би било честно страни, които изпълняват ангажиментите по програмите си да имат по-тежки условия от Гърция. Франция и Германия бяха именно страните, които оказваха най-силен натиск върху Ирландия да увеличи корпоративния си данък срещу намаляване на лихвата по заема.

Директорът на МВФ Кристин Лагард подчерта, че за нея е особено важно решението на страните от еврозоната да продължат да оказват финансова помощ при по-благоприятни условия на страните със спасителни програми, докато получат отново достъп до пазарите. Конкретно за Гърция тя увери, че МВФ ще продължи да изпълнява ролята си по силата на договорената порграма, но отказа да коментира параметрите на бъдещия заем, докато не постъпи официално искане от гръцкото правителство.

Много важно уточнение, направено от всички европейски лидери, е че решението за участие на частния сектор се отнася само и единствено за Гърция, но не и за Ирландия и Португалия. Всички подчертаха, че в Гърция е налице „изключителна ситуация”, която изисква „уникално решение”. Това не се отнася за останалите две страни, които ще продължат да спазват ангажиментите си към кредиторите и те не са заплашени от нови загуби. Тази гаранция е от жизнено важно значение, за да не се провокира страх у инвеститорите и ново напрежение на пазарите.

Що се отнася до опасността агенциите за кредитен рейтинг все пак да обявят Гърция във фалит, никой от лидерите не се нае да прогнозира решението им. От всичко изложено вече обаче е ясно, че са склонни да поемат този риск и се опитват максимално да тушират лошите последици. В отговор на журналистически въпрос за евентуален гръцки фалит, френският президент Саркози каза: "Ако рейтинговите агенции използват думата, която Вие току-що използвахте (фалит), тя не е част от моя речник. Гърция ще си плати дълговете".

В допълнение, лидерите са одобрили „линия на намаляване на прекалената зависимост от външни кредитни рейтинги”, съобщи председателят на Европейската комисия. Вчера Комисията представи първите си предложения в тази посока и ще излезе с нови през есента.

Жозе Мануел Барозу обяви, че ще бъде създадена работна група за Гърция, която ще й помага да проведе реформите и да повиши усвояемостта на европейските фондове. Заедно с финансовата програма, това е един „Европейски план 'Маршал'”, каза Барозу и призова страните-членки и Европейската инвестиционна банка да участват в него. Въпреки скептичните коментари на някои анализатори по повод „европейския план 'Маршал'”, пазарите реагираха позитивно на решенията на евролидерите, което за пореден път доказва, че всичко е въпрос на доверие - Гърция може и да не се ползва с такова, но когато г-жа Меркел каже, че застава зад нея, заедно с останалите европейски партньори, пазарите чуват: положението е под контрол. И този път наистина изглежда така.

comments
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required