English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

Безсънна нощ и съдбовни решения в Брюксел

Published on , , София

Срещата на лидерите на еврозоната беше толкова натоварена с очаквания за съдбовни решения, че когато те все пак бяха взети, дори самите лидери сякаш се оказаха изненадани.

Гърция

След като срещата се проточи до малките часове на 27 октомври стана ясно, че причината са преговорите с частния сектор за редукцията на гръцкия дълг. Сред журналистите в Брюксел се заговори, че германският канцлер Ангела Меркел, френският президент Никола Саркози, президентът на Европейския съвет Херман Ван Ромпой и директорът на МВФ Кристин Лагард са се включили в преговорите с Института по международни финанси (ИМФ), който представлява частните финансови институции в преговорите за гръцкия дълг. Те са се водили паралелно със срещата на върха на еврозоната в съседна стая в сградата на Съвета.

Малко преди 4 сутринта местно време е бил постигнат пробив, след като вече е изглеждало, че частните банки няма да отстъпят пред искането на политиците да приемат 50% загуби от стойността на гръцките облигации. "Имахме едно предложение и то беше прието", коментира Ангела Меркел на брифинга след срещата. Според изявлението на евролидерите, става въпрос за "доброволна замяна на облигации", която трябва да бъде осъществена в началото на 2012-а, но подробностите тепърва ще се уточняват. Според изявление на директора на ИМФ Чарлз Далара, "нетната процентна стойност на загубите на притежателите на облигации все още не е определена" и трябва да продължат преговорите до постигането на "конкретно доброволно споразумение", съобщи the Financial Times.

От своя страна страните от еврозоната ще допринесат 30 милиарда евро към участието на частния сектор, се казва в изявлението. Според Ангела Меркел, резултатът от операцията ще е намаление на гръцкия дълг с около 100 милиарда евро.

Отделно, страните от еврозоната са готови да окажат допълнителна помощ на Гърция на стойност 100 милиарда евро на базата на нова програма, която ще бъде договорена до края на годината. Германският канцлер обясни, че заради влошената ситуация в страната цената на новия заем би била значително по-висока от договорените на 21 юли 109 милиарда евро - 163 милиарда евро, ако не беше постигната сделката с частните кредитори.

Гърция на свой ред се задължава да приложи допълнителни мерки, а контролът по изпълнението им от страна на кредиторите ще бъде засилен. Както обясни г-жа Меркел, вместо мисии веднъж на три месеца, Тройката ще има постоянно присъствие в Атина, за да може да наблюдава действията на гръцките власти. Страната се ангажира още да върне в спасителния фонд 15 милиарда евро, реализирани от приватизацията. Крайната цел е, благодарение на сделката с частните кредитори и допълнителните мерки, предприети от гръцкото правителство, до края на десетилетието гръцкият дълг да бъде намален от сегашните над 150% от БВП до 120% от БВП, което се смята за устойчиво равнище.

Спасителният фонд ще разполага с 1 трилион евро

Както се очакваше, лидерите одобриха два модела за по-ефективно използване на спасителния фонд EFSF. Фондът ще предлага на частните инвеститори застраховка на новите дългови емисии на страни от еврозоната, като по този начин ще намали цената на финансирането. Същевременно, ще бъде създаден паралелен фонд, т.нар. средство със специална цел, където ще комбинират "ресурси от частни и публични финансови институции и инвеститори". Благодарение на това се очаква фондът да увеличи финансовия си капацитет 4 до 5 пъти, вероятно до 1 трилион евро, но сумата зависи от конкретните условия, се казва в изявление на президента на Европейския съвет Херман Ван Ромпой.

Очаква се детайлите по прилагането на двата модела да бъдат финализирани от финансовите министри на еврозоната (т.нар. Еврогрупа) през ноември. Брюксел се надява някои държави от групата BRICS (Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка) и големи частни инвеститори да проявят интерес към подобно общо предприятие с еврозоната. Днес френският президент Никола Саркози ще разговаря по въпроса с китайския президент Ху Дзинтао. Обсъжда се и вариант за участие на МВФ, но засега евролидерите са лаконични: "В допълнение, по-нататъшно увеличение на ресурсите на EFSF може да бъде постигнато с дори още-по тясно сътрудничество с МВФ. Еврогрупата, Комисията и EFSF ще работят по всички възможни варианти", се казва в изявлението.

106 милиарда евро за банките

Както euinside вече писа, лидерите договориха общ план за "засилване на доверието в банковия сектор", който включва улеснен достъп до срочно финансиране и създаване на временен буфер от 9% капиталова адекватност до края на юни 2012-а година". По данни на Европейския банков орган (ЕБО) рекапитализацията на банките ще струва общо 106 милиарда евро. ЕБО разпространи информация за потенциалните нужди на банковия сектор по страни с уговорката, че окончателните числа ще бъдат ясни през ноември, тъй като не е правено ново стрес-тестване на банките, а са използвани данните от тестовете, проведени през юни.

Гърция има нужда от 30 милиарда евро за банкова рекапитализация, като средствата са предвидени във втората спасителна програма. Френските банки, които са изложени на риск заради големите си експозиции към дълговете на периферните икономики, трябва да наберат близо 9 милиарда евро капиталов буфер, а германските - 5 милиарда евро, показват данните на ЕБО.

Испания

Най-проблемна, обаче, се очертава Испания, чиито банки имат нужда от буфер в размер на над 26 милиарда евро. Това може да се окаже сериозно изпитание, ако се наложи държавна помощ за банките, предвид тежкото финансово положение на страната и силния пазарен натиск върху нея в последните месеци. Последните данни показват, че Мадрид вероятно няма да успее да намали дефицита си до 6% от БВП, както е предвидено. Това значително ще влоши положението му, въпреки че на този етап и испанските власти, и европейските институции отричат потенциалната възможност Испания да поиска спасителен заем от ЕС и МВФ. В изявлението на евролидерите се подчертава, че стриктното прилагане на плановете за корекция на бюджета "е ключово, включително на регионално ниво", а Испания трябва да предприеме мерки за насърчаване на растежа и намаляване на "неприемливо високото ниво на безработицата".

Италия

Подобно е положението на Италия, чиито банки имат нужда от допълнителни близо 15 милиарда евро, докато страната се опитва да наложи бюджетни ограничения и да намали дефицита. Премиерът Силвио Берлускони е изпратил писма до президентите на Комисията и Съвета, в които е описал плановете на Рим за фискална консолидация и структурни реформи. От изявлението на лидерите обаче става ясно, че липсват срокове за прилагането им, затова Италия е призована спешно да представи "амбициозен график". Италия се ангажира да постигне балансиран бюджет до 2013-а и да намали дълга си до 113% от БВП през 2014-а година.

Вероятно това решение не е било самоинициатива на Рим, ако съдим от думите на германския канцлер Ангела Меркел: "Беше особено важно, че Италия се съгласи да намали дълга си до 2014-а година на 113%. Това е забележително намаление и мисля, че ще бъде важно послание". Лидерите очакват до края на годината Рим да представи ясен план как ще изпълни заявеното намерение да увеличи пенсионната възраст на 67 години до 2026 г. Комисията има за задача да оцени предложените мерки и да наблюдава изпълнението им.

Вече са ясни и голяма част от новите правила за засилване на икономическото управление на еврозоната. Повече по темата очаквайте скоро на euinside.eu.

comments
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required