English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

Кредитори и длъжници от всички страни - съединявайте се!

Published on , , София

Сега вече е съвсем ясно - нова глобална криза е неизбежна. Също така е ясно и че не всички разбират това, така че едва ли може да се очаква да обединят усилия да се опитат поне да смекчат удара. През последните седмици напрежението на пазарите се повиши до степен, че истерията е вече съвсем близо. Към задълбочаващата се криза в еврозоната се прибави дълговият конфликт в Съединените щати и докато политици и стратези все още се опитват да разберат какво става, следващата плочка от доминото започва да се клати - Франция. Единственият, който изглежда разбира или поне изговаря на глас същността на проблема и как той може да се реши е гуверньорът на английската централна банка Bank of England сър Мървин Кинг, който също така е и шеф на Европейския борд за системен риск (ЕБСР).

"Почти четири години минаха от началото на финансовата криза. Произходът на кризата се дължи на огромните наличности на задлъжнялост, резултат от разширяването на дисбалансите в световната икономика, за които нищо не беше направено в продължение на твърде дълго време. По един или друг начин, загубите, които бяха натрупани през последните години ще трябва да бъдат споделени между кредитори и длъжници. В световната икономика между кредиторите на изток и длъжниците на запад, а в рамките на еврозоната - между кредиторите на север и кредиторите на юг. Ключовият въпрос е дали споделянето на бремето ще стане в контекста на спад на световната икономика или в контекста на ребалансиране на общото търсене".

Проблемът с глобалните дисбаланси беше артикулиран още миналата година от лидерите на страните от Г20. А през февруари министрите и гуверньорите от Г20 заявиха, че е необходимо разработването на конкретни индикатори, с които да бъдат установявани значителни дисбаланси. Анализаторите от Carnegie Endowment for International Peace Ури Дадуш и Бенет Стенсил също смятат, че Г20 е решение. Те препоръчват, макар и само в контекста на спасяването на Италия, проблемът да бъде решен на ниво Г20. Италия, според анализаторите е прекалено голяма, за да бъде спасена с изработваните в продължение на година нови механизми в рамките на еврозоната, затова те препоръчват глобално координиран спасителен план под ръководството на МВФ и включващ двустранна помощ от САЩ, Япония, Китай, Великобритания и други страни - помощ, която може да достигне до 5% от общия БВП на Г20.

Предложението щеше да звучи чудесно, може би преди Мървин Кинг да намали прогнозата за икономическия растеж на Великобритания и преди агенциите за кредитен рейтинг да понижат кредитния рейтинг на Съединените щати. Щеше да е хубаво също така и това предложение да бъде взето предвид и евентуално задвижено преди на прицел да застане Франция.

А Франция е интересен случай. Акциите на френските финансови институции пострадаха на парижката фондова борса заради опасения, че кредитният рейтинг на Франция може да бъде намален, ако цената на разчистването на европейската дългова криза натежи твърде много върху държавата и нейните банки, съобщава вестник The New York Times. Както и ние в euinside сме писали неведнъж, френските банки са най-натоварени с италиански и гръцки дълг в сравнение с останалите европейски страни в еврозоната.

И, ако си мислите, че просто апетитът на агенциите за кредитен рейтинг се е подсилил с намаляването на кредитния рейтинг на САЩ, в грешка сте - този път не са те виновникът. Вестникът пише, че френското правителство заедно с трите най-големи агенции за кредитен рейтинг - Standard & Poor’s, Moody’s и Fitch излезнаха с изявление в сряда (10 август), в което твърдят, че рейтингът на Франция не е изложен на риск. Тревогата на пазара обаче се разпространи бързо и доведе до сериозен спад в акциите на втората по големина френска банка Société Générale, смятана в Париж за твърде голяма, за да не бъде спасена.

Наложи се френският президент Никола Саркози да прекрати лятната си ваканция, за да свика спешно заседание на правителството, което обаче по никакъв начин не повлия на ситуацията. А Société Générale дори поиска френският регулатор да разследва източника на слуховете, които доведоха до значителния спад в акциите на банката.

Френската ситуация е изключително неприятна, тъй като реалните показатели, които досега бяха валидни за оценка на стабилността продължават да се движат в добра норма спрямо стандартите на еврозоната - икономиката се очаква да нарасне с 2 процента през тази година; бюджетният дефицит е 5,7%, а безработицата - 9 на сто, нивото на дълга на Франция се очаква да достигне 85,3%. Тези данни по никакъв начин не са достатъчно условие за намаляване на кредитния рейтинг, което очевидно и агенциите за кредитен рейтинг признават.

Опасенията на пазарите обаче, така както ги анализира The New York Times идват от факта, че ако Société Générale закъса, при огромните й експозиции към италиански и гръцки дълг, спасяването й няма да е възможно. Освен това, все още не е ясно и какъв размер ще достигне помощта за "болните" страни в еврозоната и как тя ще се отрази на цялостното финансово състояние на Франция.

Един от изводите, който се налага при това развитие на ситуацията е, че пазарът започва да се еманципира от мнението на агенциите за кредитен рейтинг и е все по-склонен да действа сам, неясно по какви критерии. Другият извод е, че вече размерът няма никакво значение - колкото и да си голям, трябва да си по-голям от задлъжнялостта и икономическите си перспективи. А това не е случаят със САЩ, например.

"Пазарите ще се покачват и ще падат, но това са Съединените американски щати. Независимо какво може да каже някоя агенция, ние винаги сме били и винаги ще бъдем ААА страна. Независимо от предизвикателствата, пред които сме изправени, ние продължаваме да имаме най-добрите университети, някои от най-производителните работници, най-иновативните компании, най-приключенски ориентираните предприемачи на земята. Това, което ни прави различни е, че ние винаги не просто сме имали капацитета, но също и волята да действаме - решимостта да определяме собственото ни бъдеще; готовността на нашата демокрация да преодолява различията по смислен начин и да продължава напред, не само за това поколение, но и за следващото".

Това каза президентът Барак Обама в понеделник в отговор на решението на Standard & Poor's от петък (5 август) да свали кредитния рейтинг на страната. Уви, независимо, че всичко, което той изброи е напълно вярно, то надали е достатъчно, за да намали бюджетния дефицит на страната или огромния дълг.

Изказването на американския президент навежда на третия основен извод - настоящата ситуация е резултат от това, че още при първите признаци на икономически растеж след глобалната рецесия, рязко намаляха усилията за по-активни и строги мерки за преодоляването на основните проблеми. Нещо, за което имаше достатъчно предупреждения през последните три години. Засега не се предвижда извънредна среща на върха на Г20, което потвърждава факта, че е налице неразбиране не просто на процесите, които се развиват в момента, а на тяхната скорост. Така че, криза със сигурност ще има, въпросът е в какво ще се изрази тя този път.

comments
Ivan_Mitev
12 август 2011 08:33
През 2011 г. „дългът и дефицитът" в съответен държавен бюджет (в т. ч. и в САЩ) са последица (резултат) от конкретна държавна финансова грешка, т. е. ако грешката я няма – ще липсват и „дългът и дефицитът”.

Този държавен управленски недъг е реален и неговото влияние не зависи от това дали се знае за него и/или поради някаква причина не се зачита негова наличност.

За да се премахне „дългът и дефицитът" в съответна страна е необходимо прекратяване на негова причина, т. е. премахване на разкритата държавна финансова грешка.

Досега - при наличие на известната държавна грешка – правителството е с ненужно завишени разходи и ограничени приходи, което подсигурява дефицита и води до неизбежна стопанска криза.

След прекратяване на вече разкритата държавна финансова грешка (което става чрез подобрение с „Модел Ресурси М” при съответно държавно финансово управление) – правителството е с намалени ненужни разходи и с налични пазарни приходи за финансиране на свои дейности за закрила на потребителни качества на пари.

В САЩ (и във всяка друга страна), при запазване в достатъчно време на представената никому ненужна държавна управленска непълноценност – ползване на „Незлатни пари” при запазен начин на държавно финансово управление от време със „Златни пари” (която съществува поради досегашна неразвитост на научни знания) ескалацията на стопанската криза е неотстранима, което е доказано в практика.

През 2011 г. тайната за разрастване на сегашната стопанска криза е разкрита и до 24 часа време - след подобрение с "Модел Ресурси М" на американско финансово управление - трудностите за обслужване на дълга в САЩ ще се овладеят за полезно разрешение.
Левскар2
12 август 2011 17:45
Митев, защо не напишеш писмо до Обама, в което да му разясниш ситуацията в САЩ и как неговите икономисти и икономически съветници са се провалили. Как да използва "Модел ресурси " и да си оправи тоталната задлъжнялост на страната!
Може пък да те забележи или да те вземе за икономически съветник, та покрай теб да се прочуе и малка България - помогнали сме да се овладее световната икономика и да няма сривове и кризи!!
Левскар
13 август 2011 19:12
Тоя е нацвъкал всички статии и колкото повече пише, толкова по малко му се разбира :D
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required