English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

Хладен прием за стратегията за растеж на Гърция

Published on , , Twitter: @AdelinaMarini
Last change on

До 21 юни еврозоната трябва да е готова с план за излизането на Гърция от третата и последна спасителна програма, което ще стане официално през август, но все още липсват най-важните елементи от този план, а те са два - стратегията за растеж на гръцкото правителство за следпрограмния период и предпазния механизъм. На 27 април гръцкият министър на финансите Евклид Цакалотос представи за първи път пред колегите си от Еврогрупата дългоочакваната стратегия на правителството на Алексис Ципрас за развитие на икономиката. Това стана по време на неформалната среща на финансовите министри от еврозоната в София. 

Според Bloomberg, който е видял проекта, гръцкото правителство планира възстановяването на колективното договаряне на пазара на труда, постепенно увеличение на минималната работна заплата и създаването на банка за развитие. В стратегията се поема ангажимент и за създаване на регистър на земята, ускоряване на съдебните процедури, намаляване на административното бреме, стимулиране на инвестициите на частния сектор в научноразвойна дейност. Документът е изключително важен за следпрограмното развитие на Гърция, защото от него ще зависи дали страната ще успее да стъпи на краката си и да проходи сама без патерицата на европейския спасителен фонд, а също и да изплаща дълговете си до последния евроцент. 

Първите реакции след презентацията на г-н Цакалотос в София са по-скоро хладни. Шефът на Еврогрупата Марио Сентено, чиято страна (Португалия) премина през този процес и то под негово ръководство, докато беше министър на финансите, подчерта, че най-важното е стратегията да стимулира дългосрочния потенциал за растеж на гръцката икономика и да подсили инвестиционния климат. "На базата на опита ни с други програмни държави, най-вече със страната, която познавам най-добре, авторството върху процес ана реформи е от критично значение за устойчивостта на сегашното икономическо възстановяване на Гърция", каза г-н Сентено. 

Еврокомисарят по икономическите въпроси Пиер Московиси (Франция, Социалисти и демократи), който досега винаги хвалеше усилията на гръцкото правителство, в петък беше предпазлив. Според него, стратегията се нуждае от допълнителни разяснения, за да се засили доверието, но все пак Атина е на прав път. "Изслушахме с голям интерес презентацията на стратегията за растеж, написана от гръцкото правителство. Основните аспекти са обхванати, тоест реформите, които трябва да се преследват след края на програмата, за да се засили производителността, да се подобри бизнес-климата и финансовите условия", уточни еврокомисарят. Според него, останалите министри имат положително мнение за стратегията. 

Беноа Кьоре, член на изпълнителния съвет на ЕЦБ (Франция), призова стратегията да бъде колкото се може по-силна, тъй като от 21-ви август нататък Гърция вече няма да си общува с институциите и Еврогрупата, а с капиталовите пазари, "а това е доста по-различен разговор", подчерта той. Стратегията за растеж е част от усилията за изграждане на доверие и затова е важно да бъде колкото се може по-силна. 

Дугият важен елемент за излизането на Гърция от спасителната програма е механизмът за наблюдение, който обаче все още не е готов. Еврогрупата е разгледала предложението за такъв механизъм на Комисията, но разговорите по него тепърва предстоят. Пиер Московиси подчерта, че бъдещият механизъм не трябва и няма да прилича на нова програма или на продължение на сегашната. И най-важното - той трябва да е готов до 21-ви юни, за което, каза комисарят, има политическа воля. Дотогава трябва да приключи и четвъртият и последен преглед на спасителната програма. По думите на г-н Московиси 90% от работата е свършена, но оставащите проценти не са най-лесните задачи. 

Той не ги спомена поименно, но сънародникът му Беноа Кьоре спомена тези, които са важни за ЕЦБ, а това са уреждането на фалита на домакинствата, електронните обществени поръчки, необслужваните кредити. Освен това наближава моментът да се говори и по темата, която всички избягват, а именно какво правим с гръцкия дълг след излизането от програмата. Споразумението от 2016-та година е, че допълнително облекчение ще се обсъжда, само ако се налага след края на програмата. ЕЦБ смята, че мерките за дълга трябва да са заявени предварително, да са възможно най-автоматични и по-малко условни, защото само така ще допринесат към изграждането на доверие между Гърция и капиталовите пазари. 

Шефът на Европейския стабилизационен механизъм (ЕСМ) - постоянния спасителен фонд на еврозоната - Клаус Реглинг (Германия) подчерта, че очаква Гърция да върне всичко. До момента на Гърция са изплатени 187 милиарда евро, което е около 100% от гръцкия брутен вътрешен продукт. Това прави ЕСМ най-големият кредитор на Атина. "Така че, в наш интерес е Гърция да се върне на пътя на добрия растеж отново, тъй като това ще е най-голямата ни застраховка, че ще ни върне парите. Ние сме много търпеливи, но все пак очакваме да ни се издължи един ден", каза той като приветства стратегията за растеж. ЕСМ ще изплати на Гърция последен и голям транш след приключването на четвъртия преглед на изпълнението на програмата, който ще служи за буфер за излизането от нея. 

Този буфер ще помогне на Гърция да възстанови пълния си достъп до пазарите и ще покрива период доста по-голям от 12 месеца. Марио Сентено припомни, че португалският буфер е покривал период от около 18 месеца. На 14 май представителите на институциите ще се върнат в Атина, за да приключат четвъртия преглед. 

comments
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required