English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

Дълговата криза като брюкселски кроасан

Published on , , Брюксел

Трудно е да възприемаш дълговата криза като връхлитащо цунами, докато закусваш пресни кроасани с 15 вида сирена и ароматно кафе. Това си мисля, в очакване на поредния си събеседник, с когото да коментираме най-новите решения на европейските политици за справяне с кризата в еврозоната.

Новината от последната среща на еврогрупата в понеделник (14 март) е, че министрите от еврозоната не са постигнали съгласие относно начните за увеличаване на ефективния заемен капацитет на спасителния фонд за еврозоната (European Financial Stability Facility, EFSF). Както знаете, на срещата си на 11 март лидерите на еврозоната постигнаха принципно съгласие за постигане на пълния капацитет на EFSF от 440 милиарда евро, но оставиха на финансовите министри решението как точно да стане това. Както euinside вече е писал, макар на теория да разполага с тези средства, в момента фондът може да използва ефективно само около 250 милиарда евро. Причината е, че само 6 страни от еврозоната имат кредитен рейтиг ААА и, за да може издаваните от него инструменти да имат същия рейтинг, EFSF трябва да поддържа голям буфер.

Има две възможности за увеличаването на заемния капацитет на фонда - чрез по-големи гаранции и чрез кешови вноски, което обаче е малко вероятно. Председателят на еврогрупата Жан-Клод Юнкер сподели, че според личното му усещане ще бъде избран вариантът с увеличаване на гаранциите. Въпросът, обаче, е отложен за следващото заседание на Ерогрупата - последното преди Европейския съвет на 24 и 25 март, когато лидерите трябва да вземат окончателно решение за спасителния фонд и неговия наследник - Европейския механизъм за стабилност.

Тук обаче, въпреки изразената от лидерите обща позиция, на преден план излизат националните специфики и вътрешнополитически фактори. Според The Financial Times, страните от еврозоната са разчитали участието във фонда да се определи чрез формула на Европейската централна банка (ЕЦБ), която отчита размера на икономиките и населението на страните. Някои от по-малките страни, обаче, са изразили възражения срещу този метод, например Естония. В същото време, в очакване на изборите след 2 месеца, финландското правителство не е склонно да увеличи участието си в спасителния фонд, предвид общественото неодобрение. Подобни са причините и за германската съпротива по въпроса.

Еврокомисарят по икономическите и валутните въпроси Оли Рен, който е финландец, отказа да коментира темата, както и всякакви въпроси свързани със спасителния фонд. Той посъветва журналистите да запазяват въпросите си за г-н Юнкер след срещата на еврогрупата на 21 март.

Комисията е доволна, че Съветът на финансовите министри одобри пакета от предложения за засиленото икономическото управление на ЕС. Това ще позволи на председателството да започне преговори с Парламента и мерките да бъдат окончателно приети през юни. Както euinside подробно писа, пакетът включва 5 предложения и една директива, като 2 от предложенията са специално за еврозоната. Идеята е от една страна да се подсили Пакта за стабилност и растеж с нови и по-ранни санкции, от друга - да се отдели повече внимание на потенциалните макроикономически дисбаланси.

В Брюксел много се коментира решението на лидерите на страните от еврозоната от 11 март спасителният фонд да има правото да изкупува правителствени облигации, но само директно от държавите, а не и от вторичния пазар. Според анализатор от престижен брюселски мозъчен тръст, с когото разговарях, това е напълно безсмислено, защото истинското решение би било фондът да може да изкупи дълговете, вече изкупени от ЕЦБ и да приложи haircut. Това в настоящия вариант не може да се случи.

Има неяснота и по въпроса дали тази възможност се отнася само за страните, които вече имат спасителна програма или и за всички потенциални нуждаещи се. Личният ми прочит е, че става дума за всички потенциални кандидати, но условието фондът да изкупи техните дългови облигации е да подпишат съответната програма със строги условия. Анализаторът обаче ме обори с аргумента, че тогава няма никакво значение дали даваш заем или купуваш дълг, така че очевидно идеята е безсмислена и е приета под натиска на Германия. Както знаете, Германия беше против изобщо да се дава подобно право на EFSF и ако е отстъпила, очевидно е в замяна на приемането на Пакта за конкурентоспособност, макар и префасониран като Пакт за еврото.

ЕЦБ също не е доволна от решението, след като дълго време лобира фондът да започне да изкупува дългове на затруднени страни от еврозоната, вместо централната банка. От началото на кризата ЕЦБ е изкупила правителствени облигации на стойност 77,5 милиарда евро. Представители на банката твърдят, че единствената причина да го прави не е за да помага на правителствата, а за да се намали лихвения натиск върху затруднените периферни икономики. В крайна сметка, обаче, правителствата също печелят от това, което беше причината решението за стартиране на програмата да не бъде подкрепено единодушно от управителния съвет на ЕЦБ през май миналата година. Данни на банката показват, че опитите за намаляване на лихвения натиск чрез изкупуване на дълг на периферните икономики са с променлив успех, най-вече заради разнопосочните политически сигнали и скоковете от прекален оптимизъм до краен песимизъм в пазарните очаквания.

Евродепутатът Данута Хюбнер [бивш еврокомисар на регионалното развитие] пък направи друг прочит на предложението - според нея това на практика означава създаването на еврооблигации, защото макар и по различен начин, се постига същият ефект. Защо страните-членки одобряват подобно нещо, след като бяха толкова силно против еврооблигациите, попита риторично г-жа Хюбнер. Както euinside писа, идеята за създаването на общи облигации на еврозоната срещна широка подкрепа както от лидерите на някои страни-членки, така и в Европейския парламент. Германия, обаче, подкрепена от Франция, отказа изобщо да обсъжда идеята на този етап, защото, по думите на г-жа Меркел, всеки трябва сам да плаща дълговете си.

И още една тема, която се коментира повече в Брюксел, отколкото в страните извън еврозоната - разделя ли се Европа на две скорости? Единствената страна, която засега силно и решително се е възпротивила на тази тенденция, е Полша. По-силното икономическо сближаване в еврозоната не бива да става за сметка на страните, които все още не са приели еврото, смята еродепутатът г-жа Данута Хубнер (ЕНП, Полша). Според нея те трябва да имат възможност да прилагат същите решения, както и страните от еврозоната, макар и да не са длъжни да покрият съвсем същите критерии. Както обясни г-жа Хубнер, Полша е голяма страна и не може да си позволи да стои извън процеса на взимане на решения в Европейския съюз, което не е точно така за по-малките страни.

Г-жа Хюбнер не отговори директно на въпроса ми дали Полша се опитва да мобилизира подкрепата по този въпрос, поне в рамките на Европейскиа парламент, на останалите страни извън еврозоната (без разбира се, особените случаи Великобритания и Дания). Обясних, че питам, защото тази тема изобщо не стои в България. Тя ми върна топката като ме попита какво правят медиите, за да направят тази тема важна и актуална за обществото. И аз на свой ред не й отговорих. Но може би отговорът е в нейните думи за малките и големите страни. Не като площ или икономика. А като амбиции, като цели, като манталитет.

Да обясниш българската обществена инертност дори на някого от Полша, с която все пак имаме някакво споделено минало, е почти невъзможно. Точно колкото се оказа невъзможно да убедя един шведски колега, според когото Стокхолм бил „твърде чист, та чак стерилен”, че няма такова нещо като твърде чист град. Очевидно всичко е въпрос на гледна точка и на очаквания.

comments
charlyb
16 март 2011 04:17
Цялата история започва да придобива гротескен характер и то напълно закономерно.Какво е положението в действителност. Има едни, по същество откраднати, и което е много важно(!) - вече похарчени, употребени пари. Светлите умове от ЕС са си поставили благородната задача да ликвидират последствията от тази работа. За ликвидиране на последствията, те преследват две цели, които поне на сегашния етап не се опитват да разделят и да решават по отделно, което неминуемо ги води към неуспехи. Първата и почти невъзможна цел е, да върнат изхарчените пари на кредиторите. Втората цел е да предотвратят бъдещи кражби. Очевидно е, че първата цел е неизпълнима и ако се опитваш да решиш втората в комплект с нея, правиш и двете невъзможни. Това е безотговорно по отношение бъдещето на ЕС.Не искам да влизам в подробности и да развия тезата, че дори и да намериш начин да върнеш парите на кредиторите без те да понесат загубите за действията си, то трябва да се откажеш от налагането на някои от правилата, които биха направили невъзможно предотвратяването на бъдещи кражби...
Николай Христов
16 март 2011 09:25
Европейският съюз е един вид „иновация” в управлението на конгломерат от държави със „обща територия” и съставянето на правилата за управление няма да е лесно и бързо. Важно според мен е определяне и запазване на правилната посока и степен на интегриране със съответните правила за поемане на отговорност от субекта на гафа при допускане на такъв (не само финансов гаф). В този смисъл регламентиране на сдружения вътре в ЕС за постигане на цели от група съюзни държави, които вече са постигнати от останалите (и споделяне на отговорности) или цели непосредствени и постижими само за част от съюзните държави с цел изравняване на скоростите без спиране на движението е жизнено важно за функционирането на съюза. Така, че съм за ЕС на „различни скорости” (предавки), стига возилата да вървят в една посока по добре направен път и ясна отговорност на участниците в движението за спазване на правилата.
Adelina Marini
16 март 2011 09:38
Впрочем, това, за което по-рядко се говори, но за сметка на това отдавна е създаването на съюз в съюза. И това си се затвърди с пълна сила, независимо от смяната на лидерите - http://www.euinside.eu/bg/faces/there-is-no-equality-in-the-eu

А ето и още от архивите със самото изследване - http://www.euinside.eu/bg/analyses/union-within-the-union
Николай Христов
16 март 2011 13:10
Аделина, благодаря Ви за линковете, от прочетеното разбрах, че в ЕС „тежестта” зависи не само от размера на територията, икономиката и популацията но и от волята на дадена държава, изразена чрез волята и моженето на излъчените лидери … и разбрах колко ми е волята и моженето. Такава система на влияния е много гъвкава и  приспособима, следователно жизнеспособна.
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required
gallery
newsletter


You can unsubscribe here from our newsletter

follow us
Абонирайте се за мен в YouTube
partners Citizen-E
Open Montenegro
One Europe
euinside