Можете ли да си представите - естонците си преизбраха десноцентристкото правителство, което им затегна коланите преди 2-3 години само и само да вкара страната в еврозоната (от първи януари 2011), да свали бюджетния дефицит под 3% от БВП и да намали дълговете! Естония и Швеция са двете страни в момента в Европейския съюз, които не са в процедура по свръхдефицит. Партията на премиера Андрус Ансип (Партия на реформите!) е спечелила 33 места в парламента, докато младшите партньори в досега управлявалата коалиция, Про Патрия и Съюз Рес Публика са спечелили общо 23 места.
Така досегашните управляващи имат общо 56 места в 101-местния парламент на Естония. Забележете - с шест повече от представянето на същите партии на предишните избори!
Като научих за победата на реформите в Естония (по името на водещата партия), се замислих как ли правителството е обяснявало намеренията си, действията си, имало ли е бездействия, как медиите са отразявали ситуацията. Замислих се за това, защото съм твърдо убедена, че в България правителство, което е причинило на хората страданието да не трупат още дълг за сметка на краткосрочното нищожно имане, никога не би било преизбрано. Тук печелят правителства, които обещават много и не правят нищо. И така 20 години. Всяко е с приоритет влизане в еврозоната, но скоро това няма да се случи на България, освен ако Пактът за финансова стабилност не влезе в сила и не бъде спазван.
И тъй като очевидно тази новина е трудно да бъде интерпретирана от далечна и недясна България, то ето как най-влиятелният световен финансов ежедневник The Financial Times описа изборната победа на десноцентристите в балтийската република: "Естонската управляваша десноцентристка 
коалиция спечели решителна победа на неделните общи избори, след като избирателите я възнаградиха за пилотирането на икономиката през кризата във възстановяването".
Вестникът се позовава на анализатори в Талин, според които естонците са били разтревожени за бъдещето, но са се почувствали по-сигурни с правителство, което ги е напътствало до еврото през януари, както и до членството в организацията на най-богатите страни в света - Организацията за икономическо сътрудничество и развитие - още миналото лято. Впрочем, България е подала кандидатура за членство в организацията още в началото на управлението на тройната коалиция.
Балтийският отличник е поканена за членство в ОИСР през 2007-ма година. От новите страни-членки на ЕС, освен Естония, още Полша, Словакия, Словения, Чехия и Унгария са членки на престижния клуб.
И, за да не сме голословни, ето и числата, които принудиха естонците да изберат същото правителство: прогнозата за бюджетен дефицит за тази година е 1.6% от БВП, което е съобразено със средното за еврозоната. Държавният дълг се очаква да бъде около 9.5 на сто през 2011, което на този етап е най-ниското ниво на публичен дълг във валутния съюз, много под средното от 86.5 процента. Правителството е поело ангажимент да балансира бюджета до 2014-та година, което очевидно се е оказало важен ангажимент за естонците.
Защо ви казвам това? Защото обикновено всички казват да не сравняваме България с Германия или с други развити страни. Добре, да се сравним с Естония! И какво виждаме? Публичният ни дълг е вторият най-нисък в ЕС след естонския. Но нашият е такъв случайно, при това върви в посока нагоре. Което какво показва? Посока обратна на естонската. Широки пръсти, сигурен мандат. Разликата е съкрушителна. Защото цифрите са си цифри, важното е какво стои зад тях и кой вярва в него. Естонците очевидно знаят къде отиват. След половин век социализъм бягат от него с всички сили.
Въпросът е, защо България продължава да цикли в съблазнителния кръг на демокрацията със социалистическо лице?
Това е незащитима теза.
В България няма преизбрано правителство, така че не може да се твърди кои правителства печелят - просто липсват емпирични данни. За сметка на това се знае кои губят - такива, които обещават много и не правят нищо.
Всъщност основната разлика с Естония е, че в Естония се провеждат ИСТИНСКИ реформи, докато в България сме свидетели на бутафория, която единствено ни забавя в нашето развитие до средното европейско ниво. А най-големият урок е, че истинските реформаторски правителства печелят втори мандат.
Другият основен извод е, че в България това няма да се случи, защото нивото на дебата е на такова равнище, че е невъзможно да се направи реална оценка на каквито и да са държавни мерки в каквато и да е сфера, освен в най-злободневната, която именно, че е злободневна, е прекалено краткосрочна. Пожарникарското решаване на битовите проблеми няма как да очертае визията за бъдещето. А именно това е тъжното в случая на България. В края на краищата управляващите са еманация на народа, който ги е избрал. И докато разни спасколевци определят общественото мнение, нищо добро не ни чака!
Трябва да се признае, че Дянков постъпи отговорно като се опита да овладее бюджетния дефицит вместо да го остави да се разрастне през 2009 година. Това разбира се се отрази зле на бюджета за 2010 г., но може спокойно да се твърди, че ако не бяха предприети мерки, дефицитът през 2009 г. можеше да бъде доста по-голям.
По отношение на дълга: няма начин да имаш бюджетен дефицит и дългът ти да намалява, освен ако не извършваш много сериозна приватизация, с която да изплащаш дълг. При обстоятелствата, в които се намира България, увеличението на дълга е естествено. Това, което трябва да е каже, че дългът е изключително малък и не може да се разглежда като проблем. Междудругото, ако трябва да бъдем честни, Естония не би трябвало да влезе в еврозоната именно поради липсата на дългосрочен дълг. Един от критериите за приемане в еврозоната е лихвените проценти по 10 годишни ценни книжа, които лихвени проценти трябва да отговарят на определени условия. Естония няма такива книжа и де факто този критерий беше пренебрегнат от Брюксел, въпреки че наистина не е проблем, но все пак е нарушение на условията.
Не искам повече да влизам в подробности, но тезата за лошата политика, поради увеличения дълг е наистина неприемлива.
По останалото съм съгласен с теб. Естония е много по-напред от нас включително по отношение на реформите, икономическото си развитие наличието на работещо електронно правителство, липсата на корупция и т.н. Тя наистина е пример за подражание, но нека бъдем обективни, когато правим нашите заключения.
Накрая, харесва ми хъса, с който работите и приемам грешките, които правите. Заради този хъс си заслужава да бъдете четени, въпреки че по някой път звучите малко неубедително. Но ако в повечето медии в България имаше по няколко журналисти като вас, медийният пейзаж в страната ни щеше да е много по-различен.
И, наистина накрая, страшно се радвам, че имаме такива читатели ... по чисто прагматични съображения :))) Подобни коментари на практика довършват нашите статии и правят картината пълна и цялостна. Да, правим грешки и слава Богу - как иначе бихме разбрали толкова много други интересни неща. Например, това за 10-годишните книжа не го знаех :)
Така като гледам има още дълго да ядем "естонски кашкавал". Само, дали ще можем да си го платим?