English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

Идеята за еврооблигациите разпали страстите в еврозоната

Published on , , София

Идеята страните от еврозоната да емитират общи еврооблигации предизвика ожесточени спорове. Премиерът на Люксембург и председател на Еврогрупата Жан-Клод Юнкер и финансовият министър на Италия Джулио Тремонти предложиха да се създаде Европейска дългова агенция, която да емитира еврооблигации на стойност 40% от БВП на ЕС. „Файненшъл Таймс” цитира позицията на Юнкер и Тремонти, че подобна мярка ще изпрати ясен сигнал към финансовите пазари за „необратимостта на еврото”. Според тях, това ще наложи пазарна дисциплина на правителствата, без да ги излага на „спекулативни атаки”, като същевременно ще стимулира европейската финансова и икономическа интеграция.

Идеята срещна горещата подкрепа на лидера на либералите в Европейския парламент Ги Верховстад*. Отявлен критик на Съвета, използван според него от страните–членки да прокарват националните си интереси, вместо да отстояват общностните, Ги Верховстад вижда в еврооблигациите единствения реален израз на солидарност между страните от еврозоната. Според него, създаването на общ облигационен пазар за дълговете на евро-страните ще отслаби натиска върху тези, в чиято ликвидност има съмнения и всички ще се възползват от по-ниски лихви.

За да бъдат стимулирани държавите да поддържат дълга си в рамките на изискваните от Пакта за стабилност 60%, Верховстад предлага дълговете над тази граница да продължат да се търгуват отделно, извън общия пазар и да не се ползват от гаранциите на еврозоната. Що се отнася до санкциите, Верховстад смята, че страните, които не спазват необходимата финансова дисциплина не трябва да бъдат лишавани от право на глас, както предлага Германия, а да бъдат постепенно изключвани от общия облигационен пазар.

Идеята обаче, среща сериозен отпор от страна на Германия. Канцлерът Ангела Меркел заяви, че е против създаването на еврооблигациите по юридически и икономически причини. Пред „Файненшъл таймс” германският финансов министър Волфганг Шойбле също изключи възможността за емитирането на еврооблигации, гарантирани от еврозоната, за да се финансират заемите на страните-членки, поне на този етап. Според него, това ще изисква ”фундаментални промени в Договора за ЕС. Г-н Шойбле, обаче е оптимист, че в дългосрочен план страните от еврозоната, включително Германия ще са подготвени да отстъпят повече от националната си бюджетна власт.

Журналистическите въпроси след заседанието на Еврогрупата на 6-и декември бяха насочени най- вече към тази тема. Но председателят Жан-Клод Юнкер отсече, че темата за еврооблигациите не е била в дневния ред и няма да я коментира повече.

Поведението на г-н Юнкер, обаче, красноречиво показа, че темата вероятно е била обсъждана и вероятно дискусията е била доста тежка, защото той беше нетипично за себе си лаконичен, рязък и дори саркастичен.

"Това не е толкова глупаво, колкото изглежда", каза Юнкер по повод предложението за еврооблигациите. Той припомни, че неколкократно през годините е предлагал Европейския семестър и никой не е очаквал, че това наистина ще се случи. Същата ще е съдбата на еврооблигациите, смята Юнкер. Той категорично отказа да отговаря на всякакви въпроси по темата и сряза с едносрични отговори всички опити на журналистите да получат повече информация.

Еврокомисарят по икономическите и валутните въпроси Оли Рен, на свой ред, демонстрира солидарност с колегата си, като определи идеята за еврооблигациите като „интелектуално атрактивна” и припомни: „На 9-ти май, в контекста на дискусията за финансова помощ за страните от еврозоната, Комисията предложи общностен иструмент, гарантиран от страните от еврозоната. Както помните, това беше отхвърлено от Съвета, защото според някои приличаше твърде много на еврооблигации”.

Анализатори посочват, че съпротивата на Германия срещу еврооблигациите се дължи на опасенията, че страната ще трябва да плаща по-високи лихви по заемите си, заради опасенията от фалит на Гърция, например.

Ги Верховстад оспори тази теза с аргумента, че еврооблигациите няма да намалят конкуренцията между лихвите, защото само част от дълга на страните-членки ще се търгува на общия облигационен пазар. Освен това, според него, „могат да се предвидят специални гаранции, че Германия няма да плаща по-висока лихва, отколкото в момента”.

Съществува и въпросът доколко предложението за емитиране на общ дълг с общите гаранции на страните от еврозоната е свързан с възможността от държавен фалит. Не е ли това именно признание, че финансовите пазари основателно очакват някои страни да изпаднат в неплатежоспособност? И как ще разчетат пазарите този сигнал, предвид реакцията им на германския призив частните кредитори (на доброволен принцип) да споделят рисковете от евентуално преструктуриране на държавен дълг?

Според френски източници, цитирани от "Файненшъл таймс", възможността някоя страна да бъде обявена за неплатежоспособна, предвидена в механизма, е пренебрежимо малка. Според французите, не се променя нищо, освен че се създава възможност да се удължи действието на спасителния фонд, докато кризата продължи.

Вероятно тези въпроси ще доминират на Европейския съвет на 16-и декември, когато лидерите трябва да се разберат за постоянния кризисен механизъм, който ще действа след 2013 година. На този етап имаме предложение за Европейски механизъм за стабилност (European Stability Mechanism), в който, както и до сега, се предвижда страните от еврозоната да могат да получат финансова помощ от ЕС и МВФ при строги условия. Едно от тях е Европейската комисия и МВФ, заедно с Европейската централна банка да извършат анализ на устойчивостта на дълга на съответната страна.

Ако на базата на анализа на дълга страната, поискала помощ, бъде оценена като платежоспособна, частните кредитори ще бъдат насърчени да поддържат експозициите си в съответствие с международните правила и в пълен сихрон с практиките на МВФ. В случай, че страната се окаже в неплатежоспособност, което в документа е определно като „неочаквано събитие”, тя трябва да договори подробен план за преструктуриране с частните си кредитори, в съответствие с практиките на МВФ, за да се възстанови устойчивостта на дълга.

Според Ги Верховстад, предлаганият от Германия постоянен механизъм, по модела на МВФ, не може да бъде успешен, защото всеки път, когато се наложи интервенция в някоя страна, това ще изпраща два много ясни сигнала към финансовите пазари: първо, че в еврозоната липсват единство и особено дисциплина. И второ, че страните в еврозоната не са готови да действат с необходимата солидарност.

„Колкото и логично и рационално да изглежда германското предложение, всъщност то е един изключително опасен механизъм, който заплашва да подкопае целия валутен съюз. Във всеки случай, то ще повиши още повече лихвените равнища в много страни от еврозоната, като няма никакво съмнение, че фондовете, банките и инвеститорите ще поискат значителна допълнителна рискова премия веднага щом новият спасителен механизъм влезе в сила”.

На този етап е по-вероятно лидерите да подкрепят предложението за Европейския механизъм за стабилност, отколкото да се разберат за еврооблигациите. Във всеки случай, яснотата е необходима, защото несигурността на пазарите засилва натиска върху затруднените икономики в еврозоната. Единственото сигурно в момента е, че засега размерът на спасителния фонд няма да се увеличава, въпреки призивите за това, включително от МВФ. Според директора на фонда Клаус Реглинг, „за Ирландия EFSF ще използва по-малко от една десета от капацитета си и това показва, че ще останат достатъчни ресурси за правяне с други подобни ситуации”.

*Ги Верховстад е бивш министър-председател на Белгия, бивш министър на финансите на Белгия, известен на младини с прозвището "бебе-Тачър"

comments
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required