English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

В ЕС няма равнопоставеност

Published on , , София

Около годишнината на Европейския съюз се появиха много мнения за това накъде върви този съюз как се развива. Предлагаме ви още една теза, която този път обаче не е нито прогноза, нито тълкуване. Става дума за изследване, направено от професор Йонас Талберг от университета в Стокхолм сред бивши и настоящи държавни ръководители на страните-членки на Европейския съюз. Оказва се, че макар всички да се водят равнопоставени в съюза, всъщност се водят доста сериозни пазарлъци за влияние. Някои от анкетираните правителствени лидери на страни-членки признават, че на практика по-големите страни в съюза откровено упражняват натиск върху останалите. Особен кръг на влияние се е оформил между Великобритания, Германия и Франция.

ВЪПРОС:Много интересни данни показва вашето проучване, в което участват много бивши и настоящи премиери, външни министри на Европейския съюз. Бихте ли казали малко повече за идеята за това проучване, защо решихте да го направите?

ЙОНАС ТАЛБЕРГ: Причината е, че в момента незнаем как протичат преговорите вътре в Европейския съвет. Имаме някои исторически данни от 80-те години и началото на 90-те, но по отношение на настоящето нямаме представа как точно се упражнява влияние, как се взимат решенията. Нашата стратегия беше да направим няколко много амбициозни интервюта с елита - бивши или настоящи държавни ръководители. Проведохме общо около 35 интервюта, от които 13 са с президенти или премиери.

ВЪПРОС: И какви са основните резултати? Оформя ли се нещо като съюз в съюза?

ЙОНАС ТАЛБЕРГ: Основните изводи са, че са налице многостранни източници на влияние в Европейския съвет. Първият е ако страната, от която е съответният представител в Съвета, е с повече ресурси, независимо дали голяма или малка по размер. Вторият елемент на пазарлъка с влияние е институционалният или, иначе казано, дали вие държите председателството в момента или не. И на трето място е личната способност на държавния ръководител - неговите или нейните способности да преговаря.

ВЪПРОС: Мислите ли, че липсата на европейска конституция е причина за този резултат?

ЙОНАС ТАЛБЕРГ: Не бих го казал точно така, но в конституционния договор има предложение за създаването на поста председател на Европейския съвет. Това би променило част от резултатите, до които достигнахме в нашето проучване. По-големите страни-членки в Европейския съюз биха засилили влиянието си, тъй като подобна промяна ще засили Европейския съвет като институция и неговите отношения с Европейската комисия, а това пък ще доведе до още по-голямо пазарене за влияние. За сметка на това обаче, подобна промяна ще бъде във вреда на малките и средни държави, които ще изгубят шанса си да упражняват влияние по време на своето председателство.

ВЪПРОС: Как, според вас, подобно пазарене засяга хората в Европейския съюз?

ЙОНАС ТАЛБЕРГ: Решенията, които се взимат от Европейския съвет - това все пак е най-висшият политически орган на Европейския съюз, имат огромни последствия за европейските граждани. Съветът е взел почти всички решения през последните десетилетия като започнем от Договорите на Европейския съюз, разширяванията, финансовите перспективи или дългосрочният бюджет, както и външната политика. Така че тези решения са наистина много важни.

ВЪПРОС: Добре, но това пазарене за влияние не прави ли всъщност важни институции като Европейската комисия и Европейския парламент на практика безмислени?

ЙОНАС ТАЛБЕРГ: Не бих казал. Европейският съвет е органът, който взима решенията по много въпроси, които обаче са били подготвени преди това от Комисията, Парламента или от самия Съвет. Трябва да си спомним също така, че не всички въпроси се качват чак до нивото на Съвета. Много законодателни въпроси се решават от Комисията, Парламента или от ресорните Съвети.

ВЪПРОС: Тоест, на практика това пазарене не засяга практически функционирането на Европейския съюз?

ЙОНАС ТАЛБЕРГ: Това засяга посоката на политическо развитие на съюза, защото решенията, взимани от Европейския съвет се отнасят предимно до дългосрочното развитие, например как да бъдат структурирани институциите, дали да се взимат нови членове, как да се разпределя бюджетът на съюза. Същевременно обаче, освен тези изключително важни въпроси, имаме и всекидневния законодателен механизъм на Съвета, Комисията и Парламента, а в този процес Европейският съвет не е важен играч.

ВЪПРОС: Във вашето проучване казвате, че личността има значение и един от силните лидери е люксембургският премиер Жан-Клод Юнкер. Мислите ли обаче, че става дума само до личността или пък и това, че Люксембург е една от най-богатите страни в Европа, допринася за тежестта на нейния водач?

ЙОНАС ТАЛБЕРГ: Мисля, че става дума изцяло за личността. Той си извоюва изключителна позиция в европейския съвет. Той притежава много широк опит в европейските работи, тъй като е както премиер, така и министър на финансите, освен това участва в Съвета вече повече от 10 години. Юнкер си е извоювал авторитет, който е ненадминат до този момент. Така че, това няма нищо общо с факта, че представлява Люксембург. Не трябва да забравяме обаче, че той е много добър и като посредник между други държави, тъй като Люксембург има твърде малко национални интереси. Така Юнкер се ползва и с огромно доверие като посредник.

ВЪПРОС: Имате ли някакви впечатления и за участието на най-новите страни-членки като България и Румъния?

ЙОНАС ТАЛБЕРГ: Нашите интервюта приключиха в края на декември миналата година, така че нямаме данни за България и Румъния като участници в Европейския съвет още повече, че те са участвали до момента само в един откакто ги приеха за член.

ВЪПРОС: А за десетте, които се присъединиха през 2004-та?

ЙОНАС ТАЛБЕРГ: Нямаме отчетливо впечатление и за тяхното участие. Общото ни мнение е, че те възприемат по-предпазлив подход по всички позиции, което не води до промяна във властовия баланс до този момент.

comments
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required