English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

Надежда Нейнски: ЕС няма моралното право да създава регулярни мониторингови механизми

Published on , , Загреб

Страните, стремящи се към членство в ЕС да бъдат допускани до всеки следващ етап от присъединяването само, когато са изпълнили всички условия от предишния етап, се казва в проектодоклад на Комисията по външни отношения на Европейския парламент, изготвен от гръцкия евродепутат от групата на социалистите и демократите Maria Eleni Koppa. Според документа, който ще влезе в пленарната зала през есента, ЕС продължава да има притегателна сила, но критериите за присъединяване вече е време да бъдат преоценени, 20 години след срещата на върха в Копенхаген, когато са били формулирани. Опитът с предишните етапи на разширяване, особено по отношение на бившия соц-лагер, както и текущите икономически проблеми са намерили отражение по един или друг начин в проекта на гръцкия евродепутат, а също и в многобройните предложения за поправки.

Така например в проекта се посочва, че процесът на присъединяване не приключва с транспонирането на правото на ЕС и че и настоящите страни-членки трябва да бъдат оценявани по отношение на "продължаващото спазване от тяхна страна на основните ценности на ЕС и изпълняването на ангажиментите, свързани с функционирането на демократични институции и правова държава". В този смисъл проектодокладът призовава Комисията да изработи подробно предложение за механизъм за наблюдение. В предложенията си за поправки някои евродепутати стигат още по-далеч, очевидно заради проблемите с демократичността, които напоследък демонстрират Унгария, Румъния и България.

Евродепутатите Kinga Göncz и Ana Gomes от групата на социалистите и демократите (респ. Унгария и Португалия) предлагат мандатът на европейската Агенция за основни права (АОП) да бъде разширен, така че да покрие с редовно наблюдение състоянието на демокрацията и след присъединяването. Според двамата депутати за страните, в които АОП открие сериозни нарушения на демокрацията и върховенството на закона, трябва да бъде активиран механизъм, подобен на механизма за сътрудничество и проверка (МСП), с който България и Румъния бяха приети в ЕС през 2007 заради недовършени реформи в съдебната система.

Със свои предложения към проектодоклада е и българският евродепутат от ЕНП Надежда Нейнски, която поставя специален фокус върху разширяването на ЕС към Западните Балкани. В интервю за euinside тя коментира, че липсата на доверие между страните-членки, особено в контекста на реформите на Шенген, са причината за това да се иска ЕК да налага механизми за наблюдение. Тя обаче е скептична, че това ще даде резултат. Нещо повече, по думите на г-жа Нейнски, Европейският съюз все още няма моралното право и правомощията да създава подобни регулярни механизми. Опитът с България и Румъния и редовния мониторингов механизъм върху тях показа, че ЕК критикува, но правителството в България игнорира предложенията и изискванията, каза още евродепутатът от Синята коалиция.

Пълен текст на интервюто с Надежда Нейнски, осъществено писмено, поради ангажираността на г-жа Нейнски с промените в СДС:

euinside: Този доклад за разширяването е изключително навременен и отразява много от проблемите, пред които ЕС е изправен. Има няколко много интересни предложения в него и едно от тях е призивът ЕК да излезе с механизъм за наблюдение и оценка на настоящите членки на ЕС. От какво конкретно е провокирано това искане на ЕП? Има ли определени държави и смятате ли, че е възможно това да се реализира в обозримо бъдеще?

Надежда Нейнски: Това предложение на Европейския парламент е провокирано предимно от сегашната криза с еврото, както и с Шенген. През последните години стана ясно, че много от проблемите в Гърция например са вследствие на грешно подавана статистическа информация или по-точно на изменяна статистическа информация, очевидно под политически натиск, за да се представи държавата добре пред Брюксел. Това поведение обаче е в разрез с идеята за доверие, която е в основата на Европейския съюз - държавите-членки трябва да си имат доверие, да са честни едни с други, за да може да функционира ефективно и успешно обединението. Политическият натиск, корупцията, укриването на данъци, изменянето на информация, подавана към Европейската комисия, не са поведение, което би се толерирало.

Това заобикаляне на ценностите на Европейския съюз, това игнориране на основните идеали на Съюза, идеали, които разпространяваме из целия свят чрез външната ни политика, провокира ЕП да поиска от Комисията да създаде мониторингов механизъм за всички държави-членки. Виждате, че липсата на доверие се отразява и върху преговорите за новото Шенгенско законодателство - временното възстановяване на граници може да има доза популизъм, но и демонстрация на недоверие към способностите на другите държави-членки да охраняват европейските граници. И все пак, въпреки че идеята за мониторингов механизъм звучи интересно, не съм сигурна, че изпълнението й би донесло желаните резултати. Тук отварям голяма скоба за България, която беше подложена на мониторинг преди да стане член на ЕС.

Нека не забравяме, че развитието на идеята за мониторинг в икономическата сфера - бил той чрез Европейския семестър или чрез изискванията за определени макроикономически индикатори - беше породена от системния характер на икономическата криза. Тоест, ако в икономическата сфера европейците са силно свързани и последствията от локалните нарушения имат отзвук в цяла Европа, то нарушенията от национален и вътрешнополитически характер по-скоро се изолират до пределите на националните граници. От тази гледна точка Европейският съюз все още няма моралното право и правомощията да създава подобни регулярни механизми. Да не говорим, че се създава допълнителна администрация и излишни разходи чрез такъв механизъм.

Също така, всяко нарушение на основните европейски принципи поражда и някакви икономически последствия, така че косвено ЕС ще може да улавя възможни отклонения в държавите. В тази връзка по-скоро съм склонна да приема досегашното положение на реакционно задвижване на ЕС при проблеми в дадена страна. Най-малкото защото, даже и ЕК да посочи проблемите в съответната държава, тяхното решаване зависи от правителството на тази държава и от неговата политическа воля. Правителство, което изначално потъпква европейските ценности няма да се промени, само защото от Брюксел са му казали да се промени. Смятам, че малка доза идеализъм в политиката е необходим, за да има прогрес и промени, но истинските реформи и придържане към ценностите на ЕС ще бъдат реализирани, само когато европейските лидери узреят за това. Разбира се, ЕС има специални лостове за "узряване" и упражняване на влияние, като замразяване на финансиране, а защо не и замразяване на членство.

euinside: Към този текст има предложение за едно допълнение от двама евродепутати с призив ЕК да активира механизъм, подобен на този, с който България и Румъния се присъединиха към ЕС през 2007 г. Смятате ли това за добра идея? И на фона на публикувания от ЕК петгодишен доклад, какво е Вашето мнение за работата на механизма - ефективен ли е?

Надежда Нейнски: Какво показа опитът на България и Румъния - ЕК казва нещо, критикува, дава съвети, посочва болните места; а в България правителството казва друго нещо, представя докладите по мониторинговия механизъм през своята призма, игнорира предложенията и изискванията на ЕК, не прави реформи или ги прави по доста съмнителен начин и винаги в последния момент. За съжаление скандалите, като уволнението на съдия Мирослава Тодорова, са повече от положителните резултати. Потъпкването на демократичните ценности в Румъния, което наблюдаваме през последните седмици, се случва въпреки мониторинговия механизъм. Тоест, ако правителствата нямат политическа воля за реформи и спазване на европейското законодателство, същото това законодателство, което те са създали, то мониторинговият механизъм няма да има успех.

euinside: ЕП смята, че е време за цялостна преоценка на критериите за присъединяване. Вие съгласна ли сте с това и в каква посока, според Вас, трябва да се променят тези критерии?

Надежда Нейнски: Непроменяните през последните 20 години Копенхагенски критерии са универсални и никога няма да загубят своята давност, защото подпомагат развитието на принципите, които са в основата на демокрацията и икономическото благосъстояние. И все пак времената се променят и е хубаво държавите, които искат да се присъединят към ЕС, да се подготвят за новите правила вътре в Съюза. Например вече се обръща повече внимание на фискалната дисциплина, защото стабилността на публичните финанси носи стабилност на държавата като институция и по този начин гарантира стабилност и на демокрацията и демократичните ценности. Видяхме всички как проблемите в Гърция вкараха в парламента крайни партии, включително неонацисти. В този контекст смятам, че критериите за присъединяване могат и трябва да бъдат допълнени от критериите за фискална дисциплина, а защо не и с повечето от Маастрихските критерии за присъединяване към еврозоната.

euinside: Ако бъде договорена такава промяна, тя трябва ли да се приложи в движение върху страните-кандидатки в момента?

Надежда Нейнски: Да, според мен такава промяна трябва да бъде приложена в движение върху страните-кандидатки в момента, но нека бъдем внимателни. Съюзът, в който тези нови страни един ден ще влязат, не е Съюзът отпреди пет или десет години. Днес той не е толкова привлекателен, както преди 5 или 8 години, когато икономическият бум беше в разгара си. Става ясно, че да си част от един Съюз означава и да поемаш различни отговорности, дори да бъдеш наблюдаван как харчиш бюджета си. По-важното е, че страните-кандидатки трябва да са готови да приемат задълженията си и изискванията, които ще трябва да спазват.

Мисля, че проблемът не е технически. Може би си спомняте, че по мое време като министър на външните работи не само започнахме преговорите, но и затворихме повечето от предприсъединителните глави. Определено бих казала, че според сегашните (а и тогавашните) изисквания и критерии бяхме готови за членството си в ЕС. България обаче се оказа неподготвена най-вече заради липсата на политическа воля за реформи у следващите правителства и неумението им да идентифицират и отстояват адекватно българските национални интереси. Другият проблем е, че преговорите по присъединяването представят само част от реалността да си пълноправен член на ЕС. Страните-кандидати трябва да са готови да бъдат пълноправни членове, а не да искат гратисен период. Естествено, че не могат да се подготвят на 100%, но има толкова много сфери, в които може да се проведат реформи още преди членството.

Това би улеснило както кандидатките, така и Съюза. Фискалната политика за мен е такава сфера, въпреки че засега не се наблюдава сериозен проблем при нито една от кандидатките (с изключение на Исландия). По този начин няма да има шок от присъединяването, който обикновено се регистрира във всички нови държави-членки. Нека все пак не забравяме едно - макар и да не обичам това деление на стари и нови държави-членки на ЕС, все пак ние сме тръгнали от различни стартови позиции и пътят към ЕС за нас е бил много по-болезнен, отколкото за старите държави-членки. А държавите от Западните Балкани, със своята бурна история през 90-те години, имат още много да научат за правилата вътре в Съюза.

Мястото за посочване на критериите за оценка на напредъка по предприсъединителната помощ на ЕС е регламентът за предприсъединителна помощ. Преди седмици ЕП прие своето становище по предложението на Комисията за регламента за следващата финансова рамка за периода 2014-2020. Доволна съм, че в тази позиция на ЕП влезе предложението ми за изменение, което въвежда наблюдението на фискалния баланс сред изискванията за оценка на прогреса на кандидатките. Позицията на Съвета е още по-силна - те говорят за фискално управление. От септември месец започват преговори между ЕП и Съвета за финалната версия на този регламент, по който реално ще се отпускат предприсъединителните фондове през следващите седем години и съм сигурна, че фискалната дисциплина ще влезе сред изискванията, които трябва да бъдат покрити от кандидатките за членство. Това ще е само за тяхно добро.

euinside: От Вашите предложения за поправки съдя, че много държите на процеса на присъединяване на страните от Западните Балкани. Защо?

Надежда Нейнски: Смятам, че като пряк свидетел на събитията от онези години, както и участник във вземането на тежки решения, познавам добре региона. От тази гледна точка присъединяването на Западните Балкани е неразривна част от завършването на политическия проект за мирна и обединена Европа. То ще донесе стабилност, просперитет, дълготраен мир и социално развитие в тези държави. Ще направи народите им по-отворени; ще им позволи да превъзмогнат раните от миналото; ще подпомогне постигането на благополучие. Техният просперитет ще донесе положително развитие и в България, защото ще се засилят контактите и икономическите връзки с нашите съседи. Преди десет години ЕС пое задължение към държавите от Западните Балкани и е само въпрос на време това задължение да бъде спазено.

euinside: Вие искате изрично да се спомене Косово в параграф 13. Защо?

Надежда Нейнски: За мен Косово винаги е било важна точка в контекста на сигурността на Западните Балкани. Започването на специалния диалог с Косово, който споменавам в своето изменение, е ключово. Диалогът позволява на страната да засили сътрудничеството си с ЕС и да има максимална полза от помощта и подкрепата от Съюза. Идеята е реформите да бъдат ускорени и да се подпомогне развитието на тази млада държава, особено имайки предвид предстоящата й пълна административна независимост и премахването на международния надзор и контрол над нейното бъдеще. Това са важни стъпки, които трябва да бъдат подкрепени от Съюза с реални действия. За съжаление все още има пет държави-членки, които не признават Косово, както и продължаващия спор със Сърбия. Точно поради тези причини диалогът е от изключителна важност.

euinside: Имате ли опасения, че с новия президент на Сърбия е възможно регионът да се върне назад?

Надежда Нейнски: Надявам се, че не, но първите признаци не са особено обнадеждаващи. Надявам се популизмът да бъде победен от прагматизма и от логиката. Все пак е рано да се каже какво точно ще е управлението на новия президент, защото освен думи, нямаме много действия от негова страна. Ако Сърбия се върне назад, това ще е пагубно за нейното развитие и ще има негативни последици върху другите страни от Западните Балкани. Сърбия се нуждае от свеж финансов капитал, който може да бъде осигурен чрез предприсъединителните фондове. Предстоят й интересни инфраструктурни проекти, участие по които освен ЕС имат и различни финансови институции със специален интерес към стабилността на Западните Балкани.

Българският опит показва, че инерцията на финансовата помощ дърпа със себе си и някакви паралелни необратими институционални и политически процеси, но до каква степен те са ефективни ще зависи от бъдещата икономическа ситуация на Съюза и развитието на политическите процеси в региона. По-конкретно имам предвид Унгария и Румъния, които огънаха разбиранията си за демократичност, създавайки опасния прецедент наличието на квалифицирано парламентарно мнозинство да променя тягата и необратимостта на демократичните процеси. Създава се впечатлението, че дори и вътре в ЕС можеш да въртиш европейците на пръста си.

euinside: Виждате ли някакви рискове за процеса на разширяване по време на председателството на Кипър?

Надежда Нейнски: Разширяването беше посочено от кипърското председателство като един от основните приоритети. На 1 юли 2013 г. Хърватска ще стане 28-мата пълноправна държава-член на ЕС. Черна гора ще започне преговори, Сърбия ще се ползва с повече финансова подкрепа от ЕС, тъй като вече е със статут на кандидат. Има засилен диалог с Косово и Македония, който ще продължи. Така че относно бъдещето на Западните Балкани не виждам никакъв проблем, поне от страна на изпълнението на поетите от ЕС задължения. Напротив, дори смятам, че Кипър има какво да предаде като познания и опит в процеса на разширяване. За Исландия, която често забравяме, че води преговори, също не виждам проблем. Риск може да има само по отношение на Турция, поради категоричния отказ на Турция да си сътрудничи с Кипър. От това според мен ще загуби най-вече Турция, защото взаимният респект, който би трябвало да е в основата на преговорния процес, е и в основата на връзките и взаимоотношенията между държавите-членки.

comments
flyco
22 август 2012 09:27
Проблемите в Гърция били вкарали в Парламента крайни партии, а защо тогава в България партия "Атака" влезе в Парламента точно в периода на най-бурното икономическо развитие през последните 20г.?
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required
gallery
newsletter


You can unsubscribe here from our newsletter

follow us
Абонирайте се за мен в YouTube
partners Citizen-E
Open Montenegro
One Europe
euinside