English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

Първо председателство на ЕС в спасителен режим*

Published on , , София

Казват, че винаги има първи път. На Кипър и на Европейския съюз ще им бъде за първи път да се слеят в едно изключително предизвикателно председателство през следващите 6 месеца. В момент, когато ЕС се опитва да реши проблеми, причинени от икономически, социални, културни и политически различия, на кормилото на ЕС застава страна, която обединява всички тези различия на територия от малко над 9 хиляди квадратни километра, една трета от които окупирани от Турция и с население (само кипърските гърци) от малко над милион души. Малкият размер на Кипър е и най-малкият проблем на страната от гледна точка на председателството. Много по-съществени проблеми за изпълнението на приоритетите му идват от факта, че има нерешен териториален спор, който е спънка за една от най-успешните и мащабни политики на ЕС - тази на разширяването. Кипър е и страната с най-ниския корпоративен данък; четвъртата страна-членка на еврозоната, която поиска спасителен заем от ЕС, но и от Русия; и страна, която се управлява от президент-комунист.

"Към една по-добра Европа"

е лозунгът на кипърското председателство, което официално пое щафетата от Дания тази седмица. Страната има четири основни приоритета:
- По-ефикасна и устойчива Европа;
- Европа с икономика, която дава резултати и която е базирана на растежа;
- Европа, която има смисъл за гражданите си, със солидарност и социално сближаване;
- Европа в света, близо до съседите си

По време на едно от най-тежките изпитания за всяко председателство - изслушването в Европейския парламент - кипърският президент Деметрис Христофиас припомни една история със Сократ, който обяснявал какво е да си добър атинянин. Това е да направиш така, че Атина да се превърне в по-добро място. Г-н Христофиас каза това в контекста на стремежа на страната му да бъде добър европеец. "Ние сме добри европейци", каза по-рано тази седмица в Брюксел заместник министърът по европейските въпроси на Кипър Андреас Мавроянис.

На фона на всички проблеми, които страната има и които вероятно ще се окажат поредната черна точка за ЕС в глобален план, има нещо положително, което Кипър ще внесе - откровеност. Това, което направи впечатление от изказванията на висши кипърски държавници в Брюксел и Страсбург тези дни е, че те не крият ситуацията, в която се намира страната им и не се плашат да отговарят на неудобните въпроси. Нещо повече, опитват се да внушат, че Кипър ще раздели личното от професионалното и ще свърши работата си като председателство по всички европейски досиета, както е модерно да се казва на брюкселски - от преговорите по следващата бюджетна рамка (МФР) до разширяването.

Кризата

"Ние сме изправени пред огромни проблеми, но имаме ентусиазма на нова страна-членка и имаме квалифицирани човешки ресурси, което ще ни позволи да се справим с предизвикателствата", каза Андреас Мавроянис в началото на седмицата по повод на това, че Кипър стана четвъртата страна от еврозоната (без да броим Испания, чийто случай е малко по-различен), която се нареди на опашката за спасяване. В момента в Никозия е мисия на Тройката, която прави анализи на нуждите на Кипър от финансова помощ и изработва програмата, която ще бъде предоставена на страната за изпълнение в замяна на получената помощ. Уви, правителството няма да може да се възползва от договореностите на последната среща на върха на ЕС от 28-29 юни, когато беше постигнато съгласие фондовете на еврозоната да бъдат използвани гъвкаво за страните в нужда и когато беше взето решение да отпадне омразната на всички, най-вече на Гърция, Тройка, която се състои от експерти на МВФ, ЕК и на ЕЦБ. Това обаче не означава, че спасяваните страни няма да изпълняват стриктна условност, но тя ще бъде в рамките на реформираното икономическо управление на ЕС.

Вероятно това е и причината, заради която Кипър реши да поиска заем и от Русия - тема, която подразни мнозина. В отговор на въпрос на журналисти в Брюксел дали Кипър не се опитва да избегне дисциплиниращите мерки като иска пари извън ЕС, Андреас Мавроянис каза, че от векове Кипър има тесни взаимоотношения с Русия и че Кипър е дом на много руски инвестиции, както и на много европейски, презназначени за Русия. Въпреки това обаче, Кипър е добър член на ЕС, спазва законодателството и не бяга от отговорност, добави Мавроянис, но няколко дена по-късно беше опроверган от президента Христофиас. Пак пред журналисти на въпрос на какъв етап са преговорите с Русия по двустранния заем, президентът отговори, че условията, които Русия предлага са по-добри от тези на спасителния механизъм. Русия не изисква нищо в замяна, предлага ниски лихви и това е така, защото Кипър е населен предимно с православни християни и има традиционни културни връзки с Руската федерация, призна съвсем откровено кипърският държавен глава.

Тези тесни връзки, както и руското минало на самия Христофиас бяха обект на множество критики в Страсбург от евродепутати от различни политически цветове. Христофиас е завършил социални науки в Москва. От името на групата на либералите в Европарламента британският евродепутат, който е и член на контактната група за отношенията с кипърските турци Graham Watson, в кратко изказване призова Кипър да не взима заеми от Русия, да използва собствените си ресурси и да спре енергийната си зависимост от Русия. Естонската евродепутатка Kristiina Ojuland, също от групата на либералите, която е и член на делегацията за Русия, призова Кипър да се бори срещу корупцията и безнаказаността в Русия. "Надявам се, че тесните ви отношения с Русия няма да се превърнат в пречка за правата на човека".

Турция

Друг проблем, който ЕС ще има в започналото полугодие е свързан с Турция и нейния стремеж за членство в ЕС. Анкара официално обяви, че няма да работи с председателството на Съвета, но че основната работа на страната е с Комисията и парламентарните комисии, която ще продължи. Както обясни и турският главен преговарящ в София, попитан от euinside, за Турция ротационното председателство не е важно. Уви, важно е и то не само за Турция. За първи път от няколко години насам настъпи раздвижване в замразения присъединителен процес на Турция, благодарение на инициативата на еврокомисаря на разширяването Щефан Фюле, положителната програма, която вече доби по-конкретно измерение - синхронизиране на турско-европейските усилия в областта на енергетиката. Не само Щефан Фюле, но и 16 външни министри на страни-членки на ЕС обединиха усилия в опит да придвижат процеса напред.

Те излязоха с обща статия, в която призовават за напредък и от двете страни (ЕС и Турция) в преговорния процес. На този фон сигналите от Страсбург бяха малко разочароващи от гледна точка на геополитическите промени, но пък са ясен знак за настроенията на европейските граждани, чиито пряко избрани представители са евродепутатите. По време на близо тричасовите дебати в Европарламента имаше множество изказвания, повечето от които бяха в подкрепа на Кипър и "оскърблението", което Турция нанася на страната като не я признава за независима държава. Според независимата британска евродепутатка Nicole Sinclaire, заради това "оскърбление" преговорите с Турция трябва да бъдат прекратени. Съпредседателят на групата на Зелените и Европейския свободен алианс Rebecca Harms (Германия) посочи, че кипърският въпрос ще фокусира вниманието върху Кипър и призова за обединението на кипърските гърци и турци.

"Колкото и да й е неприятно на Турция, тя трябва да работи с кипърското председателство, особено ако иска да се присъедини към ЕС", каза пък гръцкият евродепутат от групата на социалистите и демократите Maria Eleni Koppa. На свой ред Graham Watson призова Кипър да разговаря с Турция. Въпреки че във встъпителните си думи нито кипърският президент, нито някой друг от кипърския екип спомена изрично кипърския въпрос или Турция, Христофиас се ядоса на сър Уотсън като му каза: "Не е необходимо да ми напомняте, да ме приканвате да разговаряме с Турция. Той [Graham Watson] трябва да се обърне към Турция и да им каже 'разговаряйте с Христофиас, защото той е готов да разговаря с Вас!'". Той се обърна и с директно послание към турския министър-председател Ердоган като заяви: "Ще кажа и на г-н Ердоган - нека разговаряме".

Андреас Мавроянис беше по-малко емоционален пред журналистите преди дни като обясни, че Турция е важен фактор в района на Близкия изток, където Кипър има интереси и също роля. "Няма да крия от вас обаче, че ние имаме някои тревоги относно начина, по който Турция подхожда към Сирия", каза още той, но увери, че "като председателство ще работим с всички наши партньори".

На споровете сложи край председателят на Парламента Мартин Шулц като заяви, че не ЕС иска да се присъедини към Турция, а обратното и затова Турция трябва да се съобразява с условията.

Комунист, президент на финансов център

Един от въпросите, който разпали разгорещени дебати в Страсбург беше как един комунист съчетава своите виждания за свободния пазар като президент на един от големите финансови центрове в света. Във встъпителните си думи в Европарламента Деметрис Христофиас обясни по повод кризата в Европа, че "свободният пазар е едно, но безнаказаността на пазара е съвсем друго. Оттеглянето на държавата от контрола е нещо отрицателно. Не можем да оставим обществото на волята на пазара и на различните интереси, които го движат". По-нататък той обясни, че политиката на рязане на разходи се е оказала непродуктивна и дори е задълбочила кризата. Това изказване принуди шведския десен депутат Gunnar Hoekmark да заяви, че, напротив, увеличаването на разходите не помага. "Никой не е пострадал от прекалено много пазарна икономика. Бюрокрацията, свърхрегулацията, монополите са тези, които пречат на растежа", добави още той.

"Не се безпокойте, комунизмът няма да навреди на ЕС, той ще се опита да направи ЕС един съюз по-справедлив в социално отношение", отговори президентът Христофиас като напомни, че се чувства горд, че представлява партия, която се е борила срещу фашизма, срещу окупацията на острова и за осигуряването на по-добър живот на кипърските граждани. Попитан след края на изслушването как фактът, че Кипър просперира на базата на това, че е финансов център е в синхрон с неговите комунистически виждания, Христофиас изрази разочарование, че изглежда Кипър често не бива разбиран правилно. "Някой явно си мисли, че пазарът си прави каквото си иска в Кипър. Това не е вярно. Нашето правителство и нашите институции се намесват, когато има пазарни аномалии".

Финансовите услуги са гръбнака на кипърската икономика, обясни още кипърският президент, след като беше попитан дали може да се очаква Кипър да бъде притиснат, както стана с Ирландия, да увеличи корпоративния си данък. Христофиас припомни, че данъчната политика е била част от преговорите при присъединяването на Кипър към ЕС през 2004-а година, с което намекна, че каквото е договорено тогава, ще важи и сега. Ако данъкът бъде вдигнат до 15%, бизнесът ще избяга от страната, обясни той.

Разширяването

При отчитането на постиженията на датското председателство беше откроено започването на преговори за членство с Черна гора, даването на Сърбия на статут на страна-кандидатка, както и диалогът с Босна и Херцеговина. Кипър обяви, че ще работи по всички теми от дневния ред на ЕС, включително и за постигането на напредък в разширяването. Хърватски журналист обаче попита Андреас Мавроянис в Брюксел как председателството ще поеме в диалога Белград-Прищина, след като Кипър е една от петте страни-членки на ЕС, която не признава независимостта на бившата сръбска провинция и не поддържа никакви официални контакти с нея. Мавроянис отговори многознателно като заяви: "Ние ще подходим по този въпрос по много президентски начин. Ще прилагаме всички решения. Нямаме национална програма. ЕС се опитва да има неутрален подход към Косово".

Шефът на Европарламента Мартин Шулц, също социалист, изрази увереност, че кипърското председателство ще се справи. Какво значение има дали председателят е германец или кипърец, попита той и сам си отговори "ние всички сме европейци". Следващите 6 месеца ще покажат дали това е така. Немалко евродепутати предупредиха кипърския президент, че му предстои нелеко председателство. И това безспорно е така. Предстои да видим дали да си добър атинянин означава и да не пречиш на Атина да бъде по-добра като не правиш нищо или пък Кипър ще намери начин да опази и вълка сит, и агнето цяло.

*Автор на термина (в оригинал) bailout presidency е на г-н Димитър Ашиков, икономист и домакин на рубриката на euinside euoutside.

comments
charlyb
8 юли 2012 17:32
Щом начело на ЕС, макар и временно е възможно да застане комунист, значи в принципите за избор на ръководни органи има нещо жестоко сбъркано!
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required
gallery
newsletter


You can unsubscribe here from our newsletter

follow us
Абонирайте се за мен в YouTube
partners Citizen-E
Open Montenegro
One Europe
euinside