English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

България остава под наблюдението на ЕК толкова дълго, колкото е необходимо

Published on , , София

Реформите в България нямат посока, не са възприети като вътрешна потребност и за да ги има изобщо е необходим външен натиск. Докато това е така, България ще остане под наблюдение. Толкова дълго, колкото е неободимо.

Това е отговорът на Европейската комисия на въпроса докога ще продължи наблюдението на България по механизма за сътрудничество и проверка (МСП). Последният доклад на ЕК от 18 юли се очакваше с огромен интерес, защото трябваше да оцени изминалите пет години на европейско членство 'под условие'. Както euinside писа, очакването опъна нервите както на политиците, така и на магистратите. Висшият съдебен съвет (ВСС) уволни дисциплинарно председателя на Съюза на съдиите Мирослава Тодорова, която беше отявлен критик на ръководството на съдебната власт, а в навечерието на публикуването на доклада депутат от управляващата партия ГЕРБ беше арестуван за търговия с влияние. Отчаяните ходове само потвърдиха посланието на доклада на ЕК, че реформите не се провеждат от името и в интерес на българските граждани, а за да се направи добро впечатление навън. Е, това очевидно не е толкова лесно.

Докладът ясно насочва критиките си към всички правителства и парламенти за последните пет години, като отбелязва нееднаквата им степен на ангажираност с реформите. Все пак, като цяло, необходимата законодателна база е факт. Защо тогава не се прилага? Защо липсват резултати, сякаш пита Брюксел и си отговаря: защото липсва посоката на реформата. Защото липсва разбирането, че целта на реформите в крайна сметка е работеща правова държава, в която съдебната власт е независима и ефективна, в която почтенността се цени, а корупцията и организираната престъпност се наказват.

Последното правителство, макар да стартира с „устрем за реформи” (според българския превод на доклада от 2010 г.) финишира* със съмнения в "устойчивостта и необратимостта на промяната". Почти няма мярка, прокламирана с апломб от управляващите (спецсъда, БОРКОР, закона за конфискация на имущество, делата срещу политици и висши чиновници, показните полицейски акции), която да не е критикувана от доклада поради липсата на реални резултати. Управляващите дори не могат да използват дежурното оправдание „ние ги хващаме, те ги пускат” (разбирай съда), защото докладът цитира, без да назовава, случая с избягалите „братя Галеви”, сполучливо наречени от българската преса „Избегалеви”, като го определя като демонстрация на системните провали в правоприлагането: "Българските власти не успяха да задържат едни от най-големите престъпници в страната след връчване от съда на постановената присъда. Това следва да се разглежда като голям провал на системата."

Липсва обаче част от последното изречение, което според черновата е: "Точните обстоятелства не са установени и няма политическа спешност да се установят и отстранят причините за това, което трябва да се разглежда като голям провал на системата". Запомнете думата политическа, важно е.

Гледай Румъния, мисли за България

"Фундаментални принципи като независимостта на съдебната власт не винаги се спазват изцяло" - това несъмнено е най-тежката критика в доклада. Сегашното правителство буквално поведе война със съдебната система, която обвиняваше за всички критики от Брюксел. През юли 2010 година премиерът Бойко Борисов каза с нескрита ирония: "И аз тука имам молба голяма към независимата съдебна власт, към прокуратурата, много внимателно да изчетат доклада, препоръките към него и съответно да го коментират и също така да кажат независимата съдебна власт какви мерки ще приеме в следващия юлски доклад това да го няма."

Е, както става ясно от доклада на ЕК, въпросът доколко съдебната власт в България е независима е напълно основателен. "Общото впечатление е, че не се зачита разделението на властите в държавата, което има директни последици за общественото доверие в съдебната власт". В това отношение българският доклад е само на йота по-мек от румънския, който можем да четем като предупреждение какво следва, ако сегашният курс не се промени.

"Независимостта [на съдебната власт] също беше поставена под въпрос след поредица от директни политически критики към отделни съдии - уволнението от съдебната система на президента на Съюза на съдиите от ВСС буди безпокойство в това отношение". А самият ВСС "не е предприел ясни действия да защити съдебната независимост”. ВСС както обикновено е в центъра на вниманието на доклада, но този път още повече, защото трябва да бъде избран нов състав, който да проведе "фундаментални реформи".

"Назначаването и работата на новия Висш съдебен съвет и новия главен прокурор ще бъдат едни от показателите за устойчивостта на реформите".

В доклада и в техническото му приложение се обръща голямо внимание на избора на новия ВСС, защото 11 от членовете му се избират от парламента при липса на прозрачност и съмнения за политическо влияние, а членовете на ВСС от съдебната квота се избират не пряко, а с делегати. И докато по отношение на парламентарния избор бяха приети нови правила за повече прозрачност, българските власти буквално отказаха да въведат директни избори на членове на ВСС от съдебната квота още от тази есен, когато предстои избирането на новия ВСС. Първият тест за новия ВСС ще бъде изборът на главен прокурор и председател на върховния касационен съд, отбелязва ЕК.

Страната на организираната престъпност

В тази си част техническият доклад е доста увлекателно четиво, което описва мащабите на организираната престъпност у нас и дейността й на европейско ниво (в 15 страни от ЕС) и стига до заключението, че ролята на организираната престъпност в България е "уникална". Организираните престъпни групи "и досега имат значително влияние върху икономическите дейности в страната", което "дава на тези групи платформа, от която да влияят на политическия процес и държавните институции".

Докладът пише за 150 поръчкови убийства в последното десетилетие, много малко от които са стигнали до съда, а още по-малко са приключили с присъди. От общо 77 ключови случая, свързани с високите нива на организираната престъпност, които ЕК наблюдава, само 16 са приключили с окончателно съдебно решение, като в 10 от случаите някои или всички обвиняеми са били оправдани. И макар в последните две години да се наблюдават увеличени усилия за борба с престъпните групировки, от началото на 2012 г. има увеличение на броя на поръчковите убийства.

Картината, според българските власти обаче, е коренно различна и създава усещането за паралелна реалност. Ден преди представянето на доклада на ЕК, МВР се отчете за работата си в последните три години. В презентацията на министъра на вътрешните работи Цветан Цветанов откриваме следните твърдения:

"Частично или напълно е пресечена престъпната дейност на общо 660 ОПГ [организирани престъпни групи]".

"Ограничени са проявите на тежката и организираната престъпност във всички сфери на обществения живот."

"Пресечена е дейността на криминални фигури, ползващи прикрития на структури, ангажирани с политика, държавни институции и фирми".

"Социалната среда и бизнесклимътът в страната са коренно променени".

В доклада пише: "Комисията регулярно получава оплаквания от български граждани и чуждестранни инвеститори за съдебно бездействие и връзки с организираната престъпност на местно ниво." А политическата оценка е, че въпреки "значителното увеличение" на рерсурсите за полицейски разследвания, все още липсват убедителни резултати за справянето с организираната престъпност.

По отношение на корупцията резултатите не са по-добри. За пореден път докладът отбелязва липсата на независими институции, които да се борят с корупцията. "Много малко случаи на корупция по високите етажи стигат до съда, а делата по много от тези случаи напредват бавно, с непропорционално голям брой оправдателни присъди. Разследванията на подозрения в корупция и злоупотреба със служебно положение от страна на магистрати получават особено слаб отговор от съдебната система". Същото се отнася и за емблематични дела за измами с европейски средства, за които ЕК така и не е намерила задоволително обяснение защо не са използвани съществуващите процедурни възможности за ускоряването им.

А още по-големият проблем е пренебрегването на борбата с корупцията в контекста на споменатото по-горе влияние на организираната престъпност върху политическия процес: "Случаите на корупция по високите етажи типично включват влиятелни публични личности; следователно те са тест за капацитета и независимостта на българската съдебна система. Тъй като корупцията и организираната престъпност често са свързани, подробните финансови разследвания са важна част от всяко разследване в тази област и от особена важност да се разкрият връзките между организираната престъпност и политиката. Тези аспекти не получиха подобаващо внимание в България".

На фона на всичко казано не беше изненада, че журналист от чужда медия попита ЕК дали все още смята, че когато е приела България и Румъния в ЕС през 2007-а година, е взела правилното решение. Категорично да, отговори говорителят Марк Грей. И обясни, че и двете страни са постигнали много оттогава до днес, включително благодарение на Механизма за сътрудничество и проверка. Той ще продължи да съществува, за да "поддържа движещата сила на промяната към устойчив и необратим процес на реформи - процес достатъчно силен, че външната намеса на МСП повече да не е необходима" . За да се случи това обаче, е необходимо ръководството на съдебната власт да вземе реформите 'присърце', а властите да зададат ясна обща посока, в която усилията на отделните институции да се обединят по-ефективно, отколкото досега.

"Страните-членки имат и задължения и възможности в областтта на свободата, сигурността и правосъдието", припомня ЕК. От България не се очаква да постигне по-високи стандарти от тези в останалите страни-членки -целта на механизма е "да помогне на България да постигне стандарти, сравними с другите страни-членки", а същото искат и близо 80% от българите. Специално заради докладите ЕК е провела проучване „Евробарометър”, което ясно показва, че целите на механизма се споделят широко от гражданите на България и Румъния.

На този фон има само два озадачаващи факта: защо Комисията ще направи следващата си оценка за България едва в края на 2013 г., а не през февруари или поне през юли, както досега. И защо в официалната версия на доклада беше добавено изречението: "В ключови моменти българското правителство показа силна политическа воля за постигане на дълбока и трайна реформа". Официалният отговор на първия въпрос е, че така България ще има повече време, за да покаже убедителни резултати. Официално обяснение за добавеното изречение няма. Вярно е, че от тази формулировка не може да се съди, че става въпрос за сегашното правителство. Но също така е вярно, че правителството моментално се възползва от това изречение, за да го направи основен акцент в коментара си за доклада. И се похвали с отпадането на междинните доклади като знак за добрата си работа.

Можем само да се допускаме, при това с основание, че истинският отговор и на двата въпроса е един и същ: както отлагането на доклада за след изборите в средата на 2013 г., така и ненадейно появилата се "политическа воля" са политически мотивирани. Все пак управляващата партия ГЕРБ членува в Европейската народна партия, която е най-влиятелната европейска политическа фамилия в момента. И макар ЕК по презумпция да е независим орган, очевидно политическите компромиси не са й чужди.

Премиерът Бойко Борисов в типичния си стил одобри доклада, рече, че "препоръките в него съвпадат с нещата, които ние в момента правим" и обобщи: "С една дума - докладът абсолютно отговаря на обективната действителност, която е в последните пет години в България". Сега си спомнете картината, описана по-горе.

Но изречението с политическата воля седи като кръпка в доклада и е безкрайно неубедително на фона на десетките конкретни факти, ясно демонстриращи нейната липса. Четенето на доклада 'както ни изнася' няма да промени факта, че властта в България не работи за гражданите, защото очевидно преследва цели, различни от техните.

Но правителствата ще се сменят, а механизмът ще продължи, защото България продължава да има нужда от него, за да се променя, макар и бавно. Колко дълго? Колкото е необходимо.

*Следващият доклад ще е след парламентарните избори в средата на 2013 г.

comments
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required