English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

Александър Пейович: за Черна гора е важен процесът, не самото членство

Published on , , Подгорица

На 29 юни 2012 година лидерите на ЕС приеха решението на Съвета по общи въпроси с Черна гора да започнат преговори за присъединяване - 2 години, след като страната получи статут на кандидатка. Залогът е голям, тъй като Черна гора е известна с организираната си престъпност и корупцията и дори е окачествявана от някои анализатори като мафия-държава. Залогът се е покачил за малката адриатическа страна и по други причини - компромисът, който беше направен с България и Румъния да се присъединят към ЕС неподготвени, с механизъм, чиято задача беше да им помогне да довършат реформите в сферата на правосъдието, се провали. Това завиши значително критериите за членство, предпазливостта и недоверието към кандидатките и особено към онези, които имат проблеми именно с организираната престъпност и корупцията.

От тази гледна точка беше важно да разберем как Черна гора ще се справи с този залог и с предизвикателствата пред себе си, особено като се има предвид, че чисто икономически обстановката не е цветуща. Затова се срещнахме в Подгорица с главния преговарящ на страната с ЕС г-н Александър Андрия Пейович, доскоро посланик на Черна гора в Евросъюза. Това, което веднага прави впечатление при срещата с него е, че е млад и с изключително добър английски. Въпреки че графикът му беше силно натоварен, независимо от отпускарския сезон, уговореният седмица по-рано час за интервюто беше спазен и посланик Пейович беше точно навреме готов за снимките. Друго нещо, което също привлича вниманието още в началото е неговата откритост и оптимизъм. За Черна гора е важен процесът на присъединяване, не толкова членството, казва той и уточнява по повод спорните резултати на механизма за България и Румъния, че провалът на този механизъм е урок за ЕК и за страните-членки, не за Черна гора.

За миниатюрната планинска държава с великолепна природа и излаз на Адриатическо море, с население от малко над 600 000 души, самият факт на започване на преговори за членство е сигнал, че е време да започне истинската работа. По думите на посланик Пейович, освен че има умора от разширяването, на Балканите се наблюдава и умора от чакането на фона на изгубените години през 1990-е. Черна гора иска да се присъедини с чиста съвест към ЕС и да не бъде бреме както за съюза, така и за себе си. Именно заради това, страната не се страхува от предстоящия труден път и е предпазлива с поставянето на цели. На въпроса дори и хипотетично дали може да се ангажира с някакви срокове кога Черна гора би могла да завърши преговорите, Александър Пейович казва с много уговорки, че се надява това да стане през сегашното десетилетие (2018 или 2020 г), така че да може Черна гора да влезе в плановете на съюза за следващия многогодишен бюджет от 2021 г.

Това обаче ще зависи от много неща, казва още той, като основният риск идва от региона. Главният преговарящ не назова конкретен източник на опасност, но посочи, че евентуална нестабилност в региона би се отразила както върху процеса на интеграция на Черна гора, така и на икономиката, и обществото като цяло. Друга опасност по пътя на Черна гора е ставащото в самия ЕС - неяснотата към какъв съюз Черна гора ще се присъедини. Посланик Пейович уверява обаче, че правителството му следи много внимателно събитията и има готовност да се адаптира в движение към промените. Затова много помага и Европейската комисия, каза той.

Посланикът не крие, че във вътрешен план борбата с организираната престъпност и корупцията е най-голямото предизвикателство. Отговорите му обаче силно напомнят една типична балканска черта на подценяване на реалността в желанието да не се демонстрира страх. Александър Пейович говори за най-големия проблем на страната му точно, както много други политици в региона са правили преди него и с това не са допринесли за нещо положително, а именно като казват, че всъщност организираната престъпност и корупцията не са проблеми, които са възникнали в страната му и че съществуват и в други страни. Това безспорно е така. Това, което отличава тези "други" страни обаче е, че те са създали върховенство на закона - нещото, пред което всички са равни. Посланик Пейович говори спокойно и уверено, че Черна гора ще се справи и с този проблем, тъй като е малка и лесно управляема, а също и заради новия подход, който ЕК въвежда за първи път спрямо страната - започване на преговорите от най-трудните глави 23 и 24 ("Съдебна система и основни права" и "Правосъдие, свобода и сигурност").

По думите на Пейович механизмите, които ЕК ще приложи за контрол и проверка на всеки етап от работата по тези глави, както и партньорските проверки от страна на страните-членки, гарантират успех. Дали заради увереността и решимостта, която посланикът подчерта за справяне с този значителен проблем или по друга причина, но останах с усещането, че за Черна гора много по-голяма опасност всъщност са преговорите по главите "Земеделие" и "Околна среда". Това според него са огромни и много трудни глави, тъй като освен чистата хармонизация на законодателството, то ще трябва и да се прилага, а специално "Околна среда" е скъпа сфера, която изисква и много човешки ресурси.

Вероятно акцентът върху тази глава се дължи и на факта, че Черна гора е първата държава, която издига околната среда на високо юридическо ниво - в конституцията си. Преминаване през малката страна обаче показва ясно, че има още много работа, докато страната достигне това, което е заложила като цели в основния си закон - част от крайбрежието е презастроено, местните хора разказват за липса на каквато и да е регулация - проблем, добре познат в България.

Посланик Пейович избягваше да е по-конкретен, тъй като според него повече яснота за това пред какво е изправена Черна гора ще има, когато приключи скрийнинг процесът, а това се очаква да стане през лятото догодина. Тогава, някак с нетърпение прозвучаха думите на главния преговарящ, Черна гора веднага ще отвори двете проблемни глави - 23 и 24. И въпреки надеждата за приключване на преговорите това десетилетие, Александър Пейович казва с пълното съзнание за парадокса, че колкото по-дълго продължи процеса на преговори, толкова по-добре. От думите му човек остава с усещането, че той е напълно наясно, че компромис със страната му няма да бъде направен и че реформите трябва да бъдат доведени до край.

Дано това да е така, защото веднага след трудния път към членството в ЕС, Черна гора ще се отправи и към еврозоната. Причините за това са уникални за ЕС. Страната е единствената, която въведе еврото едностранно (първо германската марка) без обаче да е обвързана по никакъв начин с правилата, които важат за валутния и икономически съюз. Еврото е донесло само добро на страната и въпреки проблемите в еврозоната, Черна гора е решила, че мястото й е там. Разбира се, всичко зависи от това дали еврозоната ще оцелее, но дори и опасността малката Черна гора да плаща за спасяването например на в пъти по-голямата Гърция не я плаши. Причината обаче е прозаична - Александър Пейович вярва, че до момента, когато Черна гора бъде готова за членство в еврозоната критериите и механизмите ще бъдат много по-строги и сегашните недостатъци ще са изчистени.

Пълен текст на интервюто с посланик Александър Андрия Пейович

euinside: Бих искала първо да поздравя Черна гора за началото на преговорния процес, но мислите ли, че страната е готова, тъй като пътят е дълъг и труден?

Александър Пейович: Преди всичко благодаря за поздравленията. Относно готовността на страната, знаете, че много се говори за умора от разширяването сред страните-членки, но трябва да имате предвид, че върви един разговор и за умора от интеграцията в региона и когато преброите изгубените години на Балканите през 1990-те, ще видите, че много страни всъщност са изморени от чакане. Така че за нас решението за отваряне на преговорите за присъединяване беше страхотен сигнал, добър знак, че най-сетне можем да започнем истинската работа. Досега всичко беше всъщност подготовка за реалния процес, който започва с преговарянето по конкретните глави. Бих казал, че това стана в подходящия момент - 6 години след нашата независимост и дълбоко вярвам, че сме готови да се заемем с дипломатическите работи, но също и да започнем да заделяме настрана онези части от европейското законодателство или интеграцията, да речем главите, които вече се приравняват или вече са хармонизирани.

euinside: Опасявате ли се, че именно заради умората, за която говорите, и заради лошия опит на Съюза с някои страни в региона, по-специално България, Румъния, а отскоро и Унгария, че условността пред Черна гора може да се окаже по-голяма? Комисията дори започна експеримент за първи път с обръщането на процеса отзад-напред, като започва от най-трудните глави?

Александър Пейович: Не се страхуваме от самия процес. Знаем, че той се променя. Той беше променен за страните от предишния цикъл на разширяването, основно Хърватия, Турция или Исландия в този смисъл наистина се различават от голямото разширяване на 1990-те или 2004, така че в известен смисъл има нови обстоятелства, които трябва да имаме предвид и мисля, че новият подход на ЕК е отличен начин да се разсеят всички опасения, че страната влиза в ЕС неподготвена. Добро е за страната, но също и за страните-членки, тъй като след като изпълниш всички критерии и демонстрираш, че наистина си написал домашното си, може да се разчита на теб, да бъдеш благонадежден член на семейството. Така че, целта на Черна гора е да се присъедини към ЕС с чиста съвест, в смисъл ние да не бъдем нещо като бреме или като багаж, който да натовари членството ни в ЕС. И виждате още, че самата природа на това как Комисията работа по страните от разширяването се е променила. Сега не са важни техните позиции или докладите, които пращаме в главна дирекция "Разширяване", но също и различните видове методи за отчитане на международни организации, както и мисиите за проверка. Има много страни-членки, които изпращат свои експерти в Черна гора, за да проверят как върви борбата с организираната престъпност и корупцията, състоянието на икономиката и т.н. Всичко това, заедно с предложения доклад от Европол, който ще излезе след скрийнинга на глави 23 и 24, трябва да помогне, за да получим по-добра картина на страната и да ни даде един вид представа какво имаме да правим.

euinside: Така е, но мислите ли, че има риск, тъй като Черна гора, както и много страни от региона, има тези проблеми с организираната престъпност, корупцията и др., не смятате ли, че има риск преговорите по точно тези две глави да отнемат повече време и всъщност да проточат процеса на присъединяване?

Александър Пейович: Вижте, тук има две неща - организираната престъпност и корупцията са вездесъщи, те не са някаква особеност на моята страна. Те съществуват в региона, съществуват в ЕС. Тоест, никоя страна не е имунизирана срещу организираните престъпници или корупцията и бих казал, че наистина ние, като страна-кандидатка в преговори, имаме много повече енергия да инвестираме в това да покажем, че се борим с нея както трябва. От друга страна, вторият елемент е, че новият подход на Комисията казва, че тези две глави, които се отнасят до организираната престъпност и корупцията, а също и върховенството на закона, се отварят първи и се затварят в края на целия процес на преговорите. Така че, когато ние затворим главите, да речем "Земеделие" и "Околна среда" - големите и много трудни глави - ще можем да кажем, че можем да затворим и главите, свързани с върховенството на закона. Ще отнеме няколко години, разбира се, но това ще ни даде достатъчно време да си изградим убедително досие с резултати. Голяма част от законодателството вече е налице, така че въпросът е наистина да демонстрираме, чрез отделните механизми ...

euinside: Да, прилагането, както Комисията постоянно повтаря ...

Александър Пейович: ... как прилагането работи и как ние си изграждаме добри резултати.

euinside: Има ли страни, които използвате за пример, дори и с отрицателния си опит и тук говоря по-специално за България и Румъния, с които ЕК също експериментира, като бяха приети в ЕС с Механизма за сътрудничество и проверка в сферата на правосъдието и вътрешните работи, който е доста спорно дали е добър или не, така че вие извлякохте ли си поуките от тези неща, как точно го правите?

Александър Пейович: Всъщност, не сме ние тези, които трябва да си извличаме поуки. Мисля, че ЕК и страните-членки си извлякоха поуките от МСП и след това осъзнаха, че Механизмът за сътрудничество и проверка не притежава едно нещо, което разширяването или предприсъединителния период притежават и това е силен и убедителен инструмент да бъде накарана страната да си свърши работата. Сега с научените уроци и с новия подход, дори и ако погледнете присъединяването на хърватите - какво направиха те в последната година от присъединяването им, имам предвид преди една или две години - точно това, което прави Черна гора сега, в началото на преговорния процес.

euinside: Значи Хърватия е вашият пример?

Александър Пейович: Не може тя да ни е пример, тъй като Хърватия започна работа по върховенството на закона твърде късно , тъй като повечето глави, тези две глави, бяха блокирани заради други проблеми, като например Хагският трибунал или други неща, така че не можем да си вадим заключения от техния процес на присъединяване, защото ние възнамеряваме да отворим главата веднага още следващата година и след това да имаме 4-5 години постоянен мониторинг, постоянни срокове и матрица, които се изпращат на Комисията, на страните-членки, където те да видят как всеки случай на организирана престъпност се придвижва към своя край. Това е голямата разлика. С Исландия присъединителния процес е коренно различен, Турция е съвсем различен случай и всъщност нямаме паралелни процеси, които са много подобни. Самата същност на разширяването се промени коренно - не само подходът, но и същината, по която страните преговарят.

euinside: Освен тези две глави, има ли други, които са предизвикателство за Черна гора?

Александър Пейович: Да, разбира се, има няколко много конкретни неща, които ще представляват предизвикателство. Бих казал, че "Земеделие" ще представлява наистина, ще изисква огромни усилия, когато се стигне до хармонизирането, но и до прилагането; "Околна среда" е много скъпа и изисква човешки ресурс; след това имате много глави, финансови глави, с които трябва да се хармонизирате и да следвате процедурите. Процесът няма да бъде пропорционален в смисъл, че като минеш през някоя глава лесно, а по друга трябва да чакаш реформите да се осъществят или някоя институция да бъде създадена или да бъде напълно завършено законодателството. Това ще покаже къде точно се намира страната. Когато приключи скрийнинг процесът през лятото догодина, ще имаме по-добра представа колко време ще е нужно на страната и къде се намира.

euinside: Звучите доста оптимистично за всички тези промени, за промяната на процеса на разширяване, но ЕС преживява определени промени, законодателство, еврозоната, имате ли това предвид, чувствате ли, че освен да променяте себе си, трябва да се променяте и заедно с ЕС?

Александър Пейович: Определено. Ключовото тук или ключовата дума тук е "стратегически подход" в смисъл, че не може да се мисли само за година или две - трябва да се мисли за целия процес на присъединяване на страната, но също и за момента, когато като страна членка, например за 2020 - къде ще се намира страната, как може да допринесе за ЕС, каква роля ще има като член на ЕС. Например Общата селскостопанска политика ще се промени в следващите години, Общата политика по рибарството също се променя, законодателството за обществените поръчки ще бъде променено догодина, така че настоящото законодателство няма да е това, с което се хармонизираме. От друга страна целият финансов пакет ще променя ЕС в следващите 5-6 до 10 години, така че ЕС, към който ще се присъединим след няколко години, ще бъде много по-различен от ЕС на 2012. И разбира се трябва да вземем предвид всички тези конкретни показатели и факти, за да можем да бъдем много адаптивни, както ЕС е много адаптивен организъм, по същия начин страните-кандидатки в преговори трябва да следват същата логика.

euinside: Ще се справите ли с това, тъй като ще изисква допълнителна енергия?

Александър Пейович: Разбира се, тъй като в противен случай ще изгубим много повече време и ресурси - хармонизирането с нещо и загубата на енергия по нещо, което няма да е валидно след година или две и разбира се ние получаваме голяма помощ от Комосията, която посочва кои са областите, които трябва да вземем предвид като трансформиращи се, променящи се.

euinside: Черна гора е в уникална ситуация - не е член на еврозоната, но използва еврото. Планирате ли по време на преговорния процес постепенно да въведете част от законодателството, което се приема в момента за еврозоната, за да се подготвите или може би трябва да започна с въпроса - планирате ли да се присъедините към еврозоната на някакъв етап след членството в ЕС?

Александър Пейович: Разбира се, точно за това става дума - ние станахме едностранен потребител на еврото преди икономическите и финансови министри да решат, че не може да има едностранно използване на еврото, така че в известен смисъл наследихме тази валута от по-старите времена, когато преминахме към германската марка. Историята за това защо и как решихме да използваме чужда валута е доста дълга. По отношение на еврозоната и готовността, разбира се, че Маастрихтските критерии ще бъдат ключови и след присъединяването ни ще видим колко време ни е нужно, за да ги изпълним, така че да се присъединим и към еврозоната. Още преди кризата, преди 2009 г., ние имахме наистина добри резултати в следването на Маастрихтските критерии по отношение на инфлацията, публичния дълг или бюджетния дефицит. Разбира се кризата промени малко нещата, ние трябваше да станем по-гъвкави, но като цяло не сме много далече от постигането на тези критерии. Валутата, всъщност еврото, помогна на страната ни да се стабилизира и да постигне наистина високо ниво на макро финансова стабилност.

euinside: Много страни казват, които не са в еврозоната, че биха искали да изчакат, въпреки че са длъжни да се присъединят в някакъв момент, но биха искали да изчакат и да видят какво ще стане. Черна гора ще бъде ли част от този лагер - да изчака и да види дали това е добра идея?

Александър Пейович: Не. Мисля, че ние сме достатъчно решени, ние подкрепяме еврото, знаем ползите, които получихме от единната валута ...

euinside: Но има и недостатъци - ако трябва да спасявате Гърция, да плащате за спасяването на Гърция?

Александър Пейович: Да, има, но силно вярвам, че до момента, когато се присъединим не към ЕС, а към еврозоната, ще има по-строги критерии и механизми, които ще предоставят по-добър подход за онези страни, които са членки на еврозоната. Така че, в известен смисъл всички тези недостатъци сега ще бъдат коригирани в следващите години. Ще видим как ще се развие ситуацията. Разбира се, ако нещата не напредват по положителен начин страната ще си изработи стратегия, но за нас еврото наистина създаде огромни ползи и то не само, както ви казах за стабилността, но също и за туризма, за позиционирането ни в региона.

euinside: Специално в Централна Европа съществуват опасения, че Европа ще бъде разделена на две или повече скорости и вече се формират определени съюзи, водени от Полша например. Черна гора смята ли да се присъедини към някоя от тези страни, за да си осигури защита на интересите?

Александър Пейович: Вижте, мисля, че е твърде рано да се говори за каквито и да било съюзи и даже, когато говорите със страните-членки те никога няма да ви кажат, че има съюз или клуб в клуба. ЕС, към който ще се присъединим вероятно няма да е на 27, ще бъде различен, нови страни, надявам се, ще станат членки, надявам се, че ще се присъединят други страни от Западните Балкани, така че ще има клуб, който се присъединява, но също и фактът, че ЕС ще бъде различен. Ще видим как след 10 години самата природа на тези няколко скорости в Европа ще изглежда и дали ще има няколко скорости в европейската интеграция. На този етап ние внимателно следим и гледаме какво става в ЕС, но разбира се все още сме външно тяло, не сме в позиция да влияем върху процеса на взимане на решения.

euinside: Така е, но може би ще ви трябва да си изградите помощ отвътре?

Александър Пейович: Да, разбира се, но нека не забравяме, че самият смисъл на интеграцията е всъщност сближаване на страните. Европейската интеграция за първи път - а тази страна е независима от само последните 6 години - даде възможност за сътрудничество с Финландия или Португалия, с които нямаме икономическо или културно сътрудничество на нивото, което имаме със страните от региона или големите в ЕС, така че самият смисъл на европейския проект е да си създаваме приятели и да се усещаме като част от семейството. И разбира се в процеса на разширяване да видим кои са ни приятелите, кой ни помага, кой има желание Черна гора да влезе. Има страни, които оказват огромна помощ в процеса, а не са големи, не са богати, но наистина са съсредоточени върху това да ни помогнат да се движим по-бързо и да сме по-задълбочени в подхода ни към интеграцията.

euinside: И съвсем в края да завършим, виждате ли някакъв риск за присъединяването на Черна гора, по самия път, след това? Какъвто и да е риск, опасност, какъв мислите, че ще бъде рискът за присъединяването на Черна гора?

Александър Пейович: Вижте, това е много хипотетично в смисъл, че ние можем само да си правим модели за това как ще протече интеграцията. Първо, трябва да вземем предвид какво ще стане с региона - как останалата част от Западните Балкани ще напредва, тъй като това е ключово ...

euinside: Нещо конкретно ли имате предвид?

Александър Пейович: Ние не сме Исландия и не можем да се държим като остров сякаш не сме заобиколени от съседи. Трябва да имаме предвид, че четири страни от разширяването са наши съседи. За щастие имаме хърватите, които се присъединяват догодина, така че ще имаме сухоземна граница с ЕС, имаме и италианците, но това е. Така че, всякаква нестабилност в региона, която да се надяваме няма да възникне, ще повлияе на нашия път, на икономиката ни и на всичко. Това са много смесен тип влияния, които може наистина да дестабилизират целия път. И тогава, разбира се, както и Вие повдигнахте въпроса, какво ще стане с ЕС - как ще се развива той. Има рискове, които може би ще имаме по пътя към сближаването ни с общия пазар - силите на общия пазар ще имат известно влияние върху нашата икономика, което означава, че нашите предприятия няма да могат да устоят на този натиск. И разбира се, цената - само за околната среда разходите са огромни, така че страната трябва да се подготви да действа стратегически в този смисъл. Според мен по-малките системи, микросистемите, са много по-управляеми от по-големите и точно това е най-хубавата част на нашата присъединителна история - това, че можем наистина да осъществяваме реформите много бързо и да стандартизираме ...

euinside: Защото сте малки?

Александър Пейович: Тъй като сме малки, можем наистина да осъществяваме неща много по-бързо, но също и качествено, тъй като може да се следи всичко, което се прави. Ако погледнете също и присъединяването на Кипър и Малта и някои други малки страни-членки, няма да видите те да са имали повече проблеми от по-големите като Полша. В някакъв момент във времето те дори са се придвижвали по-бързо през реформите. Така че, има както ползи, така и рискове и аз като главен преговарящ, а също и цялото правителство и всички останали части на обществото, трябва постоянно да следим ситуацията и да видим как най-добре да продължим. Ето защо интеграцията на страните продължава няколко години. През 1990-те присъединяването нямаше да отнеме толкова много, но сега ЕС, към който ние се присъединяваме, е много по-комплексен и заради кризата и ситуацията в региона, е по-добре преговорният процес да бъде по-дълъг, а не по-къс. Колкото и парадоксално да звучи.

euinside: Като казахте по-дълъг, знам, че това пак е някаква хипотеза, но колко време според Вас ще е необходимо, при идеални други условия, Черна гора да завърши ...

Александър Пейович: Винаги журналистите ме питат този въпрос. Наистина е неблагодарно да се говори за това, поради сложността на факторите.

euinside: Така е, но все пак това е и един вид поставяне на цел.

Александър Пейович: Ще мога да Ви кажа, след като завърши скрийнинг процеса догодина, тъй като тогава ще имаме цялостната картина как и какво страната трябва да направи, за да напредва по пътя към членството. И разбира се, когато преминем през цялото acquis и видим всички необходими институции и дори проектите, практическите проекти като канализационните системи, транспортните инфраструктурни проекти, ще мога да кажа "можем да завършим до 2018 или 2020". Надявам се, че ще можем да се присъединим през настоящото десетилетие и да сме готови за следващите финансови перспективи, които започват от 2021. Но това е изключително хипотетично. Пак казвам, че основният смисъл, истинската причина за това какво и защо не е да станем член, а всъщност да използваме процеса, за да променим страната към по-добро и да създадем по-добър стандарт на живот на гражданите. Това е ключовото нещо.

euinside: Много Ви благодаря, звучите толкова оптимистично. Пожелавам Ви успех!

Александър Пейович: Затова се присъединяваме. Разбирате ли, ние виждаме нещата малко по обратния начин - цялата интеграция и присъединяването са инструмент за постигане на по-добър живот, а не да станем богати и тогава да се присъединим.

comments
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required
gallery
newsletter


You can unsubscribe here from our newsletter

follow us
Абонирайте се за мен в YouTube
partners Citizen-E
Open Montenegro
One Europe
euinside