English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

Отричай и владей

Published on , , София

Има ли пилот в самолета?

Президентска институция в Сърбия няма. Или поне с такова усещане остава всеки, който влезе на официалния сайт на президента на страната, защото там в момента няма никаква информация, освен че се работи над официалната презентация на президента. Допреди няколко седмици пък на посетителите на сайта беше обяснявано, че страницата ще бъде обновена след избирането на новия сръбски президент. За протокола - президентът вече е избран, преди няколко дни положи клетва пред парламента, а в понеделник, 11 юни, ще се проведе и официалната церемония по встъпването му в длъжност. Както изглежда обаче никой, дори самият Томислав Николич все още не вярва, че именно той ще ръководи президентската институция през следващите пет години.

В интервю за черногорската държавна телевизия миналата седмица Николич заяви, че медиите явно още не са осъзнали, че именно той е новият президент и затова продължават да се държат неадекватно. Това твърдение може би донякъде е вярно, тъй като допреди няколко седмици всички очакваха Борис Тадич да се пребори за трети президентски мандат. Истината е обаче, че самият Николич явно също е изненадан от собствената си победа и това донякъде може да даде обяснение за неговото поведение в първите дни след като беше избран на поста, което вече не само медиите определят като неадекватно.

Томислав Николич започна мандата си с изявления, които предизвикаха негодувание в региона“, е само едно от заглавията, които могат да се видят по този повод през последните дни в медиите в целия регион. В същото интервю за черногорската телевизия Николич предизвика бурни реакции първо с изявлението, че Вуковар не е хърватски град, а след това и че в Сребреница не е имало геноцид. Резултатът е очакван: на церемонията по встъпването му в длъжност в понеделник няма да присъстват нито хърватският президент Иво Йосипович, нито председателстващият тристранното председателство в Босна и Херцеговина в момента Бакир Изетбегович. От лидерите на съседните държави, на церемонията ще присъства само черногорският президент Филип Вуянович (за Черна гора самият Николич заяви миналата седмица, че макар и независима, тя не е отделна нация и че черногорците по нищо не се различават от сърбите). За сметка на това обаче, на церемонията по встъпване в длъжност на Николич в Белград ще присъства еврокомисарят на разширяването Щефан Фюле.

За съжаление, позициите на Николич, които той отново потвърди в първото си публично обръщение - от това, че Вуковар е сръбски град до това, че в Сребреница не е извършен геноцид - са далеч от европейските ценности,“ мотивира решението си Йосипович след среща с президента на Косово Атифета Яхяга в Загреб в сряда. Преди това хърватският президент на няколко пъти даде да се разбере, че сътрудничеството между двете страни не зависи само от политическата воля на една от държавите и че новият сръбски президент трябва на практика да докаже, че се придържа към европейските ценности, на които и трябва да се основават отношенията между двете държави. Мотивът на Изетбегович да не присъства е, че счита думите на Николич, че в Сребреница не е имало геноцид, за обида.

Стъпка назад, назад, назад

Според местни анализатори изказванията на Николич не биха могли да бъдат определени като гафове, а по-скоро са част от неговата политическа идеология, която макар и претърпяла някои козметични промени в основата си е идеологията на Радикалната партия. Извън страната и региона реакциите също бяха остри. Парламентарната асамблея на Съвета на Европа излезе с декларация, в която се посочва, че „с отричането на геноцида в Сребреница от 1995 новоизбраният сръбски президент Томислав Николич хвърля сянка върху президентската институция“ и че „осъзнаването на отговорността на всички страни, участвали в конфликта на територията на бивша Югославия в периода от 1991 до 1995 е условие за помиряване“.

Според ръководителя на делегацията на Европейския съюз в Белград Венсан Дежер позицията на Европейския съюз по въпроса е била ясно обяснена от говорителя на председателя на Европейската комисия. На 4 юни говорителят на Жозе Мануел Барозу Пиа Ахренкилде Хансен определи изказването на Николич като „опити за пренаписване на историята.“ „Жестокостта в Сребреница, извършена през юли 1995 е престъпление срещу цялото човечество и ние никога не трябва да я забравяме, нито да позволим това да се случи отново,“ заяви Хансен. „Всички лидери в региона трябва да заемат ясна позиция по отношение на престъпленията, извършени в миналото, които са най-жестоките престъпления срещу човечеството,“ допълни и Венсан Дежер.

Каква ще е реакцията на самия Барозу се очаква да стане ясно на 14 юни, когато е и първото официално посещение на Николич в Брюксел. На въпрос дали Барозу е готов да се срещне с човек, който отрича съществуването на геноцид, Хансен не пожела да каже дали в този случай не е по-добре визитата да бъде отменена. Пред изданието EurActiv дипломатически източник от Брюксел заявява, че Европейският съюз се намира наистина в сложна ситуация. От една страна Европа не желае „Сърбия да попадне в руски ръце,“ но също така „ценностите или съществуват, или не“. А основания за попадането в руски ръце даде самият Николич, който въпреки че и в предизборната си кампания и веднага след избирането си потвърди, че страната няма да се отклони от пътя на европейската интеграция, първото му посещение след избирането му беше не в Брюксел, а в Москва, където по време на конгреса на „Единна Русия“ се срещна с руския си колега Владимир Путин.

Само части от разговора между двамата са достатъчни, за да потвърдят, че тангото, което Николич танцува, откакто беше избран на поста вместо една крачка напред и две назад, по-скоро е само назад. „Сърбия е на път към ЕС, далечен и неизвестен път. Ние ще развиваме страната по правилата, които съществуват в ЕС,“ обяви по време на срещата си с Путин Николич и добави, че досега признаването на независимо Косово не е налагано като условие за членство в Евросъюза, но ако се наложи то да бъде изпълнено, това означава „край на преговорите незабавно“. А конкретно към Путин той се обърна с думите: „Вие сте любимец на Сърбия, а това признание заслужихте с начина, по който ръководите Русия“ и с признанието, че не би победил на изборите единствено, ако негов противник би бил руският президент.

От Държавния департамент на САЩ открито осъдиха изявлението на Николич. В съобщение до медиите говорителят на департамента Марк Тонър заяви: „Геноцидът в Сребреница не е субективна оценка – той е определен като криминален акт от Международния трибунал за престъпленията в бивша Югославия, потвърден с няколко присъди от последна инстанция. Международният съд на ООН също потвърди наличието на геноцид в Сребреница. Това не може да бъде отречено. Президентът Николич има възможност да използва конструктивен тон в региона, но такива неоснователни твърдения по отношение на Сребреница и други подобни престъпления работят срещу установяването на стабилност и мир в региона. Призоваваме всички страни да поемат своята отговорност и да подкрепят сътрудничеството и мира в региона.“

Новият мирис на Балканите

В свой коментар за Bloomberg след 6 май, когато освен в Сърбия, избори имаше и в Гърция, британският експерт за Балканите Тим Джуда определя двата вота като повратна точка в историята на региона, а датата – като денят, в който Сърбия преостъпва мястото на източник на повечето проблеми на Балканите на Гърция. Той коментира колко прав е Бисмарк, изричайки в началото на 19 век прочутата си фраза, че следващата война в Европа ще избухне заради „някоя глупост на Балканите“. Да говорим за следваща война на Балканите е може би доста крайно, но определено мирисът в региона през последните седмици е друг – не като в едноименния филм по книгата на Гордана Куич „Мирисът на дъжд над Балканите“ , който разказва историята на семейство сефарадски евреи от Сараево в годините между двете световни войни, но определено по-различен.

Като изключим все още нерешените въпроси около бъдещето на Косово, последният повод за прехвърчане на искри между Загреб и Белград беше миналия август, когато Сърбия заклейми честването от Хърватия на т.нар. военна операция „Буря” като национален празник. Подобни искри вероятно ще прехвърчат и тази година, ако новият хърватски премиер също изкаже благодарност към бившите хърватски генерали Анте Готовина и Младен Маркач, ръководили операцията, които обаче бяха осъдени от Трибунала за военни престъпления в бивша Югославия.

Какво би направил Николич в подобна ситуация остава загадка – все пак той беше върл защитник на бившия лидер на Радикалната партия, който също е обвиняем в Трибунала в Хага, но след отцепването на настоящия президент от радикалите той отказва да коментира миналото си, свързано с Воислав Шешел.
Ясно е обаче, че тонът, с който Николич в момента поставя отношенията със съседните държави няма да донесе добро нито на тях, нито на Сърбия. И не само заради критиките на дипломати и висши държавници, а за хората, които още пазят болезнените спомени от последната „глупост“ на Балканите преди 20 години.

comments
Данчо Граматиката
7 юни 2012 16:57
"Допреди" се пише разделено - "До преди" :)
Adelina Marini
7 юни 2012 18:25
Според Нов правописен речник на българския език на БАН от 2005 година "допреди" се пише слято :)
Левскар
7 юни 2012 21:58
Всички проблеми на Балканите са свързани със сърбите. Така става, когато заграбваш чуждото и си вярваш, че вече е твое.
Цецо Неграмотника
8 юни 2012 06:31
Всички проблеми на Балканите са свързани с Дървените Философи завършили Българска филология.
До-След се пише както аз искам да си го напиша
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required