English Български
Следвай ни
Абонамент
Търсене : [ ]
|

В София ЕС затвори вратата на разширяването, но остави плик с пари и инструкции

публикувано на , , Twitter: @AdelinaMarini
Последна промяна на:

Казват, че срещата на върха ЕС-Западни Балкани била историческа. Други казват, че била успешна. Без непременно двете твърдения да са неверни, обоснованието им е грешно. Обяснява се, че срещата е историческа, защото е първата от 15 години насам. Последната среща на върха със Западните Балкани (във вида им тогава) беше през 2003-та година в Солун. Казва се също, че софийската среща е успешна, защото се е състояла. Това щеше да е вярно, ако през тези 15 години е имало непреодолими или трудно преодолими пречки за провеждането й, като например невъзможност шестимата лидери от региона да бъдат накарани да седнат на една маса. Само че, те сядат доста често заедно в най-различни формати - на срещите на върха от Берлинския процес, като част от процеса Бърдо-Бриюни, в рамките на Процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа и много други инициативи, процеси и формати. 

Единствената причина, поради която от Солун насам не е имало среща на върха ЕС-Западни Балкани е пренебрежение и подценяване на ситуацията в региона. В крайна сметка ЕС се среща по-често и дори редовно със страните от Източното партньорство. Срамота е, че не го прави с държави, които очаква да бъдат част от него. Брюксел твърде дълго смяташе, че критериите му за присъединяване са напълно достатъчни и затова с години чакаше тези страни да ги изпълнят без да си мръдне пръста, въпреки че пред очите му регионът потъваше в авторитаризъм, национализъм, ксенофобия и етническо напрежение. Температурата на региона се покачваше дотам, че от страниците на вестниците в шестте страни все по-често се виждаха заглавия, в които присъстваше думата "война". Къде с въпросителна, къде без. Съюзът за първи път осъзна грешката си, когато ситуацията вече беше на път да излезе извън контрол.

Върховната представителка на ЕС за външната политика и сигурността Федерика Могерини (Италия, Социалисти и демократи) не скри изненадата си по време на обиколката си из региона през зимата на 2017-та година, че тези страни са по-далече от всякога от европейското си бъдеще. Ако беше закъсняла още малко, Съюзът щеше да изпусне Македония да пропадне в междуетнически конфликт. След като видя състоянието на региона с очите си, тя се зарече, че повече няма да свали поглед от него. Първата значима крачка беше приемането на стратегия за региона, а втората беше именно срещата в София, предшествана от поредица европейски визити на най-високо равнище - от шефа на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер (Люксембург, ЕНП) до председателя на Европейския съвет Доналд Туск (Полша, ЕНП) в допълнение към двустранни срещи с отделни страни-членки. 

Въпреки грешно даденото обоснование, все пак има истина в твърдението, че срещата е историческа, защото бележи началото на значителна промяна в политиката на разширяване. Тази политика вече не е обикновена даденост, нито бюрократичен и еднопосочен процес. Политиката на разширяване еволюира в пълнокръвна общностна външна политика, която е пряко свързана с вътрешносъюзните процеси. Това означава, че тя вече не е изолирана от ставащото в самия ЕС и се адаптира към него, което води и до надграждане на критериите и разместване на приоритетите. 

Макрон сложи край на политиката на Меркел

Силен вятър в платната на преориентацията на политиката на разширяване духна откъм Париж с избирането на Еманюел Макрон за президент на Франция. Той постави реформата на ЕС на първо място. Когато на 17 април в Страсбург заяви, че ново разширяване няма да има, докато Съюзът не се реформира, думите му не бяха взети съвсем насериозно. Месец по-късно обаче, в декларацията [на английски език] от срещата в София почеркът му се вижда навсякъде из документа. Нещо повече, след края на неколкочасовата среща френският президент повтори, че съюз от 27 или 28 членки вече не е в състояние да взима важни решения, освен ако не е под натиска на криза. Освен това, европейската перспектива трябва да се даде на държави, чиито лидери наистина осъществяват реформи. "Днес не можем да отворим нови преговори без никакви условия, а Комисията посочва борбата с организираната престъпност, миграцията, които все още се нуждаят от подобрение преди да бъдат отворени нови преговори", каза френският президент на 17 май в София.

С това Еманюел Макрон сложи край на предпазливата политика на германската канцлерка Ангела Меркел, ориентирана към запазване на статуквото. Нейното толериране на стабилокрацията върна региона десетилетия назад, като в същото време му даваше фалшиви надежди. Опитите й с Берлинския процес да покаже, че регионът не е забравен и е важен за ЕС подкопаха доверието на гражданите в шестте държави към Съюза, много от които мислят, че ЕС ги е предал, заедно с широко рекламираните си ценности и идеали. През 15-те години от предишната среща на върха със Западните Балкани опозицията в някои от държавите в региона напълно изчезна в резултат на системно унищожение. Медийната свобода е потъпкана в страните, за които ЕС даде условна дата - Черна гора и Сърбия, но тя е на предсмъртен одър и другаде из региона. Всички страдат от демографски проблеми. 

Берлинският процес, който е съсредоточен изцяло върху подобряването на търговските, икономическите, транспортните и социалните връзки между шестте държави, се възприема от мнозина в региона като заместител на членството в ЕС. Фактът, че домакин на тазгодишната среща на върха от Берлинския процес ще бъде напускащата Великобритания също налива масло в огъня на недоверието и разочарованието от ЕС. Мнозина поставят основателния въпрос "Каква защита на европейската интеграция може да направи една напускаща страна-членка?". Всъщност, може много да допринесе, защото целият процес по напускането на Великобритания е учебникарски пример за това до какво водят популизмът, дезинформацията и злоупотребата с народната воля. Нещо, което е добре познато на Балканите. 

Политиката на Ангела Меркел към региона е част от проблема, който доведе антисистемния играч Еманюел Макрон на власт. Всеядността и високия праг на толератност към потъпкването на европейските ценности и идеали от страна на Европейската народна партия, към която принадлежи нейният Християндемократически съюз (CDU) имат голяма заслуга за появата на антисистемни партии. Макроновата обаче е първата, която е със знак +. Той е първият лидер от много време насам в Европа, който спечели със силно проевропейска програма и който има мащабна визия, и действа със замах. Затова и затръшването под негово влияние на европейската врата под носа на западнобалканските лидери трябва да се разглежда като опит за връщане на политиката на разширяване към нейните изконни начала. Между другото, Макрон хлопна вратата не само на ЕС, но и на Шенген и еврозоната, но това е друга тема, по която euinside работи отделно. 

Препотвърждаване на критериите за членство

Още с първата си поява на европейска сцена преди една година - на юнския Европейски съвет - Еманюел Макрон даде ясно да се разбере, че няма да толерира антилибералните течения и оттогава не спира да повтаря, че ЕС трябва да се завърне към началото си. Най-важната част от Софийската декларация за Западните Балкани сякаш е писана от него. Документът трудно може да се прочете като потвърждаващ европейската перспектива на района, както се рекламира. Той всъщност има за цел да припомни критериите за разширяване, но и добавя нови. В декларацията европейската перспектива се споменава, само че в контекста на "твърд стратегически избор". Изборът на думи не е случаен, защото сръбското ръководство например всекидневно бомбардира населението с думи за стратегическия европейски избор, но не прави абсолютно нищо, за да покаже, че той е истински. Нещо повече, върви в обратната посока. 

В същото време в Македония на правителството не му остава време да говори за стратегическия европейски избор от работа, каквато нито една от останалите държави в пакета от 6 не е свършила досега. Дори и усилията им взети заедно не могат да се сравнят с постигнатото от Македония за една година. При това става дума за работа по "новите" критерии, които са очертани в стратегията за Западните Балкани и подсилени в Софийската декларация от 17 май, а това са решаването на двустранните спорове (с Гърция за името на бившата югорепублика) и добросъседските отношения (с подписването на споразумението за приятелство с България). Македония освен това вече трупа доказателства, че действията й не са символични. Премиерите на България и Македония все по-често отбелязват заедно общи празници. Новината, че бившият премиер на Македония Никола Груевски беше осъден на две години затвор по обвинения в корупция и злоупотреба с положение също ще вдигне високо цената на македонските предприсъединителни усилия. 

Според декларацията, страните от региона приемат, че демокрацията и върховенството на закона са от първостепенно значение и особено борбата с корупцията и организираната престъпност, доброто управление, спазването на човешките права и правата на малцинствата. Гражданското общество и независимите медии също са посочени като основен приоритет. Намирането на трайно и обвързващо решение на двустранните спорове, наследени от миналото, както и помирението са формулирани като нови условия за членство още в стратегията на ЕК за Западните Балкани, но са подчертани и в Софийската декларация. Почеркът на г-н Макрон се разпознава и в текстовете в документа, в които се споменава нуждата регионът да изгражда цифрова икономика и да се придържа към Парижкото споразумение за промените в климата.  

Ново условие за присъединяване е енергийната сигурност. От Западните Балкани се очаква да работят за подобряване на енергийната ефективност, за по-добри междудържавни енергийни връзки, за разнообразие на източниците и маршрутите, и най-вече за балансиран енергиен микс. От шестте държави се очаква да ускорят прилагането на европейското енергийно законодателство, премахването на всички административни пречки по границите в региона и да довършат регионалния пазар на електричество. Всичко това се очаква да стане преди членството, защото има силен геополитически заряд.

Външната политика отдавна виси като Дамоклево условие, основно над Сърбия, която единствена играе двойна игра като едновременно със заявяването на европейската си ориентация тя работи активно за задълбочаване на връзките с Русия, която е обявена за заплаха за ЕС, и с Турция, която отскоро се превърна в сериозен съперник. В декларацията от София има специална точка, в която се казва, че от страните от региона се очаква да побързат със сихрнонизирането на външната политика и особено по въпроси, по които са замесени големи общи интереси. Това е нова формулировка, намекваща вече не само за Русия, а за всички играчи, които имат интереси в района на Западните Балкани. А откакто отношенията между ЕС и САЩ рязко се влошиха след изтеглянето на Вашингтон от ядрената сделка с Иран, тази формулировка включва и този геостратегически проблем за ЕС. 

Друга новост е, че ЕС е настоял и Западните Балкани са се съгласили (с подписа си под декларацията) да работят заедно в борбата срещу дезинформацията и хибридните дейности. Това също е насочено основно към Сърбия и нейното прокси в Босна и Херцеговина - Република Сръбска. 

ЕС е възникнал без някой да го кара. Време е на Балканите да им се отнемат бибероните

Френският президент не е единствения, който се застъпва за по-твърд подход към Западните Балкани, чието недорасло поведение вече е дотегнало на всички. Председателят на Европейския съвет Доналд Туск също пое твърда линия към държавите от региона. Неговото послание всъщност беше най-силно. То беше провокирано от твърде опростенческото сравнение, което домакинът Бойко Борисов направи по време на пресконференцията след края на срещата в София. Българският премиер заяви, че ако бяха една държава общата икономика на шестте западнобалкански страни щеше да е колкото на Словакия, а населението - по-малко от румънското. Той специално се обърна към западните медии като попита дали наистина е толкова страшно тези страни да бъдат приети. 

Доналд Туск обаче припомни на българския министър-председател, че "ако сравним този район с други части на Европа, можеш да кажеш, че когато става дума за проблеми на глава от населението, Западните Балкани са много по-големи дори от Германия и Франция взети заедно. Затова, мисля, че трябва да бъдем последователни, твърди, оптимистични, но и предпазливи с обещанията си". Думите на Туск обобщават всичко, което не е наред на Балканите. Франция и Германия загърбиха миналото след опустошението от Втората световна война и положиха основите на днешния Европейски съюз с единствената цел да предотвратят повторение на този ужас. Балканските държави десетилетия наред не успяват да сложат миналото зад гърба си и да погледнат заедно към общото си бъдеще. Нещо повече, авторитарни и популистки политици го инструментализират, за да нахъсват избирателите си. 

Макрон и Туск не са единствените, чието търпение към Балканите е вече изчерпано. Президентката на Литва Далия Грибаускайте заяви преди срещата, че всеки има шанс за членство в ЕС, стига да приеме европейските демократични ценности и да осъществи нужните реформи. Топката е в полето на Западните Балкани, техните лидери и общества. Ситуацията изглежда патова, защото именно тези лидери доведоха държавите до днешната ситуация, а обществата им са лишени от различна гледна точка, тоест те нямат представа, че може да бъде различно. В същото време обаче, ЕС е все по-наясно, че ако продължи в същия дух, рискува да се разпадне. Укрепването на Съюза, завръщането му към първоначалните му ценности и идеали, консолидирането на общностните политики е нещо, което трябва да се осъществи максимално бързо, не само заради разширяването, но и заради геополитическите обстоятелства, от които всъщност разширяването е неразделна част. 

Софийската програма

Нещото, заради което може да се каже, че срещата в София беше успешна е приемането на Софийската програма за приоритетите. От нея става ясно, че ЕС вече няма да бъде страничен наблюдател на процесите в региона, а ще участва дейно в него. Съюзът поема ангажимент да увеличи подкрепата си за изграждането на върховенство на закона и на добро управление. Това ще стане чрез засилване на помощта за съдебна реформа и за борба с корупцията и организираната престъпност; разширяване на мисиите за оценка на върховенството на закона, което включва и увеличаване на помощта от отделни страни-членки и на ниво Съюз. Ще се засили и наблюдението на реформите чрез по-систематизирани мисии, които ще разглеждат всеки отделен случай. Както предвижда стратегията за Западните Балкани, ще се въведе наблюдение на делата за сериозна корупция и организирана престъпност.

Програмата предвижда още подобряване на измерването на резултатите по реформата на съдебната система и увеличаване на помощта за изграждането на независими и плуралистични медии. Планира се създаването на съвместна работна група към Съвета по правосъдие и вътрешни работи на ЕС, която ще бъде координирана от Комисията. По отношение на външната политика ще се работи за значително разширяване на сътрудничеството и диалога, което ще включва също отбраната и сигурността. Не на последно място, както е записано и в стратегията, ще се увеличат инвестициите в образование. Предвижда се удвояване на програмата за обмен на студенти "Еразъм+" за региона. ЕС ще подпомага Западните Балкани активно и в създаването на енергиен пазар. 

Юни е изпитание за новия подход

На срещата на върха през юни на ЕС се очаква да бъде взето решение как да се постъпи по-нататък със страните от региона. Европейската комисия препоръча започване на преговори с Албания и Македония. Много е важно Съюзът да не допусне грешка в преценката си, тъй като тя би коствала всички усилия, направени в последната година, а те и така бяха твърде закъснели. ЕС трябва да покаже, че е научил уроците от многобройните си грешки в този размирен район. Единственият начин Съюзът да застане зад думите и стратегията си е като започне преговори единствено с Македония. Албания има още дълъг път да извърви, докато се изравни с постигнатото от правителството в Скопие. Поставянето на двете страни на равна нога би било деморализиращо. 

ЕС трябва да престане да нарича Сърбия и Черна гора най-напреднали. Не само че не са, но и това галене по главите мотивира лидерите им да продължат да си правят каквото си искат на практика под закрилата на Съюза. Това е безотговорно към гражданите на тези страни. Овен това, ЕС трябва да се ангажира по-активно с Босна и Херцеговина, която е силно подценяван проблем. Както този сайт е предлагал и преди, крайно време е ЕС да отвори и да посредничи в още един диалог със Сърбия, но този път за Босна и Херцеговина. В този диалог трябва да бъде включена активно и Хърватия. Трябва да се намери трайно решение на междуетническото напрежение в страната и да се сложи край на играта с огъня от страна лидерите на трите съставни народи. Заиграването на Бакир Изетбегович с Реджеп Тайип Ердоган е изключително опасно, а мълчанието на ЕС може да се тълкува като безмълвна подкрепа за ставащото или слабост. 

Визитите на най-високо равнище в региона трябва да продължат и да бъдат редовни и чести, като най-чести трябва да бъдат в най-проблемните държави. Притеснително е, че на срещата в София беше договорено следващата среща на върха със Западните Балкани да бъде след две години по време на хърватското председателство на Съвета на ЕС. Това изравнява региона със страните от Източното партньорство, срещите с които също са на две години, а те нямат европейска перспектива. Ако през юни лидерите продължат със същата реторика, както досега и със същия подход да се даде на всички по малко, за да има мир в стадото, това ще бъде поредна грешка, която Съюзът ще плати по-късно с лихвите. Посланието от София трябва да бъде подсилено и в Брюксел в края на юни. 

коментари
Ако имате коментар, може да го напишете тук.
Име:  
Полето 'Име' не е задължително. Ако го оставите празно, вашия коментар ще бъде създаден с автор: 'anonymous'. Можете да се регистрирате на нашия сайт и тогава коментарите ви ще бъдат наименовани автоматично с името на вашия потребител.