English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

Европейският парламент и Съветът се разбраха за икономическото управление

Published on , , София

Eвропейският парламент и Съветът на министрите постигнаха споразумение по пакета законодателни предложения за засилване на икономическото управление на ЕС. Така нареченият ‘Six pack’ се смята за ключов инструмент, за да не се повтори и в бъдеще сегашната дългова криза в еврозоната. Първите идеи в това отношение Европейската комисия представи още през май и юни миналата година, а през септември ги оформи в законодателен пакет. Четири от шестте предложения са за справяне с бюджетните проблеми, включително реформа на Пакта за стабилност и растеж (ПСР), а две са посветени на макроикономическото наблюдение в ЕС. И по двете теми се въвежда „специален режим” за еврозоната, като се предлагат по-стриктно наблюдение и финансови санкции за страните, които не спазват новите правила.

През април 2011 Комисията по икономическите и валутните въпроси в Европейския парламент одобри пакета, макар и с крехко мнозинство, за да може преговорите със Съвета за започнат и окончателното одобрение на текстовете да стане до юни, както беше предвидено. Това, обаче, не се случи, заради несъгласията между евродепутатите и Съвета (страните-членки).

Най-спорни се оказаха промените в Пакта за стабилност и растеж, които включват изместване на акцента върху задлъжнялостта и въвеждане на по-строги санкции, на по-ранен етап и с повече ‘автоматизъм’. Депутатите настояваха решенията за санкции в превантивната част на ПСР също да се вземат с т.нар. обърнато мнозинство в Съвета, както и решенията в коригиращата част. Обърнатото мнозинство означава, че решенията на Комисията за санкции срещу страните-членки влизат в сила автоматично, освен ако не бъдат отхвърлени с квалифицирано мнозинство от Съвета.

Аргументът на ЕП беше, че така се намалява възможността за политически договорки между страните с цел избягване на наказанията. Според евродепутата Corien Wortmann-Kool (ЕНП, Холандия), която беше докладчик именно по превантивните мерки, „това значително засилва ролята на Европейската комисия както в наблюдението, така и в санкциониращите процедури”. Г-жа Wortmann-Kool отбеляза още, че групата на ЕНП „силно вярва, че пакетът ще помогне за насърчаването на силен и устойчив икономически растеж и социално сближаване, като включва наблюдението на стратегията ЕС 2020 (Европейският семестър) в пакета,” като част от споразумението, постигнато със Съвета.

В допълнение, страните-членки са се ангажирали да изпълняват препоръките на Комисията като задължителни, а в противен случай - да дават публични обяснения в Европейския парламент. Искането на депутатите национални представители да бъдат изслушвани в ЕП в рамките на т.нар. ‘икономически диалог’ също предизвика много спорове, но в крайна сметка Парламентът очевидно е надделял. Sylvie Goulard (АЛДЕ, Франция), която беше докладчик за бюджетното наблюдение в еврозоната, коментира: „С въвеждането на принципа на открит ‘икономически диалог’ с националните министри и Съвета ние постигнахме повече прозрачност. Новото споразумение в крайна сметка оправда очакванията. Бяхме прави да устоим на натиска отвън, както и отвътре в Парламента да сключим едно неадекватно споразумение преди лятото. Това, което имаме сега е значително подобрение, в сравнение с предложението от юни и си струваше постоянството”.

Другият спорен въпрос беше за т.нар. симетричност в отчитането на макроикономическите дисбаланси. Както настояваше Парламентът, в крайна сметка обект на макроикономическия надзор ще бъдат всички страни - както тези с прекомерни дефицити, така и тези с излишъци. Макроикономическият надзор ще включва области като задлъжнялостта (държавна и частна), безработицата, цените на активите с особено внимание към недвижимите имоти и финансовите пазари, баланс и развитие на текущата сметка и др. „Ние вече знаем, че една страна може да изпадне в дълбока криза заради проблеми в банковия сектор или сектора недвижимите имоти. В бъдеще ще можем да се справяме с такива предизвикателства благодарение на новото макроикономическо наблюдение и мерките за изпълнението му”, обясни Carl Haglund (АЛДЕ, Швеция), докладчик за санкциите за коригиране на макроикономическите дисбаланси в еврозоната.

Представянето на страните в конкретните области на наблюдение ще се измерва по конкретни индикатори. Още на ниво обсъждане на текстовете в Парламента беше договорено за новите страни-членки да се отчита ефектът на догонването, като се определят горни и долни прагове на показателите, а не средна европейска стойност.

Групата на Зелените коментира, че посреща споразумението със смесени чувства. "Въпреки големите амбиции, този 6-pack няма да осигури основата за строга и устойчива система за икономическо управление за Европа", заяви говорителят на Зелените по икономическите въпроси Philippe Lamberts (Франция). Аргументът на групата вече беше многократно изтъкван и по време на парламентарните дебати по пакета - че прекаленото фокусиране върху бюджетните ограничения ще засили бедността и ще разруши публичната подкрепа за европейския проект. „Има ясна нужда от силни, задължителни ограничения за публичните дефицити, но трябва да се отчитат социалната справедливост и бъдещите инвестиции в ЕС”, смятат Зелените.

По подобни причини, Социалистите и демократите също са скептични към пакета за икономическото управление, който според тях не предоставя стимули за растеж и заетост. Говорителят на групата по икономическите въпроси Udo Bullmann (Германия) коментира: „Това е един пакет на ограниченията, който не оставя място за маневриране с цел инвестиции в ключови сектори, свързани със стратегията ЕС 2020 като образование, иновации или енергийна ефективност.” Според социалистите е съмнително дали финансовите санкции са правилният начин да се стабилизират затруднените икономики.

Европейският парламент ще гласува пакета за икономическото управление на сесията си в последната седмица на септември. Предстои шестте предложения да бъдат окончателно одобрени и от Съвета на министрите, за да влязат в сила. Тъй като новите правила ще имат значително отражение в страните-членки, euinside фокусира към тях общественото внимание като организира дискусии по темата (в Брюксел и София) и проследи дебатите по темата на европейско ниво от предлагането на пакета преди година до приемането му сега.

comments
Ivan_Mitev
17 септември 2011 10:01
Европейският парламент и държавите членки постигнаха споразумение за затягане на правилата на бюджетната дисциплина.
Истината е, че дори с предоставена пълна власт Ръководителят на Европейският съюз еднолично да определя показатели на бюджет за съответна страна не може през 2011 г. да предотврати допълнително развитие на стопанска криза, защото същата не е от „неточни бюджети”, а поради наличие на конкретна държавна финансова грешка, заради която се развиват диспропорции и стопанска криза.
Поради продължаване на „Грешката на Джон Лоу” (ползване на „Незлатни пари”, при запазен несъвместим с техни качества начин на държавно финансово управление от време със „Златни пари”) политиците, дори при неин зародиш не могат да преодолеят стопанска криза и каквото и да правят същата се уголемява и (при запазване на държавната финансова грешка) ще достигне до хиперинфлация.
Експерти (заедно с ръководство на Европейски съюз) допускат неправилност с мълчаливо съгласие, че промяната на парите на „Незлатни” (вместо „Златни) не изисква (в съответствие с качества на „Незлатни пари”) усъвършенстване на функционална структура на съответно държавно финансово управление от време със „Златни пари”?
Резултати от изследвания доказват (и същите се потвърждават в живота), че запазването при условия на „Незлатни пари” на стара (от времето на „Златни пари”) функционална структура на съответно държавно финансово управление е обстоятелството, което заражда и развива диспропорции и стопанска криза, защото тази стара функционална структура на съответното държавно финансово управление от време със „Златни пари” е НЕГОДНА ЗА ПОЛЗВАНЕ при нови условия с „Незлатни пари”.
Възможното успешно спасение от стопанска криза през 2011 г. е прекратяване на държавната финансова „Грешка на Джон Лоу” в съответна страна, след което ще е налична употреба на „Незлатни пари” при условия на усъвършенствано и адекватно на тях държавно финансово управление.

Иван Митев – икономист
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required
gallery
newsletter


You can unsubscribe here from our newsletter

follow us
Абонирайте се за мен в YouTube
partners Citizen-E
Open Montenegro
One Europe
euinside