English Български
Следвай ни
Абонамент
Търсене : [ ]
|

Тоягата и морковът на Брюксел

публикувано на , , София

От Европейския съвет насам (17 юни) не спирам да се чудя как на практика ще изглеждат засиленият бюджетен контрол и макроикономическото наблюдение, договорени на Съвета. Ще се случи ли и как първото (бюджетният контрол), след като имаме изричния отказ на Великобритания да покаже бюджета си първо в Брюксел, а и в заключенията на Съвета за годишен бюджет изобщо не се говори, само за средносрочни програми. А по практическата реализация на второто (макроикономическото наблюдение), ще се познае отделя ли се еврозоната в самостоятелно икономическо управление.

Отговорът и на двата въпроса е Да

Като се отзовава на искането на Съвета, Европейската комисия представи предложение за инструментариума, с помощта на който идеите за засиленото икономическо управление на съюза да се приложат на практика. „Въпреки че (предложението) съдържа конкретни и технически предложения, те имат голямо политическо значение”, коментира еврокомисарят по икономическите и валутните въпроси Оли Рен. И както ще стане ясно след малко, е напълно прав.

Крайъгълният камък на предложението е т.нар. „европейски семестър” - половингодишен цикъл на бюджетно наблюдение и евентуални препоръки, преди националните парламенти да одобрят бюджетите през есента. Предвид всички забележки и несъгласия, изразени в последните месеци, Комисията е облякла новия ред в почти виртуозни формулировки. Цикълът започва през януари с годишната оценка на растежа, изготвена от Комисията и забележете - представена на Европейския парламент. Евродепутатите ясно показаха, че няма да допуснат да бъдат изключени от най-важните решения на съюза, досега прерогатив на Комисията и Съвета. И ето, че Парламентът е получил цяло изречение в предложението.

След това, през април страните-членки трябва да предоставят в Брюксел своите конвергентни програми и националните програми за реформи, за да бъдат оценени от Комисията. Изрично се казва, че „от страните-членки не се очаква да представят напълно готовите си бюджети пред ЕС преди да са ги представили на националните парламенти”. От тях се иска да представят „само” определен от Комисията набор от информация, който е: актуализираните фискални планове за настоящата година, макроикономическият сценарий, използван за основа на бюджета, конкретни указания за плановете за следващия бюджет, описание на предвидените политики и средносрочни прогнози за основните променливи.

Страните ще получат подробни указания за това как да се подготвят за семестъра през юли, а през септември ще има и двустранни разговори с всяка от 27-те държави, предвид националните специфики. В крайна сметка, Брюксел няма полза от това някой да се „изложи” на първия семестър, който ще започне още следващата пролет.

След като Комисията направи оценка на бюджетната политика на страните, в началото на юли Съветът може да направи препоръки за отделните страни. Сега забележете сроковете. Когато първоначално се заговори за икономическия семестър, ставаше дума той да започва в началото на годината. Тогава Великобритания каза: не че нещо, ама ние правим бюджета си напролет и просто няма начин да ви го покажем в началото на годината. Сега вече се говори за април, а заключителните оценки и препоръки на Съвета са чак в началото на юли. Тоест няма място за изключения. Британското желание за изключение е пощадено и чисто стилистично, като не се говори за бюджет (него наистина ще го види първо Камарата на лордовете), а за програми и „информация, която да позволи смислени дискусии по фискалната политика”.

В опит да успокои потенциалните критики, Оли Рен за пореден път подчерта, че „това (бюджетният преглед) не е свързано със суверенитета, а целта е националните бюджети да съответстват на европейските ангажименти на страните-членки и да не застрашават финансовата и икономическата стабилност в съюза”.

За да гарантира, че ще получи информацията, която й е необходима, Комисията предлага промени в изискванията за националните бюджетни рамки (които ще бъдат оформени в отделно прецизирано и подробно предложение през септември), свързани с качеството на националните статистически дании и методи за прогнозиране, съответствието на националните бюджетни цели със задълженията по съюзния договор и преминаването от едногодишни към по-дългосрочни бюджетни планове.

Тъй като започнахме с британския пример, като най-ярката съпротива срещу бюджетното наблюдение, след малко ще стане ясно и какво печели Великобритания от сделката (защото нали не мислите, че сега Дейвид Камерън ще остане изненадан?!). За да стигнем дотам, обаче, трябва да видим как ще се осъществява другият „стълб” на засиления контрол (любезно наречен икономическо управление) - макроикономическото наблюдение. Това е прословутата таблица с показатели, за която euinside неведнъж писа, които ще служат за ранно предупреждение за възникващи дисбаланси.

Комисията ще изработи както конкретните индикатори (например дисбаланс по текущата сметка, цените на недвижимите имоти, публичната и частната задлъжнялост), така и границите, чието преминаване, ще поставя страната в положение на свръх дисбаланси. Ето я първата червена лампичка: „Изработването на различни таблици за страните във и извън еврозоната е оправдано”, твърди комисията „поради различията в режимите на валутния курс и в ключови икономически характеристики”.

В случай, че някоя страна-членка бъде поставена в „положение на свръх дисбаланси”, Комисията ще отправи препоръки. За страните от еврозоната обаче, ще бъде изработен отделен механизъм за принудителни корекции - втора червена лампичка. В това предложение не става ясно, как точно се гарантира изпълнението на препоръките и какъв е различният ред, предвиден за еврозоната. Комисията се ангажира да представи отделно подробно предложение за това до края на септември.

Важен елемент на засиления контрол става повишеното внимание, с което ще се следи задлъжнялостта на страните и то по отношение на темповете на намаляване на публичния дълг. Ще бъде определен специален индикатор за това и страните с дълг над 60% от БВП (границата според Пакта за стабилност) могат да станат обект на процедура за свръхдефицит ако не отговарят на индикатора за задоволително намаляване на дълга. Това предложение беше направено от работната група на президента на ЕС Херман ван Ромпой, с изричното уточнение, че няма да има нова процедура за свръхдълг, а ще се използва съществуващият ред при прекомерен дефицит.

Това, обаче, очевидно няма да се случва автоматично, както процедурата за свръхдефицит в момента, а ще се прави задълбочен анализ на базата на редица фактори като структурата и валутата на дълга, акумулираните резерви и други държавни активи, имплицитната задлъжнялост, особено свързаната със застаряването, частната задлъжнялост и др.

В рамките на наблюдението ще бъдат внимателно следени и структурните реформи, тъй като вече е болезнено ясно колко са необходими те, за да се гарантира не просто финансовата стабилност, а най-вече устойчивият растеж.

И за да се случи всичко това, също поука от последните 10 години, препоръките не стигат. Трябват санкции. При това, както многократно отбелязаха всички институции в Брюксел, по-гъвкави и по-навременни, отколкото е процедурата по свръхдефицит. Комисията разделя санкциите на превантивни и коригиращи, като акцентира на първите в духа на предложението - ранно откриване на проблемите и своевременна реакция от страна на страните-членки. „Превенцията е по-добра от корекцията, но трябва да има надежден механизъм за изпълнение на Пакта за стабилност”, коментира комисарят Оли Рен.

Сега идва време да разберем защо Великобритания в крайна сметка е склонила да сподели бюджета си с Брюксел, макар и в суров вид. Защото най- конкретните санкции в „суха пара” са за страните-членки на еврозоната. Ако не отбелязват достатъчен прогрес във фискалната си консолидация, те ще бъдат принудени в „добри икономичеки времена” временно да „заделят” средства в лихвоносещ депозит.

Другият вид превантивни санкции, вече за всички страни-членки, е обвързването на средствата, които страните получават от кохезионните фондове на ЕС със структурни и институционални реформи. Когато превантивните санкции не дадат резултат, т.е. вече има стартирана процедура по свръхдефицит, влизат в сила коригиращите санкции. Те са свързани с отлагане и ако се наложи - спиране на плащанията по линия на кохезионната и селскостопанската политика и рибарството.

Важно уточнение е, че макар държавите да бъдат лишени от тези средства, те са длъжни да изпълнят задълженията си към крайните получатели с пари от националния бюджет, които обаче след това няма да им бъдат възстановени. В същото време се предвижда страните със силни публични финанси да бъдат стимулирани именно благодарение на средствата, спестени от държавите- нарушителки. Важно е също, че еврокомисарят Оли Рен "пропусна" да отговори на журналистически въпрос автоматично ли ще се задействат санкциите.

Както стана дума, подробности и уточнения по тези въпроси тепърва предстоят. Както и „кървав” Съвет през октомври, който да даде окончателно зелена светлина на новото икономическо управление на съюза още от началото на идната година. За да обобщим, въпреки витиеватите на места фрази и реверансите към чувствителния „национален суверенитет”, посланието е толкова ясно, че чак е чудно трябва ли да се напомнят тези неща, след като Съюзът е факт вече 60 години. Но явно трябва.

ЕС не е кръжок по интереси

Членството в ЕС означава не само ползи, но и отговорности.
Единственият шанс на „слабите” е не да разчитат на силните, а да се възползват от членството си, за да станат по-силни. Първите признаци за "отделянето" на еврозоната от "останалите" вече са факт и това е притеснително.

ЕС е съюз не просто (и дори не толкова, както се оказа) на икономики, а на споделени ценности. И нито контролът, нито санкциите, могат да заменят липсата им.

Доскоро това се усещаше болезнено ясно в София, но но не и в Брюксел. Очевидно и там вече са наясно. Тоягата и морковът са временно решение. А време няма.

коментари
Ако имате коментар, може да го напишете тук.
Име:  
Полето 'Име' не е задължително. Ако го оставите празно, вашия коментар ще бъде създаден с автор: 'anonymous'. Можете да се регистрирате на нашия сайт и тогава коментарите ви ще бъдат наименовани автоматично с името на вашия потребител.