English Български
Следвай ни
Абонамент
Търсене : [ ]
|

Икономическото управление на ЕС: предизвикателствата за България

публикувано на , , София
Последна промяна на:

Едно от най-големите предизвикателства пред прилагането на новото икономическо управление на ЕС в България е да се провежда по-редовен, по-информиран и по-задълбочен обществен разговор по темата. Този извод се наложи категорично по време на дискусията, организирана от euinside в София с участието на представители на Европейския и националния парламент, Европейската комисия, икономисти, политолози, медии и граждани. Разговорът беше естествено продължение на дискусията, която проведохме в Брюксел с депутати от най-големите групи в Европейския парламент.

Защо икономическото управление?

Пакетът от 6 законодателни предложения за подобряване на икономическото управление на ЕС е ключов за преодоляване на грешките от последните 10 години, които станаха болезнено видими вследствие на кризата. „Еднокракият” Икономически и валутен съюз - валутен крак има, но липсва икономическият - се разлюля тежко от дълговата криза и това наложи спешно да се намерят начини за по-добра координация на икономическите политики на страните-членки от една страна и по-ефективни санкциониращи механизми, от друга.

Затова избрахме да акцентираме именно на тази тема, още повече предвид сериозните промени, които се предвиждат и по които българското общество тъне в пълно неведение. В опит да попълним празнините, започнахме дискусията с обяснение на това какво представляват предложенията за икономическото управление и какъв път изминаха те през последната година. Г-жа Зинаида Златанова, ръководител на Представителството на ЕК в България, припомни, че още през май и юни миналата година Европейската комисия направи предложения в три основни насоки: реформа на Пакта за стабилност и растеж чрез по-ефективна превенция и по-строги санкции, както и задълбочаване на координацията на фискалните политики; разширяване на надзора с цел ограничаване на макроикономическите дисбаланси и стимулиране на конкурентоспособността; очертаване на рамката за управление при кризисни ситуации в еврозоната и създаване на постоянен европейски механизъм за стабилност. А от началото на тази година вече влезе в сила основният инструмент за ранна координация на икономическите политики - Европейският семестър, който вече функционира.

Трудните преговори

Предложенията на ЕК за икономическото управление бяха подложени на сериозно обсъждане в Европейския парламент, което euinside детайлно проследи. Шестима парламентарни докладчици представиха докладите по всяко едно от предложенията, които бяха обсъдени, заедно с над 2 хиляди предложения за изменения и в крайна сметка приети от икономическата комисия в Европейския парламент. Това даде възможност да започнат преговорите със Съвета (където са представени страните-членки), за да може да бъде постигнато съгласие преди окончателното приемане на пакета от Парламента. Но дори и към днешна дата, споразумение няма.

Пред участниците в дискусията г-жа Илияна Иванова, евродепутат от Европейската народна партия (ГЕРБ) обясни, че е постигнат компромис по 98% от текстовете, но продължават споровете по гласуването с обърнато мнозинство в Съвета, за което Парламентът настоява да се използва колкото се може повече. „Най-големият препъни-камък се оказва обратното квалифицирано мнозинство, което само по себе си всъщност обяснява защо част от страните-членки не желаят откровенно да бъде приет такъв текст, защото те трябва сами да гласуват против себе си. Тази по-голяма доза автоматичност всъщност отнема от тяхната автономност”.

Българската позиция

В опита си да разберем позиците на участниците в дискусията по различни детайли от пакета за икономическото управление се натъкнахме на непреодолимо препятствие - липсата на яснота какви позиции отстоява България по тези теми и как са изработени те. Г-жа Илияна Иванова изтъкна, че българската позиция е била ясно артикулирана и защитена например в дебатите за отчитането на макроикономическите дисбаланси. С решението да има не една средна европейска стойност, а горни и долни граници на показателите, „България и новите страни-членки ще получат едно по-облекчено третиране в отчитането на тези макроикономически дисбаланси като бъде отчитан ефектът на наваксването”, обясни г-жа Иванова. Г-жа Зинаида Златанова пък отбеляза, че по отношение на друг ключов въпрос - единната данъчна основа - има последователна позиция на трето българско правителство.

Факт е, обаче, че българските позиции нито се обсъждат достатъчно широко, нито придобиват кой знае каква публичност. Дори и депутатите в националния парламент нерядко имат проблем да се сдобият с тях, както обясни Мартин Димитров - съпредседател на Синята коалиция и председател на икономическата комисия в НС. „По икономическите въпроси, които обсъждаме днес няма национална позиция [...] Аз проведох почти разследване да намеря позицията на Министерството на финансите, която се оказа правилна, но за да достигна до нея ползвах лични контакти, хора ми носиха тайно документи, за да разбера каква е позицията по тази тема на министерството на финансите.” Според Мартин Димитров „за да бъде силен и нашия премиер в дебат по такива теми, които днес обсъждаме, той трябва да има зад себе си позиция на парламента”.

Г-жа Меглена Плугчиева (Коалиция за България), заместник-председател на комисията по Европейски въпроси, припомни случая с Пакта Евро+: „Премиерът дойде един петък изненадващо в пленарна зала и в рамките на 5-10 минути каза 'аз заминавам за Брюксел и за това идвам да ви кажа, че аз отивам да включа България в пакта Евро+' и настъпи един пълен хаос, за пакта Евро+ ли става дума, за Европейския стабилизационен механизъм ли става дума, за кое в крайна сметка става дума”. Г-жа Плугчиева, която беше вицепремиер за еврофондовете в предишното правителство определи този подход като несериозен. И призна, че дори и депутатите не са добре запознати с темата.

Тя апелира за много по-тесен контакт между депутатите от европейския и националния парламент, както и за включване на неправителствения сектор в дебатите, за да бъде въвлечено цялото общество. В отговор председателят на парламентарната комисия по европейски въпроси Моника Панайотова (ГЕРБ) обясни, че това, за което г-жа Плугчиева настоява, вече се прави. По отношение на връзката с ЕП, на всеки 6 месеца (т.е. в началото на всяко председателство) се прави регулярна парламентарна среща, на която се очертават българските приоритети в контекста на приоритетите на председателството, така че евродепутатите „отстоявайки своите позиции в рамките на политическите семейства, да са наясно с българската позиция”.

Българският парламент се е възползвал от правото, което Лисабонския договор му дава, да изпраща мотивирани становища в Европейския парламент. „Всъщност първото мотивирано становище на българския парламент беше именно по отношениe на т.н. Six pack - със законодателни инициативи по линия на новото икономическо управление и по отношение на общата консолидирана данъчна основа.” В рамките на комисията по европейски въпроси е сформиран съвет за обществени консултации, в който влизат представители на неправителствения сектор, на бизнеса, на академичните среди, на синдикатите.

Според анализатора Владимир Шопов обаче, проблемът е по-сериозен и е свързан с генералната липса на управление на европейското ни членство: „Българското членство се администрира, а не се управлява”. Има „пълна липса на стратегически капацитет вътре в българската администрация”, смята г-н Шопов. Затова е необходимо да се създаде „система за управление на българското членство в ЕС” и да има едно място, където всички позиции да бъдат осмислени и интегрирани в обща позиция на държавата.

Бившият заместник-министър на финансите Любомир Дацов (НДСВ) също попита „кой е стратегическият и мозъчен тръст в България в рамките на правителството”. Според него „големият проблем, е че десетина или 20 човека, включително колегите ми, които са на много високо ниво в представителството ни в Брюксел, всъщност задават тона и нещата са малко обърнати, ако щете и заради минимизираната роля на българския парламент”. В допълнение, смята г-на Дацов, Европа вече не е политически приоритет в България нито на правителството, нито на повечето хора: „Въпросите за Европа са въпроси на един тесен професионален кръг, а не се обсъждат широко в обществото.”

Същата теза изрази и икономистът от Отворено общество Георги Ангелов: „Не може да има дебат, ако нито една позиция на България не се публикува и в Съвета по европейски въпроси се събират едни хора, решават си нещо и го пращат в Брюксел и там отива в някое чекмедже и никой в България не разбира какво точно сме пратили.” Той отново даде пример с Пакта Евро+, когато дискусията всъщност се разгоря пост фактум, но въпреки това, от нея е имало полза, защото премиерът вече много по-твърдо е заявил българската позиция.

Моника Панайотова призна, че „по отношение на Пакта Евро+ в началото наистина имаше недостатъчна сякаш информираност и се възприе една дефанзивна позиция относно решението да се присъединим. Никой не обясни, че първо това е политически документ, който няма юридически обвързващ характер. Никой не обясни, че в крайна сметка като държава, която се стреми към присъединяване към еврозоната [...] за нас е важно да бъдем част от това по-вътрешно интеграционно пространство. Това не означава, че България, когато стане част от еврозоната не може да защити своите вече конкретни мерки и съответно тя е принудена да приема неблагоприятни за нея позиции.”

Владимир Шопов определи като парадокс, че именно по отношение на Пакта Евро+ правителството не успя да покаже, че „България всъщност имаше една сравнително успешна дипломация при договарянето на Пакта”. Дебатът около Пакта обаче разкри „притеснителна липса на подготовка и от други ключови институции. Например, учудвам се, че българските синдикати толкова повърхностно интерпретираха пакта, защото вътре в пакта всъщност има изключително много мерки, които на практика могат, ако и бизнесът, и една по-реформаторски настроена държава решат да го използват както трябва, могат да доинституционализират цяла поредица от неолиберални реформи.”

Данъците

Естествено беше в рамките на дискусията за изработването и отстояването на българските позиции да се открои темата за данъците. Мартин Димитров пръв „хвана бика за рогата” с въпроса: ”Каква е ползата за България и цяла Източна Европа от идеята за хармонизация на данъчната основа? Моето категорично мнение е че ние само губим от една такава мярка. Защото тенденцията, която се прокрадва от тук е за увеличение на данъците. Това всъщност е идеята и понеже не могат да го кажат по този ясен и директен начин всичко започва с една хармонизация.”

Той беше подкрепен от Георги Ангелов, който обясни, че за България като най-бедната страна в ЕС постигането на най-висок икономически растеж е приоритет номер едно. В този смисъл, освен че трябва да настоява против данъчната хармонизация, България трябва да защити и позицията си по отношение на отчитането на макроикономическите дисбаланси. „Ако ние имаме много чужди инвестиции, ествествено, че ще внасяме машини от Германия и ще имаме дефицит по текущата сметка. Това лошо ли е? Не е лошо, но ако се сложи 3% праг, пък ние имаме 12 или 25%, очевидно ще ни наказват за нещо, което е добро, за това, че привличаме чужди капитали.” По същата логика, растежът на заплатите в България не може да е колкото в Германия, например, обясни Георги Ангелов. Според него ако по този начин се мери конкурентоспособността, резултатът ще бъде бедните страни да си останат винаги бедни.

еuinside внесе уточнението, че все пак на този етап говорим за “координация на данъчната политика”, както е записано и в Пакта Евро+ и попита участниците защо в България се спекулира с тезата, че едва ли не целта на големите европейски държави е да загробят българската икономика и да намалят българската конкурентоспособност?

Според Георги Ангелов подобни тези изразяват „надценяване на нашата важност”: „Ние трябва да си защитим интереса, не защото някой работи срещу нас, а защото никой не се интересува от нас в Брюксел. И още по-голям проблем - никой в Брюксел не разбира малките и бедните страни. В Западна Европа са били малки и бедни преди 100 години. Няма такова поколение, което да разбира какво означава да си малък и беден и да се нуждаеш от политика за наваксване.”

Според депутата Мартин Димитров независимо дали се използва думата хармонизация или координация, значението е обратното на конкуренция. А това, от което ЕС има нужда е общ пазар в условията на данъчна конкуренция: „Посоката на развитие е ЕС да стане истински общ пазар по отношение на хората, капиталите и стоките, всички пречки да бъдат или минимизирани, или премахнати и да има данъчна конкуренция”. Според него ЕС е на кръстопът и трябва да поеме в правилната посока - „посоката на единен конкурентен пазар”.

Според анализатора Владимир Шопов рисковете не бива да се хиперболизират, защото България има системни ползи от членството си в ЕС. Въпросът е да имаме механизъм за управление на членството, така че да бъдат управлявани тези рискове като прилага контрастратегии, търси общ фронт с други страни-членки или обвърже подкрепата си по един спорен въпрос с позицията си по друг. „Аз например бих обвързал участието на България в пакта за еврото с ясни ангажименти от старите страни-членки по отношение на задълбочаване на единния пазар, където знаем, че разпростирането на единния пазар и развитието му в областта на услугите до голяма степен се блокира от старите страни-членки, точно защото новите страни-членки там имат известни предимства.” Като цяло, смята г-н Шопов, "с промените в икономическото управление, които обсъждаме, се институционализира разбирането на Севера за това как трябва да функционира ЕС”.

А Любомир Дацов обобщи въпроса философски: „Много хора казват 'ние трябва да си защитим интереса', само че според мен по-умната позиция е да мислим, че след като влака си върви, т.е. ние трябва да променим първо себе си, за да можем да реагираме адекватно на времето и всъщност да вървим с много по-бързи крачки напред." Вместо „само да мърморим, че другите не ни зачитат и че света около нас се променя много бързо, всъщност ние трябва да се научим да бягаме, да тичаме с по-голяма скорост, отколкото другите”.

След три часа разгорещено обсъждане, участниците в дискусията и публиката бяха категорични, че няма как толкова важна и голяма тема да бъде изчерпана в един разговор. Надяваме се, че дискусията, организирана от euinside ще провокира повече интерес към темата и повече активност както от страна на институциите, така и на обществото. Това означава и да бъде възстановена и подобрена практиката позициите, които България ще отстоява в рамките на ЕС да бъдат обявявани официално и да има диалог по тях, а не, както е сега - при закрити врати и без възможност за въпроси.

коментари
Ако имате коментар, може да го напишете тук.
Име:  
Полето 'Име' не е задължително. Ако го оставите празно, вашия коментар ще бъде създаден с автор: 'anonymous'. Можете да се регистрирате на нашия сайт и тогава коментарите ви ще бъдат наименовани автоматично с името на вашия потребител.