Брюксел праща 27-те страни членки на ЕС на изпит по бюджет
Ралица Ковачева, May 13, 2010
Както обеща, Европейската комисия показа зъбите си и предупреди, че няма да допусне повторение на гръцкия сюжет. При това, не само в еврозоната, но и в целия Европейски съюз. Както се очакваше, предложението на Комисията за засилване на финансовата диисциплина и надзора и за по-голяма координация на икономическите политики на държавите-членки, предвижда от една страна по-ефективна превенция, а от друга - по-строги санкции. Особено за 16-те страни от еврозоната. Ако бъде одобрена от националните правителства, инициативата ще представлява най-сериозният напредък в икономическото управление на еврозоната откакто беше създадено еврото през 1999, коментира Financial Times.
Най-спорното предложение по отношение на превенцията е това за Европейкия икономически семестър, според което в началото на всяка година държавите-членки трябва да представят на Съвета и взаимно да контролират своите национални конвергетни програми, включително бюджета и програмата си за реформи. Целта е ранен контрол и възможност за отстраняване на всички рискове за Общонстта, като се коригират противоречия и нововъзникващи дисбаланси, заложени в националните бюджетни политики.
„При пълно зачитане на правомощията на националните парламенти, 
ранният преглед ще даде възможност за насоки при подготвянето на националните бюджети за слредващата година”, се казва в предложението. В случай на очевидни недостатъци в бюджетните планове за следващата година може да бъде препоръчано преработването им. Според Комисията „сихронизирана оценка и координация на фискалните и структурните политики на европейско ниво ще помогне на държавите-членки да постигнат общите цели и да се справят с общите предизвикателства по-ефективно, отколкото в момента.” Първият европейски семестър започва още в началото на 2011 година.
Само часове след представянето на предложението на Комисията шведският премиер Фредерик Райнфелд определи като „странно” страни със силни бюджети да бъдат наблюдавани от своите европейски партньори. Според него наблюдението трябва да се осъществява само върху страни, чиято бюджетна политика нарушава Пакта за стабилност. Подобна реакция е разбираема и едва ли ще остане изолирана, на фона на общото негодувание, провокирано от гръцката криза. Все повече европейци протестират срещу необходимостта държавите им да участват в спасяването на страни-членки, чиито проблеми идват от лошо управление на средствата, включително на европейските пари.
Друга гръцка поука е намерила отражение в намерението на Комисията с оглед на събирането на верни и точни данни да бъдат засилени правомощията на Евростат да одитира националните статистики. Комисията подчертава, че е важно това предложение да влезе в сила бързо, за да се подобри качеството на подаваните данни за състоянието на публичните финанси.
По отношение на другия елемент - корекцията на проблемите, Комисията отчита, че основна роля трябва да продължи да играе процедурата за свръхдефицит, но като се подсили акцентът върху публичната задлъжнялост, а не само върху дефицита. В момента задлъжнялостта на Гърция и Италия е над 100% от стойността на техния БВП, а средно в 16-те страни от еврозоната се очаква тя да нарасне до 88,5% от БВП, което е доста над границата от 60%, заложена в Пакта за стабилност и растеж. Според Комисията са необходими промени във вторичното законодателство, които да позволят ускоряване на процедурата, особено по отношение на страни, които системно нарушават Пакта, защото в момента процедурата се задейства твърде късно.
„Държавите-членки с дълг над 60% от БВП трябва да станат обект на процедурата за свръх дефицит, ако тенденцията за спад на дълга за минал период не е в съответствие с набелязаните цели. Комисията и Съветът ще трябва да преценят дали бюджетният дефицит е съпроводен с непрекъснат и значителен спад в държавния дълг.”
Комисията смята, че трябва да се засилят санкциите за нарушителите на бюджетната дисциплина. В момента има възможност в късния етап на процедурата за свръх дефицит държави-членки да бъдат лишавани от кохезионните фондове. „Кохезионната политика трябва да играе по-ясна роля за подкрепа на действията на държавите-членки за справяне със структурните слабости и предизвикателствата по отношение на конкурентоспособността”, смята Комисията. Условията за получаването на тези средства трябва да бъдат по-строги и от страните-членки може да бъде поискано да насочат средства за подобряване качеството на публичните финанси, веднага щом се установи наличието на свръхдефицит. Предложения в тази посока ще бъдат направени в предстоящия 5-ти доклад за сближаването, особено с цел засилване на институционалния капацитет и ефективността на пуличната администрация.
С цел по-доброто сближаване, особено на ниво еврозона, специално внимание в предложенията се обръща и на начините за ограничаването на макроикономическите дисбаланси и стимулирането на конкурентоспособността. Макроикономическите дисбаланси на всички държави-членки ще бъдат разгледани в рамките на прегледа по "Eвропа 2020". Специално за еврозоната, се предлага макроикономическото наблюдение, осъществявано сега от Еврогрупата, да се институционализира в механизъм за структурно наблюдение, който, подобно на фискалните мерки, ще има по-строги изисквания за еврозоната, в сравнение с тези за целия ЕС.
Страните от еврозоната ще бъдат оценявани по таблица с определени показатели, с цел ранно откриване на сериозни дисбаланси и където се налага ще бъдат отправяни препоръки за превантивни или коригиращи действия. Препоръките може да се отнасят както за приходната, така и за разходната част на фискалната политика, а в контекста на по-силната икономическа координация - да са насочени към функционирането на пазарите на труда, стоки и услуги.
По отношение на постоянно действащия механизъм за справяне с кризи, Комисията се ангажира да представи предложение в бъдеще. В следващите 3 години ще действа Европейският стабилизационен механизъм, одобрен от Съвета на финансовите министри на 9 май. Постоянният кризисен механизъм трябва да влезе в сила едва след изтичането му.
На фона на категоричните намерения на Комисията да се справи с „хлабавата” бюджетна дисциплина в Съюза, дойдоха две новини за България. Едната е, че Процедура за свръхдефицит срещу България все пак ще има, защото според Комисията стойността на бюджетния дефицит от 3.9 % не може да се приеме за близка до границата от 3% и в този смисъл критерият от Договора не е изпълнен.
Както и в оценката за Конвергентната програма на България, и този път Комисията предупреждава, че правителството е планирало финансовата си политика на база твърде оптимистични очаквания. По-лошото е, че според Брюксел собствената му проноза, че дефицитът на България тази година ще бъде под 3% от БВП, е изправена пред „значителни несигурности”. Преди седмица вицепремиерът и минстър на финансите Симеон Дянков обеща, въпреки актуализацията на бюджета и новите разходи, дефицитът да остане в рамките на изискванията на ЕС. Премиерът Бойко Борисов, обаче, каза в интервю за bTV, че дефицитът до края на годината няма да бъде по-повече от 4.5%. Ангажимент, който едва ли ще се хареса на Брюксел.
Процедури за свръхдефицит започват още срещу Кипър, Дания и Финландия. Процедурата предвижда Съветът на ЕС да отправи препоръки към страните-нарушители на пакта за стабилност, които трябва да бъдат изпълнени в определени срокове. На първия етап препоръките не се оповестяват публично, това става ако страната не предприеме необходимите коригиращи действия.
Втората новина, е че според Конвергентния доклад на ЕК за 2010 година, България покрива изискванията за еврозоната единствено по критерия вътрешен дълг. От началото на годината инфлацията расте, а икономиката се е свила с 4% спрямо съответния период на предходната година, показват последните данни на НСИ за първото тримесечие на годината.
В категорията „значителни несигурности” можем да отнесем и обявената от кабинета актуализация на бюжета, в която се предвижда значително увеличаване на разходите за сметка на освобождаване на суми от фискалния резерв. На този фон изказването на финансовия министър Симеон Дянков, че забавянето на влизането на България в „чакалнята” за еврозоната ще се забави само с 6 месеца, звучи повече от оптимистично.
За сметка на това, Естония заслужи правото си да се присъедини към единната европейска валута от 1 януари 2011 година. Страната е член на валутния механизъм ERM2 от 2004 година и едва сега получава положителната оценка на Комисията, след като вече няколко години е пример за строга фискална дисциплина и дълбоки реформи. Само Естония от общо 9-те страни (България, Чехия, Естония, Латвия, Литва, Унгария, Полша, Румъния и Швеция), обхванати от оценката на комисията, покрива всички критерии за приемане на еврото.
„Тази оценка и нашето предложение са силен сигнал за еврозоната и по-
широко - за Европейския съюз. Той изразява ролята на еврото като котва на средносрочната политика и потвърждава, че последователните политически усилия и дългогодишната политика, насочена към стабилност, дават конкретни резултати ", коментира еврокомисарят по икономическите и валутните въпроси Оли Рен.
С други думи, членството в еврозоната, особено в деликатен момент като сегашния, не е просто начин да влезеш в клуба на „богатите”, нито гаранция, че има кой да те спасява в трудни моменти, нито просто атрактивно предизборно обещание. А краен резултат от постоянна и решителна национална политика в посока финансова стабилност и икономически растеж. За всички, които мислят обратното, Европейската комисия е предвидила тежък изпит в началото на 2011 година, когато започва първият икономически семестър.