English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

Европейската комисия иска да поеме контрола над Шенген

Published on , , София

Каквото и да е решение, свързано с възстановяването на вътрешния граничен контрол в Европейския съюз, ще бъде взимано от Европейската комисия и ще се изпълнява съвместно със страните-членки, а Европейският парламент ще бъде надлежно информиран за предвижданите мерки. Това е същността на предлаганите от Комисията промени за подсилване на управлението на шенгенското безвизово пространство. Решението на Комисията ще определя обхвата и продължителността на възстановяването на граничния контрол и ще може да се подновява за период до 30 дни, като максимумът е шест месеца, стана ясно при представянето на съобщението от еврокомисаря на вътрешните работи Сесилия Малмстрьом.

В момента шенгенската зона за сигурност има 25 страни-членки, като не всички от тях членуват в Европейския съюз (Норвегия, Исландия и Швейцария). От членуващите в съюза само три не са част от Шенген - България, Румъния и Кипър. 43 хиляди километра са морските граници на зоната, 80 хиляди километра сухопътните граници, а всяка година туристи из цяла Европа правят 1,25 млрд. пътувания без никакви препятствия. След като премина "европейската пролет" с повторното обединяване на европейския континент след премахването на Желязната завеса, а всякаква романтика и идеализъм от отворените граници и чувство на свобода поизстинаха, дойдоха и проблемите, отчасти подсилени от "арабската пролет", разцъфнала по югоизточните граници на ЕС.

Макар "арабската пролет" да е съществена част от причините за реформа на Шенген, трябва да се признае, че друга причина е провала на страни като България и Румъния, макар и изпълнили техническите критерии за членство, да овладеят принципите, които стоят в основата на шенгенското пространство, основният от които е доверието. "С това предложение се надяваме да засилим доверието в Шенген", каза при представянето на документа г-жа Малмстрьом. "Има няколко проблема по границите на ЕС. Оценката беше твърде слаба. Проблемът не е в това, че има твърде много Европа, а че Европа е твърде малко", добави още еврокомисарят в отговор на критиките срещу постоянно нарастващия апетит на европейските институции да засилят "общностния подход".

"Шенген беше създаден да стимулира мобилността сред нашите съграждани и бизнеса. Това е съвместен проект", подчерта Сесилия Малмстрьом като добави, че Шенген продължава да функционира, но има заплахи и слабости по външните граници.

Кое е новото в предложението на Комисията?

Настоящият механизъм разчита на междуправителствена система за оценка, което се е оказало недостатъчно, за да елиминира ефективно всички слабости. Затова и Комисията смята, че общностният подход ще доведе до по-добри резултати. Част от основите на реформата на шенгенското пространство вече бяха наляти в края на миналата и по-рано през тази година, когато се въведе засилено наблюдение и оценка, предвиждащи обявени и неочаквани посещения в дадена страна-членка от екипи, ръководени от Комисията с експерти от други страни-членки и Frontex. Целта е да се удостовери прилагането на шенгенското законодателство.

Извън всички други възможности, този подход ще послужи като застраховка в случай, че надделее мнението, че България и Румъния трябва да станат членки, независимо от липсата на доверие към способността им да охраняват външните граници на съюза при положение, че показват нулеви резултати в борбата с корупцията и организираната престъпност в собствените си граници. След всяка визита ще се прави доклад, в който ще се изброяват недостатъците с ясни препоръки какво да се направи и се дават крайни срокове. Оценяваната страна-членка ще трябва да изработи план за действие, в който да отрази как точно смята да изпълни препоръките. С допълнителни посещения ще се следи изпълнението на плана.

Ако оценяваната страна-членка прояви "инат" и не се справи с препоръките, може да се наложи възстановяването на граничния контрол по вътрешните граници с тази страна-членка тогава, когато ситуацията представлява сериозна заплаха за обществената политика или за вътрешната сигурност на съюза, или на национално ниво. Подчертава се, разбира се, че това е крайна мярка, но се посочва, че тя ще бъде в действие до смекчаване на обстоятелствата. Макар да не се използва точно думата застраховка, в документа е записано, че включването на такава възможност в шенгенското управление ще служи като превантивна мярка, с възпиращ ефект.

Сериозната заплаха за обществената политика или вътрешната сигурност ще си останат единствените основания за възстановяването на вътрешния граничен контрол, се подчертава изрично в съобщението, като строгите критерии за извънредно излизане от зоната не са отслабени ни най-малко. Граничният контрол може да се възстановява при постоянен недостиг за управление на сектор от външната граница на съюза. Става дума за ситуации от типа на значително увеличаване на броя на гражданите от трети страни, които искат да преминат външната граница на една или повече страни-членки, което от своя страна да доведе до вторични движения вътре в свободната за движение зона.

Точно заради такъв случай Италия и Франция изпаднаха в конфликт тази пролет, когато Франция реши да затвори границата си с Италия заради решението на Рим да пусне бежанци от северна Африка да се придвижват свободно на нейна територия.

Страните-членки ще могат да връщат границите при спешни ситуации едностранно, но само за ограничен период от време - пет дни. Евентуално удължаване на срока може да бъде решено на европейско ниво. Границите може да се възстановяват и при предвидими събития с предимно местен и краткосрочен ефект. Опитът показва, че това се прави най-често при големи спортни събития, политически демонстрации, големи политически срещи и други подобни. От влизането в сила на Шенгенския кодекс през октомври 2006-та година вътрешни граници са били връщани 22 пъти. За последната година това е направено в четири случая, като най-пресните от тях са Норвегия и Швеция заради терористичните нападения в Норвегия. В повечето случаи става дума за спортни събития, протести и големи срещи на върха.

Граничният контрол може да се възстановява и при непредвидени, спешни краткосрочни събития като терористични нападения или сериозни престъпления, когато се налага да бъдат ограничени възможностите на извършителите за бягство.

Като цяло съобщението на Комисията може да бъде определено не толкова като предложение с някакви сериозни нови идеи, а по-скоро като анализ на текущата ситуация и на възможните варианти за нейното решаване. Документът обаче очевидно е с отворен край и със сигурност тепърва ще бъде дописван, още повече, че липсват достатъчно конкретни условия, които да изчистят всякакво съмнение от свободно тълкуване на предвидените възможности.

Нужен е "шенгенски полицай"

Както можеше и да се очаква, либералите в Европейския парламент приветстваха именно общностния подход в документа - нещо, за което те се застъпват във всяко едно отношение, включително и за икономическото управление. Лидерът на АЛДЕ Guy Verhofstadt, бивш премиер на Белгия, заяви, че наскорошните събития във Франция и Италия са показали, че настоящият междуправителствен контрол не работи. "Това, което ни липсва е подходящ механизъм за оценка и някакъв вид 'шенгенски полицай', който да може да се намеси в случай, че страна-членка не изпълни задълженията си".

Зеленият евродепутат Judith Sargentini коментира, че Зелените приветстват предложението. "Днешните предложения са стъпка към запазване целостта на шенгенската система, която е една от най-успешните и големи истории на ЕС. Шенгенската безгранична зона е транснационална като концепция и цел. Следователно е ясно, че всякакви решения за временно възстановяване на граничния контрол трябва да се одобрява на ниво ЕС, а не да се взимат от тесногръди, национални хрумвания на отделните страни-членки".

Същия ден, когато комисар Сесилия Малмстрьом оповести с присъщия си чар идеите на Комисията, стана ясно, че правителството на Холандия ще положи всички възможни усилия, за да попречи на България и Румъния да се присъединят към Шенген неподготвени. Холандия беше първата държава-членка, която официално поиска обвързването на членството в Шенген на двете страни с постиженията им по механизма за сътрудничество и проверка в областта на правосъдието и вътрешните работи, наложен на двете държави при присъединяването им към ЕС през 2007-а година заради недостатъчната им подготвеност в изпълнението на критериите по правосъдие и вътрешен ред.

Вече пет години след присъединяването на София и Букурещ, не просто няма резултати в борбата с организираната престъпност и корупцията, ами дори поредни правителства, че дори и опозицията в България, смятат въпроса за обиден и неправилно поставен. Дипломацията на страната обаче е слаба не заради липса на принципна правота, а заради липса на подплътеност на аргументацията с реални постижения. И тазгодишният доклад на ЕК по механизма разкри същата инертност и осезаемо нежелание на българските власти да променят каквото и да е в статуквото. Съдебната система си е все така нереформирана, корупцията е повсеместен факт, от който най-много страда усвояемостта на еврофондовете.

България заплаши, че няма да подкрепи предложенията на ЕК

"Разбира се, ако на 22 септември се вземе разумно решение, което отговаря на интересите на всички в Европа и най-вече отговаря на интересите на българските граждани, ние ще подкрепим и реформата на шенгенското законодателство в ЕС. Ако обаче такова решение не се вземе, ще трябва да обсъдим много внимателно цялата си политика от тук нататък по отношение на подкрепата, която даваме за реформата на европейското законодателство за Шенген. Защото в крайна сметка правилата се пишат за да се спазват", каза министърът на външните работи на България Николай Младенов на спешно свикана пресконференция в събота сутринта в отговор на холандското решение.

Холандия не отскоро заявява съпротивата си срещу още компромиси за България и Румъния. Нещо повече, това е залегнало и в коалиционното споразумение на страната от 2010-та година. На 22 септември предстои министрите на правосъдието и вътрешните работи на страните-членки да се произнесат окончателно по това дали София и Букурещ заслужават доверието да охраняват не малка част от външните граници на ЕС, като например със страните от Кавказ и Турция, която пък е в безвизов режим с Иран. За да получат одобрение, е необходимо единодушно всички страни-членки да кажат "да".

Твърде малко вероятно е заплахата на г-н Младенов да повлияе на резултата от гласуването, тъй като става дума за охрана на външни граници и защита на национални интереси. А думи като "правилата трябва да се спазват" изречени от страна, която вече пет години не може да се справи с организираната престъпност и корупцията, по-скоро биха породили иронични усмивки сред страните със здраво вкоренена демокрация и върховенство на закона. Нещо, което изглежда все по-непостижимо, а и очевидно нежелано от България, чиито граждани го удрят на национална гордост, вместо да се замислят какво не е наред. И това, което не е наред определено не е причинено отвън, а отвътре. Крайно време е да го разберем, признаем и осъзнаем.

comments
Левскар
20 септември 2011 16:36
Абе корупция и мафия има навсякъде и не го казвам само от наранена гордост, защото холандските пристанища са един от основните канали за контрабанда на наркотици в Европа. И някакви напушени холандци ще стоят и ще ни сочат с пръст?
Емил Захариев
22 септември 2011 05:39
+ Решението е в създаване на ЕС Митница и ЕС Гранична Полиция за вънщните граници на ЕС!!! 
+ Така се гарантира и сигурността на страните членки!!!
+ Администрирането на външните граници на ЕС, трябва да бъде съвместно : Както на страната, коята има външна граница, така и гореспоменатите Служби на ЕС!!! 
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required