English Български
Следвай ни
Абонамент
Търсене : [ ]
|

Започват да се наливат основите на Европейския отбранителен съюз

публикувано на , , Twitter: @AdelinaMarini
Последна промяна на:

Когато Франция и Великобритания решиха да обединят усилия със Съединените щати, за да отговорят на химическата атака в сирийския град Дума, мнозина в ЕС, най-вече в Европейския парламент, критикуваха двете страни-членки, че не са се консултирали на европейско ниво за предстоящите удари. Нещо повече, лидерът на групата на либералите в ЕП Ги Верхофстад (Белгия) припомни на френския държавен глава един неприятен факт от историята, а именно как френското народно събрание отхвърли през 1954-та година предложението за създаване на Европейска отбранителна общност.

"Вашата мощ разкрива и Вашата слабост. Франция е тази, която участва във военна офанзива в Сирия. И Великобритания. Не ЕС. Преди 65 години националното събрание потопи Европейската отбранителна общност и все още няма европейска армия. Това е заради правилото за единодушие, което все още е валидно в европейската външна политика", каза бившият белгийски премиер по време на тричасовия дебат с участието на френския президент Еманюел Макрон на 17 април. В отговор на критиките Еманюел Макрон припомни, че президентът на Франция има ясно разписани правомощия по Конституция и може да взима решения. 

Въпреки тези думи на типичен френски суверенизъм по отношение на отбраната и френската съпротива срещу интеграция в сферата на отбраната от миналото, Еманюел Макрон в момента е най-мощният двигател на изграждането на европейски отбранителен съюз. Строежът обаче е едва в началото. Тепърва се наливат основите. Мастилото под споразумението за създаването на Постоянното отбранително сътрудничество, известно с абревиатурата PESCO едва е изсъхнало, а първата среща в този формат, в който участват 25 от 28-те страни-членки на ЕС, се състоя в началото на март. Върховната представителка на ЕС за външната политика и сигурността Федерика Могерини (Италия, Социалисти и демократи) нарече срещата "историческа". 

На нея министрите на отбраната на страните-участнички в PESCO одобриха пътна карта за изграждането на отбранителния съюз, първия списък с проекти и някои правила за работа на формата. Одобрени са общо 17 проекта, сред които са създаване на Европейско медицинско командване, в което ще участват Германия, Чехия, Испания, Франция, Италия, Холандия, Румъния, Словакия, Швеция; мрежа от логистични хъбове в Европа и подкрепа за операции, в която участие са заявили Германия, Белгия, България, Гърция, Испания, Франция, Хърватия, Италия, Кипър, Унгария, Холандия, Словения, Словакия; военна мобилност - всички без една; платформа за споделяне на информация и отговор на киберзаплахи, в която ще участват Гърция, Испания, Франция, Хърватия, Холандия, Румъния, Финландия; система за стратегическо командване и контрол на мисии и операции - Испания, Германия, Италия, Португалия. Пълен списък с проектите и кои членки участват във всеки можете да видите тук [на английски език]. 

Министрите ще работят в три насоки в следващите месеци. Едновременно ще се работи по проектите на PESCO и по общите проекти с НАТО, като акцентът пада върху военната обилност, за да се осигури бързото и лесно придвижване на части и оборудване на територията на Европейския съюз. По този повод на 28 март Европейската комисия излезе план [на английски език] за действие за осъществяване на военната мобилност, в която участие са заявили 25 държави. Четири са проблемите пред военната мобилност в ЕС: правни пречки, различни военни изисквания и стандарти за инфраструктура, разрешителни за преминаване на границата, мита (и ДДС). 

Миналата година под председателството на Естония се проведе пилотно упражнение, чиято цел беше да се идентифицират проблемите пред военната мобилност. В упражнението взеха участие Холандия, Белгия, Германия, Полша, Литва, Латвия, Естония и Финландия, като бяха открити редица слабости на транспортните мрежи. Става дума за практични недостатъци като например недостатъчна поносимост на определени мостове, които не могат да понесат извънгабаритни или претоварени военно-транспортни средства. Проблеми са установени и в железопътната инфраструктура, която в някои случаи няма достатъчен капацитет за придвижване на извънгабаритни товари с голямо и тежко военно оборудване. 

Въпреки това обаче, установено е, че има големи възможности за двойната употреба на инфраструктура (за цивилни и военни цели). На базата на това упражнение ЕК планира до 2019-та година да идентифицира кои части от трансевропейската транспортна мрежа са подходящи за военен транспорт, като ще посочи и къде инфраструктурата може да се надгради. До пролетта на 2019-та година Европейската агенция за отбрана, Европейската служба за външна дейност и военния щаб на ЕС и други органи ще направят изследване на наличните национални разпоредби, дефиниции, правила и стандарти с цел унифицирането им. До края на 2018-та ЕК ще картографира всички дейности, свързани с митниците, покривани от формуляр 302, който се оказва една от основните пречки при транспортирането между страните-членки на военни стоки, и ще предложи решение. 

Също до края на годината ЕК ще проучи всички възможности за опростяването и хармонизирането на всички митнически формалности, свързани с дейностите по военни операции. Тя ще предложи унифицирано прилагане на съответните митнически разпоредби. В допълнение към това ще се види дали е необходимо да се правят промени в наличното европейско законодателство. В плана си за действие Комисията призовава страните-членки да анализират до 2020-та година нуждите си за разработване на електронни системи с помощта на европейските космически технологии за управление на митническите дейности, свързани с военните сили. 

Друг проблем пред военната мобилност е прилагането на сегашните правила за ДДС. Предлага се стоките, нужни за отбраната като например материали за обучение и тренировки, настаняване, храна, гориво и др. да бъдат третирани еднакво, за да се намали административното бреме и да се избегнат забавянията и съответно разходите за придвижване, които се оценяват на 30 млрд. евро. Пречка са също и сегашните дипломатически разрешителни. ЕК предлага да се мисли в посока към постигането на договореност за издаване на разрешителни за сухопътно придвижване за автопътища, железопътни линии и речни пътища с общи правила и процедури, особено по отношение на мисии и операции по Общата политика на сигурност и отбрана. 

Що се отнася до въздушното придвижване на оборудване и части, в момента всичко се урежда на базата на двустранни споразумения или чрез споразумението за дипломатически разрешителни. До лятото на тази година Европейската отбранителна агенция ще разработи проект за издаване на разрешително за презграничен транспорт. Страните-членки от своя страна трябва да анализират националните си регламенти, за да видят къде има проблеми и как да ги решат. Еврокомисарката за транспорта Виолета Булц (Словения, АЛДЕ) обобщи при представянето на плана, че всичко се свежда до хармонизирането на фрагментираните национални правила и опростяване на процедурите, които спъват военното придвижване по съществуващите 9 основни европейски пътни коридора. 

В същото време тя посочи, че е възможно да се появят и нови липсващи транспортни връзки, по чието изграждане да се работи с финансиране от еврофондовете. Деветте съществуващи транспортни коридора са: Скандинавско-средиземноморски; Северно море-Балтика; Северно море-средиземноморски; Балтийско-адриатически; Ориент-източносредиземноморски; Рейн-алпийски; Рейн-дунавски; Средиземноморски; Атлантически. Попитана от коя посока ЕС очаква най-голяма заплаха, г-жа Булц каза, че е за вечен мир, което е и причината за създаването на Съюза.

"Но не искам да бъда изненадана и да не съм готова в случай, че се появят определени условия. Знаем, че светът е непредвидим и виждаме, че много промени стават през последните две години и дори през последните няколко месеца, но искам да подчертая отново, че става дума за оценка къде се намираме, с какви предизвикателства се сблъскваме и да излезем с ясен план за действие, който да изпълняваме, за да сме сигурни, че ще сме готови, когато трябва да сме готови. Но наистина се надявам, че до там няма да се стигне", добави словенската еврокомисарка. Тя каза също, че подобряването на военната мобилност е само една от многото пратични мерки, които ще доведат до пълноценен отбранителен съюз през 2025-та година. 

коментари
Ако имате коментар, може да го напишете тук.
Име:  
Полето 'Име' не е задължително. Ако го оставите празно, вашия коментар ще бъде създаден с автор: 'anonymous'. Можете да се регистрирате на нашия сайт и тогава коментарите ви ще бъдат наименовани автоматично с името на вашия потребител.