English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

Шенген е за по-светло зелените

Published on , , Брюксел

По времето на Апартейда в Южна Африка имаше един политически виц, в който ставаше дума общо взето за следното: В опит да се премахне расовото деление, властите в Южна Африка решават, че вече няма да има черни и бели, а всички ще са зелени. В резултат, на автобусна спирка шофьорът на рейса казва: само не се блъскайте, с предимство са по-светло зелените.

По подобен начин стои и въпросът с Шенген в Европа. Както неведнъж сме писали, Шенген не е поредното потупване по рамото и възможност за снимки с големи европейски лидери за провинциални правителства в нереформирани държави. Членството в Шенген е зоната на еволюиралите общества, които са напълно наясно що е то сигурност на гражданите и от какво зависи тя.

Затова, когато говорим за членство в Шенген, CVM-ът (Механизмът за проверка и сътрудничество) трябва да бъде условие, независимо дали за някого е обидно или не. Трябва най-сетне да разберем нещо много важно - има пряка и много очевидна връзка между върховенството на закона и членството в Шенген по простата причина, че Шенгенското пространство е зона на сигурност и ако има само една страна-членка, която не се справя със задълженията си по Шенген, то тогава сигурността на всички е застрашена. Както неведнъж съм споменавала - гледайте еврозоната и мислете за Шенген.

Не случайно лидерите на Европейския съюз записаха в заключенията си от юнския Европейски съвет, че се въвежда предпазна клауза, която дава възможност за възстановяване на вътрешния граничен контрол в случай на извънредни обстоятелства. Междудругото, тази предпазна клауза вече е факт. Няколко примера ще дам, които са повече от красноречиви за това къде сме ние и къде е Шенген.

Кой кой е в България?

Съвсем наскоро, една петъчна вечер карах по ул. "Гурко" с намерението да завия по ул. "6-ти септември". Униформен пътен полицай стоеше в началото на улицата и ръкомахаше, очевидно демонстрирайки, че улицата е затворена. Не се стърпях и слязох да го попитам защо е затворена улицата. Вероятно не се съмнявате нито в тона, нито в начина, по който ми беше отговорено: "Така". Това взриви търпението и нервите ми, които и без друго бяха леко разклатени в края на тежка работна данъкоплатска седмица.

Опитах се да обясня на господин полицая, тъй като той очевидно не знаеше, кой му плаща заплатата, чия е улицата и как трябва да отговаря друг път на запитване на данъкоплатци. Не съм убедена, че той усвои първия си урок по демокрация и върховенство на закона, но благоволи все пак да ми отговори, че не знае защо е затворена улицата - изпълнявал заповед. Чия заповед, устна ли, писмена ли, това остана неясно. Малко по-късно два черни джипа, със затъмнени прозорци и арогантни светлини в червено и синьо минаха достолепно по собствената си улица. Нямам представа кой беше в тези джипове - може да е бил самият министър на вътрешните работи и вицепремиер, може да е бил и някой негов височайш гост. Направих красноречив жест, за да демонстрирам възмущението си от подобно поведение.

Идентична ситуация в Дъблин по време на историческото посещение на кралица Елизабет Втора - първото, откакто между Ирландия и Великобритания са установени мирни взаимоотношения и само 10 години след прекратяването на сериозните враждебни действия между тях, изразяващи се в чести и кървави бомбени атентати. Правя тези уточнения, за да добиете представа за мащаба на заплахата за сигурността на Нейно Величество на фона на неясната заплаха за сигурността на незнайно кой в двата черни джипа в София.

Навсякъде, откъдето минаваше кралският маршрут, беше заградено и полицейското присъствие се набиваше на очи. Но нито един от полицаите не си позволи да се държи така, сякаш той е господарят, а вие робът. Усмихнато и с "Добър ден" обясняваха защо не можете да минете точно оттам, кой е най-близкият отворен път, по който можете да стигнете там, където желаете и на всичкото отгоре ви пожелаваха приятен ден и се извиняваха за причиненото неудобство. И трябва да ви кажа, че не само аз бях впечатлена от поведението на полицията. В края на визитата, моя позната ирландка ми сподели, че през тази седмица се е чувствала горда, че е ирландка именно заради начина, по който полицията е гарантирала сигурността без да навлезе прекалено навътре в личния и професионален живот на ирландските данъкоплатци в столицата.

Подобни ситуации съм срещала и в други развити държави (и не чак толкова - например Унгария), където полицията е напълно наясно, че е призвана да служи на хората и го прави с дълбоко вградено възпитание и уважение към данъкоплатеца, от чийто пари успява да си купи храна от супермаркета и да изучи децата си, както и да събере за прилична пенсия след изпълнението на дълга си към държавата - следствие от неговия личен избор да бъде полицай. И тези ситуации, особено сравнени със случката, която ви описах на ул. "6-ти септември", ви ги споделям само за загрявка, за да илюстрирам кой как бива възприеман у нас и в Европа. У нас полицаят е властта, а данъкоплатецът е подчиненият, този, който бива подритван и употребяван. В Европа полицаят е служител на обществото, а гражданинът е негов работодател.

Сега към една съвсем шенгенска случка

Както неведнъж е ставало дума, ние в euinside обичаме да пътуваме с кола из Европа, защото много неща се виждат твърде ясно - кой колко бързо и как строи магистрали, как работят представителите на реда, обновява ли се автомобилният парк (което е признак за състоянието на икономиката) и, не на последно място, какво е отношението към българските граждани. За разлика от предишни пътувания през Унгария, този път "извадихме късмет".

Малко преди да влеме в Австрия (както знаете, няма граници - само табела) бяхме застигнати от полицейски мотор, който известно време караше зад нас, изпревари ни и с красноречив жест ни покани да го последваме. Спряхме на голям паркинг, очевидно използван за база на мобилната шенгенска група, в която влизат представители на митницата, на граничната и пътната полиция. Очевидно беше, че ни спират на случаен принцип, въпреки че всички в колата бяхме убедени, че българският регистрационен номер е имал не малка роля в избора.

Поискаха ни документите (на английски език), провериха ги и дори не поискаха да отваряме багажника на колата, което вече колегите им бяха направили на влизане в Унгария. Никакви въпроси, никакво общуване с полицаите. Върнаха ни документите, усмихнаха ни се и ни пожелаха лек път. Заговорихме се, че всъщност ако живеехме от другата страна на Шенгенската граница бихме се чувствали спокойни, че така ни пазят. Донякъде беше успокоителен и фактът, че заедно с нас на паркинга имаше и доста автомобили с унгарска регистрация. Запитахме се също и дали е възможно някога това да стане у нас.

Подобна сцена се разигра и на връщане, когато ни спряха в Австрия малко преди да влезем в Унгария. Случката се разви точно там, където някога е била границата между двете страни. Този участък от магистралата беше препречен от австрийски полицейски коли, които прецеждаха трафика през една-единствена лента и спираха автомобили също на случаен принцип. Този път съм убедена - българският номер на автомобила ни се оказа изкусителен и привлече погледите на полицаите. Моментално ни спряха, а вежлива полицайка ни взе документите и ни помоли да отбием встрани, където се наредихме до сръбски микробус и лъскав мерцедес с германска регистрация, но очевидно собственост на натурализирани турски гастарбайтери (те просто си личат отдалече със затъмнените задни прозорци). Явно ни провериха личните карти и отново ни ги върнаха любезно и с пожелание за лек път. Разминахме се леко, на фона на микробуса с отворения багажник и преден капак.

У нас обаче остана усещането, че не се намираме от правилната страна на границата. Чувствахме се някак по-тъмно зелени и убедени, че само фейсконтролът, очевидно усъвършенстван до перфекционизъм от полицаите, ни "спаси" от допълнително забавяне и унизително вадене на целия багаж. Но, все пак остава една горчивина, че българският регистрационен номер по-скоро е носител на проблеми, отколкото на гордост.

Защо това е така?

Разказвам ви всичко това, защото не е достатъчно да оборудваш по последен писък на техниката с шенгенски пари граничната полиция и митницата, нито да пребоядисаш и обновиш КПП-тата (което иначе е похвално, но както се казва, е очаквано и влиза в задълженията, нали?). Необходимо е да се изпълнят условията по CVM-а и това трябва да спре да се възприема като обида, защото не е. CVM-ът беше въведен с идеята България да успее да довърши реформата в областта на правосъдието и вътрешните работи, за да може да установи върховенство на закона. Това все още не е факт и ние вече пет години си говорим едни и същи неща, а Европейската комисия продължава да ни обяснява, че вече не е нужен само устрем за реформи, нужно е и самите реформи да се осъществят.

Именно затова и дебатите в ЕС се водят точно на тази основа - че допускането на България и Румъния в Шенген ще означава повече корупция, повече престъпност, повече ромски граждани, висящи на "щедрите социални системи" в развитите държави. И няма как да бъде иначе, докато българската държава не започне да функционира по правилата, така че не просто останалите 26 страни да й имат доверие, а и собствените й граждани.

И да ви кажа честно, колкото и да ми е обидно и унизително, че съм от по-тъмно зелените, напълно разбирам защо има страни, които са против България да стане член на Шенген. Крайно време е и ние като граждани да станем против това да сме по-тъмно зелени. Не ви ли се иска вече да сте от по-светлите?

comments
Антон
28 юни 2011 16:59
Какъв е коментара на Европа за по-светло зелените в България ? - бързо потъмняване за лесна интеграция или доживотно наказание за това, че са по-светло зелени . Йезуитската принципност на Европа чудесно си другарува с йезуитската демокрация в България.
Николай
28 юни 2011 20:13
Прави са хората, учтиво и безапелационно отбраняват постигнатата със столетни усилия цивилизация. Който може да си я направи удома.
Антон
29 юни 2011 07:38
"...постигнатата със столетни усилия цивилизация." полегнала небрежно върху латинския, стария и новия завет, скромно столетие  цивилизоване на света под формата на колониална политика, две световни войни за разкош  - нещо се размива границата кое чие е и кое какво е. Но Антарктида е свободна на практика :) може да започнем от колониалния етап :))) 
Антон
29 юни 2011 07:54
"...постигнатата със столетни усилия цивилизация." реши като как да раздели България по освобождението , щото само така е крайно принципно, не че не е делила и други части на света по собствено усмотрение, дори създаде резервати за местното население , в други случай дори създаде концлагери. 
anonymous
30 юни 2011 06:02
"Йезуитската принципност на Европа чудесно си другарува с йезуитската демокрация в България" - това навярно е вярно толкова, че може би не можем и да си дори, но колко в България биха разбрали подобна констатация. Същността на нещата в статията не бива да се изместват във времето и в исторически план ("били сме велики и сме дали култура на Европа" това може и да е било вярно някога, но днес нещата са обърнати и то не в наша полза). Само се огледайте - до къде е стигнало образованието, културата на болшинството от гражданите, морала, манталитета; какво стана с науката и научните институти, какво е посещението в театрите, оперите и т.н. Но чалгата май е на върха. Да не говорим за държавнтата администрация и как тя третира редовите си граждани т. нар. данъкоплатци?
А между другото и у нас си бяхме (някои от нас) създали лагери, където обстановката може да се сравни с някои филми на ужасите! Може още много да се  аргументира човек, но сравнение между шенгенското пространство и състоянието на т. нар. "общество" и социум в България на този етап, но в близкото бъдеще просто не е възможно да се прави. Разбира се, големите в Европа може да решат да ни приемат там (в шенгенското), но това няма да оправи състоянието на нещата в България поне първите 20 години!!!

anonymous
30 юни 2011 06:07
Простете - пропуснал съм думата "представим" в първото изречение при "..., че може би не можем и да си представим дори,...".
Антон
30 юни 2011 08:38
"А между другото и у нас си бяхме (някои от нас) създали лагери" дет се вика как да избягаш от историята, похвален резултат от Ялтенската конференция, където учтиво ни запитаха в кой лагер искаме да бъдем .
"("били сме велики и сме дали култура на Европа" това може и да е било вярно някога, но днес нещата са обърнати и то не в наша полза)" националните и индивидуални комплекси не са незаконни.
"Същността на нещата в статията не бива да се изместват във времето и в исторически план" все още статиите по печатните и електронни издания не минават за догми, а са скромната гледна точка на списващия, като такава може да бъде оглеждана и дискутирана от всички посоки.
"Разбира се, големите в Европа може да решат да ни приемат там (в шенгенското), но това няма да оправи състоянието на нещата в България поне първите 20 години!!!", а може би Европа ни подканя да вземем и ние да станем големи, не че не ни отива инфантилността.
От вътрешен
1 юли 2011 01:31
Е, да, когато си извън Шенген, светлозелените се пазят от теб. Ето това управляващите у нас спестяват на поданиците си, набивайки им в главите, че и сега могат да си пътуват свободно. Пътуват, но как? Хем европейци, хем не чак...
Левскар
1 юли 2011 10:33
Аз пък съм убеден, че западните съдебни системи са също толкова корумпирани като нашата, но им е по-удобно да сочат с пръст нас. То корупция има дори в Евро парламента, където депутатите точат средства за секретарки, сътрудници, а какво да кажем за станалите модерни и у нас "консултантски" услуги. Че съдебната ни система е зле - така си е м.амка му! Но така е навсякъде и се дразня, че никой не го казва, а само повтарят колко сме били зле.
веско
1 юли 2011 11:12
Поздравления за авторката.Напълно споделям написаното. Но ми звучи някак тъжно, защото не виждам надежда за подобряване на мисленето в нашето общество. Засега като че ли тенденцията е дори не към застой, а към тотално възцаряване на войнстващата посредственост.Извинявайте за патоса, но живея в България и това ме засяга твърде много.
Антон
2 юли 2011 14:39
Евала "веско" , авторката ще те цуне сластно по челото 
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required
gallery
newsletter


You can unsubscribe here from our newsletter

follow us
Абонирайте се за мен в YouTube
partners Citizen-E
Open Montenegro
One Europe
euinside