English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

Пушката на Брейвик гръмна срещу политическото лицемерие

Published on , , София

Защо Норвегия? Това се питат всички след кървавата баня, устроена на 22 юли от Андерс Белин Брейвик, който причини смъртта на 76 души само за няколко часа. Първо като взриви бомба в правителствена сграда, а после – с безразборна стрелба срещу младежи, привърженици на управляващата Работническа партия. Християнски фундаменталист ли е Брейвик или крайно десен екстремист? Или просто луд, въоръжен с пушка и бомба? Сам ли е действал, кой сложи оръжието в ръцете на един 32-годишен млад мъж, кое го накара да дръпне спусъка и да избие десетки норвежки младежи?

Самият Брейвик пише преди време, че неговите врагове са защитниците на мултикултурализма - разбирането, че различните култури трябва да съществуват съвместно, заедно, на базата на взаимно познаване, уважение и разбиране. Има разлика между разбирането за мултикултурализма и за толерантността - първото е общуване, второто - просто търпимост.

Холандският професор по градска социология в университета в Амстердам Пол Схефер е сред първите, които откровено поставят проблема с имигрантите в светлината на общественото внимание в Европа - още през 2000-а година той публикува есето „Мултикултурната драма”, което предизвиква разгорещени дебати. Миналата година направих интервю с проф. Схефер, в което той ясно обяснява проблема на западноевропейците с мюсюлманските имигранти.

„Принципно смятам, че нашата толерантност е станала все повече безразличност. Ние не живеем един с друг, а един до друг. Идеята е 'Докато ти не се докосваш до мен и не се бъркаш в живота ми, аз няма да ти задавам въпроси'. Когато живеем в град като Амстердам, където 17 националности живеят заедно или се опитват да живеят заедно и където половината от населението е от имигрански семейства, повече не можем да се избягваме. Идва моментът, когато стават ясни границите на нашата толерантност и когато трябва да започнем да си задаваме въпроси един на друг.”

Проф. Схефер описва три фази на отношенията с имигрантите, изведени от историята на имиграцията - избягването, което хората лицемерно определят като толерантност; следва фазата на конфликта, която е неизбежна, за да се стигне до третата фаза - социалният компромис. Очевидно сега сме на етапа, в който избягването вече е невъзможно и конфликтът е неизбежен.

Това е и причината, катализирана от социалната и икономическа криза, за възхода на популистките и антиимигрантски партии в цяла Европа. И ако на първо четене се сещаме за Франция и Холандия, статистиката показва сериозен и траен успеех на популистите именно в скандинавските страни. Последни бяха „Истинските финландци”, които станаха трета по големина парламентарна сила във Финландия на изборите през април тази година. Подобно е положението в Дания и особено в Норвегия - там популистката антиимигрантска Прогресивна партия става втората най-голяма в страната още през ... 1997-а, а на изборите през 2009 печели 24% от гласовете. Чест прави на традиционните партии в страната, че държат популистите в изолация и никога не влизат в коалиция с тях, въпреки силното им представяне на избори.

А успехът на партията е обясним: по данни от 2011 година над 18% от населението на Норвегия (общо 5 милиона души) е с имигрантски произход, 90% от прираста на населението се дължи на имигрантите, а 27% от новородените деца са с имигрантски произход.

Миналата година трима европейски лидери - британският премиер Дейвид Камерън, германският канцлер Ангела Меркел и френският президент Никола Саркози обявиха провал на доктрината на мултикултурализма. Те признаха, че интеграцията на мюсюлманските малцинства в Западна Европа не се е състояла. Това, обаче, вместо да провокира дебати как тя все пак да се състои, имаше по-скоро ефекта на отместването на капака от вряща тенджера - кипенето стана още по-бурно.

Случилото се в Норвегия преди няколко дни е само кървавото олицетворение на този латентен конфликт, който тлее от години. От него най-успешно се възползваха популистките партии, които благодарение на страха и недоволството на хората стигнаха до националните парламенти. Без обаче да направят нищо повече за решаване на проблема, освен да продължат да го използват като средство за политически шантаж - както направиха „Истинските финландци” със спасителния заем за Португалия, например.

Страхът е мощно оръжие в ръцете на недобросъвестни политици. Те го използват, насъскват, подхранват, насочват и експлоатират безогледно и безмилостно, в търсенето на политически дивиденти. Резултатът? Един човек грабва пушка и избива десетки свои млади сънародници, защото вижда в тях бъдещите политици, които ще продължат линията на толерантност и интеграция на имигрантите. Не толкова екстремни, но не по-малко пагубни последици носи влизането в управлението на съмнителни политически субекти, яхнали вълната на страха и омразата.

Затова, ако питате дали вината е на религията, на полицията или на психиатъра на Брейвик - вината е на политическата класа. На популистите, които „въоръжиха” страха на хората с агресия и на традиционните партии, които не успяха да противопоставят на популизма смислени политически послания. Не успяха да защитят ценностите, които уж изповядват, не дадоха на избирателите си сигурността, от която се нуждаеха, не им отговориха с откровеността, която заслужаваха.

Какви са решенията? Според британския премиер Дейвид Камерън, либералните общества са били твърде толерантни към имигрантите. Защо ако някой бял човек изповядва расистки възгледи ние го осъждаме, а не се противопоставяме на ужаса на насилствените бракове, например? "Под доктрината на мултикултурализма ние насърчавахме различни кулртури да живеят отделен живот, разделени едни от други и от основната част на обществото. Ние се провалихме в създаването на визия за едно общество, към което те биха почувствали, че искат да принадлежат. Ние дори толерирахме тези изолирани общности да се държат по начин, който напълно противоречи на нашите ценности.”

Професор Схефер също смята, че интеграцията не може да се случи без поставяне на определени изисквания към имигрантите, които „трябва да бъдат поканени да възприемат себе си като граждани. Това означава да правят точно същото, което и всички останали - да бъдат учители, да работят във фабрики, да бъдат общински съветници, дори кмет на Ротердам - кметът на втория [по големина] град в Холандия е първо поколение марокански имигрант! Очаквам от тях да изпитват същото чувство на отговорност, което бих очаквал от всички останали.”

Едва ли вината за неслучилата се интеграция на мюсюлманите в Западна Европа може да се търси едиствено у правителствата и приемащите общества. В крайна сметка, имигрантите сами избират дали жените им да работят, дали да имат едно, две или 5 деца, дали да ги пращат на училище или не. Защитната позиция „ние пък ще сме различни” може и да дава известно чувство на сигурност, но от друга страна - защо отиваш в друг свят, ако не се възползваш от пълноценно от всички възможности, които той ти предлага, а не само от по-високата надница? Търсиш работа, но не даваш шанс на децата си да стигнат по-далеч, като научат езика и се образоват? Държиш жена си вкъщи, защото така си правил у дома, нищо че в този свят тя има право да учи, да работи, да се реализира като личност?

Не само имигрантите, обаче, трябва да си отговорят на много въпроси. Всеки от нас трябва да се запита дали се държи като гражданин на собствената си страна. Дали възползвайки се от всички възможности, които му дава обществото, на свой ред изпълнява своите задължения и отговорности към него? А става дума за простички неща - да работим пълноценно, да възпитаваме децата си, да сме ангажирани с проблемите на квартала, училището, града в който живеем - изобщо, да ни пука. Не можем да очакваме от другите нещо, на които самите ние не сме готови.

comments
Б
26 юли 2011 11:44
Бревик не е младеж на 23, а е на 32 и е действал много целенасочено и професионално. А може и да са му помагали, има твърде много неясноти, като например 90 минути за да стигнат спецчастите до островче на 500 метра от брега?!?
Павел Антонов
26 юли 2011 12:04
В материала има много верни наблюдения, но надали тъкмо Норвегия е пример за "политическото лицемерие" спрямо малцинствата и либералните ценности. Напротив, това е едно от обществата, които сериозно прилагат ценностите на демокрацията, толерантността, либерализма, опазването на околната среда. Да се дават за пример действия и да се цитират назидателни изказвания на Камерон, Саркози и пр. десни лидери, търсещи начин да яхнат вълната на ксенофобия и национализъм, която залива Европа, тъкмо в този момент ми се струва цинично.
anonymous
26 юли 2011 19:55
Едва ли има смисъл да спорим дали един млад мъж на 32, както е посочено в началото на статията, е младеж или не! Някой хора дори на 40 и повече са си направо деца, а не младежи! Вярно, че по-надолу авторката разменя 32, но това не променя съдържанието на статията. А в нея не става дума само за положението в Норвегия. Дори прочетена "по диагонал" става ясно, че се имат предвид главно скандинавските страни за "процъвтяването" на популистките политически играчи. Но проблемът с имигрантите е реален за целия ЕС и не съм много сигурен, дали депутатите в ЕП си правят реална оценка за състоянието на взаимоотношенията на техните избиратели с т. нар. "малцинства", които включват и имигрантите на практика. А че към имигрантите трябва да има определени изисквания, това е повече от ясно! А дали ние гражданите имаме изисквания към нашите малцинства?  Дали политиците ни също имат изисквания или и те яхат вълната на популизма, а някои направо използват малцинствата само преди и по време на избори и не решават някакси назрелите проблеми?!
Николай
26 юли 2011 23:18
Бедата е, дето не щем да приемем, че „конвергенция” между определени култури е невъзможна, винаги ще са различни и винаги ще има "доминираща" култура „домакин”с която трябва да се съобразяват всички „гости”, независимо дали са поканени или натрапени. Когато наличието на "доминитаща" култура не се приема за нормално от всички, ще се случват такива отвратителни неща като това.
anonymous
29 юли 2011 04:50
Да прав си Николай. Когато се водеха дебати за създаването на ЕС, огромна част от участващите бяха за създаването му, но със запазване на идентичността на народите от страните чланки. Очевидно е, че "доминиращата" култура трябва и е християнската - в случая католическата. Ние от православните страни лесно ще и се приспособяваме. Проблем са мюсюлманите, които навлезнаха масово главно по икономически причини. Но германците направиха голяма грешка, като допуснаха такава масова мюсюлманска имиграция в страната си. Носителите на тази религия не могат, а и не искат да се приспособяват към страни с християнски ценности и култура. Поради ниското образователно равнище, което и изкуствено се поддържа от ръководителите им от една страна и от друга по-строгите канони на мюсюлманството, те смятат всички християни за "гяури" - много по-ниско в духовно отношение от тях и че светът трябва да се прочисти от нас християните. Това ще е едно вечно противопоставяне, навярно докато не се изтрепем взаимно! Дано да не съм прав!
metonaidenov
30 юли 2011 00:40
По мое скромно мнение финалът на статията се отклонява от предходното му изложение, намесвайки хроничните проблеми на нашата българска реалност ("непукизмът") с проблемите на западните общества по отношение на мюсюлманските гастарбайтери. Именно на скандинавските и като цяло на северноевропейските общества им пука и са доста ангажирани както спрямо кварталната градинка, така и спрямо по-сериозни социални проблеми. При все това проблемите с имиграцията там са и най-изострени, както безмилостно ни бе демонстрирано в Норвегия. Проблемът е по-дълбок и не се наемам да го разрешавам с този пост.
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required